РЕШЕНИЕ

 

 

№ 154

 

гр. Пловдив, 16.01.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2354 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на М.Д.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № РД-19-439/16.05.2019 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Приобщаване на част от празно дворно място към сграда“ в имот с идентификатор № 56784.522.685 по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ IX-685, кв. 150 – нов, 324 – стар по плана на Централна градска част – гр. Пловдив, с адрес: „Кракра“ № 3, гр. Пловдив, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частност не е изяснил периода на изпълнение на строежа. Опорочена била и процедурата по извършване на проверка от контролните органи. Чрез процесуалния си представител жалбоподателя в производство по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс оспорва верността на съставения в резултат на проверката констативен протокол  № 16 от 25.02.2019 г. /л. 11 по делото/. Поддържа се, че не процесният строеж не противоречи на предвижданията на ПУП, както и че е извършен въз основа на строителни книжа. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на район „Централен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че строежът е незаконен и не са налице предпоставките за търпимост.

4. Заинтересованата страна - Г.И.Т., с адрес: ***, поддържа становище за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорената заповед.

5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

6. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

7. Издадено е строително разрешение № 340/28.06.1952 г. от Градски народен съвет – Пловдив на М. С. Ч. за направа на преустройство на жилище: 1) зазиждане на тераса със зидове (a-b-c) – 3 м3; 2) покривна конструкция – 12 м2; в собствения си имот в кв. 324, ***, гр. Пловдив.

Според нотариален акт № 125, том V, дело № 2360/31.05.1976 г., Г.И.Т. е придобил собственост върху 1/4 идеална част от сутеренния етаж от къща построена върху 84 кв.м. по нотариалния акт, а по скица 100 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, вестибюл, кухня и югоизточната изба с клозет в нея, ведно с 1/4 ид. част от двете бараки в югозападната част на двора, ведно с 1/4 ид. част от 1/3 ид. част от дворното място, находящо се на ***, гр. Пловдив, цялото от около 240 кв.м., съставляващо парцел I – първи, имот пл. № 685 от кв. 324 – стар, 106 – нов, IV – та градска част „Център“ по плана на гр. Пловдив.

По силата на нотариален акт № 81, том 26, дело № 7490/16.05.1994 г., М.Д.Ж. е придобила собствеността върху втори етаж от двуетажна сграда, намираща се на ***, гр. Пловдив, състояща се от четири стаи, кухня, баня – тоалетна, салон, три антрета, заедно с изба, намираща се под кухнята и банята и избата по пристроената стая и таван над етажа, както и 2/3 идеални части  от общите части на сградата и 2/3 идеални части от дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото с площ 236 кв.м., съставляващо парцел IX-685, в кв. 150 – нов, 324 – стар по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив.

8. Според скица № 15-760076/20.08.2019 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на гр. Пловдив, в имот к.и. № 56784.522.685, с площ 244 кв.м. (номер по предходен план: 685, кв. 150 (324), парцел IX-685) са нанесени: сграда к.и. № 56784.522.1 със застроена площ 110 кв.м., брой етажи 2, предназначение – жилищна; сграда к.и. № 56784.522.2със застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда; сграда к.и. № 56784.522.3 със застроена площ 8 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда.

По плана за улична и дворищна регулация на IV – та градска част на гр. Пловдив, утвърден със заповед № 4121/27.07.1954г., в имот пл. № 4, за който е отреден парцел VIII-4,5 от кв. 175 – нов, 324 – стар, е нанесена сграда със сигнатура „2мж“ с правоъгълен контур при свързано застрояване по северозападната граница със застрояването в парцел XIII -3. В плановете, утвърдени  със заповеди № 717/20.09.1973 г. и заповеди № 1155/29.11.1982 г., сградата „2мж“ в имот 685, кв. 150 (324), парцел IX-685 е отразена с променен контур по южната и северна фасада и увеличена застроена площ.

9. Според констативен протокол от 01.02.2019г. длъжностните лица: инж. Кристиан К. – стар. инспектор РСК при район „Централен“ – община Пловдив; инж. А. В.– инспектор  РСК при район „Централен“ – община Пловдив; Р.П. – гл. специалист ‚Ремонти“ при район „Централен“ – община Пловдив, извършили проверка на адрес ***, гр. Пловдив, при която е установено че в отклонение от издадено разрешение за строеж №340 от 28.06.1952г. е изпълнено ново жилищно помещение, като застроената жилищна площ на сградата е увеличена с 26 кв.м. или от 84 кв.м на 110 кв.м. Изграденото помещение е с изпълнени основи, ограждащи тухлени зидове и пояси с изпълнена дървена покривна конструкция, покрита с керемиди.

10. Според констативен акт № 16/25.02.2019г. на същата дата длъжностните лица: инж. Кристиан К. – стар. инспектор РСК при район „Централен“ – община Пловдив; инж. А. В.– инспектор  РСК при район „Централен“ – община Пловдив; Р.П. – гл. специалист ‚Ремонти“ при район „Централен“ – община Пловдив в присъствието на: М.Д.Ж., Г.И.Т., инж. Б.С. – в.и.д. обществен посредник на община Пловдив и инж. Г. Х. – гл. експерт при община Пловдив, са извършили проверка на строеж: „Приобщаване на част от празно дворно място към сграда“ в имот с идентификатор № 56784.522.685 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № 1155/29.11.1982 г., с адрес ***, гр. Пловдив. В констативният протокол е отразено, че имотът и строежът са собственост на М.Д.Ж. и Г.И.Т., същите са посочени и като възложители на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Дадено следното описание на строежа: „В отклонение на издаденото разрешение за строеж №340 от 28.06.1952г. за преустройство на тераса в жилище с покриване и зазиждане е изпълнено ново жилищно помещение, като застроената жилищна площ  на сградата е увеличена с 26,00 кв.м. или от 84,00 кв.м. на 110,00 кв.м. Изграденото помещение е с изпълнени основи, ограждащи тухлени зидове и пояси с изпълнена дървена покривна конструкция покрита с керемиди. За така извършващото се строителство представляващо строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и същото е в противоречие с действащия ПУП на кв. 150 —нов по плана на Централна градска част — гр. Пловдив, без предоставени строителни книжа /одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и ниво/.“ Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

11. Оспорващият е подал възражение вх.№  94012-24302 (16) 14.03.2019 г. до кмета на район „Централен“ – община Пловдив, в което се поддържа, че строителството е извършено съобразно издаденото разрешение за строеж № 340/28.06.1952 г в хипотезата на чл. 219 от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/ отм. Твърди се, че строежът отговаря на изискванията на действащия ПУП, тъй като с него не се променя характера и начина на предвиденото за имота застрояването.

12. Със заповед № РД-19-439/16.05.2019 г. кметът на район „Централен“ при община Пловдив, е наредил да се премахне процесният незаконен строеж, като в мотивите си се е позовал на фактическата обстановка, отразена в констативен акт № 16/25.02.2019г. Строежът е установен като такъв от пета категория.  Не е изследван въпросът за годината на построяването му. Възраженията на оспорващата са счетени за неоснователни.

13.  По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се установява, че сградата, в която се намира процесният строеж е на два етажа, масивна, с жилищно предназначение. В нейния североизточен ъгъл се намира пространството, описано в обжалваната заповед като приобщено празно дворно място към сградата. На място е видно, че преди много години е изпълнено разширение в североизточния ъгъл на сградата, което вероятно включва и обема на стара тераса. Върху терена е изпълнена зидария по заснетите очертания, с една колона в южния ъгъл, оформено е избено помещение на първия етаж. Над него, по същите очертания, е изпълнено жилищно помещение - спалня. Цялото строителство е много стар, заснето е в кадастъра още в плана от 1973г. След влизане в сила на ЗУТ през 2001г. няма ново строителство. Сградата е много стара и има нисък първи етаж - 1,80м. светло и втори етаж със светла височина 3,00м. Между двата етажа подовата конструкция е от дървен гредоред, частично стоманобетонова плоча само в североизточния ъгъл, видимо стара, където се намира процесния строеж. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди. Поради начупената форма на сградата в план покривните линии образуват три отделни покрива - двата крайни от североизток и югозапад са четирискатни, а средният е трискатен. Процесният строеж се намира под четирискатен покрив, като само над антрето във втория етаж до стълбата е изпълнен самостоятелен едноскатен покрив. Всички зидове в сградата са от плътни тухли, външните са с дебелина 25см., а вътрешните с дебелина 25см. и 12см.

На първия етаж, в частта, в която се намира процесния строеж, частично пред избата пространството е празно. В този ъгъл се намира една колона с размери 45/45см. Всички материали, от които е изпълнена сградата са стари - бетон за плоча, тухли за зидария и мазилки. Във времето са се появили пукнатини в зидарията и на няколко места има следи от замазването им. Пукнатините са се отразили и на втория етаж, като подовата конструкция под спалнята е силно наклонена на север. Вътре в стаите също се забелязват стари пукнатини.

Действащ пуп – прз за имота е одобрен със заповед № ОА-1155/29.11.1982г. По регулационния план процесният имот има кадастрален №685 и е отреден за упи IX - 685 от кв. 150-нов /324-стар/ по плана на Централна градска част - Пловдив. По предвижданията на ЗП в процесния имот е предвидено запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда, пристрояване на същата от югоизток до създаване на свързано застрояване с новопредвидено пристрояване на съществуваща сграда в съседния УПИ и ново надстрояване с един етаж. Не е предвидено основно застрояване извън ограждащата стена на съществуващата сграда към дъното на УПИ. Не е предвидено и допълващо застрояване. Североизточният ъгъл на сега съществуващата сграда попада извън площта на предвиденото застрояване. Сграда е показана в кадастралната основа на плана като съществуваща двуетажна жилищна сграда със сигнатура „2мж“ и конфигурация идентична с отразената сграда с идентификатор 56784.522.685.1 в Кадастралната карта.

За Централна градска част - Пловдив е изработен ПУП - ПРЗ със Специфични правила разгледан от ЕСУТ при Община Пловдив и е приет с Решение по т. 1 на Протокол № 29/19.07.2019г. Проектът е съобщен по реда на чл.128, ал. 1 от ЗУТ в ДВ, бр.70/03.09.2019г., срокът за подаване на писмени възражения е изтекъл и проектът към настоящия момент е внесен в Общински съвет - гр.Пловдив за одобряване. В окончателни проект на ПУП - ПРЗ и СПН за ЦГЧ - Пловдив, процесният имот е отреден за упи IX - 522.685 от кв. 173-нов /150-стар/.  Съгласно Плана за застрояване за процесния имот е предвидено запазване изцяло на сградата в очертанията й както е в момента и както е отразена в кадастралната карта и надстрояване с един етаж върху цялата застроена площ.

По регулационния план, одобрен със заповед № 717/20.09.1973 г. поземленият имот с идентификатор 56784.522.685 по КК има кадастрален № 685, включен в отреждането за УПИ I-озеленяване от кв. 106-нов /324-стар/ по плана на Централна градска част. Процесната сграда е показана в кадастралната основа на плана като съществуваща двуетажна жилищна сграда със сигнатура ”2мж”, с конфигурация идентична с отразената сграда с идентификатор 56784.522.685.1 в Кадастралната карта.

По регулационния плен, одобрен със запори № 4121/27.07.1954г. ПИ с идентификатор 56784.522.685 по КК има кадастрален №4 и заедно с имот с №5 образуват упи - VIII 4,5 от кв. 175-нов /324-сгар/ по плана на Втора - Четвърта градска част. Процесната сграда е показана в кадастралната основа на плана като съществуваш двуетажна жилищна сграда със сигнатура “2мж", с различна конфигурация от отразената сграда с идентификатор 56784.522.685.1 в Кадастралната карта. На мястото, където сега е установен процесният строеж, няма застрояване като част от сградата, а е показана в североизточния ъгъл площ, заета от тераса или навес спорел сигнатурното означение на кадастъра.

От строително разрешение № 340/28.06.1952г. не могат да се преценят точно размерите на терасата, тъй като има много варианти за получаване на 3,00м3 зидария. В кадастралния план от 1954г. в североизточния ъгъл на сградата е показана тераса. Експертизата не констатира друго място в сградата, където да е имало тераса. Вероятно строителното разрешение от 1952г. се отнася точно до тази тераса, показана в плана от 1954г. в североизточния ъгъл на сградата. Архитектурен проект няма и данните от строителното разрешение са ориентировъчни относно размерите. Измерването по плана показва, че размерите на терасата са приблизително  4,10м/2,3м. Това измерване не претендира за точност, тъй като планът е много стар, а в мащаб 1:1000 точността е с допустима грешка до 50см. Тези размери дават 9,40 кв.м. площ на терасата и със стрехите площта на покрива би била около 12,00кв.м., както е вписано в строителното разрешение. Вероятно терасата е затворена за обособяване на помещение след издаването на цитираното строително разрешение, но площта е увеличена, тъй като в момента размерите  на спалнята на мястото на терасата са 4,34м/4,50м. Увеличението е показано с щрих на графично приложение към експертизата. В съдебно заседание на 17.12.2019г. вещото лице пояснява, че площта на застрояването извън обхвата на издаденото строително разрешение е 13,16 кв.м. Приобщената към жилищната сграда площ от дворното място е изпълнена за нейното  разширение и се ползва с жилищно предназначение - допълнително избено помещение в първия етаж и една стая - спалня на втория. Сградата е ниско застрояване /до 10 м./ и се категоризира като строеж от пета категория съгласно чл.137, ал. 1, т.5 „а“ от ЗУТ. Допълнителната жилищна площ също може да се определи като строеж от пета категория. Извършеното разширение представлява пристрояване към жилищната сграда като част от основното застрояване в имота. Вземайки предвид строително разрешение №340/28.06.1952г. за преустройство на жилище, пристрояването се явява към обема на вече разрешеното зазиждане на тераса със зидове и направа на покривна конструкция върху тях.

От наличните планове може да се установи категорично, че зазиждането е изпълнено между 1954г. и 1973г., когато в новия КРП от 1973г. сградата е показана вече с конфигурацията си както е в момента.

Извършеното преустройство със зазиждане на тераса, допуснато с разрешение за строеж №340/28.06.1952г., е било допустимо само в очертанията на самата тераса като заварен обект. Отстоянието от терасата до дъното на парцела тогава е било 3,50м. Разстоянието е можело да бъде намалено само със застроителен план, какъвто не е наличен. При строителството на допуснатото преустройство е извършено разширение на сградата в североизточна и югоизточна посока и отстоянието от сградата до дъното на парцела е намалено до 1,20м.-1,30м.

По отношение индивидуализирането на обема на незаконното строителство и възможността за премахването му експертизата констатира, че с даденото в заповедта описание по местоположение се обхващат: на първия етаж - едно избено помещение в североизточния ъгъл, част от друго избено помещение и част от площта на външната стълба за втория етаж, намираща се към дъното на имота; на втория етаж - една спалня, антрето в северната страна на сградата, жилището на етажа и част от външната стълба за етажа. От техническа гледна точка фиксираният обхват на незаконния строеж показва, че в него се включват части от основната сграда и части от терена, които няма материални обекти. Ако трябва да се извърши премахване по описанието в акта и заповедта,  обемът, подлежащ на премахване, трябва да включва както цели помещения на двата етажа, така и части от помещения на старата сграда. Премахването на незаконния строеж по границите, дадени в констативния акт, ще засегне част от ограждащите стени и в първия етаж и във втория етаж, които са изпълнени още с построяването на сградата, преди преустройството на тераса. При системата на изпълнение на сградата, ограждащите стени са носещи. Те са част от основното застрояване, предвидено за запазващо се в окончателния проект на ПУП - ПРЗ и СНП, обявен в ДВ, бр.70/0З.09.2019г. От конструктивна гледна точка премахването на тези ограждащи стени е недопустимо, тъй като крие рискове за сигурността на сградата.

14. По делото се събраха показанията на свидетелите: М.Л.П., Р.Г.П. и Б. Л. С..

Свидетелят П. сочи, че от 65 години имам спомени за къщата. Не е имало тераса. Никога никакви ремонти не са правени.

Свидетелят П. потвърждава, че е подписал констативен акт № 16 от 25.02.2019 г., находящ се на стр. 11, в кориците на делото. Не е присъствал на проверка, извършена на 25.02.2019 г. на обекта. Констативният акт бил изготвен в сградата на районната администрацията и там го подписал. Актът се изготвял на базата на огледи, които са направени от колегите му и един протокол, който имали от предварителен оглед на същия обект. Преди да подпише акта се запознал с констативния протокол, който отразявал проверката от началото на м. февруари. В началото на февруари 2019 г. участвал в предварителна проверка на процесния имот, която била отразена в констативен протокол, по-късно в края на месеца.

Свидетелят С. ***. Бил с колегата си инж. Г. Х.. Били извършени три посещения – 12 и 25 февруари и 12 юли 2019 г. На 12.02.2019 г., присъствал той и колегата Г. Х., заедно с жалбоподателите. На 25.02.2019г. освен той имало и експерти от район централен - инж. К. и А. В.. Нямам конкретни спомени дали е изготвен констативен протокол. Подписал се е на някакъв документ, но не може да кажа какъв точно.

15. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представи заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, на основание §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, е делегирано правомощието да издава заповеди по чл. 225а от ЗУТ.

 

ІV. За правото:

16. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

17. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

18. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

19. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява част от жилищна сграда, обект на основното застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административен акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

20. Съдът намира, че оспорващия не обори успешно верността на фактическите констатации, отразени в констативен акт № 16/25.02.2019г. Обстоятелството къде и как е подписан актът не разколебава установената на място обстановка, която се потвърждава и от огледа, извършен от вещото лице. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че  извършеното преустройство със зазиждане на тераса, допуснато с разрешение за строеж №340/28.06.1952г., на място е изпълнено извън допустимите очертания на заварения обект, в частност с допълнителна застроена площта в размер на 13,16 кв.м., извън обхвата на издаденото строително разрешение, чрез приобщаване към жилищната сграда на площ от дворното място, с цел разширение и ползването й с жилищно предназначение. Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ) за такъв вид застрояване в имота, правилно строежът е установен като незаконно строителство.

21. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващият притежава процесното строителство и терена, върху който е изпълнено като същият не отрича обстоятелството, че ползва жилищната сграда. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

22. На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ. Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

23. От събраните по делото доказателства и съобразно изготвената съдебна експертиза съдът намира за безспорно установено, че в процесния имот преди  7 април 1987 г. е съществувало установеното с констативен акт № 16/25.02.2019г. незаконно строителство. Това обстоятелство поставя процесният строеж под режима на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Каза се, предпоставка за прилагане на тази хипотеза е строежът да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Съпоставката спрямо изискванията на § 12 вр. § 11 от Строителните правила и норматив за изграждане на населените места, издадени от председателя на Комитета по строителството и архитектура (обн ДВ изв. бр. 75/18.09.1959 г.) сочи, че извършеното в периода 1954 г. - 1972 г. строителство не отговора на правилата и нормативите, действали по време на извършването, с оглед факта че  в североизточна и югоизточна посока отстоянието от сградата до дъното на парцела е намалено до 1,20м.-1,30м, при допустими най-малко 5 м.

Съгласно чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ, минималното разстояние от сградата до дъното на урегулирания имот също следва да е най-малко 5м. Въпреки че за процесната сграда нормата не е спазена, по сега действащите правила и норматив е допустимо отклонение по реда на чл.36 от ЗУТ, с цел запазване заварени годни сгради. Именно тази възможност е процедиране със съобразения от вещото лице окончателния проект на ПУП - ПРЗ и СПН за Централна градска част - Пловдив, приет от ЕСУТ при Община Пловдив, съобщен в ДВ, бр.70/0З.09.2019г. От извадката на този проект, дадено като Приложение №7 към СТЕ, е видно, че процесната сграда е възприета като допустима с конфигурация в план и височина така, както е отразена в кадастралната карта и както се заварва към момента.

При това положение съдът намира, че за установеното незаконно строителство са налице предпоставките за търпимост, респ. не е допустимо да бъде премахнато по реда на чл. 225а от ЗУТ. Дори и да се приеме противното, с оглед факта че по действащия ПУП застрояването попада извън предвиденото застроително петно, то премахването на незаконния строеж ще се яви и в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, който поставя императив административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта за която се издава акта.  Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж  представлява намеса в правата на оспорващата по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и  чл. 17, ал. 3 вр. чл. 33 от Конституцията на Република България  за  неприкосновеността на частната собственост и жилището й. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Релевантните за „необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства също са ясно посочени в чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС: „ … в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая ако се приеме, че незаконния строеж е и нетърпим строеж, тогава ще е налице фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за намеса на Държавата в хипотезата на „допустимостта“ чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона.

От друга страна, с оглед спецификите на настоящия случай, от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Според приетата по делото без възражение от страните съдебно – техническа експертиза премахването на незаконния строеж по границите, дадени в констативен акт № 16/25.02.2019г.,  ще засегне част от ограждащите стени и в първия етаж и във втория етаж, които са изпълнени още с построяването на сградата, преди преустройството на тераса. При системата на изпълнение на сградата, ограждащите стени са носещи. Те са част от основното застрояване, предвидено за запазване в окончателния проект на ПУП - ПРЗ и СНП, обявен в ДВ, бр.70/0З.09.2019г. От конструктивна гледна точка премахването на тези ограждащи стени е недопустимо, тъй като крие рискове за сигурността на сградата. В случая е налице незаконен строеж, изграден в терен, собственост на жалбоподателя. Строежът е съобразен с предвидения характер и начин на застрояване по действащия ПУП и е предвиден за запазване в процедирания нов ПУП. При това положение настоящият състав на съда  намира, че съществуването на процесното незаконно строителство не се явява в такава степен на интензивно противоречие с установения ред на държавно управление, че да е оправдано премахването му с риск от засягане целостта на жилищната сграда. Премахването на посочения в констативен акт № 16/25.02.2019г. и заповед № РД-19-439/16.05.2019 г. обем на незаконно строителство без съмнение ще засегне права и законни интереси на оспорващия и заинтересованата страна в по – голяма степен от най – необходимото за целта за която се издава акта. Отделно ще се яви и в противоречие с концепцията на община Пловдив за бъдещото планово устройство на имота.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж е недопустимо, както и непропорционално на преследваната от закона цел. Оспореният административен акт се явява издаден в противоречие с правилата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3 вр. ал. 5 от Конституцията на Република България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

 

V. За разноските:

24. Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК, юридическото лице, в структурата на което е ответния административен орган, следва да бъдат осъдено да заплати на жалбоподателя сторените съдебни разноски. Същите се доказват в общ размер на 1055 лева, от които 600 лева за адвокатска защита, 10 лева за държавна такса, 60 лева за свидетели в режим на призоваване и 385 лева за възнаграждение на вещо лице.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-19-439/16.05.2019 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на М.Д.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1055 /хиляда петдесет и пет/ лева, представляващи съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: