Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2349/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б.****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „О.“ № 4а, представлявано от изпълнителния директор М.С.В.,
против Наказателно постановление № *********от 05.07.2019 г. издадено от
Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на основание чл.5 ал.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ
е наложена имуществена санкция в размер на 4 900 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което
се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не се явява законовият представител, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище за
основателност на жалбата, подкрепено от аргументирано писмено
становище.Претендира да бъдат присъдени сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява подробно устно и
писмено становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона,
като предлага същото да бъде потвърдено. Възразява за прекомерност на исканите
от ответната страна разноски и прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя и
становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано при следната възприета от
наказващия орган фактическа обстановка:
Дружество „Б.****“ ЕАД било приело плащане в брой на сумата от 9 800
лева по Фактура № **********/28.11.2018 г., представляваща част от парична
престация по Договор за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017 г.
между Община Б. като възложител и „Б.****“ ЕАД като изпълнител. Общата стойност
на договора била 959 639,14 лева с ДДС, като в раздел ІІ т.2.5. от него е
предвидено плащанията да се извършват по банков път. Към договора бил сключен
Анекс от 08.01.2018 г., според който общата стойност може да достигне 1 193 924,03
лева с ДДС като в раздел ІІ т.2.4. изрично било упоменато, че плащанията се
извършват по банков път. Сумата от 9 800 лева била приета в брой на
28.11.2018 г., за което дружеството издало фискална касова бележка от ЕКАФП с №
на ФУ DY422740 и с фискална памет № 36580108 в офис в гр. Б., ул. „О.“ № 4а.
Датата на приемане в брой на сумата била дата на допускане на нарушението,
в настоящия случай 28.11.2018 г.
Нарушението било установено на 05.02.2019 г. при извършване на проверка за
регистрация по ЗДДС на изпълнителя по договора- „Б.****“ ЕАД, като били
представени документи с Опис вх.№ 2418#1/05.02.2019 г. в ТД на НАП-
Пловдив, Офис Пазарджик.
Нарушението се потвърждавало от Аналитичен регистър на сметка 501- каса в
лева за периода 01.01.2018 г.- 31.12.2018 г.
Като приело плащане в брой, а не чрез превод или внасяне по платежна
сметка, дружеството било допуснало нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ, която
правна норма разписва, че плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10
000 лева, представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е
равна на или надвишава 10 000 лева.
За констатираното нарушение против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН
№ F483651 на 23.04.2019 г. на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, като впоследствие
на 08.05.2019 г. е предявен и връчен на законовия представител на дружеството,
срещу подпис.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството-нарушител било депозирано
писмено възражение, което обаче било прието от наказващия орган за
неоснователно и срещу дружеството на 05.07.2019 г. било издадено атакуваното НП
на база съставеният АУАН. НП било връчено на законовия представител на
дружеството на 27.11.2019 г. Жалбата против НП била подадена от законовия
представител на санкционираното дружество до съда на 03.12.2019 г., поради
което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. А.Н. и свидетелката по акта- св. Д.А.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
След преценка на доказателствата по делото и след
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК във
вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са
съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в
предвидените от закона срокове. Проведеното против дружеството-жалбоподател
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие
с разпоредбите на ЗАНН. С оглед становището на процесуалния представител на
въззивника, че не поддържа направеното възражение за антидатиране на НП, съдът
е десезиран с това възражение, но смята за уместно да посочи, че с оглед на
събраните доказателства, а именно писмените такива за водената кореспонденция
между ТД на НАП Пловдив и Офис Пазарджик относно изпращането на АУАН,
съставянето на НП и неговото връчване, както и регистъра на издадените НП, се
установи безспорно, че липсва антидатиране на НП.
Съдът обаче счита, че в това производство при
съставяне на акта и издаване на процесното НП, не са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и същите са
издадени при допуснати процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника
нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. В детайли- в АУАН и в НП липсва ясно и
конкретно описание на вмененото нарушение, тъй като не е посочено неговото изпълнително
деяние и обстоятелствата, при които е осъществено.
Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОПБ, на чието основание
дружеството-жалбоподател е санкционирано, предвижда, че лицето, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25
на сто от общия размер на направеното плащане- ако е физическо лице, или с
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане-
ако е юридическо лице.
Правната норма на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ (в редакцията
към процесния период), вменена в нарушение на дружеството-жалбоподател, пък
повеляла, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв.,
представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на
или надвишава 10 000 лв.
В АУАН в описанието на нарушението, намерило отражение
и в НП, като изпълнително деяние на нарушението, осъществено от санкционираното
дружество, е посочено, че същото „е
приело“ плащане в брой на сумата от 9 800 лева, представляваща част от
парична престация по договор за възлагане на обществена поръчка от 11.12.2017
г. в размер на 959 639,14 лева, от Община Б., а не чрез превод или внасяне
по платежна сметка.
В края на описанието на нарушението е
посочено, че по този начин (с приемане на плащането в брой) дружеството е
допуснало извършването на нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ.
При така посоченото изпълнително деяние не става ясно
наказващият орган какво поведение на дружеството е приел, че реализира състава
на вмененото административно нарушение. Дали действие или бездействие, респ.
какво точно е направило или не направило дружеството-нарушител, с което
приемайки плащането в брой, а не чрез превод или внасяне по платежна сметка, то
е допуснало извършването на нарушение на чл.3 от ЗОПБ. Например не е
предоставило банкова или платежна сметка на вносителя или др. под. Не може да
се приеме за такова действие или бездействие, обуславящо допускането на
нарушението чрез „приемане“ на паричната сума в брой, за което бил издаден
фискален бон.
На следващо място, както се посочи по-горе,
санкционната разпоредба на чл.5 ал.1 от ЗОПБ предвижда две хипотези на
извършване на нарушението, които съставляват две отделни нарушения. Първата
хипотеза предвижда санкциониране за извършване на нарушение на чл.3, а втората
хипотеза- допускане извършването на такова нарушение. Субектът на нарушението
за всяка една от тези хипотези е различен. В първия случай това ще е лицето
извършило плащането в нарушение на законоустановения ред, а във втория случай-
лицето, което е допуснало да бъде извършено такова плащане. В настоящия случай
в НП не е посочена хипотезата на чл.5 ал.1 от ЗОПБ, на база на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател. С оглед и на непълното и неясно описание на
нарушението, е невъзможно да се установи АНО дали е наказал дружеството в
качеството му на извършител или в качеството му на допустител, т.е. дали защото
е извършил такова плащане или защото е допуснал да бъде извършено.
Не може да се приеме и че, дружеството-жалбоподател
като получател на паричната престация, извършена при неспазване на
императивното изискване на чл.3 от ЗОПБ, е субект на нарушението по втората
хипотеза на санкционната норма, т.е. при форма на изпълнителното деяние
допустителство. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН допустителството е
наказуемо само в предвидените в закона случаи, като видно от текста на
приложената от АНО разпоредба, допустителството, като форма на изпълнителното
деяние, действително е предвидено. Допустителството по своя обхват предполага действия
или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица
и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно
нарушение. Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване
на нарушение от друго лице, то ЮЛ не може да носи отговорност за
допустителство, т.е. за непопречване на извършването на нарушение. Такава
отговорност би могъл да носи, съгласно чл.24 ал.2 от ЗАНН, ръководителят на
учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, който може да
бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени.
В този смисъл е и Указание Изх.№ УК-03/04.04.2011 г. относно прилагането на
ЗОПБ на Министерство на финансите, издадено на основание чл.10 ал.6 от Закон за
НАП, в което в т.V.1. е предвидено изрично, че страната по договора, която
получава плащането не може да се третира като допустител, по смисъла на
разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по
реда на ЗОПБ.
От изложеното до тук, съдът намира, че в случая
административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като
е ангажирал отговорността на дружеството, което не е автор на вмененото
нарушение, предвид на това, че не е субект нито при едната, нито при другата
форма на изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Всичко това обосновава
порочността на издаденото НП, което пък неминуемо обуславя необходимостта от
неговата отмяна като незаконосъобразно.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че
същото е направено своевременно и надлежно. Поради отмяната на НП,
пълномощникът има право на такива разноски, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3
от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е представено пълномощно (л.52 от
делото), от което се установява, че между пълномощника и законния представител
на дружеството-жалбоподател е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
580 лева. По делото не са представени доказателства дали това възнаграждение е
било заплатено от дружеството на адвокат И.Б.от АК- Варна, но е представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.53 от делото), в който посоченият
хонорар е вписан. В този смисъл искането за присъждане на сторените разноски е
основателно. Съдът обаче намира, че е основателно и възражението на ответната
страна- АНО, чрез процесуалния й представител, за прекомерност на разноските.
Това е така тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, като се разви
в едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели. При това положение съдът
намира, че адвокатският хонорар следва да бъде в по-малък от договорения
размер, съобразно предоставената правна помощ и съдействия, а именно в
минималния предвиден чл.18 ал.2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
размер, а именно 300 лева, като за разликата до претендирания размер от 580
лева искането следва да бъде оставено без уважение. Присъждането на разноските
следва да бъде в тежест на ТД на НАП- Пловдив.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява
искането на пълномощника на въззиваемата страна (АНО) за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 ал.1 от Закон за
правната помощ и като такова не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *********от
05.07.2019 г. издадено
от Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на „Б.****“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „О.“ № 4а, представлявано от
изпълнителния директор М.С.В., на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой (ЗОПБ) за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ е наложена
имуществена санкция в размер на 4 900 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на „Б.****“ ЕАД гр. Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „О.“ № 4а,
представлявано от изпълнителния директор М.С.В., разноски в размер на
300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение
за един адвокат, като отхвърля претенцията за разноски за разликата до претендирания
размер от 580 лева, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: