№ 609
гр. Варна , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20203100503368 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:09 часа се явиха:
Въззивникът Р. Н. В. , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява, представлява се от адв. Г.Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, редовно
уведомени от предходно съдебно заседание, представляват се от адв. В.Т. и гл.
юрисконсулт Е. Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Т.: Нямам против да се споразумеем.
АДВ. Т.: Има насрочване на делото във ВАС за април. Не желаем да се споразумеем.
Нямаме такива указания от нашия доверител.
1
АДВ. Т.: Поддържам искането за спиране, защото считам, че има значение за
решаване на настоящия спор. Получих в края на миналата седмица разпореждането, с което
не ми се допускат исканите доказателства. Моля да ми разрешите да представя трудовата
книжка, защото в нея е видно, че доверителят ми не е уволнен от професорска, а от
ректорска длъжност. Той всъщност никога не е бил уволняван като ректор.
АДВ. Т.: Мисля, че производството не следва да се спира. В предходното съдебно
заседание беше направено същото искане, по което съдът се произнесе с отказ за спиране на
производството. Искането, формулирано в писмен вид, съдържа същите мотиви, каквито
бяха и мотивите на насрещната страна, изложени в открито съдебно заседание.
Единственото ново, посочено в писмената молба, е че има дело за повторното му уволнение
като професор във Варненски районен съд, по което вече има произнесено решение и в
момента е на втора инстанция, но то също касае отношенията между университета и Р.В. по
отношение академичната длъжност „професор“, поради което смятам, че даже и този довод,
който не беше наведен в откритото съдебно заседание, а беше наведен с писмената молба, не
е основание за спиране на производството.
АДВ. Т.: Считам, че няма пречка да направя втори път искане за спиране на
производството.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Присъединявам се към казаното от адв. Т..
След като обсъди възраженията на страните и съобрази разпоредбата на чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК, СЪДЪТ намира, че няма основания за ревизия на определението, постановено в
предходно съдебно заседание. В конкретния случай не е налице преюдициалност на този
спор в производството по реда на чл. 303 във ВАС.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство по
в.гр.д. № 3368/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не полежи на обжалване.
АДВ. Т.: Водим допуснатите ни свидетели съобразно дадената ни възможност, а
именно В. А. Ч., който е бил председател на общото събрание, и И. Р. Р. – бивш главен
юрисконсулт, а след това помощник-ректор.
АДВ. Т.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с протоколно определение от 25.01.2021г. е допуснал
изслушване на свидетел
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание лицето В. А. Ч..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля В.
А. Ч. да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят В. А. Ч., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Ч. на въпроси на адв. Т.: Присъствах на събирането, на което
присъстваха хора от министерство на образованието. Три колежки от министерството са
донесли на изпълняващия длъжността „ректор“ Р.В. заповед от министъра, че на неговото
място се назначава доц. Р. Д., която е била негова заместничка по научни въпроси. Той
обясни на нас това нещо и излезе, може би щеше да получи удар.
СВИДЕТЕЛЯТ Ч. на въпроси на съда: Аз бях там. Пред мен стана връчването на
тази заповед на министъра. Това се случи в залата, която е до ректорската и където се
провеждат такива събития. Там бяха всички заместник-ректори, помощник-ректорът също
беше там, председателят на контролния съвет също беше там. В. е излязъл за малко да се
успокои и после ми обясни за какво става дума. Каза, че на неговото място министърът ще
назначава друг човек. Каза, че по съдебен ред ще протестира срещу това решение на
министъра. Това е единственото, което знам и на което съм станал свидетел. Към онзи
момент познавах В. от може би десет години, той кандидатстваше преди това за заместник-
ректор, и аз имах работа с него, от 2010г. поне го познавам. Говоря просто за познанство. По
отношение на това, че е признат за виновен в плагиатство, аз не виждам никакво
плагиатство, това казах на министъра и на медиите. Аз не бях в комисия, но ме разпитваха,
за да чуят, че има едно и също в дисертацията на неговия докторант и в дисертацията на
професор Р.В.. Аз обясних, че това е възможно в нашите среди, когато учител и ученик
пишат общ труд, може и учителят да го ползва. Становището на комисията се дължи на
това, че е некомпетентна, защото там нито един по дисертацията не влиза.
СВИДЕТЕЛЯТ Ч. на въпроси на адв. Т.: Да, караха ме да подпиша един документ.
По нашия правилник само представител на общото събрание може да разписва назначаване
на ректор. В онзи момент изпълнявах длъжност „председател на общо събрание“. Вече съм
пенсионер. Не се съгласих да подпиша заповедта, защото назначаването на друг човек става
3
по някакъв член, който не е в правомощията на председателя на общото събрание. Никога
не съм чувал такова нещо да става на друго място. Аз не мога да я назнача на това място и в
действителност ние имахме два ректора в момента. Подписах заповедта след няколко дена,
може би на 15-ти или 16-ти, но поисках консултация, защото не съм правист, поисках да
напишат отзад на тази заповед, с която назначавам Р. Д. за изпълняващ длъжността
„ректор“, накарах ги да напишат, че всичко това е законно, всеки да си даде своите данни,
ЕГН и да се разпише, че всичко е по закон. Не си спомням след решението на Районен съд –
Варна, че отменят уволнението, да съм присъствал на някакво събиране.
СВИДЕТЕЛЯТ Ч. на въпроси на адв. Т.: Мисля, че само една заповед му връчиха,
която представи на ректорския съвет. В същия ден я представи, когато се появиха и му я
връчиха пред нас. Само една заповед видях, че му връчват, после обясни, че в тази заповед
на неговото място министърът назначава друг човек. Две минути по-късно го обясни това.
Не са връчвали друга заповед. Два дена някъде по-късно подписах трудовия договор на Р.
Д..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с протоколно определение от 25.01.2021г. е допуснал
изслушване на свидетел
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание лицето И. Р. Р..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля И.
Р. Р. да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят И. Р. Р. , 46 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
със страните по спора, в трудов спор с въззиваемата страна, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: Присъствах на посещението на комисията
от МОН. Присъствах от момента, в който дойдоха три представителки на МОН в
Техническия университет с автомобил, посрещнах ги на входа, влязохме заедно в
заседателната зала и там те връчиха заповед.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: Бяхме на събрание в тази зала, ректорът ни
събра. Видях и чух за документите, които връчиха на ректора. Не знам коя точно от трите
4
представителки връчи документа. Представителите на министерството връчиха една
заповед, която проф. Р.В. изчете пред всички нас и тя касаеше назначаването на проф. Р. Д.
за временно изпълняващ длъжността „ректор“. В заповедта имаше част за назначаване на
временно изпълняващ длъжността „ректор“. След което проф. В. изчете пред всички нас
дословно от край до край заповедта. Стана въпрос за ситуацията, която той изкоментира,
която реално се беше получила, че в университета има вече двама ректори - той като ректор
на университета, избран от общо събрание, и проф. Д. като втори ректор, временно
изпълняващ длъжността. Това беше въпросът, който се повдигна - какво става с първия
ректор. „Ето сега имаме двама ректори“, каза действащият все още ректор проф. В., и тогава
проф. Д. му връчи втора заповед, с която каза, че го освобождава от длъжност. Тя му я
връчи, аз това го видях с очите си, случи се в залата.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: Доколкото разбрах го уволнява от
длъжността „професор“. Първоначално мислехме, че става дума за „ректор“, но
впоследствие разбрахме, че става дума за длъжността „професор“. Тази заповед също беше
изчетена.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: Имам спомен, че се изчете заповедта на
проф. Д. и ставаше въпрос за длъжността „професор“.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: На събирането присъстваха заместник-
ректорите – доц. Ц. М., доц. М. В.а, проф. Д., която дойде с екипа от министерството, аз в
качеството си на помощник-ректор, ректорът. Мисля, макар да не съм сигурен, че присъства
и секретарката на ректората - Н. Н., проф. Ч. в качеството си на председател на общото
събрание на ТУ – Варна. Когато се разбра, че го уволняват от длъжността „професор“,
реално изпаднахме в тази ситуация да имаме двама действащи ректори. Р.В. си идваше на
работа известно време като ректор, независимо, че имаше временно изпълняващ длъжността
„ректор“ - проф. Д.. Проф. Д. би следвало да е подписвала документите, аз не съм в течение
с всички документи, които са се разписвали. Мисля, че проф. Д. основно разписваше. В.
спря да идва в университета може би седмица-две след това. Технически университет е
голямо учреждение с много хора, всеки има недоброжелатели и приятели, както всеки един
колектив. Онези, които вероятно бяха недоброжелатели по отношение на проф. Р.В.
говореха, че не искат той да присъства в университета, защото създава лош имидж, може би
това беше основното, при което проф. Д. взе решение за ограничаване на достъпа.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: Чрез тази заповед В. не беше допуснат до
университета, аз в качеството на помощник-ректор трябваше да организирам
ограничаването на достъпа, включително да сменя ключовете на вратата. Това ми го нареди
действащият ректор Р. Д.. Няма писмена заповед, устно ми беше наредено.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: Когато Р.В. идваше на работа, си влизаше
в неговия кабинет - ректорския, а пък проф. Д. ползваше за дейността на временно
5
изпълняващ длъжността „ректор“ съседния кабинет, който беше като заседателна зала. Това
са два кабинета с обща врата, с две самостоятелни към коридора.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: Той беше освободен от професорска
длъжност и може да се каже и от ректорска. За проф. В. той си беше действащ ректор.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: Ключът не мога да кажа кога го смених,
около коледните празници да е било.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: Около месец след събирането може би е
сменен ключът.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: Патрона го смени техникът, който
отговаря за тази дейност.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: Може би има протокол за смяната на
патрона, но не си спомням.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: Проф. Д. преди да стане временно
изпълняващ длъжността „ректор“ беше заместник-ректор в университета и като такъв си
имаше кабинет за заместник-ректор, който впоследствие тя използваше за временно
изпълняващ длъжността „ректор“. Използваше и заседателната зала за тази дейност.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: След смяната на патрона проф. Д. не се
премести в кабинета със сменения патрон.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: Имаше ректорски съвет в залата за
ректорски съвети, има нарочна зала за това нещо. В началото на ректорския съвет, може би
десет-петнадесет минути след започването, влезе проф. В., носеше, предполагам, решението
на съда и пред всички поиска да ни запознае с него.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: Запозна ни, че има решение на първа
инстанция, което дело той е спечелил и че има възможност, ако това дело не бъде обжалвано
на по-горна инстанция, да продължи да изпълнява законно длъжността „ректор“.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на адв. Т.: След този случай Р.В. е идвал в
университета, но университетът е публична институция, не може да се ограничи достъпът на
всякакви хора, иначе няма как да влезе в кабинета.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. на въпроси на съда: След този случай не съм чувал Р.В. да е
идвал, да настоява да заеме длъжността „ректор“, да влезе в предишния си кабинет и да
изпълнява предишните си правомощия.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
6
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение № 3973/02.12.2020г. е допуснал
изслушване на свидетел
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание лицето М. Ж. П..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля М.
Ж. П. да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят М. Ж. П., 50 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на адв. Т.: През есента на 2018г. работих като
чистачка в университета. Когато се налагаше, замествах на „Информация“. В средата на
ноември Р. Д. стана ректор на университета. Остана си в нейния стар кабинет на заместник-
ректор, каквато длъжност изпълняваше преди това. В. си остана в този ректорския кабинет.
Знам това, защото аз влизах да почиствам. Като почиствах, когато В. беше там, той ми
отключваше.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на съда: Кабинетът му е заключен, когато няма никой
вътре, само ректорът и главен технически сътрудник имаха ключ, аз нямах ключ. Този ключ
го смениха, когато дойде проф. В.. Той дойде пролетта на 2019г.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на адв. Т.: В кабинета на В. имаше документи.
Когато напусна, той си изнесе неговите документи.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на съда: Р.В. напусна в края на 2018г. - началото на
2019г.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на адв. Т.: Не съм виждала някой да е спирал Р.В. да
влиза в кабинета си, имаше достъп.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на съда: След смяната на патроните В. нямаше
достъп, не съм го виждала да чака пред кабинета си. След като не е ректор не знам какво
прави в университета.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на адв. Т.: Работното ми време беше от 8.00 до 16.30
часа. Не съм на рецепция, на „Информация“ бях, само когато имаше нужда да замествам, но
7
това не е било ежедневно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение № 3973/02.12.2020г. е допуснал
изслушване на свидетел
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание лицето Р. С. Д..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля Р.
С. Д. да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят Р. С. Д. , 59 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. Т.: През есента на 2018г. в залата се бяха
събрали цялото ръководство на университета – ректор, заместник-ректори и помощник-
ректор. Аз дойдох с тримата от София и веднага организирахме тази среща, в която те първо
казаха встъпителни думи, след това представиха две заповеди – една заповед, в която ме
назначават за временно изпълняващ длъжността „ректор“, и другата заповед, съгласно която
от мое име се освобождава Р.В..
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Бяха подготвени бланките на заповедите и
ги подписахме на момента и двамата. Едната е министерската за отстраняване на В. от
ректорския пост и ме назначава мен, която аз на момента подписах, и другата, която аз
подписах и В. подписа, тя беше за отстраняването му от мое име от длъжността „професор“.
След това нещата минаха добре и всички се разделиха по стаите си. Много спокойно беше,
заминаха си колегите от министерството в хотела и стояха четири дни във Варна, за да
изчакат, ако нещо стане – ако евентуално има някакво недоволство. Казаха, че имат недобър
опит от други университети. След това аз отидох в моята стая, в която бях заместник-ректор
и всички се разотидоха. Ректоратът е един коридор, в който са стаите на заместник-
ректорите и ректор. Там беше и моята стая на заместник-ректор, където аз до края на моето
временно изпълнение на длъжността „ректор“ си останах. Не съм се местила в неговия
кабинет. В. беше в кабинета си може би до края на декември 2018г. По никакъв начин не е
възпрепятстван достъпът на Р.В. до университета. Вратата беше отворена и той си ходеше,
когато си искаше. Само ключът на входната врата за коридора е сменян през януари във
8
връзка с декемврийските празници. Това стана януари 2019г. Р.В. беше колега и аз не исках
да се конфронтирам с него. Той беше недоволен от това, което се случва. Той си ползваше
всички права. По никакъв начин не съм се обръщала към него. Моята основна задача беше
да подготвя изборите. До изборите аз си работих пак от същата тази стая, но той престана да
идва. От 01.01.2019г. не е идвал в кабинета си или аз не знам да е идвал. Освен веднъж може
би. Ч. беше председател на общото събрание. След като В. беше отстранен като „ректор“,
следваше председателят на общото събрание да ми подпише договора. Това, за което
говорихме преди малко, беше в сряда - подписването на документите от мен и Р.В.. След
това В. Ч. трябваше да подпише договора, но той отказа в четвъртък. В петък дойдоха
отново представителите на МОН и той се съгласи да подпише. Не съм разпореждала на
помощник-ректора да се сменя патрона на вратата на кабинета на В., този патрон не е
сменян. Сменен е този в коридора към отделението. Не съм влизала в този кабинет.
Патронът на стария ректорски кабинет не е сменян по моя заповед. По отношение на
смяната на патрона на вратата в коридора беше общо решение, тъй като идваха празници, а
и предвид немирните обстоятелства. Не е практика преди празниците ежегодно да се сменя
този патрон. Аз бях на нова позиция, всички бяхме в нестандартна ситуация, имаше много
документи и имаше недобронамерени заплахи към други от ректората от страна на Р.В.,
например да влязат в стаята, в която аз бях. Целта на смяната на патрона беше да се
ограничи неоторизиран достъп, Р.В. не действаше сам.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. Т.: След Нова година тази врата със сменения
патрон пак си беше отворена, това беше само за тези няколко дни. Тя не се затваря тази
врата, затваря се само след работното време, иначе си стои отворена. Всеки понеделник
имаме ректорски съвет, цялото ръководство на университета в широк състав се среща и
тогава това беше след като В. спечели на първа инстанция делото. Тогава, както си бяхме в
ректорски съвет, той се провежда в една от залите в този коридор, където вратата не се
затваря, В. е влязъл и дойде на това общо събиране, произнесе реч във връзка с това, че
трябва вече той да се върне, че вече има нещо, което го прави отново изпълняващ тази
длъжност, от която е отстранен. След тази среща не съм виждала Р.В. по-нататък. След като
ме назначиха мен, до края на декември Р.В. ползваше кола и шофьор.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Ние сме колеги и имах добронамерено
желание тази ситуация да се преодолее от университета и си бях поставила задача да запазя
доброто име на университета, за да не се разпространява.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. Т.: Проф. Ч. не си спомням дали беше на
събирането, на което се връчиха двете заповеди. Бяхме доста хора. Аз влязох с хората от
министерството, а вече всички бяха там.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Аз бях в София, дойдох с тяхната кола. Бях
в София, защото министърът ме извика да се запознае с мен, не ме беше виждал.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. Т.: Когато ме назначиха мен за временно
9
изпълняващ длъжността „ректор“, Р.В. дойде един ден при мен и ми даде един печат, малък
печат, всички официални неща явно не бяха при него.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Връчването на печата беше може би един
месец след това.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. Т.: Аз ползвах заседателната зала за срещи.
Ведомостите за заплати ги подписвах аз, аз подписвах всичко. Не си спомням аз да съм
подписала трудовата книжка на Р.В., но ако подписът ми е там... Дори не съм разговаряла с
Р.В., нямам спомен да съм го молила да не идва в университета, за да не стават вълнения.
Когато Р.В. дойде на ректорския съвет и показа, че е спечелил делото в Районния съд, аз не
казах абсолютно нищо, Беше кратко това събрание, Р.В. говореше, доколкото си спомням.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Т.: Не нося трудовата книжка на Р.В., тя е в Медицинския университет, където
работи доверителят ми. В трудовата книжка пише, че го уволняват като „ректор“ и е
подписана от Р. Д.. Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Т.: В тази трудова книжка действително би могло да има отбелязване, че му е
прекратено трудовото правоотношение за академичната длъжност „професор“. Нямам други
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да отмените решението на Районния съд и да постановите ново, с
което да уважите претенцията на доверителя ми. Безспорно е, че университетите като
учебни заведения са юридически лица, които имат абсолютна самостоятелност и не може да
бъде уволнен или отстранен от работа един работник или служител, ако съответните
10
ръководители не го направят. В конкретния случай сме изправени точно пред такава
обстановка. Дори и да не е ходил доверителят ми, за което се събираха доказателства, дори
да не беше ходил да иска да го връщат на работа като „ректор“, фактът, че го уволняват и
длъжността я заема друг служител, означава, че на него вече му изземат функциите на
ректор, защото проф. Д. става изпълняващ длъжността „ректор“. Той няма какво да прави
като ректор, след като неговите функции са дадени на друг човек. Подробно ще изложа
съображенията си в писмен вид. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Т.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба като неоснователна и да
потвърдите решението на първоинстанционния съд. Моля да ни присъдите сторените
разноски. Моля да ни бъде дадена възможност за представяне на писмени бележки.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Присъединявам се към становището на адв. Т..
СЪДЪТ дава възможност на страните в десетдневен срок, считано от датата на
съдебното заседание, да депозират писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11