Решение по дело №6520/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260208
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20202120106520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260208  / 04.02.2021 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                        ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и пети януари                                две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6520 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                              Делото е образувано по искова молба на С.С.У. - Д., за осъждане на „Абакс“ ЕООД да й върне сумата от 1703 лв., представляваща цена на туристически пакет „Египет от А до Я“, платена на отпаднало основание - по отменен от ответния туроператор договор от 30.01.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 88.46 лв., начислена върху горната сума, за периода от 10.03.2020 год. до 15.09.2020 год. и законната лихва, начиная от 16.09.2020 год. до окончателното плащане.

                        Исковете са с правно основание в чл.89, ал.7, т.1 от ЗТ и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                                 В съдебно заседание се поддържат от ищцата и адвокатския й пълномощник, който моли за уважаването им и присъждане на разноски.

                                 Процесуалният представител на ответното дружество оспорва основателността на исковете, по съображения, изложени в отговора.

                                 Бургаският районен съд, въз основа на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                                 На 30.01.2020 год. между В* Г* Р* и ответното „Абакс“ ЕООД, действащо чрез туристическия агент „Пи груп“ ЕООД, е сключен договор за туристически пакет „Египет от А до Я 2020“, с продължителност от 8 дни /7 нощувки - от 04.04.2020 год. до 11.04.2020 год./, за двама пътуващи, в т.ч. ищцата, при обща цена от 3406 лв.

                                 Дължимата цена за туристическия пакет е заплатена изцяло на туристическия агент, на два пъти - аванс от 700 лв. на 03.02.2020 год. и доплащане от 2706 лв. - на 04.03.2020 год. Двата банкови превода са наредени от В* Р*, а в пояснение на основанието е посочено „Резервация 29525 Египет, В* Р*, С.У.“.

                                 На 09.03.2020 год. служител на Ekvator.bg, собственост на „Пи груп“ ЕООД (съгласно общодостъпната информация, съдържаща се в сайта под горното наименование - https://ekvator.bg/za-nas-p3), е информирал по имейл В* Р*, че поради несъбран минимум от почиващи, е анулирал туристическия пакет, за който е сключен горепосочения договор.

                                 Във връзка с това уведомление, на 10.03.2020 год., отново по имейл, В* Р* е заявила, че с ищцата са решили да отложат екскурзията, поради което са посочили банкова сметка, ***ърнато.

                                 На 12.03.2020 год., отново служител на туристическия агент „Пи груп“ ЕООД, чрез онлайн платформата Ekvator.bg, е отговорил, че платените по договора суми ще бъдат върнати/преведени по посочената сметка до края на същия ден.

                                 Връщането на сумите е потвърдено от същия служител на 16.03.2020 год., който в последващ имейл от 18.03.2020 год. е отговорил, че парите няма да бъдат върнати от туроператора, поради обявеното извънредно положение, а ще бъдат запазени под формата на ваучер, валиден до 30.04.2021 год.

                                 Тези факти, освен че са безспорни между страните, са извлечени от коментираните доказателства и са достатъчни, за да се формира у съда убеждение за основателност на исковете.

                                 Категорично, сключеният между страните договор е такъв за туристически пакет по см. на раздел II от ЗТ.

                                  С нормата на чл.89, ал.7, т.1 от с.з. е предвидена възможност за туроператора, при ненабиране на необходимия минимален брой пътуващи (причина, стояща извън неговата воля, а оттам - и отговорност), да прекрати едностранно договора за туристически пакет, като върне на пътуващите всички получени по договора суми, без да дължи допълнително обезщетение. За целта е необходимо тази негова възможност да се съдържа в договора и при настъпване на това независещо от волята на туроператора условие, той да е уведомил пътуващия/те, т.е. да е отправил едностранното си волеизявление за прекратяване в определен срок - в случая 20 дни преди започване на пътуването.

                                 Тъкмо така е сторил туроператорът - настоящ ответник с имейла от 09.03.2020 год., позовавайки се на несъбрания минумален брой туристи, поради което, съгласно горепосочената разпоредба, дължи възстановяване на получените по договора суми. От това си задължение той не може да бъде освободен с последващо волеизявление - съдържащото се в имейл от 18.03.2020 год., с позоваване на обявеното извънредно положение, т.к. ЗМДВИП урежда занапред взаимоотношенията между страни по договори за туристически услуги, които договори към датата на влизане в сила на този закон - 13.03.2020 год., респ. към датата на влизане в сила на чл.25 от същия, не са били прекратени на друго основание и изпълнението им е станало невъзможно.

                                 Както се каза - туроператорът, действащ чрез своя туристически агент, е прекратил договора, поради несъбиране на минималния брой туристи, а причината, довела до това към 09.03.2020 год. - датата на прекратяване, е без значение. Впрочем, тази е и причината, по мнението на настоящия състав, позовавайки се именно на правото си по чл. чл.89, ал.7, т.1 от ЗТ, прекратявайки едностранно на 09.03.2020 год. договора, туроператорът да не предложи ваучер (както би било в хипотезата на чл.25 от ЗМДВИП).

                                 Ето защо, последващото позоваване от страна на „Абакс“ ЕООД на извънредното положение и въведените със ЗМДВИП мерки, не би могло да породи целените последици. Нещо повече - доводът на процесуалния представител на същото, че волеизявлението за прекратяване е направено не от туроператора, а от туристическия агент, е несъстоятелен, при безспорност на обстоятелствата, че вторият действа от името и за сметка на първия (с едни и същи собственик на капитала и управител), както и че между страните е налице договор, сключен чрез посочения агент.

                                 Малко повече за материалната легитимация на ищцата - с чл.3, ал.7 от Директива (ЕС) 2015 / 2302 на Европейския парламент и на Съвета
от 25.11.2015 год., относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, е дадено определение на понятието „пътуващ" - всяко лице, което което има право да пътува въз основа на договор за пакетни услуги. Т.е. дори да не е подписал лично договора, но е вписан в него, той става страна по същия. Аргумент в тази насока се извежда и от чл.82 и сл. от ЗТ, при тълкуването им и употребата на „пътуващ“, съгласно даденото от посочената директива определение, следователно ищцата-пътуващ, като страна по договора, може да иска неговото надлежно изпълнение. Но не само - специалната законова уредба в чл.89, ал.7, т.1 от ЗТ е продължение на въведената с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД забрана за неоснователно обогатяване. Общата цена, платена по договора за двама пътуващи, е в размер на 3406 лв., респ. 1703 лв. - за един пътуващ и при положение, че се установи: а/ да е налице плащане на цената за туристически пакет от ищцата; б/ на основание договора за туристически пакет в полза на ответника; в/ който договор е едностранно прекратен, то полученото подлежи на връщане и главният иск следва да се уважи.

                                 Основателността на главния иск има за своя закономерна последица основателност и на акцесорния - за мораторна лихва. Ответният туроператор е изпаднал в забава с прекратяване на договора, следователно дължи лихва за периода от 10.03.2020 год. до 15.09.2020 год. Размерът й, определен по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 89.88 лв., което налага и този иск да се уважи изцяло.

                                 Пак на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, при липса на данни за плащане на процесната сума до приключване на съдебното дирене, ответникът дължи и законната лихва за забава върху подлежащата на връщане сума, начиная от предявяване на иска на 16.09.2020 год., до окончателното изплащане.

                                 Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове  да се уважат, като в тежест на ответното „Абакс“ ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се възложат сторените от ищцата разноски в размер на 468.12 лв.

                                 Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

                      

                              ОСЪЖДА „Абакс“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.П*, ул.“********, представлявано от Г* П*, на основание чл.89, ал.7, т.1 от ЗТ, чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на  С.С.У.-Д. ***, ЕГН - **********, сумата от 1703 лв., представляваща цена на туристически пакет „Египет от А до Я“, платена на отпаднало основание - по отменен от ответния туроператор договор от 30.01.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 88.46 лв., начислена върху горната сума, за периода от 10.03.2020 год. до 15.09.2020 год. и законната лихва, начиная от 16.09.2020 год. до окончателното плащане.

                                 ОСЪЖДА „Абакс“ ЕООД да заплати на С.С.У.-Д. деловодни разноски в размер на 468.12 лв.       

                                 Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

                                                                               Съдия: /п/

 

Вярно с оригинала: М Е