Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с- Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 2443 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 182512 от 28.07.2017г., постановено по гр.д.№ 54766/2015г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 55-ти състав, по реда на чл.341 и сл. от ГПК във втора фаза на делбата
е бил изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК допуснатия до делба
недвижим имот : апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к. „*********състоящ
се от една стая, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 43,71 кв.м.,
при съседи: от изток – ап.№ 7, от запад – зелена площ, от север – стълбище, от
юг – ап.№ 37, отгоре – ап.№ 12 и отдолу – ап.№ 4, заедно с избено помещение №
14, с полезна площ 2,69 кв.м., заедно със съответните части от общите части на
сградата и 0,675 % от идеалните части от
правото на строеж върху мястото, на което е построена, при съделители: 1/Н.Б.В.
, с квота ¾ и.ч. и 2/ В.Н.А., с квота ¼ и.ч.
С решението е отхвърлен искът, предявен от Н.Б.В. на основание с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за осъждане на В.Н.А. за заплащане на сумата в размер на 4 288,44 лева,
представляваща стойност на потребената за имота топлинна енергия за периода от
01.01.2013г. до 01.01.2016г.
На страните са възложени разноски съобразно чл. 355 от ГПК като Н.Б.В. е
осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 1648,14 лева, а В.Н.А. е
осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 492,20 лева. На основание чл.355,
във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК В.Н.А. е осъдена да заплати на Н.Б.В. сумата от
76,25 лева.
Недоволна от така постановеното решение ответницата го обжалва в срок с въззивна жалба, в частта
му, с която е бил изнесен на публична продан делбения имот. Жалбоподателката
поддържа, че решението е нищожно, защото противоречи на добрите нрави, защото
изнесеният на публична продан имот е единствено жилище на въззивницата и същото
е несеквестеруемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. Навежда
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност. Искането към въззивния съд е решението на
СРС, в обжалваната му част, да бъде отменено като неправилно.
Въззиваемата страна – Н.Б.В., в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на въззивната
жалба и не е взел становище по нейната основателност.
Решенето,
частта му, с която е отхвърлен искът, предявен
от Н.Б.В. на основание с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС, за осъждане на В.Н.А. за заплащане на сумата в размер на 4 288,44 лева, представляваща
стойност на потребената за имота топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до
01.01.2016г. е необжалвано и като такова е влязло в сила.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. При изпълнение правомощията си
по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира решението за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение
на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният
съд също следи служебно. По отношение правилността му, по наведените от въззивницата – ответница
доводи за неправилност, настоящият състав
приема от фактическа страна
следното:
С решение на Софийски районен съд, 55 състав, постановено по гр.д.№ 54766
дело на 22.06.2016г. е допусната делба на следния имот: апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к. „*********състоящ се от една
стая, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 43,71 кв.м., при съседи:
от изток – ап.№ 7, от запад – зелена площ, от север – стълбище, от юг – ап.№
37, отгоре – ап.№ 12 и отдолу – ап.№ 4, заедно с избено помещение № 14, с
полезна площ 2,69 кв.м., заедно със съответните части от общите части на
сградата и 0,675 % от идеалните части от
правото на строеж върху мястото, на което е построена.
При постановяване на решението, съдът е съобразил, че
¾ ид.ч. от процесния имот е придобит от ищeца Н.Б.В. по договор за дарение, а ¼ ид.ч. от него е
придобит по наследствено правоприемство от ответницата В.Н.А.. Делбата е допусната при квоти ¾ за ищеца и
¼ за ответницата.
По делото е изслушана и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
имотът – предмет на делбата, е неподеляем, а неговата средна пазарна цена
възлиза на 49220.00 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва следователно
когато не са налице предпоставките да извършване на делбата посредством някой
от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат
поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на
неподеляеми имоти. Предпоставките за извършване на делбата чрез изнасяне на
имотите, предмет на делбата на публична продан са следните:
1.не съществува възможност всеки
съделител да получи реален дял, т.е. броя на имотите, предмет на делбата, е
по-малък от броя на съделителите; 2.не съществува възможност неподеляемото
жилище, предмет на делбата, да бъде поставено в дял на един от съделителите,
тъй като съсобствеността е възникнала на основание, различно от наследяването,
респ. не са налице хипотезите на чл.349 ГПК или никой от съделителите не
отговаря на установените в чл.349,ал.2 ГПК изисквания.
Имотите не се изнасят на публична
продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са
неравностойни, а когато са по-малко, но в делбата участват наследници от
различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата следва да се извърши
по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на
всички съделители. Публичната продан е допустим способ само ако имотите са
по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем-Решение
№60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО на ВКС. Становище в същия смисъл е
изразено и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №39/19.04.2016г. по
гр.д.№4051/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието следното: В решение
№634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО е прието, че публичната продан
е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя
на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Основният принцип, че при
извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност
реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че
имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично
предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. В
решение №60/ 26.07.10г. по гр.д.№534/09г. на ВКС, І ГО, е прието, че нормата на
чл.69 ЗН следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на
съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите
са поделяеми – на обособените дялове от тях.
Като е отчел заключението на приетата по делото
СТЕ, че имотът неподеляем и без да се
отклонява от така изложената константна съдебна практика, СРС е постановил
правилно своето решение. Липсва порок, който да се отразява на неговата
валидност, доколкото е постановено от надлежен съд, по съответния ред и форма,
в рамките на правораздавателната му компетентност, затова оплакването за
нищожността на решението е несъстоятелно. Нарушаване на императивна материално
правна норма при постановяването му би се отразила на правилността на
решението, а не на неговата валидност, но подобно нарушение, за което
въззивният съд следи служебно, не се установява.
Оплакването, че имотът е несеквестеруем по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК е неоснователно. Нескевестеруемостта на лично имущество е институт,
приложим в изпълнителното производство, който е призван да защити икзистенц
минимум условия за живот на длъжника. Изнасянето на публична продан на имот при
втората фаза на делбата е конкретният способ за извършването й, начинът, по
който да бъде преустановена съсобствеността, поради което е изключено
приложението на несеквестеруемостта.
Позоваване на придобивна давност, каквото е
направила във въззивната си жалба
въззивницата, в настоящия процес е недопустимо.
При тези свои
съображения и като споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които по
реда на чл.272 от ГПК въззивният съд препраща, намира,
че решението на Софийският районен съд, в обжалваната му част, като правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид характера на спора, по
аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182512 от 28.07.2017г., постановено по гр.д.№ 54766/2015г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 55-ти състав, по реда на чл.341 и сл. от ГПК във втора фаза на
делбата частта, с която е бил изнесен на
публична продан на основание чл.348 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот :
апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к. „*********състоящ се от една стая,
кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 43,71 кв.м., при съседи: от
изток – ап.№ 7, от запад – зелена площ, от север – стълбище, от юг – ап.№ 37,
отгоре – ап.№ 12 и отдолу – ап.№ 4, заедно с избено помещение № 14, с полезна
площ 2,69 кв.м., заедно със съответните части от общите части на сградата и 0,675 % от идеалните части от правото на
строеж върху мястото, на което е построена, при съделители: 1/Н.Б.В. , с квота
¾ и.ч. и 2/ В.Н.А., с квота ¼ и.ч.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС, по аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК, с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: