№ 131
гр. Пазарджик, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. К.а
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20255200500111 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №1022/01.08.2024 г. по гр.д.№1094/2023 г. по описа на РС –
Пазарджик е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр.С., бул.
„Генерал Николай А.“ №21 да заплати на К. Б. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В., ул.„П.“ №120, вх.Б, ет.3 дължимото му допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 679,62
лева, положен през 4-то тримесечие на 2020 г. /01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./,
1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./; 2-ро тримесечие на
2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3-то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г.
до 30.09.2021 г./; 4-то тримесечие на 2021 г. /01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./; 1-
во тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./ 2-ро тримесечие на
2022 г. /01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./; 3-то тримесечие на 2022 г. /01.07.2022 г.
до 30.09.2022 г./; и 1-во тримесечие на 2023 г. /01.01.2023 г. до 24.03.2023 г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за
главница над присъдената сума в размер на 679,62 лева до претендирания
размер от 1 500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за
1
обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 57,14 лева до
претендирания размер от 200 лева, като неоснователни.
Осъдена е ГДИН да заплати на адв. Д. от САК, ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за
адвокатурата, сумата в размер на 112,49 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.
Осъден е К. Б. А., ЕГН ********** да заплати на ГДИН разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 174,14 лева.
Осъдена е ГДИН на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
РС - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 32,33 лева.
С определение № 3349/18.11.2024 г. по същото дело, съдът е оставил без
уважение искането на ищеца К. А. по чл.248 ГПК, инкорпорирано във
въззивната жалба за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските.
В законоустановения срок така постановеното решение е обжалвано от
ГДИН в осъдителната част, в която се излагат оплаквания за неправилност,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Твърди се, че
съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната
фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като грубо
нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на
безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на
фактите преди постановяване на решението. Сочи се, че била издадена
заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като
единствено за затвора в С. допълнителното заплащано време било в размер на
45 минути. Във всички останали затвори в страната допълнителното време
било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички
надзиратели. Цитира се съдебна практика в тази насока.
Излагат се твърдения, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г.
работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и
съответствали на допълнително отработеното време от всеки един от тях при
12 и 24 часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под
2
внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода
на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – Пазарджик, а били
кредитирани показанията на свидетеля на ищеца – Д., който според
жалбоподателя бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също
бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1096/2023 г.
по описа на PC- Пазарджик, а също така бил и баща на представителя на
ищеца – адвокат Д..
Излагат се твърдения, че неправилно съдът не бил кредитирал
предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от
процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да
ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на
тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като
въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова
искане не било направено от жалбоподателя.
Твърди се също така, че посочените видеофайлове потвърждавали
показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Д..
Сочи се, че районният съд бил приел, че след като служителят се
подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до
КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало
провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, тоест
не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста,
ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от
работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята
за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има
проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от
ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от
13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН.
Излагат се съображения, че решението било необосновано и неточно,
доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени
цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на
отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на
факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал
с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - Пазарджик е
3
отчитала и смятала сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към
изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- период от време, през който
служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е
извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия
месец, или да е бил болничен. Това водело до неточности относно
изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното
заключение по експертизата. Въпреки това, при постановяване на решението,
съдът възприел изцяло заключението на вещото лице.
Намира, че показанията на св.Д., че времето за инструктаж, сдаване и
предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час,
не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да
докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е
налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън
рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Сочи, че
свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след
бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали
сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат
бариерата, но с това не започвало тяхното работно време.
Работното време на служителите започвало съгласно съответните
заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Сочи се разпоредбата на
чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения, като кредитирайки показанията на св.Д., съдът
пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече
минути по-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен
труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен
акт, който да го задължава да прави това.
Твърди се още, че показанията на Д. категорично не кореспондирали с
обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва
преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят,
явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което
той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща
извънреден труд.
4
Прави искане решението в обжалваните части да бъде отменено, с
присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на ищеца – адв. Д., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Излагат се подробни съображения във връзка с наведените в
жалбата доводи. Набляга се, че съвсем логично било когато противоречията в
показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат
показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца.
Сочи, че разпитаният свидетел Ф. е бил служител в редовна смяна, като
приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд,
приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления
относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени. Твърди, че
първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в
съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало
много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо
присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а
ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не
поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените
указания от съда в този смисъл. От събраните доказателства било установено,
че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки
наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички
необходими съпътстващи постовата дейност действия.
Прави искане жалбата да бъде отхвърлена, а решението да бъде
потвърдено в обжалваната му част, с присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част е
подадена и от ищеца К. А. чрез адв. Д., която е оттеглена още в първата
инстанция, поради което с определение №32/07.01.2025 г. въззивната жалба е
върната. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което
настоящата инстанция не я разглежда в настоящето производство.
В срок е депозирана и частна жалба от К. А. чрез адв.Д. срещу
определение №3349/18.11.2024 г., с доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност, като постановен в противоречие с материалния закон.
Намира, че възнаграждението е изчислено грешно, доколкото по делото е
5
направено изменение на исковите претенции. Счита, че във всички случаи
възнаграждението следвало да бъде определено в минималния размер
предвиден в Наредбата за минималните адвокатски хонорари. Погрешно
съдът бил приложил разпоредбата на чл.78 ГПК, тъй като касае намаляване на
заплатени разноски и хонорар на ищеца и не се отнасяла за незаплатени
такива, каквото е претендираното адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска защита. Намира същото и за
несправедливо и неотговарящо на реално положените по делото усилия,
поради сторените транспортни разходи, явяване в 6 открити заседания и
други. Намира, че възнаграждението следва да се определи на размер от 400
лева, съобразно чл.7, ал.2 от Наредбата, което би било справедливо.
Прави искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с
което да се уважи искането по чл.248 ГПК, като се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ГДИН, в който
се поддържа неоснователност. Намира, че възнаграждението е определено
правилно от съда, поради което частната жалба следвало да се остави без
уважение.
В съдебно заседание, за жалбоподателят ГДИН, редовно призован, се
явява юрисконсулт Р., който поддържа въззивната жалба. Прави
доказателствено искане за повторно преглеждане на видеофайловете.
В съдебно заседание, ответната страна К. А., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.Д., която поддържа отговора на въззивната
жалба.
Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от
жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на обжалваните съдебни
актове и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в
съвкупност, намира следното:
Жалбите са подадени в определения от закона срок, изхождат от
легитимни лица, имащи правен интерес от обжалването и като такава са
процесуално допустими.
Относимите обстоятелства са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
6
на К. Б. А. чрез пълномощник адв.Д. от САК против ГДИН, в която се твърди,
че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като ищецът
бил държавен служител на длъжност командир на отделение от надзорно -
охранителния състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието -
гр.С., с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора Пазарджик.
Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН
при МП, техните права и задължения.
Твърди, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от
по 24 ч. непрекъснати денонощни дежурства или по 12 ч., по предварително
утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време
в часове за тримесечен период.
Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. е изпълнявал
служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за
периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.
Работното време на ищеца било за отчетен период, при сумирано изчисляване
на работното време, което включвало продължителността на положените от
него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд,
положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания,
обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи
дейности.
Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била
различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея
трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Сочи се, че
ищецът се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за
да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд
значително по-късно след изтичане на работната му смяна.
Посочва, че времето, през което той осъществявал професионална
дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на
състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и
оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до
поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете
по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови
надзирател. Последното от своя страна включвало дейности по приемане и
сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка
състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални
помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци,
7
решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на
състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за
констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и
времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето
за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на
смяната от длъжностното лице. Така изброеното се твърди да продължава
около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово
дежурство. По време на тези съпътстващи постовата дейност действия
изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния
главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал
се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено
в съответствие с решението на Началника на Затвора Пазарджик.
Твърди, че всички тези действия представлявали част от работното му
време, но не се отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че
ежедневните нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно
установената продължителност на смените, без да се включва времето за
посочените дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето,
отработено от ищеца преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след
края му, следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд,
тъй като през цялото това време ищецът бил реално ангажиран, за да изпълни
дежурството си. Поради това, че фактическата продължителност на всяка
смяна не била реално отчитана, в случаите, когато ищецът е надвишавал
нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден
труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан като такъв с 50%
увеличение на база основното му трудово възнаграждение.
Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число
на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за
организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови
възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа.
Твърди, че отказът на ответника да зачете реалната продължителност на
работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди дейности, противоречи,
както на разпоредбите на Кодекса на труда, както и практиката на Съда на
8
Европейския съюз. В тази насока цитира съдебна практика.
Твърди, че през процесния период е изработил около 400 часа
извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.7 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева. Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден било част от
задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е установено
със срок и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5 200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500
лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна ГДИН чрез юрисконсулт Р.
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искови претенции. Посочва, че правоотношенията със
служителите в ГДИН се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а
субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба
в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.19, ал.2 от
ЗИНЗС. Средната денонощна продължителност на работното време на
служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не можела да
превишава установената продължителност на работния ден, т.е. държавните
служители, работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за
един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни
месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно
посочени в ОИМ заповеди, работното време на тези служители се
изчислявало сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата
работно време в часове се извършвала, като броят на работните дни, включени
в периода, се умножават по нормалната продължителност на работния ден - 8
часа. За работно време от 8 часа се осигурявала половин час почивка, за
9
работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа -
90 минути почивка.
Твърди, че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата
продължителност на работното време от 24,5 часа заедно с почивките, като в
това работно време били включени и всички мероприятия относно
инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди
и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г.
Твърди, че ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на
извънреден труд за допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен
период. Заявява, че при отчитане на работното време и извънредния труд на
служителите от надзорно - охранителния състав не следва да взема предвид
коефициентът за нощен труд от 0,143 от КТ, позовавайки се на ТР №1/2020 на
ВКС, ОС на ГК.
Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15
минути пред началото работното време твърди, че служителите нямало такова
нормативно установено задължение. В тази връзка цитира заповед
№Л1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на Затвора – Пазарджик гл.инспектор
Д., Заповед №Л-148/31.01.2022 г. на старши комисар К. и Заповед
№1551/24.11.2022 г. на старши комисар К., където било ясно посочено, че
началото на работно време е 08:15 часа до 08:45 часа на следващия ден при
24-часов график за работа.
По отношение на 12 - часовия наряд посочва, че съгласно Заповед
№1551/24.11.2022 г. старши комисар К. на основание Заповед
№05283/17.08.21 г. и чл.16б. (1) от ППЗИНЗС; Заповед №Л-1687/23.12.2022 г.
на основание Заповед № 05-283/17.08.2021 г. и чл.16б. (1) от ППЗИНЗС за
всяка от дневните и нощни смени за работа са включени в работното време
допълнителни 30 - минути за сдаване и приемане като за отработено време се
отчита 12 ч. и 30 минути за всеки 12 - часов наряд.
Твърди, че била назначена комисия, която да установи реалния период от
време, с който се удължавала работната смяна заради сдаването и приемането
на всички постове в затвора и последващия отвод, за което бил съставен
Протокол №ВД/МЗ-48/12.02.2019 г. Установеното от комисията време на
удължаване на работата в затвора било 30 минути, като това време било
добавено след това със заповедите на началника на затвора относно реда за
10
определяне на работното време на държавните служители в Затвора -
Пазарджик през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и включено към работната норма
часове, които трябвало да положат служителите на тримесечие, като
разликата отработени часове над тримесечната норма се изплащала на
служителите под формата извънреден труд.
Твърди, че съгласно постовите книги, които ищецът подписвал по дата и
час сутрин при сдаването на наряда, през процесния период не е имало случай
да си тръгва по - късно от 08:45ч. при начало на работния ден 8:15ч. След като
служителят се подпишел, че е сдал поста, той повече нямал задължения към
работодателя и му оставало да извърви 50 метра разстояние от корпуса до
КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало до 5
минути време за отвод и напускане на затвора. Посочва, че съдът следва да
съобрази, че всеки затвор е с различна сградна база, различна охраняема площ
в декари, различен брой външни и вътрешни постове за служене и различен
брой лишени от свобода за преброяване. Твърди, че ищецът при приемане и
сдаване на поста в затвора се е подписвал в „постови книги“, от които било
видно реалният час на сдаване на поста сутрин в края на 24- часовата смяна,
като това сдаване е ставало след като служителят е преброил затворниците
заедно с новата смяна служител, обходил е постовете съгласно чл.311 от
ППЗИНЗС. От момента, в който служителят е сдавал поста, за него повече
нямало задължения да остане в затвора и му оставало да извърви 50 - 100
метра до изхода на затвора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Формулирано е искане за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 17.07.2024 г. е допуснато изменение на
предявения иск за главница в размер на 5 200 лева чрез намаляване на неговия
размер на 1 500 лева и предявения иск за обезщетение за забава чрез
намаляване на неговия размер от 500 лева на 200 лева, като за разликата до
първоначално предявените размери на исковете ищецът е направил оттегляне,
поради което производството в тази част е прекратено на основание чл.232
ГПК.
Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че до 30.06.2020 г. ищецът К. Б. А. е бил стажант на длъжност „надзирател“
11
/работил е редовна смяна и не е полагал наряди/, а от 01.07.2020 г. е заемал длъжността
„Надзирател II степен“ в Затвора Пазарджик до 25.01.2022 г., когато е преназначен на
длъжност „Надзирател I степен“, с местоизпълнение на служебните си задължения в Затвора
Пазарджик.
По делото са представени справки за месечни заплати на ищеца,
протоколи за отчитане на положен труд от държавни служители, работещи в
наряд в Затвора гр.Пазарджик.
Приети като писмени доказателства по делото са Заповеди на Началника
на Затвора Пазарджик, относно реда за разпределение на работното време на
държавните служители в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането
му и компенсиране на работата извън установеното работно време - Заповед
№Л-14/27.06.2019 г., издадена на основание Заповед №ЧР-05.11/30.01.2015 г.
на министъра на правосъдието; Заповед №Л-1416/23.10.2020 г., издадена на
основание Заповед №ЧР-05-320/06.10.2020 г. на министъра на правосъдието;
Заповед №Л1551/24.11.2022 г., Заповед №Л - 1269/01.09.2021 г., Заповед №Л -
148/31.01.2022 г., Заповед №Л-1687/23.12.2022 г., издадени на основание
Заповед №ЧР-05-283/17.08.2021 г. на министъра на правосъдието, както и
Заповед №Л-2788/14.06.2019 г. на главен комисар В. Миладинов, с която е
наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвора гр.С. да е в
рамките на 45 минути, а във всички останали затвори, затворнически
общежития, арести в затворите да е в рамките до 30 минути. Съгласно
издадените заповеди за целия процесен период работното време на 24 часов
наряд за дежурен командир на отделение и надзирател в ЗО към Затвора гр.
Пазарджик е било от 08:00 часа до 08:30 часа на следващия ден, а на 12 часов
наряд от 08:15 часа до 20:45 часа дневна смяна, съответно от 20:15 часа до
08:45 часа на следващия ден нощна смяна.
Приложената по делото Заповед №155/12.11.2018 г. Началника на
Затвора Пазарджик относно реда за разпределение на работното време на
държавните служители в Затвора Пазарджик II-ра категория, отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното работно време не се обсъжда,
тъй като не е действала през процесния период.
Приложеното по делото допълнително заключение за извършена
съдебно–икономическа експертиза не се обсъжда, тъй като е доказателствено
12
средство, събрано по друго дело и предвид принципа за непосредственост в
гражданския процес не може да се ползва в настоящото дело.
Установява се от приложения по делото Протокол от 12.02.2019 г. за
извършена проверка от комисия, назначена със Заповед №Л -92/05.02.2019 г.,
която е извършила замерване на времето, необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че реалната
продължителност на един 24 часов наряд е била 25 часа.
За изясняване установяване фактическата страна по спора освен
приложените по делото писмени доказателства, са събрани гласни
доказателствени средства, веществени доказателства /видеозаписи/ и е
допусната и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.
От депозираните подробни показания на свидетеля К.И. Д. – колега на
А. се установява как обичайно протича един работен ден на ищеца през
процесния период. Явявали се на работа в 8 часа и малко след това влизали в
стаята за инструктаж, като уточнява, че нямало заповед на началника за
явяване в 8 часа. Следвало строяване от командира на отделението, който бил
застъпващ наряд. Извършвало се строеви преглед, снаряжение, палки,
белезници, униформено облекло, осведомяване за здравословното състояние
на всеки един от служителите и вписване в ежедневната ведомост, че
присъстват, в която се подписват само при започване на наряда, като в нея се
вписвало начален и краен час. Посочва, че в 08:15 часа точно влизали
инструктиращите /новият дежурен главен надзирател, старият главен
надзирател и инспекторът по охраната/ и започвал инструктажът, който
продължавал не по- малко от 5 минути на всеки един от тях. Следвало
снаряжаване на външните постове, които са по периферията на затвора,
снаряжаване на външните постове с брой оръжие и брой боеприпаси,
приемане на спалното помещение за тяхната цялост - проверки на решетки,
прозорци, катинари, брави, хигиена, санитарни възли и преброяване на
лишените от свобода във всяка една килия. След това приемали поста,
респективно го напускали, като последното не било равнозначно на
приключване на дежурството. Свидетелства, че ако всичко било наред
освобождаването от дежурството е около 20:45 часа - 20:50 часа, като
изяснява, че си тръгвали в 20:50 часа, ако е дневна смяна, респективно 08:50
13
часа при нощна и 24 часов наряд. Изяснява, че когато отивали на отвод влизат
в стаята за отвод и всеки един от служителите обяснява устно на дежурния как
е протекло дежурството, какви нарушения има, какви действия са предприети
за отстраняването им, какви докладни са изготвени, имало ли е проверки от
ръководството, какви забележки са констатирани и какви мерки са предприети
за отстраняването им. Всеки един докладвал устно, като уточнява, че
докладването започвало когато всички се съберат и били освобождавани,
когато всички докладвали.
От депозираните показания от свидетеля Г. Ф. – началник сектор
„Надзорно охранителна дейност“ към Затвора Пазарджик се установява, че
ищецът е започнал да дава дежурства като надзирател от 01.07.2020 г., а преди
това е бил стажант. Работното му време като надзирател започвало в 08:15
часа за дневната смяна, респективно 20:15 часа за нощна, в стаята за
провеждане на инструктаж, и той не бил длъжен да идва 15 минути по – рано
на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и отвод на
служителите са им били необходими 30 минути. Сочи, че през исковия период
е имало единични случаи на забавяне на времето на служителите, в които
случаи не се задържала цялата смяна, а само конкретният служител.
Установява се от показанията на свидетеля, че бариерата се намира в началото
на района на затвора. Началото на работната смяна на всички служители в
наряд започвало в КПП 1, където се намирала и стаята за инструктаж, и оттам
служителите влизали. През КПП 1 минавали и на излизане. Посочва, че се
случвало някой път като влизал в стаята за инструктаж в 08:15 ч., служителите
да са наредени, а понякога не. Свидетелят Ф. заявява, че самият той работи
редовна смяна и работното му време е от 08:15 часа до 16:45 часа. Изяснява
как се изчислявала, респективно изплащал извънредния труд на служителите в
Затвора Пазарджик.
Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза броя на нарядите на ищеца, положени през
процесния период. Установява се каква е била нормата в часове за ищеца за
всеки един отчетен период през исковия период и отработените часове от
ищеца за всеки един отчетен период през исковия период, както и че при
допълнителни 20 минути на наряд ищецът е положил извънреден труд през 4-
то тримесечие на 2020 г., 1-во тримесечие на 2021 г.; 2-ро тримесечие на 2021
14
г. 3-то тримесечие на 2021 г.; 4-то тримесечие на 2021 г.; 1-во тримесечие на
2022 г.; 2-ро тримесечие на 2022 г.; 3-то тримесечие на 2022 г. и 1-во
тримесечие на 2023 г.. Установява паричната равностойност на разликата
между реално положеният извънреден труд от ищеца при допълнителни 20
минути на наряд и заплатеният му такъв, е в размер общо на 679,62 лева, а
обезщетението за забава, изчислено върху неизплатените допълнителни
възнаграждения за извънреден труд по отчетни периоди за периода от 26- то
число от месеца, следващ отчетния период, през който ищецът е положил
извънреден труд, до датата на подаване на исковата молба, а именно от
26.01.2021 г. до 24.03.2023 г. възлиза на 57,14 лева.
По делото са представени и видеофайлове, като е извършен оглед по смисъла на чл.204
ГПК в присъствието на процесуалните представители на страните, както и на св.Ф.. От него
се добива представа за разположението на помещенията, свързани с осъществяваната
дейност по подготовка за започване, респективно напускане на работа. Отразеното и
обсъждано на записите касае м. март 2023 г., поради което изводи за целия период не могат
да се правят. Но предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на
видеозаписите, същите не са обсъждани при формиране изводите на съда по същество на
спора, както и не са обсъждани показанията на св. Ф., досежно възприетото от него при
възпроизвеждането им в откритото съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав достига до следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, на
основание чл.269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и
допустимо, доколкото не се установява съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото.
Първоинстанционният съд е сезиран искове с правно основание чл.19,
ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът е държавен служител в ГДИН и осъществява дейности по
изпълнение на наказанията в Затвора Пазарджик. С оглед на това същият
попада в тази категория държавни служители на ответната дирекция, спрямо
които се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, по
силата на препращащата норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за положен извънреден труд.
15
Специалната уредба, съдържаща се в чл.16а, ал.1 от Правилника по
приложението на ЗИНСЗ, урежда по идентичен със ЗМВР начин въпросите
относно нормалната продължителност на работното време, а именно 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За дейностите,
чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се
организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Съгласно
чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители,
работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен
период.
Разпоредбата на чл.16е, ал.1 дава изброяване на това какво включва
отработеното време, а именно: работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение; времето за провеждане на
професионално обучение; времето на дежурство. Според разпоредбата на
чл.16е, ал.3 при 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и
заплащат 12 часа отработено време по ал.1, а според чл.16е, ал.4 при 24-часов
график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено
време по ал1.
При липса на аналогична норма в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като тези на
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР ( ред. ДВ, бр.58/2019 г.), съответно чл.187, ал.6, т.2 от
ЗМВР (ред. ДВ, бр.60/2020 г.) и чл.187, ал.7 и ал.8 от ЗМВР (ред. ДВ,
бр.85/2020 г.), отнасящи се за процесния исков период и всяка от които
предвиждаща, че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който извънреден труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, на
основание чл.19, ал.2 от ЗИНСЗ, съдът приема същите за приложими и към
спорните отношения, предмет на настоящото дело.
Същевременно ППЗИНЗС съдържа регламентация на дейностите, които
осъществява нарядът в затворите, състоящ се от дежурен главен надзирател,
дежурен командир на отделение и надзиратели, каквато длъжност заема и
ищецът. Съгласно чл.305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в
16
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения, облечени в установената униформа и снаряжение
и в спретнат външен вид. Съгласно чл.306 от ППЗИНЗС командирът на
отделение или дежурният по арест проверява по ежедневната ведомост
надзирателите, проверява външния им вид и се осведомява за здравето им и в
състояние ли са да изпълняват служебните си задължения. Разпоредбата на
чл.308 от ППЗИНЗС съдържа уредба относно съдържанието на инструктажа,
като е предвидено, че инструктиращия следва да обяви резултатите от
изпълнението на служебните задължения през изтеклото денонощие и да
изясни оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всяко
длъжностно лице от наряда и определи реда за тяхното изпълнение. В чл.307
от ППЗИНС е уредена процедурата по инструктаж, а в чл.311 тази по смяната
на постовите. Последната изисква постовите да се сменят на местата,
посочена в инструкцията за особеностите на поста, като сменяващият се
постови запознава застъпващия с обстановката, след което съвместно
обхождат и проверяват територията и особеностите на поста -изправността на
сигнално-охранителната техника, прозорците, вратите, решетките,
осветлението,бравите, катинарите, хигиената и други. Лишените от свобода и
задържаните под стража лица се проверяват от приемащия постови по брой, а
ако е възможно и поименно. Резултатите от проверката се отбелязват в
постовата книга с писмен рапорт, а при констатирани нередности се докладва
на дежурния. Според разпоредбата на чл.311, ал.6 сменилият се постови е
длъжен да докладва на дежурния за състоянието, в което е сдаден постът, за
произшествия и нарушения, станали по време на службата му, съответно за
съмнителни прояви, които е забелязал, както и какви проверки на поста са
извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от
проверяващите. За станалите произшествия и нарушения постовият следва да
даде писмена докладна записка до началника.
Правилно от първоинстанционния съд са изведени въпросите,
отговорите на които предпоставят изхода на спора, а именно: каква е била
продължителността на всяко дежурство, която е била отчитана и заплащана,
следва ли в работното време на дежурството да се включи не само нормативно
установения 12-часов период, респективно 24-часов период, а и времето от
реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място,
подлежи ли на заплащане времето, през което ищецът е изпълнявал
17
дейностите, съпътстващи основната му постова дейност като надзирател и по-
конкретно времето, необходимо за подготовка за инструктаж, снаряжение,
въоръжаване, дейностите по провеждане на инструктаж, необходимото време
за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и
приемане на наряда на поста от следващото отделение, респективно от
следващия надзирател, което включва дейности по приемане и попълване на
документи, обход и проверка на състоянието на средствата за сигнализация,
врати решетки, извършване на обиски и претърсвания, проверка състоянието
и наличността на лишените от свобода, тоест дейностите по чл.305 - чл.311 от
ППЗИНЗС.
Законовите текстове не определят времевия интервал, в който следва да
се извършват действията по подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, извършването на
които се претендира като извънреден труд. Съгласно чл.2 от Директива
№2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки
период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в
съответствие с националното законодателство и/или практика.
Безспорно по смисъла на чл.305 – чл.311 от ППЗИНЗС действията по
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се
извършват в работно време, доколкото ищецът е бил длъжен физически да
присъства на мястото, определено от работодателя. В случай, че те не се
осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези
дейности представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, който
кодекс урежда общите принципи, при липса на специални разпоредби за
конкретното правоотношение.
От събраните по делото доказателства е установено, че реалната
продължителност на работното време е по-различна от приеманата от
ответника, включително след приемането на Заповед №Л-2788/14.06.2019 г. на
главен комисар В.М. – директор на ГДИН, с която е наредено времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство в затвора да е в рамките до 30 минути.
18
В изпълнение на тази заповед, видно от приложените по делото
заповеди на началника на затвора, относими към процесния период, времето
за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство е определено на 30 минути, както при
24-часови, така и при 12-часови смени. Поради тази причина отработеното
време по смисъла на чл.16е от ППЗИНЗС е определено със заповедите на 24
часа и 30 минути при 24-часова смяна, съответно 12 часа и 30 минути при 12-
часова смяна, което не е спорно по делото. В тази продължителност, обаче,
следва да се включи и времето за по-ранно явяване, както и времето, което е
било необходимо за дейности, без които не може, след изчерпване на
регламентираното време на наряда, включително до напускане на служителя
на работното му място, които видно от събраните гласни доказателства, а и с
отговора на исковата молба не се оспорва, че се извършват след като
служителите се подписват в съответните постови книги.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира,
че реалната продължителност на дежурствата на ищеца за периода от 01.07.2020 г.
до24.03.2023 г. за 24-часов наряд, реалната продължителност на дежурството е била 24 часа
и 50 минути, а при 12 – часов наряд реалната продължителност на дежурството е била 12
часа и 50 минути от момента, в който ищецът се е явявал на работното място до момента, в
който е бил освобождаван и реално е напускал работното си място. Това са реално
отработени часове, свързани с носенето на дежурството и са част от продължителността на
работното време на ищеца, поради което правилно районният съд е приел, че това време е
свързано с физическото присъствие на ищеца на работното му място и касае негови
служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС, то този труд подлежи на заплащане.
Въззивният съд намира, че тези изводи са обосновани и се основават на
правилен анализ на събраните по делото доказателства и приложимата
законова уредба.
Въззивният съд не споделя доводите на ответника, че св.Д. е
заинтересован от изхода на делото, дори и същият да води идентично дело с
ответника. Също не може да се приеме, че св.Ф. е напълно непредубеден,
защото като заемащ ръководна длъжност при ответника, носи отговорност за
организацията на работата в него. Респективно, има интерес да установи
стриктното изпълнение на заповедта от 2019 г. на директора на ГДИН,
съответно последващите заповеди на директора на Затвора – гр. Пазарджик, с
които е определена продължителността на дейностите по подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и
19
дежурство, още повече като се има предвид работното му време, както
правилно е отбелязал и районният съд. Горното, обаче не означава, че
неговите показания следва да бъдат напълно изключени при преценката на
съда дали е налице превишение на служебното време.
Показанията и на двамата свидетели следва да се ценят наред и с оглед всички
останали доказателства, като съдът намира, че тези на Д. са в съответствие с приложения по
делото Протокол от 12.02.2019 г. на назначената от началника на затвора комисия, която е
била натоварена да извърши измерване на времето, необходимо за подготовка и провеждане
на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, която е
установила че реалната продължителност на един 24-часов наряд е била 25 часа. Т.е. с един
час над нормативно установеното време. Именно поради това по отношение необходимото
допълнително време за тези дейности, следва да се кредитират показанията на св.Д., който
работи има непосредствени впечатления от работния процес на нарядите, а не на св.Ф..
Съдът намира, че един час е необходим за осъществяване на същите тези дейности и за
12-часовия наряд, доколкото видно от събраните по делото доказателства, тези дейности при
24-часов и 12-часов наряд са идентични и не се различават по продължителност. В този
смисъл са показанията и на двамата свидетели.
Няма спор, че цялото това време от 50 минути не е било включено в работното и
отработено време, доколкото видно от приложените заповеди на началника на затвора са
включени само 30 минути на смяна при 12-часовите и 24-часовите дежурства, въпреки
направените констатации то назначената комисия с протокола от 2019 г. Тъй като тези
допълнителни 20 минути, над включените 30 минути със заповедите в отработеното време,
са свързани с физическото присъствие на служителите на работното им място, в частност на
ищеца, и касае техните служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС, то и този труд
подлежи на заплащане.
Един от основните въпроси, поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител. Във връзка с направените доводи по отношение на тях, съдът намира
за необходимо да отбележи следното:
Прието е в съдебната практика, че установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
20
отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е
необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице.
Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е
манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл.204 ГПК. Огледът се осъществява с участието на двете
страни. Установените при огледа факти следва да се разгледат от съда заедно с
останалите обстоятелства по спора.
Съдът е извършил оглед на тези веществени доказателства, като е
посочил че „не ги взема предвид“, което е доста неясно съображение, не става
ясно дали ги изключва от доказателствата по делото или по-скоро счита, че не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора. Всички
доводи във въззивната жалба на ответника, относно достоверността на тези
21
записи нямат отношение към спора. Същественото, според въззивната
инстанция, която е отказала да уважи доказателственото искане на страната е,
че действително тези записи на първо място са приети като такива от
първоинстанционния съд и касаят кратък период от време и от тях изводи,
относими за целия период на претенцията не могат да се направят.
Действително от тях съдът не може да установи с точност относимостта им
към конкретния казус и конкретно предявената искова претенция на ищеца,
което е същественото в случая.
Доводите на ответника за реалната продължителност на работното време, съответно
само 30 минути повече, които след множеството решения по други подобно казуси вече били
уредени със заповед на директора на ГДИН, съответно на директора на затвора, и били
заплащани на служителите, както и тези свързани с конкретната характеристика на Затвора,
в който изпълнява задължението си ищеца при съпоставка с други, не намират опора в
доказателствата по делото, като пряко противоречат на извършените и отразените в
протокола от 12.02.2019 г. замервания за реалната продължителност на необходимите
дейности по чл.305 - чл.311 от ППЗИНЗС, извършени от назначената комисия.
Както беше посочено по-горе, според чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС работното време на
държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период, като в отработеното време, съгласно чл.16е, ал.1 от ППЗИНЗС, се
включват работните часове в рамките на установеното редовно работно време, така и
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. На
основание чл.19, ал.2 от ЗИНСЗ, доколкото в този закон липсва норма уреждаща
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, приложим е ЗМВР, който предвижда
такива разпоредби - чл.187, 187а от ЗМВР. Приложението на ЗМВР е изводимо и от
изричната препратка към този закона на разпоредбата на чл.18 от ППЗИНЗС.
Съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период. Предвиден е и размерът на ставката за извънредния труд -
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В случая приложима е
уредбата на ЗМВР, а не тази на КТ, доколкото ЗМВР се явява специален закон спрямо общия
КТ, съответно важи правилото, че при приложението им приоритет имат нормите на
специалните закони, а общият се прилага доколкото липсва специална уредба.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че отчетният период е тримесечен, а не
подневен за всяка смяна или месечен. При сумираното изчисляване, установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от
деня и седмицата период от време. Правилото при сумарното отчитане на работното време
е, че работодателят отчита работното време на служител в края на отчетния период. Едва в
края на отчетния период се определят действително изработените часове и се сравняват с
22
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия период.
Когато нормата работно време за периода на отчитане е превишена в сравнение с нормата
при нормална продължителност на работното време, за съответния работник или служител
ще е налице извънреден труд, който следва да се заплати, като той се заплаща в края на
установения период за отчитане. Именно в това е разликата при подневното отчитане на
работното време, при което когато работник или служител е отработил в повече от
законоустановеното работно време, същото се отчита като извънреден труд във всеки
отделен месец. Ето защо отработените часове в случая следва да се сумират в края на
отчетния период, който съгласно изричната норма на чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС е 3-месечен,
а не при неговото полагане. В този смисъл, неоснователни са доводите в жалбата на ищеца,
че този допълнителен един час, приет от съда, следвало да бъде изчислен и отчетен като
извънреден труд още при полагането му, като не е налице противоречие с разпоредбите на
чл.16е, ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС. Всъщност така е уреден въпроса и с изчисляването и
отчитането на труда при установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че районният съд правилно е
определил размера на главния иск и претендираната лихва, като е съобразено
основното заключение на експерта, което държи сметка за приложимата
нормативна уредба и според което претенцията е основателна до размер на
679,62 лева главница и 57,14 лева – лихва.
Изложените от жалбоподателя ГДИН доводи за некоректността на
изчисленията на вещото лице, съдът намира за неоснователни. И според
настоящата инстанция заключението на вещото лице е обосновано, обективно
и компетентно изготвено, съобразено със събрания по делото доказателствен
материал – приложените по делото ведомости и протоколи за положен труд на
служителите, работещи в наряд в Затвора Пазарджик, както и нормативната
уредба, досежно сумарното изчисляване на работното време, поради което
правилно е кредитирано от първоинстанционния съд.
Правилно съдът е отговорил и на възражението на ответника за
погасителна давност, което не е въведено като довод във въззивната жалба и в
съответствие с чл.269 ГПК, въззивният съд не го обсъжда.
Съобразявайки изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 ГПК, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
23
Съдът е приел в решението си, че дължимото възнаграждение за адвокат
по реда на чл.38 от ЗА във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото
процесуално представителство от адв.Д. следва да бъде в размер на 870 лева,
като съобразно изхода от спора ответникът е осъден да заплати на адв.Д.
сумата в размер на 112,49 лева.
С молбата по чл.248 ГПК адв.Д. е изложила възражението си относно
размера на присъденото и възнаграждение и е поискала изменение. От
съображенията и е видно, че тя счита, че й се дължи възнаграждение,
съобразно цената на уважената претенция, но без да се прилага съразмерност.
С молбата по чл.248 ГПК адв.Д. е изложила възражението си относно
размера на присъденото и възнаграждение и е поискала изменение. От
съображенията и е видно, че тя счита, че й се дължи възнаграждение,
съобразно цената на уважената претенция, но без да се прилага съразмерност.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да
измени решението си в тази част, като са правилни разсъжденията му относно
последиците на изменение на иска и дължимите разноски по съразмерност. За
да определи обаче конкретния размер, съдът е изходил от грешни позиции.
За да прецени дължимия размер съдът следва първо да определи
размера на дължимо адвокатско възнаграждение за представителството и на
тази база да присъди разноски съразмерно с уважената част на иска. Така е
сторил и първоинстанционния съд и е определил дължимото възнаграждение
на 870 лева, като не е отчел допуснатото изменение на иска. Изменение на
петитума на предявения иск чрез намаляване, всъщност представлява
десезиране на съда с част от предмета на спора. Приложение намират
правилата на чл.232 ГПК – оттегляне на иска и чл.233 ГПК- отказ от иска.
Ето защо, когато ищецът заяви, че прави изменение на иска чрез
намаляване на петитума или чрез десезиране на съда от един от обективно
предявените искове следва да бъде изяснено под каква форма прави
изменението на иска – чрез оттегляне или отказ, като бъдат приложени
правилата на съответния институт и евентуално при необходимост бъде взето
съгласието на ответника в хипотеза, при която ищецът прави частично
оттегляне от иска след първото по делото заседание. Изменението на иска
винаги е действие на ищеца, но при някой хипотези настъпването на правните
24
последици зависи и от волята на ответника.
В настоящото производството ответникът е изразил съгласието си.
При определяне размера на разноските по отношение на ищеца следва
да бъде съобразен размер на претенцията след изменението му.
Цената на иска след намалението му е в размер на 1 500 лева.
Съобразявайки това и приемайки чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждение за ориентир, отчитайки наложилата
се практика след произнасянето на СЕС, съдът приема, че дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лева. Този размер е и обоснован
и справедлив, съответно на разпоредбата на чл.36 от ЗА, като се съобрази
фактическата и правна сложност на делото. Трайна е съдебната практика, че в
хипотезата на представителство по реда на чл.38 от ЗА следва да се присъдят
разноски, като се държи сметка за изхода на спора.
При съобразяване на изложеното, дължимите разноски на адв.Д. в
конкретния случай са в размер на биха били 221 лева.
Поради това и частната жалба е основателна до този размер и следва да
бъде изменено решението в тази част, като се присъдят разноски на адв.Д. за
първата инстанция в общ размер на 221 лв.
Първоинстанционният съд е определил размера на разноските,
изхождайки от първоначалния размер на иска, което при положение, че
ищецът сам е десезирал съда, като няма данни това да е станало по причини
извън неговата воля, не следва да бъде правено. Различен би бил подхода при
намаление на иска относно дължимите на ответника разноски, който въпрос
не е поставен в настоящото производство.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв.Д., представлявала ищеца пред настоящата
инстанция и претендира възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. За да
определи това възнаграждение, съдът отчете цената на иска, развитието на
производството пред въззивната инстанция, обстоятелството, че се касае за
множество еднотипни дела, по които се поставят едни и същи въпроси, както
от гледна точка приемане и ценене на доказателствата, така и от гледна точка
приложение на закон. При определяне размера на дължимото възнаграждение
25
съдът не се счита обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прилагайки
задължителната практика на СЕС. На основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.Д., като
според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на
сумата от 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1022/01.08.2024 г., постановено по гр.д.
№1094/2023 г. по описа на РС – Пазарджик, в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ определение №3349/18.11.2024 г., постановено по гр.д.
№1094/2023 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение
молбата на адв.Д. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1022/01.08.2024 г., постановено по гр.д.
№1094/2023 г. по описа на РС – Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. Д. от
САК, сумата в размер на 112,49 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцовата страна в първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска,
като ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на адв.А.
Д. от САК, ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.С., ул.Р.В.“ №14 Б.
офис 2, разноски в размер на 211 лева.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. Д.
от САК, ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.С., ул.„Р.В.“ №14Б.
офис 2, разноски в размер на 300 лева за представителството пред въззивната
инстанция по реда на чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
26
Членове:
1._______________________
2._______________________
27