Номер 48624.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20203000500365 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
представлявана от С.Ф-Е- - старши инспектор в ТБ Габрово при ТД на КПКОНПИ Велико
Търново, против определение №260410/ 20.08.2020г., постановено по гр.д.№421/20г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е прек -ратено производството по гр.д.№421/20г. по описа на ВОС, гр.о., в
частта му по иска на КПКОНПИ против М. И. Я. и Р. И. Я. с пр.осн. чл.153, ал.1 от ГПК за
отнемане в полза на държавата на плътна ограда с височина до 2, 20м. към източната, западната и
северната граница на имота и ажурна ограда с плътна част 0, 6м. към улицата по южната
регулационна граница, разположена изцяло в УПИ ХІХ-1073, кв.14 по плана на СО „Сотира”,
гр.Варна, представляваща подобрение в ПИ №10135.2508.1258 по КК на гр.Варна, като
недопустимо.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Производството по гр.д.№421/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявените от
КПКОНПИ против М. И. Я. /проверявано лице/, Р. И. Я. и И. Г. Д. искове с пр.осн. чл.153 от
ЗПКОНПИ, вр. чл.141, чл.142 и чл.143, т.2 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на
посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти, л.а. и парични
суми.Част от исковете касаят следното имущество. Излага се, че ответниците М.Я. и Р.Я. са
закупили по време на брака си с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№38/05.03.
2014г., ПИ с идентификатор 10135.2508.1258 по КККР на гр.Варна, целият с площ от 413 кв.м., за
придобиването на който, според извършения от ищеца икономически анализ, същите са
разполагали със средства от законни източници, предвид което и недвижимият имот не подлежи
на отнемане.Преди сключване на договора за недвижимия имот е имало издадено разрешение за
строеж за построяване в него на вилна сграда и на плътна ограда с височина до 2, 20м. към
1
източната, западната и северната граница на имота и ажурна ограда с плътна част 0, 6м. към
улицата по южната регулационна граница, като след придобиване на собствеността по заявле -ние
на Я. същите са вписани като възложители и собственици в разреше - нието за строеж.Обектът
/вилна сграда и ограда/, предмет на издадено разрешение за строеж, понастоящем е изграден и
завършен.В хода на проверката не е установено Я. да са разполагали със средства от законни
източници за изграждането му.Последните са закупили по време на брака си с договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№177/10.04.2014г., и ПИ с идентификатор 10135.2508. 1259 по КККР
на гр.Варна, целият с площ от 55 кв.м., за придобиването на който, също не се установява
ответниците да са разполагали със средства от законни източници.
С договор за покупко-продажба, сключен след края на проверявания период и обективиран в
н.а.№76/27.12.2018г., Я. са продали на ответника И. Г. Д. ПИ с идентификатор 10135.2508.1258,
ведно с всички подобрения и приращения върху имота /т.е. вкл. вилната сграда и оградата/, както
и ПИ с иденти -фикатор 10135.2508.1259.Приобретателят И.Д. е баща на ответницата Р.Я..Твърди
се, че И.Д. е знаел и/или е могъл да предполага, че имуществото/вилна сграда, ограда и ПИ с
идентификатор 10135.2508.1259/ е незаконно придобито, както и, че го е придобил с цел
прикриване на действителните права, свързани с него.Предвид горното и на осн. чл.143, т.2, пр.1, 2
и 4 от ЗПКОНПИ се претендира да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата на
сделката, обективирана в н.а.№76/18г., само в частта й, с която се прехвърлят всички подобрения и
приращения в ПИ с идентификатор 10135.2508.1258, представляващи вилна сграда и плътна
ограда с височина до 2, 20м. към източната, западната и северната граница на имота и ажурна
ограда с плътна част 0, 6м. към улицата по южната регулационна граница, разположена изцяло в
УПИ ХІХ-1073, кв.14 по плана на СО „Сотира”, гр.Варна/идентичен с ПИ с идентификатор
10135.2508.1258/, както и в частта досежно ПИ с идентификатор 10135.2508.1259.След обявяване
на сделката за недействителна по отношение на държавата в посочената й част се претендира да
бъдат отнети от М.Я. и Р.Я. изградените в ПИ с идентификатор 10135.2508.1258 вилна сграда и
плътната ограда с височина до 2, 20м. към източната, западната и северната граница на имота и
ажурната ограда с плътна част 0, 6м. към улицата по южната регулационна граница, както и ПИ с
идентификатор 10135.2508.1259.В условие на евентуалност, ако искът с пр.осн. чл.143 от
ЗПКОНПИ бъде отхвърлен, се претендира Я. да бъдат осъдени да заплатят пазарната
равностойност към датата на отчуждаване/27.12.2018г./ на вилната сграда, а именно сумата от 250
000лв., оградата - сумата от 20 000 лв. и на ПИ с идентификатор 10135.2508.1259 - сумата от 3
800лв.
Процесната вилна сграда представлява самостоятелен обект на правото на собственост и няма
пречка правото на собственост върху същата да се притежава от лице, различно от това, носител
на правото на собственост върху поземления имот, в който е изградена, представляващ УПИ ХІХ-
1073, кв.14 по плана на СО „Сотира”, идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2508.1258.До този
резултат би се достигнало при основателност на претенцията за обявяване недействителността по
отношение на държавата на договора, обективиран в н.а.№76/18г., в частта му относно вилната
сграда и отнемане на същата, като вид незаконно придобито имущество, в полза на държавата,
като последната ще бъде собственик на сградата, а И.Д. собственик на ПИ с идентификатор
10135.2508.1258.Оградата обаче не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, а
2
несамостоятелен такъв и не може да бъде обект на отделна собственост независимо от
придобивния способ.Оградата, макар и да представлява „строеж” по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ
не съставлява „обект” по см. на §5, т.39 от ДР на ЗУТ, като не може да се придобива
самостоятелно, а по силата на приращението следва собствеността върху терена, без да може да се
отделя от тази собственост.Поради горното и съдът приема, че след като не се касае за
самостоятелен недвижим имот, обект на правото на собственост, който да е правно допустимо да
се притежава отделно от собствеността върху земята/която не се претендира от ищеца за
отнемане/, то предявеният иск в тази му част се явява недопустим.След като не съставлява
обособено самостоятелно имущество, което да може да бъде отнето/поради правното естество на
вида недвижима вещ, каквато представлява оградата/, за ищеца е налице правен интерес да
претендира за отнемане паричната й равностойност, определена по пазарна цена към момента на
предявяване на иска за отнемане.
Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260410/20.08.2020г., постановено по гр.д.№ 421/20г. по описа
на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с
частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3