Определение по дело №697/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 288
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20211800500697
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 288
гр. София, 20.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. Иванова

Ивайло П. Георгиев
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по Въззивна жалба № 2532 от 14.07.2021г. от Д.К.,
Въззивна жалба № 2643 от 22.07.2021г. от Д.К. и Насрещна въззивна жалба №
3052 от 27.08.2021г. от А.Н., подадени срещу Решение № 177 на Районен съд
- Костинброд по Гражданско дело № 20201850100663/2020г. по описа на този
съд.
С молба вх. № 2215/19.10.2021 г. жалбоподателката Д.К., чрез
упълномощения представител - адв. Б., оттегля жалбата си.
Съдът констатира, че Въззивна жалба № 2532 от 14.07.2021г. и
Въззивна жалба № 2643 от 22.07.2021г. са подадени от името на Д.К. и са
напълно идентични, като едната от тях е подписана лично от
жалбоподателката и е подадена непосредствено в деловодството на съда, а
другата – от пълномощника й по делото и е подадена по пощата. Поради това
съдът намира, че по същество става въпрос за една въззивна жалба, подадена
по два различни начина. Съответно, изявлението за оттегляне касае именно
тази жалба, независимо от завеждането й в два екземпляра под различни
входящи номера.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ГПК, „във всяко положение на
делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба“. За
разлика от чл. 232 от ГПК, тази разпоредба не предвижда в никакъв случай
необходимост от съгласие на насрещна страна по делото. В същия смисъл я
тълкува и правната теория (Сталев Ж., Мингова А, Стамболиев О., Попова В.,
Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, 2012г.,
девето преработено и допълнено издание, стр. 568). Такова съгласие не е
необходимо, тъй като смисълът му е да охрани правата на въззиваемия, а, в
случая, с постановяване на обжалваното решение, той вече е получил съдебна
1
защита, която, след оттегляне на жалбата, ще се ползва със сила на присъдено
нещо, т.е. оттеглянето не накърнява негови права.
Същевременно, този законодателен подход е съобразен с принципа на
диспозитивното начало в процеса, който включва и възможността на страната
да оттегли подадената от нея жалба. Гражданският процес е допустим, само
ако и докато легитимираното лице търси съдебна защита на правата си.
Преценката му за необходимост от такава защита може да претърпи промяна
с течение на времето, поради което не следва да се отрича правото му да
оттегли подадена жалба, ако то реши, че вече не поддържа отразените в нея
искания. Обратното би означавало да се ограничи възможността на носителя
на едно процесуално право да се разпорежда с него, което би довело до
социално и юридически неприемлив резултат.
В случая изявлението за оттегляне изхожда от процесуално
легитимирано лице – жалбоподателка, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, вкл. с правото да оттегля жалби, видно от
пълномощното за всички инстанции на л. 63 от първоинстанционното дело.
Така, с едностранното оттегляне на жалбата, жалбоподателката се отказва от
съдебна защита на правата си, които са предмет на тази жалба, а съдът
валидно се десезира от разглеждането на последната. Поради това и на
основание чл. 264, ал. 1 от ГПК жалбата следва да бъде върната.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба № 3052 от
27.08.2021г. от А.Н., подадена срещу Решение № 177/24.06.2021г. по
Гражданско дело № 20201850100663/2020г. на Районен съд – Костинброд.
Същата е подадена извън срока за самостоятелно обжалване на това решение
от страна на Н., но в срока за отговор на въззивна жалба и по правилата за
предявяване на насрещна въззивна жалба (чл. 263, ал. 2 от ГПК).
Следователно, тя няма самостоятелно битие, а разглеждането й зависи от
разглеждането на въззивната жалба. След като последната е оттеглена,
насрещната въззивна жалба не се разглежда, съгласно разпоредбата на чл.
263, ал. 4 от ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящото въззивно производство се оказва
лишено от предмет и следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на жалбоподателката Д.К. въззивна жалба, постъпила в
деловодството на Костинбродския районен съд в два екземпляра - съответно с
вх. № № 2532 от 14.07.2021г. и вх. № 2643 от 22.07.2021г., и подадена срещу
Решение № 177/24.06.2021г. по гражданско дело № 20201850100663/2020г. на
Районен съд – Костинброд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх. № 3052
от 27.08.2021г., подадена от А.Н. срещу Решение № 177/24.06.2021г. по
гражданско дело № 20201850100663/2020г. на Районен съд – Костинброд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 697/2021г. по описа на
2
Софийския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Делото да се докладва при постъпване на частна жалба срещу
настоящото определение или след изтичане на срока за неговото обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3