Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………05.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна
-ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен
съдия : Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1262 по описа за 2020 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във р. с чл. 203 от АПК.
Същото е образувано по иск на „Сен Гобен България „ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. К, ул. „////“ № /// , представлявано от управителя И С Р, срещу изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда „ гр.
София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от 900 лв. ,
представляващи адвокатско възнаграждение по договор за процесуално
представителство по нахд. № 507/2019 г. на РС- Варна . Претендира се присъждане и на законната лихва считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата .Отправя се и искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът ,
редовно призован, не се представлява , но се депозира писмено становище , в
което се поддържа отправеното към съда искане.
Ответната страна - ИА „Главна
инспекция по труда „ гр.
София, редовно призована, не се представлява в съд. заседание , но
депозира писмен отговор за неоснователност на предявения иск за обезщетение
поради отсъствие на доказателства
за плащане на договорения адв. хонорар.
Твърди се неприложимост на уредбата на
АПК в случаите на отменени наказателни
постановления . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за обезщетение за основателен и следва
да се уважи изцяло.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
С решение № 1490/19.07.2019 г. по
нахд. № 507/2019 г. Районен съд гр. Варна е отменил НП № 03-9624/18.07.2018 г на директора на
дирекция „ Инспекция потруда „ гр. Варна ,с което на „ Сен Гобен България“ ЕООД
е наложена имуществена санкция от 12000 лв.
на основание чл. 416, ал. 5 въ вр. с чл. 413, ал.2 от КТ. Това съдебно
решение е оставено в сила с решение № 1866/11.10.2019 г. на Варненския административен съд по канд. № 2513/2019 г.
Видно от материалите по нахд. №
507/2019 г. на РС-Варна „Сен Гобен България“ ЕООД е било представлявано в
съдебното обжалване на НП от адв. Н.С. .
На стр. 17 от това дело е приложен
бланков договор за правна защита и
съдействие № 352443, сключен на 27.09.2019 г. между „Сен Гобен България“ ЕООД и посочения адвокат за процесуално представителство и защита. В същия договор е вписано съглашение за
размер на адв. възнаграждение от 900 лв.
, както и че същото е изплатено по банкова сметка, ***обно плащане .
Писмени доказателства за плащане
по банков път не се ангажират от ищеца и в хода на настоящия съдебен процес по
повод изпълнение на даденото от съда
указание /л.9/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е отричано от ответника субективно право на обезщетение , чийто носител е ищеца. Страна по материалното правоотношение в
случая е ИА „Главна инспекция по труда“ . Съгласно чл. 205 от АПК , приложимо
на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице , представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт
са причинени вредите. В конкретния случай отмененото по съдебен ред НП е
издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда „-Варна – административен
орган , който е част от териториалната структура на Агенцията.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение.
Настоящият
казус касае претенция за обезвреда на вреди, настъпили от отменено наказателно
постановление, което макар и да не е същински индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен орган
в резултат от санкционна административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В подкрепа на това разбиране е ТП № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г.
на ВАС и ВКС, което разглежда
отговорността по ЗОДОВ като резултат от незаконосъобразно осъществяване на
публични функции - административни и правозащитни от органите на държавата,
общините и съдебната власт. Задълженията, които законите възлагат на
административните органи са свързани, освен с издаване на индивидуални, общи и
нормативни административни актове чрез упражняване на правоприлагаща и
нормотворческа дейност, и с налагане на административни наказания. Дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните
производства по ЗАНН до приемането на чл. 63, ал.3 от този закон с ДВ бр.
94/2919 г. обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска защита в хода
на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се явяват за
лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред, имуществена
вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи обезщетение
на основание чл.4 от ЗОДОВ.
Съдебната отмяна на постановеното
НП не предполага извод за основателност на исковата претенция , тъй като по
доказване на претендираните имуществени вреди
ищецът представи единствено договор за правна защита и съдействие –
договор за правна услуга, подвид на договора за поръчка . Същият имат правната
природа на частен диспозитивен документ . С оглед неговата формална
доказателствена сила той доказва единствено постигнато съглашение между
страните за процесуално представителство и за договорен размер на адв. хонорар, но не и за
извършеното плащане по банкова сметка ***. Отбелязване в договора за плащане в
брой има правната природа на разписка и може да послужи като доказателство
за извършено плащане, но конкретният случай не е такъв. Само когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят. В случая не е доказано извършването
на разноските в производството пред ВРС .
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012
г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на
Върховния касационен съд (ВКС), "съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка".
Съгласно
чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт ЗСВ), тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Съобразявайки се с цитирания тълкувателен акт , ВАС в
свое решение № 15620/18.11.2019 г. адм. дело 3094/2019 г. приема за
неоснователно искане за разноски ,
понеже по делото е представен само договор за правна помощ и съдействие , в който
изрично е отразено, че договореното възнаграждение е платимо по банков път , а
до приключване на устните състезания по делото, не са представени доказателства
за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път.
В
решение №
12059/12.11.2015 г. по а.д. № 15076/2014 г. ВАС посочва, че не следва да присъжда претендирани разноски от
заинтересованото лице , тъй като не са представени доказателства за изплащане
на договореното адвокатско възнаграждение по банков път. Представен е само
договор за правно обслужване и пълномощно, което не съдържа изявление за
заплащане на сумата в брой.
В
обобщение съдът следва да отрече със силата на присъдено нещо претендираното от
ищеца материално право на обезщетение за вреди поради недоказаност на тяхното
настъпване.
При този изход на делото съдът следва
да удовлетвори своевременно направеното
искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение, като присъди такова
в размер от 100 лв. на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 37 ЗПП и чл.
24 от НЗПП.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд
гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Сен Гобен България „ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. К, ул. „////“ № /// , представлявано от
управителя И С Р, срещу изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда „ гр.
София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от 900 лв. ,
представляващи адвокатско възнаграждение по договор за процесуално
представителство по нахд. № 507/2019 г. на РС- Варна
ОСЪЖДА „Сен Гобен България „ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. К, ул. „////“ № /// , представлявано от управителя И С Р, да заплати на изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда „ гр.
София сумата от 100 /сто / лева, представляваща юриск. възнаграждение.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия :