№ 17127
гр. ..., 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110164723 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК – за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи
незаплатени суми по договор за кредит за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че на ... г. с ответника сключили договор за кредит във
формата на електронен документ, като договарянето се осъществило чрез
средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, по
инициатива на ответника след попълнена заявка за кандидастване на сайта на
дружеството, с която декларирал, че се е запознал и съгласил с Общите условия
приложими към договора за кредит. След одобряване на кредита от ищеца и
сключване на договора на последния била изплатена сумата от от 2 400 лв. Заетата
сума следвало да бъде погасена с 16 месечни вноски. Твърди, че ответникът не
изпълнил изцяло задълженията си за връщане на получените суми /изплатена е
една месечна вноска от 180 лева/, поради което дължи непогасената част от
главницата, както и уговорената договорна лихва. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за унищожаемост на
1
договора като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Предявява
иск за унищожаване на договора на сочените основания. Претендира радноски.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения по договор за паричен заем.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,
с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена -
чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин;
в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на
понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва
да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването
на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация
или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно
кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
2
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова
услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване
на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" -
в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за
сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях -
чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона –
за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
3
саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл.
180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1,
изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и
на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (виж Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
В частност от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед
на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от
разстояние. Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен
документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият е
представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от
страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на
договора са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление.
Следователно, между страните на ...г. е сключен договор за кредит от
разстояние № ..., по силата на който ищецът се задължил да предостави на
ответника сумата в размер на 2 400 лв. срещу задължение за връщането й на 16
вноски в размер на 150,00 лв. за периода до 29.09.2020г. /т.2.2 от договора/.
Съгласно т.3.1 от договора, ответникът е приел да плаща фиксирана лихва в
размер на 36.00% при ГПР – 49.7%.
Не е спорно между страните, че сумата е била платена на кредитополучателя
на каса на ………… Не е спорно и това, че ответникът е извършил едно плащане,
като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задълженията му
възлизат на 2 400 лева главница, 1 080 лева – договорна лихва, както и 428.74 лева
– лихва за забава до датата на подаване на заявлението.
Спорните по делото въпроси се свеждат до валидността на договора за кредит
/във връзка с предявения иск от ответника/, както и до дължимостта на сумите /по
първоначалния иск/. Доколкото въпросът за валидността на договора за заем е
преюдициален по отношение на иска по чл.422 от ГПК, то съдът следва да се
4
произнесе първо по иска за унищожаване на договора, предявен от ответника.
По иска с правна квалификация чл.33 от ЗЗД
Според чл. 33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда
при явно неизгодни условия. Правната норма посочва две съществени и основни
предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде
унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т.е.
липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка – лична и на
семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми
задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по
сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо
да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за
издръжка и за погасяване на задълженията/, т.е. при липса на състояние на крайна
нужда, тя не би сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата
предпоставка - състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на
две изисквания – от една страна да представлява недостиг или липса на средства
за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения
към трети лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства да
упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена
сделка, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при
конкретните условия и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно
неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда,
които се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване на
сделката и съставляват съотношение между престациите на страните,
неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за
продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато има явна,
очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и
купувача, при много съществена разлика между действителната стойност на
продаваната вещ и продажната ѝ цена по договора. Следователно от легалното
определение на основанието за унищожаемост на договор поради крайна нужда в
чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно изискуеми
материалноправни предпоставки като елементи от фактическия му състав:
извършване на волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от
съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия, които са необходими и
достатъчни, за да е налице основанието за унищожаване по чл. 33 ЗЗД.
По делото от страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства,
5
от които да се установи сключването му при условията на крайна нужда и/или
явно неизгодни условия. Не баха представени никакви доказателства за
материалното състояние на ответника, респ. за липсата и/или недостигът на
парични средства, които да са го мотивирали да сключи процесния договор. Не е
устованена по делото и липса на ексивалентност на престациите на всяка от
страните, която да покрива критерия „явно неизгодни условия”. От съдържанието
на договора е видно, че ищецът е предоставил парична сума срещу задължение за
връщането й в определени срокове, ведно с договорена лихва. Посредната, както и
ГПР, е в рамките на предвиденото с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Страните са договорили ГПР в размер на 49.7 %, с което не се нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надхвърля максималния за този
период ГПР от 50 %. В случая се касае за необезпечен потребителски кредит,
който по правило е с по-висок риск, поради което е допустимо да бъде уговорен и
по-голям размер на възнаградителната лихва, което само по себе си не
противоречи на общите разбирания за честно и добросъвестно сключване и
изпълнение на договорите. В случая законодателят е регламентирал възможността
за оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти законната лихва, която към
момента на сключването на договора е била около 10 %, поради което
уговореният размер на възнаградителната лихва е в рамките на закона
Договорната лихва е договорена индивидуално между страните и като такива на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е изключена от понятието неравноправни клаузи
по чл. 143 от ЗЗП.
Поради това съдът прие, че в случая липсват предпоставките по чл.33 от ЗЗД.
Предявеният насрещен иск - за унищожаване на договора за потребителски
кредит е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск по чл.422 от ГПК
Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР е
обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно
сключен между страните по делото договор за потребителски кредит по реда на
чл.6 ЗПФУР; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост на
вземането и размер на същото, които в настоящия случай са налице.
Както бе посочено по-горе, съдът прие за безспорно установено по делото, че
ответникът е сключил процесния договор за кредит. Ищецът е изпълнил
6
задълженията си за предоставяне на договорената парична сума, при което за
последния е възникнало задължение за връщането й, ведно с дължимите лихви по
договора, доказателства за каквото изпълнение от страна на ответника не бяха
представени.
Поради това съдът прие, че исковите претенции се явяват основателни. В
случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
сключен договор за паричен заем, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени
такива, каквито не бяха ангажирани от ответника. Предявените искове с правна
квалифкация чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК са
основателни и доказани в пълните им предявени размери. Ответникът дължи и
лихва за забава за периода от падежа на главното задължение до подаване на
заявлението в съда в претендирания размер, изчислен с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, което е постановено с
издадената заповед за изпълнение.
По разноските
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Т., ЕГН **********, с адрес ГР...., УЛ....
(...), ..., срещу ..., ЕИК ..., с адрес ГР...., БУЛ...., ..., ЕТ. ..., иск по чл.33 от ЗЗД – за
унищожаване на Договор за потребителски кредит „...” № ... от ...г., като сключен
при крайна нужда и явно неизгодни условия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Р. К. Т.,
ЕГН **********, с адрес ГР...., УЛ.... (...), ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ГР....,
БУЛ...., ..., ЕТ. ..., сумата от 2400 лв - главница по договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство „ ...“ № ... от ... г., ведно със законна лихва
от 7.4.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1080 лв. за
периода от 29.6.2019 г. до 29.9.2020 г., както и законна лихва за забава в размер
7
на 428,74 лв. за периода от 30.6.2019 г. до 5.4.2021 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19816/2021. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Р. К. Т., ЕГН **********, с адрес ГР...., УЛ.... (...), ..., да заплати
на ..., ЕИК ..., с адрес ГР...., БУЛ...., ..., ЕТ. ..., сумата от 376.82 лева – разноски в
заповедното и 768.17 лева – разноски в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УДАЖЕНИЕ молбата на Р. К. Т., ЕГН **********, с адрес
ГР...., УЛ.... (...), ..., за присъждане не разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8