М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 882 по описа за 2020 год. на
Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура
е внесла във ВРС обвинителен акт срещу К.Г.П. с
ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 207 ал.2 от НК за това, че :
На 24.07.2018 г., в гр. в., противозаконно присвоил чужда
движима вещ - сумата от 1000 лв., от владението на В.Д.Р., която попаднала у
него по погрешка.
В хода на разпоредителното заседание по делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице „Б.О.Т.“ЕООД
срещу подс. П. за сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието,
предмет на обвинение по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателно заплащане на сумата, като юридическото
лице е конституирано в качеството на граждански ищец в процеса.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП
поддържа изцяло обвинението с фактическата обстановка и правната квалификация,
визирана в обвинителния акт . Пледира да не се съобразят като достоверни
обясненията на подсъдимия, като се сочи, че същите пресъздават единствено
неговата защитна теза. Сочи, че в хода на съдебното производство безспорно се
установява, че подсъдимият е изброил банкнотите, които е получил и е въпрос на
елементарна аритметика да изчисли какъв размер е сумата, върху която е получил
фактическа власт. Поради изложеното се счита, че обвинението е доказано, както
от обективна, така и от субективна страна. Иска се съдът да признае за виновен
подсъдимия в извършване на деянието по чл. 207 ал.2 от НК и на същия да бъде
наложено максимално наказание като се вземе предвид цялостното му процесуално
поведение, както и да му се присъди заплащане на направените деловодни разноски
и да се уважи в цялост предявения граждански иск.
В хода на съдебните прения повереникът
на гражданския ищец – адв. А. пледира, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен
материал. Излага становище, че обясненията на подсъдимия следва да се съобразят
единствено като защитна теза, доколкото не се подкрепят от другите доказателства.
Твърди се, че безспорно е установено, както че процесната парична сума е
попаднала по погрешка във фактическата власт на подсъдимия, така и че същият я
е присвоил като се е разпоредил с нея. Излага се становище, че деянието е
установено и от субективна страна, като подсъдимият е действал със съзнание, че
паричната сума е попаднала у него по погрешка, че не е негова собственост и че
противозаконно се разпорежда с нея. Иска се да му бъде наложено наказание над
средния размер като се съобрази, както предходното му съдебно минало, така и
размера на причинената щета, която надхвърля двукратния размер на минималната
работна заплата за страната към инкриминирания период. Излага доводи, че
инкриминираното деяние е в причинна връзка с причинената на гражданския ищец
щета в размер на претендираната по делото сума , с
оглед на което следва съдът на основание
чл. 45 от ЗЗД да уважи същия изцяло и подсъдимият да бъде осъден да заплати на
гражданския ищец сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. пледира, че
обвинителният акт е недоказан и необоснован. Твърди, че двете експертизи ,
назначени и извършени в хода на досъдебното производство не установяват колко
на брой банкноти са получени от подсъдимия и с какъв номинал са те. Излага се
становище, че в случая липсва доказан предмет на престъплението и с оглед
презумпцията за невиновност следва подсъдимия да бъде оправдан по възведеното
му обвинение.
В хода на съдебното производство подс.
П. не се признава за виновен и дава подробни обяснения по случая. Същият
заявява, че не е получил предадените му банкноти със съзнанието за действителния размер
на общата им номинална стойност. Твърди,
че след получаването на паричната сума, е предал същата на ръководител на работници
в строителен обект, с оглед заплащане на надниците, във връзка с поет личен
ангажимент по отношение на свой роднина.
Иска съдът да постанови оправдателна присъда.
В последната си дума подсъдимият заявява, че действително
е изброил банкнотите, които са му предадени от служителката в процесната
бензиностанция, но не е пресметнал номиналната им стойност. Моли съда да бъде
оправдан.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През мес.юли
2020 г. подсъдимият поел личен ангажимент да съдейства на свой близък в процеса
на строежа на къща във връзка с осъществяване на строително-монтажните дейности
от строителна бригада, наета за целта. На 24.07.2020 г. на работещите в обекта
лица следвало да бъде заплатено възнаграждение в общ размер от 1000 лева за
положения труд.
На 24.07.2018 г. свид. В.Р. била на смяна като касиер в бензиностанция „Б.“. Около 15.50ч.
в търговската част на бензиностанцията влязъл подс. П.,
който бил редовен клиент на обекта и се насочил към банкомата, находящ се във вътрешността на бензиностанцията, за
да изтегли съответна парична сума, предназначена за заплащане на надниците на
работниците, във връзка с поетия от него ангажимент. След извършената транзакция, подсъдимият разполагал с 20 банкноти от 50 лева, но решил да размени същите в обекта за други
банкноти с по-ниска номинална стойност, съотв. със същата обща стойност, за да е възможно
разпределянето на всеки от работниците на дължимата сума за възнаграждение. За
целта, той се насочил към касата където работела свид.
Р. и която нееднократно в качеството на
редовен клиент му заменяла по негово искане банкноти с по-висок номинал с
такива с по-нисък такъв. В случая подсъдимият я
помолил да му замени 20 банкноти
с номинал от петдесет лева, съотв. с обща номинална
стойност от 1000 /хиляда/ лева, с
такива от по двадесет лева. Поради грешка в пресмятането, свид.
Р. взела една пачка , съдържаща сто банкноти с номинал от двадесет лева, а
именно с обща номинална стойност от 2000 /две хилади/
лева и я подала на подс.
П. да я изброи, със съзнанието, че му предоставя сумата от хиляда лева. Подс. П.
изброил банкнотите от двадесет лева, а св. Р. – предоставените й банкноти от
петдесет лева. След като двамата взаимно потвърдили, че няма грешка при
размяната на банкнотите, подсъдимият напуснал обекта.
В съответствие с утвърдената
практика за работа в обекта, около час по-късно, свид. Р. предприела
действия по установяване на съответствието на касовата наличност със стойността
на извършените в конкретния период продажби. В резултат на осъщественото
засичане, установила, че касовата наличност е с хиляда лева по-малко от
очакваната такава, според компютърната програма, регистрираща извършените
продажби.
За установеното несъответствие, св. Р.
незабавно уведомила св. М.К., осъществяваща функциите на главен касиер в
обекта. При извършване на повторна проверка на наличността в касата и
обсъждайки възможните причини за констатираното несъответствие, св. Р. си
спомнила за извършената замяна на банкноти по молба на подсъдимия и
предположила, че е възможно да е допуснала грешка при осъществените в тази
връзка действия. С цел установяване какво е било действителното положение при
замяната, двете служителки извършили преглед на видеозаписите, изготвени от
камерите, разположени в обекта, като възприели от заснетите действия, че срещу
предоставените от подсъдимия 20 банкноти с номинал от петдесет лева, Р. е предала 100 банкноти с номинал от двадесет
лева, вследствие на което семата в касата била с
хиляда лева по малко от дължимата такава. Въз основа на прегледа на записите,
служителките установили и регистрационния номер на автомобила, управляван от
подсъдимия, с който същият бил
пристигнал в търговския обект. Впоследствие лицата уведомили компетентните полицейски органи за
случая. Вследствие на извършената полицейска проверка, бил установен собственикът
на автомобила, а именно – съпругата на подсъдимия, както и телефонния номер на
последната. Проведен бил телефонен разговор със съпругата на подс. П., която е
уведомен от служител на бензиностанцията за случая. На следващият ден
подсъдимият, който бил уведомен от съпругата си за разговора със служители на
бензиностанцията, посетил търговския обект с оглед изясняване на ситуацията,
свързана с получената от него парична сума. Същият бил поканен от св. Р. и св. К.
да прегледа записите от видеокамерите, разположени в обекта, за да се увери, че
е получил по-голяма парична сума, а именно – надхвърляща с хиляда лева
предоставената от него при размяната на банкнотите. След като прегледал
предявения му видеозапис, подс. П. заявил, че е
съгласен са направените в тази връзка констатации от служителите на
бензиностанцията, като обяснил пред същите, че е взел предоставените му
банкноти без съзнанието, че получава по-голяма парична сума от очакваната такава от
хиляда лева. Заявил, че сумата е била предназначена за заплащане на
възнаграждение на работници, извършващи строително-монтажни работи и
непосредствено след като е получил банкнотите в бензиностанцията е предал същата
на ръководителя на посочените лица, без да извърши пресмятане на номиналната
стойност на банкнотите. Декларирал намерение да съдейства за възстановяване на
сумата, в т.ч. да направи необходимото за установяване на въпросните работници
и да иска връщане на получената в повече сума за възнаграждение.
Впоследствие подсъдимият не
посетил повече търговския обект, а по случая било образувано наказателно
производство.
В хода
на досъдебното производство са назначени и извършени видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза и допълнителна такава, от които се установява следното: В представения оптичен диск DVD-R, съдържащ
видеозапис от охранителна камера на търговската част на бензиностанция „Бенита" гр.в., бул. „Ц. О." №* от 24.07.2018 г.
записът съдържащ се в същия е автентичен и не се откриват допълнителни манипулации
по него. Във видеото на 24.07.2018 г. в 14:50:02 часа се наблюдава лице, от
мъжки пол на около 45 години, среден на ръст, с набито телосложение, с гола
глава, с татуировки по ръцете, облечено с черна тениска с къс ръкав, черни
шорти, да застава на касовия участък, държи в ръцете си банкноти. Лицето
предава на касиерката с руса коса вдясно на видео кадрите 50 лева и получава 10
лева с касов бон. Касиерката в ляво с черна коса изважда от чекмеджето готова
пачка от по 20 левови банкноти , обвита
с ластик без да ги брои и ги предава на въпросното лице. Лицето от мъжки пол
предава 20 /двадесет/ банкноти по 50 /петдесет/ лева , общо 1000 /хиляда/ лева
и получава обратно 100/сто/ банкноти по 20/двадесет/ лева, общо 2000 /две
хиляди/ лева,което отговаря на описанието, от мъжки пол на около 45 години,
среден на ръст, с набито телосложение, с гола глава, облечено с черна тениска с
къс ръкав, черни шорти, да застава на касовия участък, държи в ръцете си
банкноти по 50 (петдесет), брои ги, разменя ги на касата с множество по 20
(двадесет) и отминава в 14:51:00ч. Банкнотите, които касиерката в ляво с черна коса лично преброява и
получава са 20 броя по 50 лева и изважда от чекмеджето готова пачка от 20
левови банкноти, обвита с ластик без да ги брои и ги предава на въпросното лице
от мъжки пол.
Лицето, което се вижда на
записите в интервал от 14.50.00ч. – до 14.51.30 ч. е лице от мъжки пол с черна
тениска с къс ръкав и татуировка на ръката, съотв.
записът позволява да бъде идентифициран. В експертизата вещото лице сочи
категоричен извод, че лицето от записа е
подсъдимия К.Г.П. с ЕГН **********.
Подс. К.Г.П. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН **********.
Същият е осъждан с влезли в сила
присъди, както следва:
1/ с присъда по нохд № 127/1991 г. по описа на Военен съд – в., влязла в
сила на 28.09.1991 г., за престъпление по чл. 252 ал.1 пр.2 от НК, вр. с чл. 195 ал.2 вр. с ал.1
т.3, 4 и 5, вр. с чл. 26 ал.1 от НК , вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК отлага с изпитатален срок
от три години.
На основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК е настъпила реабилитация по право по отношение на горепосоченото осъждане,
считано от 29.09.1994 г.
2/ с присъда по нохд № 1191/2011 г. по описа на Окръжен съд - в., влязла в
сила на 05.06.2012 г., за престъпление по чл. 244 ал.1 вр.
с чл. 243 ал.2 т.3 , вр. с чл. 20 ал.4, вр. с чл. 26 ал.1 от
НК и за престъпление по чл.246 ал.3 , вр. с чл. 18
ал.1 от НК, извършени на 07.09.2010 г., на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което на основание чл.
66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
За да установи гореизложената фактическа обстановка, съдът взе предвид
събраните по делото доказателства, а именно : обясненията
на обвиняемия, дадени в хода на съдебното производство в частта , в която
кореспондират на останалия, събран по делото доказателствен
материал, показанията на св. Р. и св. К., заключенията по назначените и
изготвени в хода на досъдбното производство експертизи-видеотехническа експертиза и допълнителна такава
и писмените доказателства по делото – справка за съдимост за подсъдимия и протокол за доброволно предаване.
При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните гласни
и писмени доказателства, съдът установи от правна страна следното:
Безспорно установено е от доказателствения материал по делото, че на инкриминираната
дата, визирана в обвинителния акт, подсъдимият е получил фактическата власт
върху чужда движима вещ, а именно паричната сума от 1000 лева, собственост на „Б.О.Т.“ЕООД.
Установено е по несъмнен начин и обстоятелството, че фактическата власт върху
посочената сума е попаднала у него по
погрешка, а именно – предадена му е от св. Р. поради неправилно формирана в
съзнанието й представа относно общата номинална стойност на банкнотите, които
предава. Относно посочените фактически изводи доказателствата, събрани по
делото, са непротиворечиви и в логическо единство помежду си.
Такова единство е налице и
относно визирания в обвинителният акт извод, че подсъдимият се е разпоредил с процесната сума и по
този начин е осъществил предвидения в нормата на чл. 207 ал.2 от НК резултат, а
именно – присвоил е същата.
Съдът обаче намира, че от
събраните по делото доказателства не е възможно да се формира категоричен извод
относно субективната страна на деянието. Престъплението по чл. 207 ал. 2 от НК
е умишлено такова, поради което при извършването му в съзнанието на дееца
следва да намери отражение всеки един от фактите, касаещи обективните признаци
на престъпния състав. В тази връзка, за да е осъществил виновно престъпното
деяние, описано в обвинителния акт, подсъдимият следва да е съзнавал, че по
погрешка св. Р. му е предоставила фактическата власт върху парична сума,
надхвърляща номиналната стойност на предоставените от него банкноти с цел
замяната им за такива с по-малка номинална стойност. Доколкото субективното
отношение на дееца към извършеното е психическо преживяване на същия, за
установяването на неговите компоненти следва да се съобразят намерили отражение
в правния мир обективни факти, свързани с предшестващо, съпътстващо деянието
или последващо същото, свързани с демонстрирано от лицето поведение. В настоящия случай липсват
обективни факти, въз основа на които да се формира, че подсъдимия е действал
със съзнанието, че е получил парична сума, която не му се следва, съотв. че се е разпоредил противозаконно с чуждо движимо
имущество.
В тази връзка, в обясненията си подс. П. заявява: „Дадох й парите. Тя ми хвърли една пачка
на плота, увита с ластик и каза:“Тук са хиляда лева…И да съм ги преброил, съм
мислил, че са хиляда лева, защото аз давам хиляда лева и очаквам да взема
хиляда лева…Взех тези пари и веднага ги дадох на работниците…“. Действително
обясненията на подсъдимия, излагащи факти, които оборват обвинението са със
съмнителна достоверност, предвид наличието на процесуален интерес на същия да
бъде оправдан. В случая обаче липсват доказателства, оборващи изложената от
него защитна теза, а дори напротив, събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства чрез разпита на св. Р. и св. П., кореспондират на
обясненията, дадени пред съда. В тази връзка св. Р.: „аз…го попитах за какво са
му тези пари, заплати ли ще плаща, на което той каза:“Да“…На следващия ден той
дойде, видя видеозаписа. Увери се, че е така и каза, че в момента строи къща,
имал е работници и с въпросните пари е платил заплати на работниците…аз му
казах, че е редно да върне тези пари, но той ми отговори, че понеже не ги е
взел лично за себе си, а така, както съм му ги дала като пачка, той ги е дал на
работниците и всъщност той не знае какви пари е дал. Според него, за себе си
той бил сигурен, че е дал хиляда лева. …После като видя записа, разбра че наистина
е вземал две хиляди , понеже са сто банкноти по двадесет лева.“.
Показанията на св. Р. относно
изявленията на подсъдимия във връзка с причините да не върне взетата в повече
сума, кореспондират и с показанията на св. К., която пред съда заявява: „Господинът дойде в бензиностанцията и каза,
че ще окаже пълно съдействие по случая, като преди това го помолих да влезе и
да види записа, а именно как той собственоръчно изброява банкнотите…той каза…че
ще окаже пълно съдействие да се възстановят средствата…обясни, че парите, както
ги е взел от нас, ги бил хвърлил в страничния джоб на вратата и без да ги
поглежда повече, ги е дал на някакви
майстори, които са работили на негова къща, по неговите обяснения без да
провери колко са парите, които им е дал, защото според него би трябвало да
бъдат хиляда лева, които е очаквал да му бъдат развалени.“
Липсват
по делото доказателства, които да установяват и обективни факти, свързани с
поведението на подсъдимия при осъщественото преброяване на предоставените му
банкноти, от които да се установява безспорно субективната страна на деянието.
Видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание, при извършване на
видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза е установено единствено
преброяване на банкнотите от подсъдимия, но не и произнасяне от същия на
пресметната обща сума при броенето.
Съдът намира, че неоснователно
именно върху факта на извършеното броене на банкнотите се позовава обвинението
при обосноваване субективната му страна, без да се отчита възможното извършване
на аритметична грешка от подсъдимия при преброяването, респ. липсата на
представа за размера на получената сума поради отсъствие на извършени
аритметични действия в съзнанието на П. с оглед формираното очакване да получи
банкноти с обща номинална стойност равна на предоставените такива. И макар
посочените хипотези, разколебаващи обвинението, да са със съмнителна достоверност, като обслужващи
защитната теза, същите са и житейски възможни. В подкрепа на последния извод е
и фактът, че св. Р. е извършила предаване на подсъдимия парична сума,
надхвърляща предоставената такава при исканата от него размяна на по-едри
банкноти за по-дребни, вследствие на допусната грешка при пресмятането,
доколкото видно от показанията на служителката, същата е съзнавала, че
предоставя пачка от сто броя банкноти по двадесет лева. С оглед на изложеното,
липсват смислени аргументи да се приемат за достоверни твърденията на св. Р.,
че е предала по-голяма сума от предоставената й такава при размяната на
банкнотите вследствие на грешка при пресмятането, а да се отхвърли като
недостоверно обяснението на подсъдимия, че е приел посочената по-голяма сума
вследствие на идентична грешка, единствено с довода, че излагането на подобна
защитна теза ползва П. в процеса.
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на обективната истина в
наказателния процес е, че присъдата не може да почива на предположения по
отношение на фактите – предмет на доказване по делото. Категорична е в този смисъл
и съдебната практика, според която обвинението, повдигнато по отношение на
подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя
съмнение относно извършване на престъплението и неговия автор.
Поради изложените по-горе
съображения и като прецени, че в хода на съдебното производство, от
установената въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка, не
се установи по несъмнен начин, че подс. П. е осъществил деянието описано в
обвинителния акт виновно в т.ч. при форма на вината умисъл, съдът на основание
чл. 304 пр.3 от НПК го оправда по възведеното му обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК разноските за възнаграждение на вещите
лица следва да останат
за сметка на държавата.
По отношение на предявения
граждански иск срещу подс. П. за причиненото деяние
по чл. 207 ал.2 от НК:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от
деянието – както имуществените, така и неимуществените. Относно предявения
граждански иск срещу подсъдимия съдът
намира, че в хода на съдебното производство не се доказа по безспорен начин, че
за гражданския ищец са настъпили
визираните в гражданския иск щети, вследствие на виновно поведение на подс. П. по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Доколкото съдът е
призван да се произнесе по деликтната, но не и по
отношение на друг вид гражданска отговорност при наличие на конкретни
предпоставки, визирани в ЗЗД, извън предмета на настоящото дело е въпросът дали
са налице условията за реализиране на безвиновната
гражданска отговорност на подсъдимия с оглед извършена престация
без правно основание.
Поради изложените съображения, съдът
остави без уважение гражданския иск предявен от „Б.О.Т.“ЕООД срещу подс. П. като неоснователен.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: