№ 4797
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110145911 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 230930/16.08.2023 г. на „.-98“ ЕООД, ЕИК:
., със седалище и адрес на управление: гр. Банско, УЛ. ПИРИН № 34, представлявано
от ., срещу „.“ ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.ЦАР
БОРИС III № 201, представлявано от . с правно основание на предявения иск чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 6535,52 лева (шест хиляди петстотин
тридесет и пет лева и 52 стотинки), представляваща обезщетение (лихва) за забава,
начислена във връзка с Договор за СМР № 0008-ЦДУ от 12.02.2019 г. и издадени във
връзка с него фактура № **********/22.10.2020 г. и фактура
№ **********/22.10.2020 г. за период от 22.11.2020 г. до 14.05.2021 г., в това число
сумата от 3583.86 лв., представляваща обезщетение (лихва за забава), начислена върху
неизплатената в срок сума в размер на 496 227.12 лв. с ДДС за извършени СМР по
цитирания договор за периода от 23.11.2020 г. до 17.12.2020 г. и сумата от 2951.66 лв. с
ДДС, представляваща обезщетение (лихва за забава), начислена върху неизплатената в
срок сума в размер на 71315.09 лв. от общата дължима сума за извършени СМР по
цитирания договор, за периода 17.12.2020 г. до 14.05.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че Съгласно чл. 1.12 от Договор за СМР №
0008-ЦДУ от 12.02.2019 г., сключен между ответника, в качеството му на възложител,
1
и „Обединение „Доганово – Дъбрава 2018“ ДЗЗД, в качеството му на изпълнител, са
втория е била възложена за изпълнение поръчка с предмет: „Проектиране, доставка и
монтаж на OPGW на ВЛ 110 kV и на ВЛ 400 kV“. Сочи, че договорената цена на
поръчката възлизала на общ размер от 451 234.05 лв. Твърди, че договорените
дейности били извършени в срок от изпълнителя и приети от възложителя, за което
били изготвени и подписани от двете страни Протоколи от 22.10.2020 г. и били
издадени във връзка с това фактура № **********/22.10.2020 г. на стойност
223 996.55 лв., без ДДС, и фактура № **********/22.10.2020 г. на стойност
189 526.05 лв., без ДДС. Твърди, че в определения краен срок плащане не било
направено, като след проведени разговори и отправена изрична устна покана за
плащане на 17.12.2020 г., възложителят изплатил част от задължението в размер на
424 912.03 лв., като останала сума от 71 315.09 лв., която била дължима.
С Договор за цесия от 31.03.2021 г. „Обединение „Доганово – Дъбрава 2018“
ДЗЗД прехвърлило вземането си от 71 315.09 лв. към ответника на ищеца. Последният
предявил иск срещу ответника за вземането си на 14.05.2021 г., като с Решение № 978
от 08.08.2022 г. по т.д. № 838/2021 г. по описа на СГС, ответникът бил осъден да
заплати на ищеца сумата от 71315.09 лв., незаплатената главница по процесния
договор, както и разноски в общ размер на 8075.00 лв.
Ищецът твърди, че в посоченото производство не били предявени искове за
заплащане на обезщетение (мораторна лихва) за забавено плащане на сумите по
извършените от изпълнителя СМР, съответно такива не били присъждани от СГС, то е
предявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, но длъжникът е подал възражение
по чл. 414 от ГПК, което обуславяло правния интерес от воденето на настоящото
производство. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответната страна е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, в който
оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Прави възражение за недопустимост
на исковата молба, като сочи, че по цитираното търговско дело № 838/2021 г. по описа
на СГС са били присъдени и лихви и е недопустимо такива да се присъждат втори път,
а част от лихвите са върху платената главница, която не е била предмет на Договора за
цесия между ищеца и неговия праводател, поради което ищецът не може да претендира
такава. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Със заявление от 30.11.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по описа на СРС
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, като въз
основа на същото е образувано ч.гр.д. № 65919/2022 г. на СРС, 120 състав. В полза на
ищеца е била издадена заповед като искането е уважено изцяло. След подадено
2
възражение от длъжниците в срока по чл. 414 от ГПК, съдът е указал на заявителя
възможността да установи вземането по исков ред.
Изискано е и е приложено и т.д. № 838/2021 г. на СГС, ТО, VI-13 състав.
Представени са и писмени доказателства от двете страни, от които се установява, че
между „.“ ЕАД и Обединение „Доганово-Дъбрава 2018“ ДЗЗД е сключен Договор за
СМР № 0008-ЦДУ от 12.02.2019 г. С Договор за цесия от 31.03.2021 г. Обединение
„Доганово-Дъбрава 2018“ ДЗЗД прехвърля на „. – 98“ ЕООД, ищец по делото, вземане
в размер на 71315.09 лв., подробно описано в чл.1.1. от Договора, както и вземания за
заплащане на суми по евентуални искове за вреди, неоснователно обогатяване и други,
предявени по съдебен ред към ЕСО ЕАД и вземанията за законна лихва върху горните
суми от завеждане до окончателното изплащане на сумите, както и вземанията за
разноски в съдебното производство (чл. 1.2.). Няма спор относно валидното
прехвърляне на вземането от Обединение „Доганово-Дъбрава 2018“ ДЗЗД на ищеца.
С Искова молба вх. № 1144/14.05.2021 г. ищецът е поискал ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 71315.09 лв. главница по Договор за СМР № 0008-ЦДУ
от 12.02.2019 г., правата върху която са му прехвърлени с договора за цесия. Видно от
петитума на исковата молба, освен главницата е поискана и законна лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. С Решение №
978/08.08.2022 г. СГС е уважил исковата претенция и е осъдил ответника да заплати на
ищеца сумата от 71315.09 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по
Договор № 0088-ЦДУ от 12.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
14.05.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в
производството. Решението е влязло в сила на 17.10.2021 г.
Изслушана е и е приета като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че размерът на лихвата за
забава върху сумата от 71315.09 лв. за периода от 17.12.2020 г. до 14.03.2021 г.,
включително, е в размер на 2951.66 лв., както и върху сумата от 496227.12 лв. за
периода от 22.11.2020 г. до 17.12.2020 г., включително, в размер на 3583.86 лв. При
извършената проверка в счетоводството на ищеца не е установено осчетоводяване на
плащане на посочените суми.
При така установеното от фактическа страна, настоящия състав намира от
правна страна следното:
Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност специфична за
паричните задължения, независимо от техния произход. В тази връзка трайно
установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага
без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат
3
неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо
дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови
правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. За
реализирането на обезвредата по чл. 86 от ЗЗД е необходимо длъжникът да е изпаднал
в забава, т.е. вземането да е станало изискуемо.
Безспорно се установи по делото, че главното вземане, възникнало по договор
между ответника и трето за спора лице, е прехвърлено на ищеца и че ответникът е бил
осъден по съдебно производство да заплати главницата по същия. Установява се също,
че лихва за забава не е претендирана и не е присъждана в производството за
главницата. Спорът е дали с Договора за цесия между ищеца и неговия праводател е
прехвърлено и вземане за законна лихва за забава от деня на забавата.
Съдът счита, че възраженията на ответника за недопустимост на исковата молба
и недължимост на сумите на ищеца, поради това, че същите не са прехвърлени с
договора за цесия, за неоснователни. В чл. 1.2. от Договора за цесия е уговорено, че с
Договора за цесия се прехвърля, освен главното вземане и такива за заплащане на суми
по евентуални искове за вреди, неоснователно обогатяване и други, предявени по
съдебен ред към ЕСО ЕАД, както и вземания за законна лихва върху тях от завеждане
на до окончателното плащане, както и за разноски в съдебното производство. На
следващо място, съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД, уреждащ
прехвърляне на вземания и задължения, е предвидено, че прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително и изтеклите лихви, доколкото не е уговорено
противното. В настоящия случай липсва противна уговорка в Договора за цесия,
поради което съдът приема, че вземането за лихви също е преминало към новия
кредитор на ответника, без да е необходимо това да бъде изрично изписано в предмета
на договора по прехвърляне на вземането. То следва от закона.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за основателен иска
относно претенцията сумата от 2951.66 лв., представляваща обезщетение (лихва за
забава), начислена върху неизплатената в срок сума в размер на 71315.09 лв. от общата
дължима сума за извършени СМР по цитирания договор, за периода 17.12.2020 г. до
14.05.2021 г. Размерът на лихвата е установен от счетоводната експертиза, като е
установено също, че плащане не е постъпило към датата на проверката в
счетоводството на ищеца. Ето защо, тази сума се дължи и следва да бъде уважен иска в
този размер.
По отношение на претенцията от 3583.86 лв., съставляваща лихва за забава
върху сумата от 496227.12 лв. за периода от 22.11.2020 г. до 17.12.2020 г., лихвата се
претендира за вземане, което не е предмет на Договора за цесия и съдът счита, че
4
същото не е преминало към ищеца като кредитор и в тази част следва иска да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид изложеното, следва да се уважи исковата претенция за сумата от
2951.66 лв., а в останалата част – да бъде отхвърлен. Тъй като вземането е лихва,
недопустимо е присъждане на лихва върху нея, поради което искането в тази част
също не следва да бъде уважено.
Предвид изхода от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски за
държавна такса 261.40 лв., адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 927 лв., 1253 лв. възнаграждение за адвокат в исковото производство, 350 лв.
депозит за вещо лице, или общо сума в размер на 2791.40 лв. и има право на разноски,
съразмерно на уважената част от иска в размер на 1250.69 лв.
Ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, каквито са поискани. Съдът е определил това възнаграждение,
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150 лв., като съразмерно на
отхвърлената част от иска на ответника му се следва сумата от 82.50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „.-98“ ЕООД, ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. Банско, УЛ. ПИРИН № 34, представлявано от
., срещу „.“ ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.ЦАР
БОРИС III № 201, представлявано от ., че ответникът „.“ ЕАД, ЕИК: . дължи на ищеца
„.-98“ ЕООД, ЕИК: ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД сумата от
2951.66 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и един лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение (лихва за забава), начислена върху
неизплатената в срок сума в размер на 71315.09 лв. (седемдесет и една хиляди триста и
петнадесет лева и девет стотинки) от общата дължима сума за извършени СМР по
цитирания договор, за периода 17.12.2020 г. до 14.05.2021 г., като отхвърля иска над
този размер и до пълния такъв от 6 535,52 лева, а именно за сумата от 3583.86 лв. (три
хиляди петстотин осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение (лихва за забава), начислена върху неизплатената в срок сума в размер на
496 227.12 лв. (четиристотин деветдесет и шест хиляди двеста двадесет и седем лева и
дванадесет стотинки) с ДДС за извършени СМР по цитирания договор за периода от
23.11.2020 г. до 17.12.2020 г., както и иска за лихви върху тези суми, считано от датата
на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16904/2016 г. на СРС, 120
състав, до окончателното плащане, като неоснователен.
5
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
БУЛ.ЦАР БОРИС III № 201, представлявано от ., да заплати „.-98“ ЕООД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. Банско, УЛ. ПИРИН № 34, представлявано от .,
сумата от 1250.69 лв. (хиляда двеста и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки) за
разноски, направени в заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „.-98“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Банско,
УЛ. ПИРИН № 34, представлявано от . да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 201, представлявано от .,
сумата от 82.50 лв. (осемдесет и два лева и петдесет стотинки) за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6