Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Пирдоп, 30.11.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, трети състав, в публично съдебно
заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като
разгледа докладваното от съдията Паралеева гр. д. № 625 по описа на РС-Пирдоп
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 530 - чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с
чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано е по молба на Т.М.Д., с ЕГН: **********,
с адрес ***, с която се иска да бъде допусната промяна
на собственото име на молителката от „Т.“ на „А“.
В молбата се твърди, че молителката е родена
в гр. Пирдоп през 1995 г., като при раждането баща и я е записал с името „Т.“,
въпреки че майка и е искала да я кръсти „А“. Твърди се, че още от детската
градина момичето изпитвало неудобство, тъй като когато учителките и говорели
сериозно се обръщали към нея с името „А“ и често тя не знаела, че се отнася за
нея. Това продължило и в основното училище и в гимназията, като съучениците и
се чудели как така истинското и име е „Т.“ и мислели, че е съкратено от „А“.
Сочи, че имало случай, при който в дневника на класа класната и ръководителка я
е записала „А“ и после се наложило да го поправя. Твърди, че се стресирала да я
питат няма ли друго име освен „Т.“ и не знаела какво да отговаря. Сочи, че с
името „Т.“ се обръщали към нея само родителите и най-близките и приятели,
поради което тя свикнала с името „А“, „Т.“ започнало да и звучи чуждо и да
изпитва дискомфорт от него. Твърди, че често е питала майка си дали няма
възможност да си смени името, но тя и казвала, че когато порасне сама ще реши
как да се казва. Сега молителката е на 23 години и е убедена, че името, с което
се чувства най-добре, обича и желае да носи е „А“. Заявява, че знае, че името „Т.“
не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, но от него тя изпитва
дискомфорт и в обществото е известна като „А“. Моли съда да постанови промяна
на собственото и име от „Т.“ на „А“, за да може да сбъдне мечтата си да се
казва „А“ и да се чувства добре с името си.
В съдебно заседание молителката лично и чрез
процесуалния си представител адв.М.Е.от САК, поддържа подадената молба и моли
съда да я уважи. При личното и изслушване пред съда заявява, че от малка я
питат как е цялото и име и тя се чувства некомфортно, когато казва, че е „Т.“,
като би се чувствала много по-добре ако името и се промени на А.
Заинтересованата страна в производството-
Община Столична, р-н Младост, не изпраща представител и не изразява становище
по молбата.
Районна прокуратура-
Пирдоп, чрез прокурор И.И.изразява становище, че така подадената молба е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съдът, като съобрази изложените доводи, както и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства,
разпитани са двама свидетели и е изслушана лично молителката.
Видно от представения по делото дубликат на
Удостоверение за раждане, издадено на 17.03.2010г., издадено въз основа на акт
за раждане №935/25.08.1995г. молителката е родена на *** ***, като при
раждането си е записана с имената Т.М.Д.. Нейни родители, според удостоверението,
са В.В.В.и М.Д.С.. Със същите имена, с които е записана в акта си за раждане,
молителката фигурира и в документа си за самоличност, копие от който е
приложено с молбата.
Според приетото по делото като доказателство
Свидетелство за съдимост, издадено от бюро „Съдимост" при Районен
съд-Пирдоп на 14.09.2018 г., молителката не е осъждана. Видно от представеното
удостоверение изх. №А-391/14.09.2018г. от Районна прокуратура-Пирдоп, към
13.09.2018г. срещу Т.М.Д. няма обвинения по неприключени наказателни
производства. Съдът служебно е изискал справки от ОДМВР- София и от ТД на НАП
София. Видно от представените от компетентните органи и приети по делото
доказателства, към момента срещу молителката няма наложени принудителни
административни мерки „забрана за напускане на страната“ по чл.75/76 ЗБДС ЗБЛД,
няма неплатени данъчни и осигурителни задължения.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Василка Богданова- майка на
молителката, която изразява пълно съгласие с желанието на дъщеря си да промени
собственото си име и подкрепа за решението, което е взела, като заявява, че е
искала да я кръсти с името „А“, но поради пререкания с бабите и баща и накрая
била записана като „Т.“. Името „А“ майката твърди, че е харесвала повече.
Според свидетелката Богданова в учебните заведения, които е посещавала, са се
обръщали към нея с „А“, защото мислели, че „Т.“ е съкратено. Сочи, че особено
когато учителките са искали да и се скарат или да се изразят по-строго винаги я
наричали „А“. Заявява, че многократно дъщеря и е споделяла с нея, че желае да
си промени името, най-вече защото мислела, че „Т.“ е мъжко име поради факта, че
често са я питали. Според свидетелката Богданова дъщеря и е била известна сред
обществото с името „А“ и макар някои да и казвали „Т.“ това било по-рядко. Другата
разпитана свидетелка- М.Ж.М., твърди, че познава молителката от малка и
обикновено в обществото хората се обръщат към нея с „А“. Сочи, че още от малка Т.
изпитва притеснение като се обръщат към нея с това име, тъй като не се
индивидуализира с него, а с името „А“. Съдът кредитира така дадените от
свидетелите показания като искрени, а изложените факти като добросъвестно
поднесени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата е процесуално допустима - депозирана
е от лице, което е активно легитимирано и по отношение на което е налице правен
интерес от заявяване на такова искане. Предметът на производството е
установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на
вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на личността. В
обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър
данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно
да се установи, че съществува значимо обстоятелство, обуславящо пренебрегване
на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че
производството по промяна на името е охранително по своя характер. По
изложените съображения решението по чл. 19 ЗГР е израз не на правосъдната
компетентност на съда, а на предвидената в чл. 2 in fine ГПК компетентност да
оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не
установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че
искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство
- чл. 530 - чл. 541 ГПК, съгласно които производството се развива едностранно -
с участието на молителя и съда. Предвид изложеното, съдът намира молбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е
основателна, поради следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/, промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това. Районен съд- Пирдоп приема, че в настоящия
казус е налице последната хипотеза, посочена във въпросния законов текст, а
именно- важни обстоятелства налагат исканата промяна на собственото име на
молителката.
Името представлява постоянно словесно
обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация
и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде
променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе
предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Правото на име е
субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на
естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е
уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като
потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и
се упражнява по предвиден в ГПК ред. Законодателят определя името като съставно,
състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези
части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и
законът установява различни критерии за формиране на различните части на името
- пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име,
до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на собственото име
на молителката от „Т.“ на „А“.
Съдът счита, че името „Т.“ не се явява
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, но в това име съществува
известна неопределеност към кой пол би могло да се отнася, както и известна
несериозност, тъй като оставя впечатление, че е обръщение „на галено“. Съдът
намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на
направеното искане по реда на чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на промяна в личното
име на молителката, в хипотезата на наложителността на това, поради „важни
обстоятелства“. В редица актове на ВКС, със задължителен характер, например: определение №
708 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 23/2012 г. на ВКС; решение № 77
от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г. на ВКС; решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело №
1387/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело
№ 712/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 507/22.10.2010 г. по гр. дело
№ 227/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по гр.
дело № 25/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, се приема, че тъй като законът не
дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те
трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид
основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. За такива
обстоятелства съдът намира установеното по безпротиворечив начин обстоятелство,
че името на молителката и носи неудобство и дискомфорт. Съдът намира, че описаните от
молителката обстоятелства без никакво съмнение са важни за нея самата и като
такива следва да бъдат приети за важни и от гледна точка на обществените
отношения, след като правото на лична свобода, както личната неприкосновеност,
са основни права и засягането им по какъвто и да е начин не съответства на
обществените интереси. Името е призвано да
обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността
при участието й в социалния живот, а бе установено, че молителката не се индивидуализира
с името Т., а напротив- тя се е разграничила от името си, тъй като не го харесва
и счита, че определя личността и. От разпита на свидетелката Богданова се
установи по категоричен начин, че молителката в обществото, в работата си и
по-рано в училище, при условията на социално общуване търпи неудобства във връзка
със собственото си име- Т.. Името е част и от личното самоопределяне на лицата,
поради което субективното желание на дадено лице да носи определено лично
(собствено) име може да се квалифицира като
„важно обстоятелство" по смисъла на ЗГР /Определение №
215 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на Върховен касационен съд/.
Правото на име е едно от основните права на всяко едно лице, макар и упражнявано непряко от него, доколкото изборът на име е предоставен на родителите. Съдът намира, че както законово, така и обществено неприемливо е поставянето на ограничения пред всяко дееспособно лице да избере името, с което се идентифицира в обществото. Правото да се промени собственото име е субективно лично право, и в съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. В настоящия случай желанието за промяна на името на молителката не е породено от нейно моментно „хрумване“ или „каприз“, а от обективния факт, че името, което носи я потиска и пречи на пълноценния и живот и общуване с околните, тъй като и създава „комплекс“. В този смисъл основателно може да се счете, че се наблюдават обективни основания, които да способстват за извода, че името на молителката следва да бъде променено. Собственото име на лицето е име, избрано от родителите, като причините за неговия избор могат да са различни - спазване на традиция в семейството или нещо друго. С настъпване на зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали даденото му име го удовлетворява и ако са налице фактически основания - да упражни правото си да промени собственото си име, без това да бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност. Поради това, мотивираното от тези обстоятелства субективно желание на дадено лице да носи определено собствено име, следва да се квалифицира като „важно обстоятелство" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Като се има предвид, че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, то в конкретния случай се установи, че провеждането на възложената от закона идентификационна функция създава емоционален дискомфорт у молителката и поражда реален риск от засягане процеса на социална адаптация при нея във всяка една сфера на живота. Това положение, според съда, налага извършването на желаната от страна на молителката юридическа промяна и обуславя уважаване на молбата. Освен това, не без значение е фактът, че именно майката на молителката, явяващи се сред хората, които следва да са избрали нейното име при раждането и, счита името „Т.“ за неподходящо за дъщеря си. Избраното от молителката име „А“, с което желае да бъде сменено носеното от нея до настоящия момент име „Т.“, съдът намира за подходящо, доколкото същото би и осигурило комфорт, себевъзприемане и спокойствие в социалното общуване и реално не се отдалечава значително от досегашното и име. То съвпада с името, с което молителката бива възприемана в обществото, поради което смяната на името и от „Т.“ на „А“ не би внесло смут в нейното обкръжение и социална среда.
Отделно от това, съдът не съзира пречки за
промяна на собственото име на молителката. Служебно са изискани и представени
по делото справки от компетентни органи, от които справки се установява, че
молителката не е осъждана, няма налагани принудителни административни мерки по ЗБЛД,
няма образувани срещу нея наказателни производства за извършени престъпления от
общ характер, няма и каквито и да било данъчни или осигурителни задължения,
т.е. същата е почтен гражданин, който не цели чрез смяната на собственото си
име да измами държавните и общинските органи или да осуети водени срещу нея
производства от обществен интерес, имащи наказателен, данъчен или друг публичен
характер.
От изложените фактически данни съдът прави
извод, че са налице визираните в закона предпоставки - „важни обстоятелства“,
които налагат промяната на името на молителката. Предвид обсъденото по-горе,
молбата следва да се уважи като се допусне исканата промяна на собственото име
на молителката.
Така мотивиран, Районен съд- Пирдоп
Р Е Ш И :
ДОПУСКА, на
основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, промяна на собственото
име на Т.М.Д., ЕГН: ********** от „Т.” на „А”, като занапред същата следва да се
именова А М.Д..
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето решение да се
изпрати на Община Столична, р-н Младост - отдел "Гражданско
състояние", за отбелязване на промяната в акта за гражданско състояние и
регистъра на населението.
СЪОБЩЕНИЯ
по реда на чл. 107 от ПАС да се изпратят на служба ГРАО – София област и на
бюрото за съдимост при Районен съд – Пирдоп за сведение.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка Паралеева/