М О Т И В И
към присъда по НЧХД N 1829 по описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна тъжба
/и две уточняващи молби към същата/ депозирани от К.С. ч. с ЕГН: **********
срещу М.С.М. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В депозираната пред съда жалба се твърди, че
17.05.2018 г. , около 18.30 ч. частният тъжител е управлявал л.а. Д. Д. с ДК№ **
по ул. „Св.И.“ в гр. В., като след
подминаването на изхода от бензиностанция ОМВ е забелязал подс.
М. да пресича улицата. Сочи, че минавайки покрай М.,
е чул удар в дясното странично огледало на автомобила, като огледалото се
затворило вследствие на удара. Твърди, че е спрял управляваното от него МПС, за
да оправи огледалото, видял е мъжката чанта на М., оставена на предния капак на
таксиметровия автомобил, след което я хванал и я хвърлил по посока на подсъдими.
Впоследствие се сочи, че М. го наругал и го попитал „Искаш да ме блъснеш ли?“.
Според твърденията в частната тъжба, след това ч. се върнал в автомобила си, седнал на шофьорското място и потеглил , като в същия момент подсъдимият М.
отворил дясната врата към пасажерското място на автомобил, наплюл частния
тъжител и казал: „Ще те пребия“. Сочи се, че впоследствие М. отишъл до
шофьорската врата, отворил я, нанесъл му един удар с дясната ръка в областта на лицето, като ударът
обхванал веждата му. Частният тъжител твърди, че от удара е получил разкъсно-контузна рана, след което е излязъл от автомобила,
но вследствие на упражненото върху него насилие му е прилошало, получил
световъртеж и паднал на земята. Твърди се, че при падането на земята е получил
ожулвания на двете колене.
С частната тъжба се иска ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК
за това, че на 17.05.2018 г., в гр. В. е
причинил лека телесна повреда на частния тъжител, изразяваща се в причинените му
телесни увреждания - разкъсно-контузна рана по лицето
и ожулвания по двете колене, които са обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
В хода на съдебното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от частния тъжител срещу подсъдимия за сумата от 2000/две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинените имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинение
по делото, ведно със законните лихви, считано от датата на извършване на
деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на
съдебното производство, подсъдимият заявява,
че разбира обвинението , не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
и дава подробни обяснения по случая.
В хода на съдебните
прения повереникът на частния тъжител – адв. П. пледира, че от събраните по
делото доказателства е установено по категоричен начин, че на описаната в
частната тъжба дата, в периода от 18.00 до 18.30 ч. между подсъдимия и частния
тъжител е възникнал конфликт, довел до причиняването на телесна повреда на ч..
Иска се да не се кредитират показанията на св. К. и св. Ц., които поддържат
защитната теза на подсъдимия, според повереника, предвид липсата на видимост към
местопроизшествието, от мястото, където са се намирали към момента на
инцидента, според показанията им. Твърди се, че св. С. е единствения очевидец
на процесните събития и с оглед твърденията му, че
подсъдимия и частния тъжител са се „сборичкали“, се явява доказана обвинителната
теза, доколкото единствено възможното логично обяснение на подобна ситуация е
реализирана агресия от страна на М. към ч.. Иска се подсъдимия да бъде осъден и
да бъде уважен в цялост предявения граждански иск. С частната тъжба се иска присъждане в полза на частния тъжител на
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебните
прения защитникът на подсъдимия – адв. Б. пледира, съдът да постанови оправдателна
присъда по отношение на подс. М., доколкото в хода на
съдебното производство не е приобщено нито едно доказателство, от което да се
установява, че на процесната дата и място подсъдимият
е нанесъл удар в областта на главата на частния тъжител, вкл. вследствие на
който същият да е паднал на земята. Излага се становище, че от доказателствата
по делото се подкрепя тезата за случилото се, изложена от подсъдимия в
обясненията му, а именно, че на процесната дата, при
управление на МПС, частният тъжител е причинил пътно-транспортно произшествие,
при което е пострадал М., след което ч. е проявил агресия към подсъдимия и е
съборил същия на земята. Твърди се, че при осъщественото сборичкване между
двамата, физическото въздействие на М. по отношение на Ч. се е проявило в
бутане с ръце и тяло, в опит да се освободи от частния тъжител. Сочи се, че не
отговарят на истината доводите, че обвинението се подкрепя от показанията на
св. С., доколкото същият е изложил единствено възприятия относно момента, в
който е видял двама души да се дърпат , като същият не може да потвърди или
отрече каквито и да били други факти по делото. Иска се съдът да постанови
оправдателна присъда и да присъди в полза на подсъдимия и в тежест на частния
тъжител сторените от М. разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
съдебното производство.
В последната си
дума М. иска от съда да бъде оправдан.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.05.2018 г. около 18.00
ч. частният тъжител К.Ч. управлявал л.а.
Д. Л., обозначен като такси в гр. В., по ул. Св.И. в посока към бул. Ле.. По
същото време, в близост до № * подсъдимият М. предприел пресичане на посочената
улица в посока към бензиностанция ОМВ, находяща се в
близост. В момента на преминаване през улицата, М. бил ударен в областта на на лакътя лявата ръка от дясното странично огледало на
преминаващия край него таксиметров автомобил, управляван от ч.. Подсъдимият извикал
силно, изненадан от удара и вследствие на изпитаната болка от същия. Подразнен от поведението му, /вероятно поради
поддържане на мнението, че произшествието е вследствие некоректно поведение на М.
на пътното платно/, след като задминал пешеходеца, ЧТ Ч. спрял превозното средство на няколко
метра от него и слязъл от управлявания от него автомобил. Впоследствие той
хвърлил към подсъдимия неустановен по делото предмет, удряйки го с него в
областта на главата и се върнал към превозното средство. Подсъдимият му
потърсил обяснение за поведението му и нанесения му удар при управляваното от него
ПТП. В този момент частният тъжител с бързи крачки се насочил към М. и го
хванал в областта на тялото, прилагайки сила в посока, перпендекулярна
на земното притегляне. От приложената
физическа сила върху тялото му, подсъдимият загубил равновесие и паднал на
няколко метра от автомобила, в близост до бордюра, повличайки при падането си и
тялото на частния тъжител, който се бил хванал за него. Впоследствие в
конфликта се намесили неустановени по делото лица, които разделили един от друг подсъдимия и частния
тъжител с оглед предотвратяване на последващи
агресивни прояви.
В близост до мястото на инцидента се
намирал св. С., в управляван от него микробус, който бил паркирал в посока ул. Д-р
Ж., до изхода на бензиностанция ОМВ. Същият забелязал в огледалото за обратно
виждане, че подсъдимият и частният тъжител се бутат един друг, след което
слязъл от превозното средство с намерение да ги разтърве, като междувременно
конфликтът между тях бил потушен от намесата на други лица.
Междувременно, на
местопроизшествието пристигнал св. Я.Ц., който впоследствие напуснал мястото на
инцидента с автомобила, управляван от подсъдимия, който бил паркиран наблизо.
Впоследствие подсъдимият откарал св. Ц. до неговото превозно средство, след
което подал жалба във връзка със случая във Второ РУ при ОД на МВР-В..
Непосредствено след като
подсъдимият напуснал местопроизшествието,
в 18.33 ч. частният тъжител подал сигнал на телефон 112, като в разговор
с дежурен ЦСМП – В. заявил, че на посочената дата, в гр. В., на ул. Св.Ирина до
№ * е нападнат от лице от мъжки пол,
което му е „разбило главата“ в областта на веждата и има кръвотечение.
По случая е образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 325 ал.1 от НК. С постановление
за прекратяване на досъдебното производство от 03.10.2018 г. същото е
прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 , вр. с чл.
24 ал.1 т.1 от НПК.
В хода на съдебното производство
и извършена съдебномедицинска експертиза, в заключението на която се сочи:
От представената
по НЧХД № 1829/2019год. медицинска
документация се установи, че на
17.05.2018год. К.С.Ч. е получил разкъсно-контузна рана по лицето, ожулвания
по двете колена. Описаната рана
е резултат на удар с или върху
предмет с подчертан ръб. Останалите травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди,
тъпи предмети,В
своята съвкупност отговарят да са
получени при удар реализиран в областта на лицето,
последващо падане и удар на двете
колена в подлежащата настилка. Описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По време
на същия инцидент М.С.М. е получил кръвонасядания по лицето, левия горен
крайник, ожулване по ляв лакът.Описаните
травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на лицето,
ления горен крайник. В своята съвкупност
описаните травматични увреждания са обусловили
чувство на болка и страдание. »
Подс. М.С.М. е роден на *** ***, , живущ ***, български гражданин, със завършено
средно образование, неженен, неосъждан, с
ЕГН:**********.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Гласните
доказателства събрани чрез разпитите на св. С. , св. к. и св. Ц., като взе
предвид, че същите не се намират в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.Показанията на св. Г. съдът
кредитира по отношение факта на настъпил инцидента н датата и мястото, посочени
в частната тъжба, изразяващ се в конфликт между две лица от мъжки пол,
доколкото с показанията не се изясняват други релевантни факти. В съответствие с целия събран доказателствен материал са и обясненията на подсъдимия,
поради което съдът ги кредитира, освен като защитно средство и като доказателствено средство. Фактическат
обстановка по делото бе установена и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство,в частта, в
която същите които кореспондират помежду
си и с останалия, събран по делото доказателствен
материал, а именно: медицинско удостоверение № 406/2018 г.; лист за преглед на
пациент в Спешно отделение от 17.05.2018 г., както и представения в днешно с.з.
фиш за спешна медицинска помощ и представеното от адв.
Б. заверено копие на медицинско удостоверение № 407/2018 г. и лист за преглед
на пациент в консултативно-диагностичен блок на Спешно отделение, материалите по пр.пр. № 8187/2018 г. по описа на ВРП, заверени за вярност с оригинала
ксерокопия на книга на пропускателния режим на граждани и посетители на Второ
РУП при ОД на МВР – В. от 00:00 часа на 17.05.2018 г.
до 24:00 часа на същата дата, заключението по съдебномедицинската експертиза,
изготвена в хода на съдебното производство, както и справката за съдимост на
подсъдимия.
При установяване на фактическите
изводи относно мястото, времето и участниците в инцидента, съдът взе предвид
като насочващ факт, наред с другите преки доказателства и възпроизведените в съдебно заседание звукови файлове *********.wаv и *********.wаv, съдържащи се
в компакт диск, постъпил пр.пр. № 8188/2018 г. по
описа на ВРП с писмо от Дирекция „Национална система 112” при МВР с рег. №
10582р-1837/13.08.2018 г. и компакт диск по ДП № 852/2018 г. по описа на Второ
РУП при ОД на МВР, чрез излъчването им със служебен преносим компютър и
възпроизведените в съдебно заседание
звукови файлове с №№********* и *********, съдържащи се в компакт диск,
постъпил с писмо от Регионален център 112 – В. с рег. № 105820-61/26.02.2020
г., чрез излъчването им със служебен преносим компютър. Съдържанието на
посочените файлове не бе взето предвид при формиране на изводи относно
механизма на протичане на инцидента, доколкото възпроизвежда изявления на
частния тъжител, описани в частната тъжба, които подлежат на доказване със
съответните преки доказателства.
Възпроизведените в съдебно задедание видеофайлове сh_20180517175345.mp4 и
сh_20180517175956.mp4, съдържащи се в компакт диск, постъпил по ДП № 852/2018
г. по описа на Второ РУП при ОД на МВР с надпис на опаковката „17 май 2018 г.
от ОМV – М. запис от 18:30 до 19:00 часа /стр. 28/, чрез излъчването им със
служебен преносим компютър, съдът не кредитира при формиране на изводите за
релевантните по делото факти, като констатира, че същите не спомагат за
установяването на такива.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът установи
от правна страна следното:
В хода на съдебното производство,
след извършването на всички необходими и възможни процесуално-следствени
действия, бе установена фактическа обстановка различна от описаната в частната
тъжба, а именно – за осъществени от частния тъжител агресивни действия по отношение на
подсъдимия, изразяващи се в замерване в областта на лицето с неустановен по
делото предмет, както и събаряне на същия на земята. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. Ц. и св. к., които макар да са със спорна
достоверност, доколкото отразяват
възприятия относно инцидента на лица в близки приятелски отношения с
подсъдимия, предвид липсата на противоречие между същите и с други доказателства по делото, са кредитирани
от съда при формиране на фактическите и правни изводи по делото.. Съдът не
споделя аргументите на процесуалния представител на въззивика,
за недостоверен характер на цитираните показания, с оглед обективната
невъзможност за възприемане на събитията от мястото, където са се намирали
свидетелите по време на инцидента , според твърденията им. Видно от изявленията
на св. Ц. и св. к., същите са имали среща с подсъдимия на бензиностанцията, находяща се непосредствено до мястото на инцидента, като
същите са се намирали в различни точки в областта на кръстовището, където е
разположен цитирания търговски обект. С оглед соченото от свидетелите
разстояние от мястото на инцидента, а именно – в границите до 30 м, както и предвид липсата на данни за
наличие на обекти, възпрепятстващи видимостта им към мястото на инцидента,
съдът намира за неоснователни възраженията срещу достоверността на показанията
в посочения смисъл. Не се споделят и твърденията, че св. Ц. е бил възпрепятсван да възприеме инцидента, с оглед размерите на
превозното средство, управлявано от въззивника,
доколкото същият излага възприятия за
събития, развили се от другата страна на автомобила, по отношение на
която е имал видимост, а именно – в
частта откъм шофьорското място и впоследствие в близост до превозното средство, но не и зад него спрямо
видимостта, която е имал.
Анализът на събраните гласни
доказателства сочи, че падането на частния тъжител не е вследствие реализирано
виновно противоправно поведение на подсъдимия, а е
резултат от различни по характер привходящи фактори,
а именно – осъщественото агресивно поведение на подсъдимия по отношение на частния тъжител, довело до
загуба на равновесие довело от своя страна до настъпилото падане и на частния
тъжител, вследствие положението , в което същият се е намирал – в
непосредствена близост до М., със захват за тялото
му, което явно му е служило в посочения момент и за опора. Анализът на
установените факти, сочи, че дори М. при падането си да е предизвикал загубата
на равновесието на ч., повличайки го с
тежестта си в посока на действие на земното притегляне, същият е действал при
условията на случайно деяние, доколкото не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат и не е могъл да го предвиди.
В тази връзка св. Ц. заявява: „Шофьорът
на таксито удари М. първо с черен предмет, но не съм сигурен какъв. Може да е
било тръба, може да е било чанта, може да е било всичко…. След като излезе
таксиметровият шофьор втори път, той се хвърли върху М. и двамата паднаха на
земята. Като казвам „хвърли върху него“, имам предвид, че тръгна към него,
хвана го под кръста и го бутна на земята. Подкоси го…След това М. падна. Като
двамата паднаха на земята, М. беше отдолу, а другият човек беше отгоре“.
В съответствие със заявеното от
св. Ц. е и изявлението на св. к. в качеството на свидетел, като същият твърди:
„След като таксиметровия шофьор удари М., те се озоваха на земята. Сборичкаха
се на земята. Мисля, че бяха един върху друг, като се озоваха на земята. Мисля,
че М. беше отдолу…за черния предмет, с който замахна
към М. таксиметровия шофьор и за нанесения от него удар съм сигурен. Като
казвам „сборичкаха се“ имам предвид, че те се намираха във физически контакт.
Не видях удари.. имам предвид, че единият притиска с тяло другия или бута
другия с тяло, не стоят на едно място на
земята, има напрежение между тях“.
Показанията на св. к. и св. Ц.
кореспондират и с гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. С., макар
последните да възпроизвеждат единствено част от настъпилите събития, в момента,
в който подсъдимият и частният тъжител
са се намирали в близост до автомобила и е имало физически контакт между тях,
изразяващ се в бутане: „Видях едно паркирано такси малко по-нагоре от изхода на
бензиностанцията. Двамата мъже бяха на няколко метра от таксито…Помня, че имаше
сборичкване, но удар не си спомням да е имало. Имаше съприкосновение, докосване
между телата. ..Не помня дали някой от тези двама мъже е падал на земята“.
Друг е въпросът, че дори да се
приеме, че в причинна връзка с конкретно умишлено реализирано деяние от
подсъдимия, в т.ч. бутане е настъпило процесното
падане, съдът намира, че същото би било осъществено при условията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, която съгласно посочената разпоредба е
обстоятелство изключващо обществената опасност на деянието. Това е така
доколкото с поведението си, непросредствено преди
реализираното падане, ч. е осъществил действия срещу М. ,които се
характеризират като пряко и непосредствено нападение срещу личността му ,
доколкото поставят в опасност живота и здравето му, характеризирайки се със
съответната степен на обществена опасност, съотв.
нападението е било активно и непрекъснато към момента на настъпилото падане.
С оглед
установените по делото факти, в резултат на анализа на гласните доказателства
по делото и като съпостави същите с
приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът намери, че в хода на
съдебното производство не бе установено безспорно на подсъдимия да са причинени
травматични увреждания в резултат на осъщественото спрямо него от подсъдимия противоправно нападение. Това е така, доколкото по делото
не са събрани доказателства, подкрепящи твърдението в частната тъжба за
реализиран от подсъдимия удар с ръка в областта на главата на частния тъжител, в
т.ч. посоченото твърдение не се доказва и от показанията на св. С., в каквато
посока са доводите на повереника на частния тъжител. Видно от разпита на вещото лице,
изготвило заключението по приобщената в
хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, установеното в
областта на коленете на подсъдимия ожулване е в причинна връзка най-вероятно с
реализираното падане върху подлежащата настилка /каквото е твърдението в
частната тъжба/, а установената при освидетелстването на лицето разкъсно-контузна рана в областта на главата/веждата/ на
частния тъжител е възможно да бъде получена, както вследствие на удар с ръка,
така и вследствие на падане и удар върху предмет с издаден ръб, включително
върху бордюра на тротоара. В разпита си вещото лице не изключва възможността
раната в областта на веждата на частния тъжител да е реализирана вследствие на
удар в главата на подсъдимия при осъществено падане от двамата.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства за механизма на причиняване на
телесното увреждане, изразяващо се в разкъсно-контузна
рана в областта на главата и по-конкретно – на веждата на частния тъжител, поради което обвинението
се явява недоказано включително по отношение на същото.
Съдът
намира, че експертното заключение следва да бъде кредитирано и в частта, касаеща причинените на подсъдимия телесни увреждания, като доказателствено средство, което кореспондира на обясненията на подсъдимия и св. Ц. и св. к. досежно поведението на частния тъжител, проявено от същия
при процесния инцидент. Видно от експертното
заключение, на процесната дата подсъдимият е получил
нараняване в областта на лявата ръка, съответстващо на гласните доказателства,
сочещи, че същият е бил ударен от управляваното от подсъдимия моторно превозно
средство, както и нараняване в областта на главата, което кореспондира със
заявеното от М., св. Ц. и св. к., че подсъдимият е ударен от Ч. с неустановен
по делото черен предмет в областта на главата.
Поради
изложените съображения, съдът счита, че въпреки извършването на всички възможни
и необходими процесуално-следствени действия в хода на съдебното производство
не се събраха преки и други косвени доказателства, които по безспорен
начин да установяват описаните в
обстоятелствената част на частната тъжба
субективни и обективни признаци на осъществено деяние по чл. 130, ал.1 от НК, съотв.
че установените травматични увреждания, получени от частният тъжител на процесната дата са получени вследствие противоправно
и виновно поведение на подсъдимия.
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на обективната истина в
наказателния процес е, че присъдата не може да почива на предположения по
отношение на фактите – предмет на доказване по делото, в т.ч. и за авторството
на деянието. Категорична е в този смисъл и съдебната практика, според която
обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия, следва да бъде доказано със
средства и по начин, който не оставя съмнение относно извършване на
престъплението и неговия автор.
С оглед на изложените фактически
доводи и правните изводи въз основа на тях и на основание чл. 304, пр.1 от НПК,
съдът призна подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението, предмет на
обвинението по делото.
Предвид липсата на доказателства
за осъществен деликт, съответно настъпили за частния
тъжител неимуществени вреди в причинна
връзка с противоправното и виновно поведение осъществено
от подсъдимия, съдът констатира, че не
са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД да уважи предявения граждански иск за
сумата от 2000 /две хиляди / лева и го остави без уважение като неоснователен
Съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК разноските за възнаграждение на вещите лица
, както и разноските на подсъдимия, направени в хода на производството са
възложени на частния тъжител .
Поради
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: