О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 28.05.2021 г.
Административен
съд - Добрич, в закрито заседание на двадесет и осми май,
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
след като разгледа докладваното от председателя административно дело № 498 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл.144 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по молба на М.Г. -
директор на Дирекция „МДТХСД и БФС при Община Балчик, подадена чрез главен юрисконсулт,
Ж.М., с която се иска допълване и изменение на
Решение № 129/20.04.2021г., постановено
по адм.д. № 498/2020г. по описа на Административен съд –Добрич, в частта му за
разноските.
Ответната страна, Софийски университет
„Св.Климент Охридски“, представляван от проф.д.ф.н. А.Г., с писмен отговор,
подаден чрез адв.И.М. –САК, оспорва искането като неоснователно. Изразява
становище, че размерът на разноските, които се иска да бъдат присъдени е
прекомерен и несправедлив.
Административният съд – Добрич, като взе предвид изложеното в искането за
присъждане разноски намира, че то е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
С Решение № 129/20.04.2021г.,
постановено по адм.д. № 498/2020г. по описа на Административен съд –Добрич,
Софийски университет „Св.Климент Охридски“ е осъден да заплати на Община Балчик
сумата от 100 лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Възнаграждението за юрисконсулт е
правилно определено.
Неоснователно е искането за присъждане
на отделно възнаграждение затова, че в една част жалбата е оставена без
разглеждане и производството е прекратено, а в друга част жалбата е разгледана
и отхвърлена. В случая не се дължат разноски по двата диспозитива на решението,
тъй като разноските са в рамките на едно съдебно производство, на една
инстанция и се присъждат еднократно и неделимо.
Неоснователно е искането за присъждане на
разноски в размер на 3590,68 лв.
Размерът на разноските за юрисконсултско
възнаграждение е определен съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК
във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован,
като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните
размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с
два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината
на защитавания интерес.
За да се приеме, че минималните размери
на адвокатските възнаграждения, които по силата на чл.161, ал.1 от ДПОК се
присъждат и на администрацията, когато е защитавана от юрисконсулт, са
обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на положения
труд трябва да съответства на обема и сложността на свършената работа.
В
случая, поради просрочие на жалбата, тя е била разгледана единствено в частта
й, съдържаща искане за обявяване на нищожност на оспорения АУЗ, а дейността на
администрацията по делото се е ограничила до извършване на проверка за срочност
на жалбата, тъй като последната постъпва при нея, и до представяне на
доказателства за компетентността на органите по приходите в общината, издали
оспорения акт и потвърждаващото го решение.
Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на разноски в
зависимост от материалния интерес по спора, не е съобразена с този конкретен обем
и сложност на свършената работа. Затова тя противоречи на нормативен акт от
по-висока степен, на чл. 36, ал. 2 ЗА, който на първо място изисква разноските
да бъдат присъждани в размери, които са справедливи и обосновани като се отчита
спецификата на извършената работа във всеки конкретен случай.
Съгласно чл.5, ал.1 от АПК, когато постановление,
правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи
на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.
Идентично е правилото и на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове.
Случаят е ограничен до проверка на
компетентността на издателя на оспорения акт, затова съобразно правилото на
чл.5,ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА, разноските са определени по реда на § 2 от ДР на ДОПК и чл.78, ал.8 от ГПК,
съгласно който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Това
решение е съобразено с практиката на ВАС ( адм.д. № 378/2020г., ІІІ отд.
на ВАС и др.) и с мотивите, изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.
По изложените съображения съдът следва
да отхвърли направеното искане за присъждане на разноски в по-голям размер.
Воден от горното, Административен съд-
Добрич
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от директора на Дирекция
„МДТХСД и БФС при Община Балчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по
реда, по който подлежи на обжалване определението за прекратяване на делото,
т.е. с частна касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ,
подадена чрез Административен съд -Добрич в 7 (седем) дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: