№ 850
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500464 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба /неправилно озаглавена „въззивна жалба“/ на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ №19, представлявана от главен юрисконсулт С. ИЛ. Д., против Решение №
8/21.01.2022 г., постановено от Районен съд – Карнобат по гр. д. № 499/2021 г., с което
съдът е прекратил на основание чл. 130 от ГПК, производството по гражданско дело № 499
по описа за 2021 на КбРС, образувано по искова молба от ищецът „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. Московска
№ 19, с процесуален представител гл. ю. к. Ю.С., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил
Априлов № 12, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 15/24.01.2020 г. по ч. гр. д. № 36/2020г. по описа ка КбРС в размер на: 4 768,84
лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613/28.10.2015 г., възнаградителна/
договорна/ лихва в размер на 978,42 лв. /деветстотин седемдесет и осем лева и 42 стотинки/
за периода от 15.07.2015 г. до 08.01.2020 г., обезщетение за забава в размер на 382,26 лв.
/триста осемдесет и два лева и 26 стотинки/ за периода от 15. 07. 2017 г. до 08. 01. 2020 г. и
обезщетение за забава в размер на 18,08 лв. /осемнадесет лева и 08 стотинки/ за периода от
08.01.2020 г. до 21.01.2020 г. срещу ответниците Д. М. Й., ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** и настоящ адрес: *** и Й. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес: ***, като недопустимо.
Жалбоподателят моли Окръжен съд – Бургас да отмени решението на Районен съд –
Карнобат, с което производството по делото е прекратено, като неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че „Банка ДСК“ ЕАД е образувала на 08.02.2021 г.
изпълнително дело №20217030400038 по описа на ЧСИ Георги Михалев, след което въз
основа на Определение №260163/11.03.2021 г. по ч.гр.д.36 по описа на Районен съд –
Карнобат за 2020 г., изпълнителното дело е спряно и е указано на банката, че в качеството й
на универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, може да предяви иск относно
вземането й против Д. М. Й. и Й. М. Й.. В тази връзка били дадени указания за представяне
1
на доказателства пред съда за предявяване на иск в законоустановения срок, като в противен
случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Твърди се, че „Банка ДСК“ ЕАД
добросъвестно е изпълнила указанията на съда, като е предявила иск до Районен съд –
Карнобат на 23.04.2021 г.
Изложени са доводи, че съдът следва да извърши проверка за допустимостта на иска
преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. Цитира практика. Сочи, че през
всички етапи на съдебното производство, „Банка ДСК“ ЕАД добросъвестно е изпълнявала
указанията на съда, като е доплащала всички указани такси и е защитавала правата си
съобразно закона. Представени са писмени доказателства.
Моли да бъде отменен изцяло постановения от Районен съд – Карнобат, съдебен акт,
като вместо него съдът да постанови друго решение, с което да установи със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответниците, съществуването на вземанията на „Банка
ДСК“ ЕАД, за които са издадени Заповед № 15/24.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист №56/24.01.2020 г. по ч.гр.д. 36/2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат за суми, подробно описани във въззивната жалба.
Препис от жалбата е връчен на насрещна страна по реда на чл.46, ал.1 и сл. от ГПК,
като в срока за отговор не е постъпил такъв.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по
делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт, съобразно изричната разпоредба на чл.274, ал.1, т.1 от
ГПК, както и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването. Съдът
приема, че макар и озаглавено „решение“, обжалваният акт на съда е определение. Трайно
установена е съдебната практика, че наименованието на акта не е определящо, тъй като от
значение е какъв е актът по правната си същност, а не как е наименуван от съда. Поради тази
причина и след анализ на съдържанието и правната характеристика на обжалвания акт,
настоящият състав приема, че се касае до определение, а не до решение, тъй като с
последното съдът се произнася по същество на спора, какъвто не е настоящия случай.
Въпреки че срокът за обжалване на определенията е едноседмичен, то съдът е указал на
страната, че срокът на обжалване е двуседмичен, поради което съдът приема жалбата за
подадена в срок. Поради изложеното съдът намира подадената частна жалба за допустима и
следва да се произнесе по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Установява се от приложеното по делото ч.гр.д.36/2020 г. по описа на Районен съд
Карнобат, че на 22.01.2020 г. е подадено от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик“ №92, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Районен съд Карнобат е направил
справка за постоянен и настоящ адрес на всеки един от ответниците, като на 24.01.2020 г. е
издадена заповед №15 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата от
4 768,84 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 84 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613 / 28.10. 2015 г.,
възнаградителна/ договорна/ лихва в размер на 978,42 лв. /деветстотин седемдесет и осем
лева и 42 стотинки/ за периода от 15. 07. 2015 г. до 08. 01. 2020 г., обезщетение за забава в
размер на 382,26 лв. /триста осемдесет и два лева и 26 стотинки/ за периода от 15. 07. 2017 г.
до 08. 01. 2020 г. и обезщетение за забава в размер на 18,08 лв. /осемнадесет лева и 08
стотинки/ за периода от 08. 01. 2020 г. до 21. 01. 2020 г. срещу ответниците Д. М. Й., ЕГН
********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и Й. М. Й., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, както и изпълнителен лист.
На 10.03.2021 г. е постъпило уведомление от ЧСИ Георги Михалев, видно от което е
образувано изпълнително дело №20217030400038, въз основа на издадения изпълнителен
лист на основание Заповед №15/24.01.2020 г., издадена по ч.гр.д.36/2020 г. по описа на РС
2
Карнобат, срещу длъжниците Д. М. Й. и Й. М. Й.. Към двете уведомления са приложени
копия от обратни разписки за връчване на заповедта за незабавно изпълнение и изп. лист,
като видно от уведомлението постоянния адрес на длъжниците е посетен на 10.02.2021,
19.02.2021 г. и 02.03.2021 г.
С Определение №260163/11.03.2021 г. по ч.гр.д.36/2021 г. по описа на РС Карнобат
е указано на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик“ №92, че може да предяви иск относно вземането си
против Д. М. Й. и Й. М. Й. в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. На
основание чл.415, ал.2 от гпк е спряно изпълнението по образуваното пред ЧСИ Георги
Михалев изпълнително дело. Съдът е указал на заявителя да предяви иск, като е приел, че
заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“
№19 /като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД/, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК за установяване на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на: 4 768,84 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и
84 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613 / 28.10.
2015 г., възнаградителна/ договорна/ лихва в размер на 978,42 лв. /деветстотин седемдесет и
осем лева и 42 стотинки/ за периода от 15. 07. 2015 г. до 08. 01. 2020 г., обезщетение за
забава в размер на 382,26 лв. /триста осемдесет и два лева и 26 стотинки/ за периода от 15.
07. 2017 г. до 08. 01. 2020 г. и обезщетение за забава в размер на 18,08 лв. /осемнадесет лева
и 08 стотинки/ за периода от 08. 01. 2020 г. до 21. 01. 2020 г. срещу ответниците Д. М. Й.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и Й. М. Й., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***.
Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, допусната е и е
извършена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда. Делото е обявено за решаване,
като с решението си съдът е прекратил производството на основание чл.130 от ГПК, като го
е приел за недопустимо. Констатирани са нередовности при връчването на Заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 15/24.
01.2020 г. по ч.гр.д.№ 36/2020г., които не позволяват както на заповедния съд, така и на
настоящия исков такъв да установи редовността на връчването на заповедта, така и
спазването на сроковете по чл. 47, ал. 2 и чл. 419, ал. 1 от ГПК. Първоинстанционният съд е
приел, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка посочена в чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК за допустимост на предявените искове и респективно ищецът не разполага с правен
интерес от претендираната с тях съдебна защита, поради което съдът е приел, че искът е
недопустим.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение /неправилно наименовано
като „решение/ за прекратяване на делото за неправилно и незаконосъобразно.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен, именно защото кредиторът се ползва от
изпълнително основание – издадената заповед за изпълнение, която не се обезсилва с
подаване на възражение от длъжника, щом е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. За
валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като
този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и е
относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение (арг. от чл. 416 ГПК), като
предпоставките за предявяването му са нормативно установени. В този смисъл има трайна и
непротиворечива съдебна практика – Така Определение №271 от 07.05.2009 г. по т.д.
№308/2009 на II т.о. на ВКС; Определение №290 от 01.04.2010 г. по ч.т.д. №244/2010 на I
т.о. на ВКС; Определение №258 от 18.03.2010 г. по ч.т.д. №68/2009 на I т.о. на ВКС и др.
Производството по иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК се
3
провежда по реда на общия исков процес при отчитане на съответните особености,
произтичащи от заповедното производство и издадената заповед за изпълнение като една от
абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска. Специалните положителни
процесуални предпоставки за допустимост на иска за съществуване на вземането по чл. 422,
ал. 1 ГПК са именно издадена заповед за изпълнение; подадено в едномесечен срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковият съд не е обвързан от преценката за наличието или липсата на процесуалните
предпоставки за допустимост на исковото производство, направена от заповедния съд /Арг.
от т.10а от Тълкувателно решение 4/2013 г. по т.д.4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.
С изменението на чл.415 от ГПК от 2017 г. се предвиди, че съдът трябва да даде
указание за предявяване на положителен установителен иск и в случаите когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението. С ал.2 на същия член е
предвидено, че в този случай съдът постановява спиране на изпълнението. Идеята на
измененията на ГПК е в пълна степен да бъдат защитени и гарантирани правата на
длъжника, като да не се допуска незабавно изпълнение срещу длъжник, на когото заповедта
за незабавно изпълнение не му е връчена и няма възможност това да бъде направено. По
тези причини законодателят предвижда възможността на кредитора да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си. В исковото производство в пълна степен
могат да се балансират интересите както на кредитора, така и на длъжника. Първият има
възможността при условията на общия исков процес да докаже и установи съществуване на
вземането си, а правата на длъжника са защитени с предвидените в ГПК средства за
обезпечаване на участието на последния в процеса, а в случай че това е невъзможно – с
назначаване на особен представител.
В конкретния случай действително заповедният съд е намерил, че са налице
предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, като е указал на заявителя да предяви иска по
чл.422 от ГПК в едномесечен срок и е спрял незабавното изпълнение по издадения
изпълнителен лист. Тази преценка по принцип не обвързва исковия съд, но настоящият
състав не споделя изводите на съда за липса на правен интерес от провеждане на исковото
производство поради неосъществяване на предпоставките по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Именно в исковия процес правата на страните са в пълна степен гарантирани. Исковият съд
следва да извърши връчване на книжата и съобщенията на ответниците /длъжници в
заповедното производство/, като в случай че са налице предпоставките на чл.47 от ГПК,
следва да бъде назначен особен представител. Безпредметно се явява прекратяване на
исковото производство, дори и да не е правилна констатацията на заповедния съд, тъй като
исковото производство в най – пълна степен гарантира правата на страните, защитата на
страните може да се развие в най–голяма степен, а в същото време заявителят е подал иска
си съобразно указанията на заповедния съд в срок, като последният има правен интерес от
установяване съществуването на вземането си, след като за него има издадена заповед за
незабавно изпълнение.
С оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че неправилно Районен съд
Карнобат е прекратил производството по делото. Определението е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на
първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По разноските:
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора - чл.78 ГПК,
и поради това съдът се произнася по разноските с акта, с който приключва делото в
съответната инстанция - чл.81 ГПК. Под „акт, с който приключва делото“ по смисъла на
4
чл.81 ГПК законодателят е имал предвид онзи съдебен акт, с който съответната съдебна
инстанция разрешава спора по същество или прекратява производството по делото по
начин, изключващ последващата му висящност пред нея по повод на същия правен спор.
Настоящото определение не е такъв акт, и с него не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8 от 21.01.2022 г., постановено от Районен съд – Карнобат по
гр. д. № 499/2021 г., с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Карнобат за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5