№ 1590
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100502658 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20071589 от 15.12.2022 г. по гр.д. № 11494/2021 г.
Софийски районен съд, 159 състав отхвърлил предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу М. С. Б., ЕГН **********,
иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 48.12 лв., представляваща главница за периода от 01.10.2017
г. до 30.11.2017 г. по договор за телекомуникационни услуги от 14.09.2017г.,
сключен между М. С. Б. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
вземането по който последното е прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД с договор
за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., а то своя страна го е прехвърлило
в полза на „Е.Ф.К.“ ЕООД с договор за продажба на вземания от 26.08.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.09.2020 г., до изплащане на
вземането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Е.Ф.К.“ ЕООД,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. Решението било
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
1
правила във връзка с доклада по делото. В нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК
районният съд не указал на ищеца, че в представената от него извадка от
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 26.08.2019 г. не
фигурира името на длъжника. Извадката от извлечението от Приложение № 1
се състояла от две страници и съдът следвало да укаже на ищеца да го
представи в пълен вид. Като не направил това, съдът допуснал съществено
процесуално нарушение, довело до постановяване на порочен съдебен акт,
подлежащ на отмяна. Неправилно съдът приел и че по делото не е доказано
„БТК“ АД да е изпълнявало своите задължения по договора за
телекомуникационни услуги, още повече, че ответникът не оспорвал същото.
Договорът бил в сила и не бил прекратен предсрочно, услугата не била
спирана и била активна. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно
списъци по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност о
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна М. С. Б. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 48.12 лв. – главница, представляваща цена
на предоставени телекомуникационни услуги за периода от 01.10.2017 г. до
30.11.2017 г. по договор за телекомуникационни услуги от 14.09.2017 г.,
сключен между ответницата М. С. Б. и „Българска телекомуникационна
2
компания“ ЕАД. Ищецът твърди, че вземането било прехвърлено от „БТК“
ЕАД на „С.Г. Груп“ ООД с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018
г., а „С.Г. Груп“ ООД го прехвърлило на ищеца с договор за продажба на
вземания от 26.08.2019 г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по
следните съображения:
По делото се установява, че на 14.09.2017 г. между „БТК“ ЕАД и
ответницата е бил сключен договор за телекомуникационни услуги, при
месечна абонаментна такса в размер на по 23.99 лв. и за срок от 24 месеца.
На 16.10.2018 г. e бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземания,
описани в Приложение № 1 – неразделна част от договора. В приетото
извлечение от Приложение № 1 е описано като дължимо вземане от
ответницата.
С договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД
прехвърлило на ищцовото дружество вземания от трети физически и
юридически лица, описани в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“,
което е неразделна част от договора. В представеното извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия от 26.08.2019 г. не фигурира вземане
срещу ответницата.
С оглед така установеното, при доказателствена тежест за ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и въпреки дадените му от
първоинстанционния съд указания с доклада по делото, същият не е
установил при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че с
договора за цесия от 26.08.2019 г. му е прехвърлено процесното вземане.
Противно на поддържаното в жалбата, от районния съд не е допуснато
твърдяното съществено процесуално нарушение във връзка с доклада по
делото – чл. 146, ал. 2 ГПК. Както е посочил въззивният съд и с
определението си по чл. 267 ГПК, за доказване на твърдените цесии ищецът е
представил писмени доказателства, а дали от тях се установяват твърденията
му съдът не само няма задължение, но и право да указва на страната.
След като не е доказано ищецът да е кредитор на ответницата за
3
процесното вземане, предявеният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Поради това ирелевантно е дали по делото е доказано изпълнение
на задълженията на „БТК“ ЕАД по договора за телекомуникационни услуги, а
обсъждането на доводите на въззивника във връзка с доказването на този
факт е безпредметно.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемата
не се претендират, поради което разноски за настоящата инстанция не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20071589 от 15.12.2022 г., постановено
по гр.д. № 11494/2021 г. на Софийски районен съд, 159 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4