Р Е Ш Е Н И Е №
260019
Гр. Пещера, 31.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О ДА
Пещерски районен съд, първи наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова АНД № 55/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пещера, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0315-000732/10.12.2020г. на Началника на ГРУПА към ОД МВР
Пазарджик РУ Пещера, с което на Л.Ю.Т.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 183 ал.4 т.7пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни
точки.
В съдебно заседание жалбоподателката се
явява лично, представлява се от адвокат Ал.Ч., в което поддържат подадената
жалба, оспорват наказателното постановление, искат неговата отмяна и присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна РУ Пещера редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило
становище от Началника
на РУ Пещера, представено с приложената административнонаказателна
преписка, в което са
изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № GА 346456/21.11.2020г. от мл.автоконтр. С. К. за това, че на 21.11.2020г. около 20:10
часа в гр.
Пещера,ул.“Михаил Такев“, района на бензиностанция Луклойл в посока за гр.
Батак, управлява лек автомобил Сеат Ибиза, с рег. № РА 3061ВХ, собственост на
Парашкева Ангелова Т. ***, като извършва следното нарушение – по време на
движение на автомобил от категория М1 не поставя обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. Посочено е че е нарушена разпоредбата на чл.
137 а ал. 1 от ЗДвП. Иззето като доказателство е контролен талон.
Актът е подписан от жалбоподателя,като е посочил –
нямам възражения. Вписан е ръкописен текст от жалбоподателката в карето
Забележка при отказ на нарушителя да подпише акта- „ Проверката която ми беше
извършена не е коректна. Автомобилът ми беше в спряно положение, при което не е
необходимо да съм с колан“.
Възражения от жалбоподателя са депозирани в
законоустановения тридневен срок.
Оспорваното наказателно
постановление е издадено въз основа на описания по-горе АУАН, като на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на
50 лв. на основание на чл. 183,ал.4т.7пр.1 от ЗДвП.
Разпитан в съдебно заседание
е актосъставителя С.К., потвърждават
констатациите по акта. Установяват, че с
колегата му били на смяна, като се намирали на територията на бензиностанция
Лукойл в Пещера. Забелязали че към тях се приближава автомобил, който паркирал
зад техния. По време на движението му св. К. установил, че водача е без
поставен предпазен колан. Непосредствено след спирането на автомобила
установили жалбоподателката, която била
водач на автомобила и била без поставен колан.
Показания даде и св. К.Минчев, годеник на жалбоподателката, който не е
присъствал по време на проверката, но жалбоподателката му се обадила
непосредствено след това и му разказала. В случая св. Минчев не е присъствал,
поради което съдът не кредитира показанията му.
Съдът кредитира показанията на св. К., тъй като макар и в служебна
зависимост от наказващия орган, не се откри причина или мотив свидетелят да дава
показания в една или друга посока. Освен това и показанията на св. К. се
подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Приети са по делото писма от Лукойл България ЕООД, от които е видно че
записите от камерите не се съхраняват към момента на искането.
Приета е
поделото и докладна записка от мл. инсп. К., в която са отразени идентични
факти с посочените в АУАН.
Въз основа
на изложеното и след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира следното:
По отношение на
изложената фактическа обстановка, съдът я намира за установена така, както е
посочена от наказващия орган.
Съдът съобразява, че
акта за установяване на административно нарушение има доказателствена
сила, съгласно нормата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, а именно че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая актът е съставен от компетентен орган в кръга на службата
му, като липсват други доводи за неговата нередовност. По аргумент от
противното същият се счита за редовен и се ползва с материална доказателствена
стойност.
Неоснователни са доводите на защитата, че тъй като не
била спряна със стоп- палка жалбоподателката, на същата не следвало да й се
прави проверка. Служителите са били на смяна към момента, когато е спирала.
Съгласно чл. 61 ал. 2 от ЗМВР за осъществяване на индивидуалната превенция на
правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица,
за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни
или други противоправни действия, които застрашават обществения ред. Съгласно
чл. 66 ал. 1 от ЗМВР при установяване на условия и причини за извършването на
престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат
мерки за отстраняването им. Тоест по
време на служба св. К. и колегата му на смяна, са установили водач на лек
автомобил без колан и са предприели действия по установяване на неговата
самоличност.
Съгласно чл.137е ал.1 от ЗДвП водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Разпоредбата на
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП предвижда, че водач,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан се наказва с
глоба в размер на 50,00 лева.
В случая не се спори, че управлявания от
жалбоподателката автомобил спада към посочената категория, нито че не е бил
оборудван с колан.
Всъщност първоначалните възражения са бил в
посока, че след като е автомобила вече е паркирал, не следва да се изисква от жалбоподателката да бъде с
колан, а не че същата го е свалила непосредствено след като е спряла.
Предвид на което наказанието е определено
съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, а именно в законово определения размер,
който не предвижда възможност за неговото изменение.
Проверката за законосъобразността на отнетите
контролни точки не се осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът
не коментира тази част от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №Iз-2539/2012 г., отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление.
Предвид на което наказателното постановление
се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Предвид изхода на делото
жалбоподателката следва да се осъди да заплати сторените разноски в размер на
14,31 лева по сметка на РС Пещера.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0315-000732/10.12.2020г. на Началника на ГРУПА към ОД МВР Пазарджик РУ
Пещера, с което на Л.Ю.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 183 ал.4 т.7пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Л.Ю.Т., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на РС
Пещера сторените разноски в размер на
14,31 лева, както и 5,00 лева при евентуално служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване в
14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: