Р Е Ш
Е Н И Е №1219
гр.Бургас, 30.09.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм.д. № 62 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.И.И., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к „Славейков“, бл. 28, вх.
5, ап. 19, против ревизионен акт № 8/11.07.2019 година, издаден от Р.И.-началник
отдел КПС – възложил ревизията и С.Г.- главен експерт, в частта, потвърдена с решение № 94-01-35262/1/12.12.2019г. на кмета на Община Бургас, с която по реда на чл.122 от ДОПК, на Д.И.И. са определени
задължения за данък върху превозните средства за периода 01.12.2013 г. –
31.12.2017 г. общо в размер на 18425,86лв.
и лихва 7057,83лв.
Жалбоподателят иска отмяна на
оспорения акт, като намира същия за издаден при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че не е собственик на две от процесните МПС, тъй
като същите са предадени за скрап през 2014г. и 2016г. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по оспорването – кмет
на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА :
Съдът намира жалбата за
допустима.
Подадена в предвидения от закона срок, от лице с
доказан интерес от оспорването – адресат на акта.
ІІ. ФАКТИТЕ:
Ревизионното производство е образувано
въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 8 от 09.10.2018 г., на началник
отдел на КПС при Община Бургас.
Ревизията обхваща установяване на
задълженията за данък върху превозни средства за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2017 г. включително.
ЗВР е издадена от компетентен
орган, в обхвата на правомощията му, при спазване на изискванията по чл.113,
ал.1 и чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113,
ал.2 от ДОПК. ЗВР е връчена редовно по реда на чл.32 от ДОПК.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е
съставен ревизионен доклад № 8 от 20.02.2019 г., който съдържа изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК, реквизити.
Ревизионното производство е
завършено с издаването на ревизионен акт № 8 от 11.07.2019 г. от началник отдел КПС – възложил ревизията и главен експерт, съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, съдържащ реквизитите по
чл.120, ал.1 от ДОПК.
Същият е оспорен от жалбоподателя
пред кмета на Община Бургас, който се е произнесъл по жалбата с решение,
частично потвърждаващо определените с ревизионния акт задължения за данъци.
Ревизията е извършена при
хипотезата на чл.122, ал.1 , т.1 от ДОПК –до започването на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация.
Ревизиращият екип приема наличие
на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК, въз основа на представена от Сектор
„Пътна полиция-КАТ“ гр. Бургас справка изх. № 769000-17646/22.10.2018 г. и изх.
№ 769000-19063/08.11.2018 г., за притежаваните от лицето Д.И. ППС, както
следва: влекач „Волво“, с рег.№ А 4336 АТ,
с прекратена регистрация от 25.09.2018 г., лек автомобил „Фиат Уно“, с
рег.№ А 5340 А, със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП от 26.10.2016 г., лек автомобил „Сеат Толедо“ , с рег.№ А 5647 АМ,
със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
26.10.2016 г. и влекач „ДАФ“ 3300, с рег.№ А 5316 ВВ , със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 26.10.2016г. и
констатацията, че декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е подадена само за автомобил Влекач Волво- вх. №
0215-1844/11.07.2003 г. Последната придружена с договор за покупко-продажба на
МПС от 04.07.2003 г. и свидетелство за
регистрация на МПС.
Предвид установените факти, до ревизираното лице е изпратено Искане за предоставяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с изх. № 94-01-34718/09.10.2018 год.(л.103), с което са изискани копия на документите за придобиване на ПС, свидетелства
за регистрация част І, документи за платени местни данъци, справка за
начисления и внесен данък върху превозните средства за периода
01.01.2013-31.12.2017 г.
Обяснения и документи не са
представени.
В хода на ревизията са изискани
справки от Областна дирекция на МВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна Полиция“
Направление Регистрация за регистрираните като собствени от проверяваното лице
превозни средства, технически характеристики на притежаваните от проверяваното
лице превозни средства, както и основанията за прекратяване на регистрацията на
превозните средства.
Изискани са справки и писмени обяснения от трети
лица по отношение на притежаваните МПС и от „Турботракс България“ ООД, „Волво
груп България“ ЕООД и „Аутотехника“ ООД.
„Аутотехника“ ООД представя удостоверение № 24
(вх. № 94-01-34718/10/23.11.2018г.), според което автомобил марка „Сеат Толедо“
е с мощност на двигателя до 66 kW.
„Волво груп
България“ ЕООД, с писмо вх. №
94-01-34718/3/17.10.2018 г. уведомява, че за влекач с посочения номер на рама
липсват данни в системата им, поради което не могат да отговорят на поставените
в искането въпроси.
„Турботракс България“ ООД, с писмо вх. № 94-01-34718/11/27.11.2018г . отговаря,
че няма технически данни в системата на ДАФ, относно брой оси и вид окачване,
тъй като превозното средство е влязло в архив. По отношение на лек автомобил
„Фиат Уно“ от „АутоИталия“ ЕАД сочи, че не е възможна проверка на мощността на
двигателя за процесния автомобил, тъй като не се съхранява информация за
толкова стари автомобили.
По реда на чл.32 от ДОПК на
ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК (л. 62,70), с което е указано, че основата за облагане за данък за превозните средства
за ревизирания период ще се определи по реда на чл. 122 от ДОПК и е дадена
възможност да предостави доказателства и да вземе становище.
В предоставения срок становище и
документи не са представени.
Данъчната
основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Задълженията по ЗМДТ, в
обжалваната част на ревизионния акт, са установени при прилагане на ставките за
дължим данък, регламентирани с Наредба за определяне на местните данъци на
територията на Община Бургас, в следните размери за целия ревизиран период по
години:
- за влекач „Волво“, с рег.№ А
4336 АТ: дължим данък 2053,50лв. ; внесен
данък в размер на 12,00лв.
- за лек автомобил „Сеат Толедо“
, с рег.№ А 5647 АМ: дължим данък 53,46лв.
- за влекач „ДАФ“ 3300, с рег.№ А
5316 ВВ: дължим данък 1510,50лв.
В хода на съдебното производство
е допусната и приета без възражения авто- техническа експертиза, целяща да установи
техническите характеристики на превозните средства DAF 3300 и VOLVO F12.
Според заключението на вещото лице, процесните
влекачи са с две оси, като управляеми са предните колела, а задните са
двигателни. Седловият влекач има собствено минимално и максимално тегло, няма
товарна площ, а седлово устройство. В информационните масиви на сектор „Пътна
полиция“ максимално допустимата маса е отбелязана 1800 кг. Това е стойност,
която отчита натоварването на лафета при закачено празно полуремарке. Тази
стойност не трябва да надвишава 1800кг. През последните 20 години тази стойност
не се взема под внимание, а се измерва общата маса на композицията от влекач и
полуремарке. Окачването на автомобил DAF 3300, е комбинирано от листови ресьори и въздушни
възглавници, а за автомобил VOLVO F12 – е ресорно. И двата влекача с прикачено ремарке
и с товар не трябва да надвишават 40 тона, като сбор от тегло на всички оси.
Максималното натоварване е натоварването на първата и втората ос на влекача, с
прикачено натоварено ремарке. Максималното натоварване на композицията не
следва да надвишава 40 тона.
По делото са представени два броя протоколи
(№1/13.09.2013г. и №2/28.05.2016г.), подписани от собственика на ЕТ“Дино- Д.И.“,
за бракуване на дълготрайни материални активи- седлови влекач А 5316 ВВ и
товарен автомобил Влекач А 4336 АК. Протоколите са придружени с документи,
издадени от „Глобал металс“ЕООД и „Бляк сии метал къмпани“ООД, удостоверяващи
предадено на 17.10.2014г. и 3.06.2016г. количество „скрап“.
ІІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно
чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.
Представените Заповед № 1681 от
01.07.2014 година на Кмета на Община Бургас и Заповед № 08-00-56 от 13.02.2014
година на директор дирекция МПДТР при Община Бургас доказват компетентността на
органа, постановил оспорения акт, поради което същият е валиден, предвид правилото на чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ.
В хода на развилото се ревизионно
производство съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати.
Предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК са
доказани.
По приложението на материалния
закон:
Разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ възлага задължението за
заплащане на данъка по чл. 52 от
същия закон, включително този за превозните
средства, които са регистрирани за движение по пътната мрежа на републиката, на
собственика на съответното превозно средство. Следователно, задължението за
заплащане на данъка по т. 1 на чл.
52 от ЗМДТ изисква кумулативното наличие на
две предпоставки – право на собственост върху превозно средство и наличието на
регистрация за движение по пътищата на страната.
Спор по отношение на
собствеността няма. Отделно от това, според представената информация от Сектор
„Пътна полиция - КАТ " регистриран собственик на ПС с рег. № А5647АМ, с
рег. № А4336АТ и с рег. № А5316ВВ е Д.И.И..
С подадената жалба и в хода на
съдебното производство жалбоподателят не излага съображения относно
законосъобразността на задълженията, определени за лек автомобил „Сеат Толедо“, с
рег.№ А 5647 АМ. Твърди, че неправилно е задължен за данък за влекач „Волво“, с
рег.№ А 4336 АТ и влекач „ДАФ“ 3300, с рег.№ А 5316 ВВ , тъй като превозните
средства са бракувани през 2014, респ.2016г.
В този смисъл спорът е по
приложението на нормата на чл. 58, ал.4
от ЗМДТ.
Последната разпоредба (прил.ред.)
сочи, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не
се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение. За излезлите от употреба
моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за
разкомплектуване.
По делото е доказано, че на
влекач „ДАФ“ 3300, с рег.№ А 5316 ВВ и лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег.№ А
5647 АМ регистрацията е прекратена
служебно от 26.10.2016г.
Поради това, по силата на чл. 58, ал.4, пр.1 от ЗМДТ, данък за влекач
„ДАФ“ 3300, с рег.№ А 5316 ВВ и лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег.№ А 5647 АМ
не се дължи от 01.11.2016г.
Визираното в разпоредбата в чл. 58, ал. 4
от ЗМДТ правило не е поставено в
зависимост нито от обстоятелството по чия инициатива е прекратена
регистрацията, нито с някакви други допълнителни условия. Прекратяването на
регистрацията на превозните средства е законово възприето като правопогасяващ
факт относно данъчното облагане. ЗМДТ в относимата редакция не съдържа
специална разпоредба, която да урежда различно данъчно третиране на отделните
видове прекратяване на регистрация на превозните средства, регламентирани в
ЗДвП. Затова, независимо от основанието за прекратяване на регистрацията-
служебно или по молба на собственика, облагането на МПС с данък върху
превозните средства следва да бъде преустановено след прекратяване на
регистрацията им за движение, от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията.
В противоречие със закона
ревизиращият орган е определил задължения за данъци на посочените преводни
средства след датите на прекратяване на регистрацията им, с позоваване на
нормата на чл. 58, ал.5 от ЗМДТ.
Последната е действаща от
1.01.2018г. С § 52 от
ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), не е
придадено обратно действие на нормата, поради което тя е неприложима за
процесния период
По тези съображения съдът намира,
че задълженията за периода м. ноември 2016 – м. декември 2017 г.: за влекач
„ДАФ“ 3300, с рег.№ А 5316 ВВ, в размер: за 2016 г. – 251, 75
лв., за 2017 г.- 1510,50 лв., ведно с лихвите за забава И за лек
автомобил „Сеат Толедо“, с рег.№ А 5647 АМ, в размер: за 2016 г. – 8, 91 лв., за 2017 г.- 53,46 лв., ведно с лихвите
за забава , са определени при неправилно приложение на материалния закон, което
предпоставя изменение на ревизионния акт за периода 2016 и 2017г.
Възраженията на жалбоподателя за
недължимост на данъка за двата товарни автомобила след предаването за скрап през 2014 г. и 2016 г., съдът намира за неоснователни.
На първо място, представените
кантарни бележки не доказват, че като „скрап“ са предадени именно процесните
товарни автомобили.
На следващо място, дори да се
приеме за доказан, този факт е ирелевантен за определянето на данъчните
задължения.
По отношение на тези превозни
средства е неприложима хипотезата на чл.58, ал.4, пр.2 от ЗМДТ, защото те не
представляват излезли от употреба моторни превозни средства, за които в
нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване.
Не са налице и останалите,
освобождаващи плащането на данък, хипотези на чл. 58 от ЗМДТ.
Дори превозните средства да са
станали негодни за употреба по предназначение, регистрацията им е следвало да
бъде прекратена по инициатива на собственика, при хипотезата на чл. 18а, ал.1 и
2, т.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (прил. ред.).
Поради това съдът намира
задължения за данък, в останалата обжалвана част на ревизионния акт, за
определени при правилно приложение на закона, както по основание, така и по
размер. Последният, съобразен с нормата на чл.49, ал.1 и 7 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Бургас и чл.122, ал.2 от ДОПК.
В тази част жалбата, за сумата от
22 896,78 лв. (главница и лихви), следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
ІV. РАЗНОСКИ:
Страни претендират заплащане на
направените по делото разноски.
Жалбоподателят представя договор
за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., доказателство за платена държавна такса от
10 лв., и за заплащане за съдебна експертиза в размер на 350 лв. или общо
разноски в размер на 660 лв.
Според чл. 161, ал.1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат
разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция
съразмерно уважената част на жалбата.
На ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.
По това правило в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 58 лева, а на
ответника- в размер на 1217 лева. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложените мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ ревизионен акт № 8/11.07.2019 година, издаден от началник отдел КПС –
възложил ревизията и главен експерт, в частта, потвърдена с решение №
94-01-35262/1/12.12.2019г. на кмета на Община Бургас, с която на Д.И.И., ЕГН ********** са
определени задължения
за данък върху превозните средства:
за
2016г. в размер на 3 605,46лв. и лихва в размер на 1 045,08лв., КАТО ВМЕСТО ТЯХ ОПРЕДЕЛЯ задължения за
данък върху превозните средства в размер на 3 344,80 лева и лихва в размер
на 975,07лева И
за 2017г. в размер на 3 605,46лв. и
лихва в размер на 648,51лв., КАТО ВМЕСТО
ТЯХ ОПРЕДЕЛЯ задължения за данък върху превозните средства в размер на
2 041,50 лв. и лихва в размер на 354,79лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к „Славейков“, бл. 28, вх. 5, ап.
19, против ревизионен акт № 8/11.07.2019 година, издаден от началник отдел КПС
– възложил ревизията и главен експерт, в частта, потвърдена с решение №
94-01-35262/1/12.12.2019г. на кмета на Община Бургас, в останалата й част.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к „Славейков“,
бл. 28, вх. 5, ап. 19, да заплати на Община Бургас, сума
в размер на 1217 лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к „Славейков“, бл. 28, вх. 5, ап. 19, сума в размер на 58 лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: