Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 586
14.07.2023г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева Петър
Вунов
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на
прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 440 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Гарант - 2000“
ООД, ЕИК *********, против Решение № 46/20.02.2023г., постановено по АНД № 957/2022г.
по описа на Районен съд - Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
– постановено е в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Навеждат се
доводи, че в съдебното решение, както и в процесното наказателно постановление,
е налице неяснота относно датата, на която е извършено нарушението. Твърди се,
че въпреки направеното оплакване, съдът не отчел разминаването в датите, което
представлява нарушение на административнопроизводствените правила, нарушаващо
правото на защита на санкционираното лице. Нещо повече, сочи се, че в съдебното
решение също е налице противоречие относно датата, на която се приема, че е
извършено нарушението. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се
твърди, че като не е установил, че наказателното постановление не отговаря на
императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и е приел различни дати за
извършване на нарушението, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.
На следващо място се навеждат доводи, че съдът изобщо не разгледал оплакването,
че в АУАН и НП е налице неяснота относно това, колко и кои точно поземлени
имоти не са обхванати от оценката за съответствие, както и не отчел, че в
случая са допуснати съществени разминавания и вътрешни противоречия между
констатациите в АУАН и НП, като бланкетно приел, че описанието на нарушението е
пълно, точно и отговаря на посочената правна квалификация. Твърди се, че
липсата на конкретизация относно съществени елементи на твърдяното нарушение
води до засягане на правото на защита на лицето. На следващо място се сочи, че
е неправилен изводът на районния съд, че санкционираното лице изготвил оценка
за съответствие, която не обхваща съответствието на инвестиционния проект с
предвижданията на ПУП. Счита се, че от събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява, че дружеството не е извършило
твърдяното нарушение. Твърди се, че в изготвения доклад коректно е изследвано
съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на подробния
устройствен план, включително и по отношение на улиците, по които минава
трасето на кабелната линия. Коментира се установеното от приетата в хода на
съдебното производство СТЕ, като се сочи, че съдът изобщо не отчел, че
комплексният доклад няма за цел да определи от къде точно минава кабелната
линия, нито, че с формалното посочване на идентификаторите на имотите това
условие ще бъде изпълнено. Твърди се, че трасето на кабелната линия се определя
с одобрената план-схема, като предмет и цел на комплексния доклад е да установи
дали изработения инвестиционен проект отговаря на тази план-схема. Именно в
тази връзка в точка С.1 от Комплексния доклад изрично е посочено, че
инвестиционният проект е изработен в съответствие с одобрения ПУП-ПЗ, визата за
проектиране и специализираната план-схема (конкретизираща трасето на кабелната
линия). Т. е. кабелната линия по инвестиционния проект минава по начина,
посочен в специализираната план-схема. Твърди се, че това обстоятелство изобщо
не е разгледано от районния съд, като се счита, че е бланкетен и повърхностен
изводът на съда, че в доклада въобще не е коментирано местоположението и
преминаването на този кабел. Въпреки установяването на посочените
обстоятелства, счита се, че районният съд неправилно приел, че извършената от
дружеството оценка за съответствие не обхваща съответствието на инвестиционния
проект с предвижданията на ПУП за имоти 77195.730.413, 77195.730.414 и
77195.730.369. На следващо място се навеждат доводи, че е неправилен изводът на
районния съд, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. По
подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител моли да бъде
отхвърлена касационната жалба. Алтернативно, в случай, че се отмени
наказателното постановление, се прави възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Хасково.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №46 от 20.02.2023г., постановено
по АНД №957/2022г., Районен съд – Хасково изменя
Наказателно постановление №Х-18-ДНСК-179/16.09.2022г., издадено от Началник на
Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на основание чл.237
ал.1 т.6 предл. първо от Закон за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с
чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ, на „Гарант – 2000“ ООД, ЕИК *********,
за нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, като намаля размера на наложената
имуществена санкция на 5 000 лева и осъжда
„Гарант-2000“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ДНСК – София сумата в размер на
100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се
констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на последното. Приел е за установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Правилно с оглед
правната квалификация на описаното в НП нарушение била приложена и разпоредбата
на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ, като според съда обаче неправилно бил определен
размера на имуществената санкция, доколкото не били изложени доводи относно
това как наказващият орган определил нейния размер. Поради това съдът е счел,
че имуществената санкция, определена от наказващия орган в размер на
10 000 лева, следва да се намали до минималния такъв, а именно 5 000
лева. Приел е също, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Административен съд - Хасково намира, че съдебното
решение е правилно и законосъобразно.
Не са налице наведените касационни основания.
Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия
състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се
преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна,
решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за изменение на обжалваното пред него наказателно постановление в
частта относно размера на наложената имуществена санкция.
Касационната инстанция намира за изцяло правилен
извода на Районен съд - Хасково, че при установяване на нарушението и
провеждане на административнонаказателната процедура по издаване на процесното
наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения.
Неоснователни са наведените възражения за неяснота
относно датата, на която е извършено нарушението. В случая не е налице неяснота
относно времето на извършване на коментираното нарушение, доколкото и в
АУАН, и в НП ясно е посочено, че
нарушението е извършено на 29.04.2022г. – датата на изготвяне на комплексния
доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните
изисквания към строежите. В тази връзка обосновано районният съд е приел, че правилно
са посочени датата и място на извършване на нарушението. Следва да се посочи,
че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Наред с горното, след направен анализ на съответните
приложими в случая разпоредби и след извършена преценка на установените факти и
събраните по делото доказателства, обосновано районният съд е приел, че
санкционираното лице е извършило описаното в наказателното постановление
нарушение.
Правилен е и изводът на районния съд, че не са налице
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно и не са налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Обосновани са и съображенията, въз основа на които е
прието, че с оглед правната квалификация на описаното в НП нарушение, правилно
е приложена и разпоредбата на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ, като доколкото не са
изложени доводи относно това как наказващият орган е определил размера на
санкцията, правилно съдът е счел, че същата следва да се намали до минималния
такъв, а именно 5 000 лева.
Изложените от районния съд мотиви в обжалваното
решение изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание
чл.221, ал.2 от АПК се препраща към тях.
Ето защо обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №46 от 20.02.2023г.,
постановено по АНД №957 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.