Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 10.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4633/ 2019 год. по
описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иска на А.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „З.А." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес ***, с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2 100.00 лева, представляваща стойността на резервните части и
труда за отстраняване на установените на 08.10.2018г. щети по застрахования по
застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил марка „БМВ", модел „520" с
ДР№****, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че на 08.10.2018г. в гр.Варна е намерил собствения си
лек автомобил марка „БМВ", модел „520" с ДР№**** в паркирано
състояние с видими увреждания по него, които не са му били известни до този
момент. Автомобилът на ищеца е застрахован в ЗАД **** със застраховка „Каско на
МПС" с полица №**********, валидна към датата на установяване на
уврежданията. На 11.10.2018г. ищецът заявява щетите с уведомление, по което в
ответното дружество е заведена щета №13018030107779.
Съставен е опис на щетите от застрахователя, който констатира увреждане
на: предна лява декоративна решетка, предна броня, преден капак, преден ляв
калник, праг ляв - лява лайстна праг, облицовка праг ляв, заден ляв калник -
заден ляв панел комплект.
С писмо от 12.10.2018г. ЗАД **** уведомяват ищеца, че по
ликвидационната преписка липсва документ на компетентен орган, от които да се
удостоверява датата и механизма на възникване на уврежданията, свързано със
задължението на застрахованото лице да уведоми в срок застрахователя, като
отказват изплащане на обезщетение. С молба от 23.10.2018г. ищецът прави възражение
срещу отказа на застрахователя, в който отново сочи, като дата на установяване
на заявените увреждания 08.10.2018г. С писмо от 05.11.2018г. застрахователят,
като счита, че застрахованият не може да удостовери датата на възникване на
уврежданията и че своевременно е изпълнил своето задължение за уведомяване на
застрахователя в срок, отказва да изплати обезщетение на ищеца.
За увреденото лице се е породило процесуалното право на иск за
репариране на причинените на застрахованото имущество вреди, което обуславя и
допустимостта на иска. Ищецът се е снабдил с оферта за ремонтиране на
уврежданията от официалния сервиз на марката „БМВ" - „****" ООД,
чиято стойност представлява и цената на настоящия иск.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК. В него се сочи, че искът е неоснователен.
Сочи, че за да е налице основание за плащане на застрахователно
обезщетение по посоченият застрахователен договор, е необходимо вредите да са
настъпили вследствие на конкретно събитие, при конкретни условия на време,
място и фактическа обстановка.
Видно от приложеното към настоящия отговор уведомление-декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС", е, че щетите са установени в паркирано
състояние от заявителя на щетата - сега ищец, с оглед на което е невъзможно да
бъде установено конкретното събитие, което може да бъде квалифицирано като
застрахователно при конкретни условия на време, място и обстановка.
В горния смисъл, твърди, че не е налице събитие, което да представлява
покрит по полицата риск.
Също така не е изпълнено съществено условие на застрахователния
договор, изразяващо се в задължение за предоставяне на документи, доказващи
настъпването на събитието и евентуалните проверки на компетентните органи.
Видно от т. 58.1 от Общите условия, които представляват неразделна част от
сключеният застрахователен договор е, че застрахованият е длъжен при настъпване
на застрахователно събитие да регистрира незабавно пред компетентните държавни
органи събитието в деня на настъпването му. Съгласно т. 61 от посочените
условия, при неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по т.
58, застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, от което право се
е възползвал застрахователя поради неизпълнение на посоченото задължение.
Сочи, че е възможно е вредите
да са настъпили в период, в който застрахователят не е носил риска от
случайното увреждане или погиване на вещта.
При условията на евентуалност твърди, че сумата по исковата претенция
не е действителният размер на уврежданията. В хода на ликвидационната дейност
по щета № 13018030107779 е изготвена калкулация за ремонт № 0306-130-0 от
11.10.2018 г., като сумата, необходима за възстановяване на МПС е в размер на
1097,59 лева, който представлява действителната стойност на увредените детайли.
В с.з. ищецът поддържа иска и моли за
уважаването му, а ответникът моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/ .
По делото не се
спори, че между
страните е сключен валиден договор за застраховка „Каско на МПС" с полица
№**********, валидна към датата на установяване на уврежданията, а именно от
23.10.2017г. до 22.10.2018г., че на 11.10.2018г. ищецът заявява щетите с
уведомление, по което в ответното дружество е заведена щета №13018030107779, че
застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение с писмо от
12.10.2018г. и окончателно с от 05.11.2018г.
Оспорва се, че е настъпил покрит
застрахователен риск в периода на валидност на застраховката, както и размерът
на вредите.
Видно от доказателствата по
делото, периодът на застрахователно покритие е от 23.10.2017г. до 22.10.2018г.
Към датата 11.10.2018г. /намираща се в периода на покритие/, когато ищецът е
заявил претенцията си пред застрахователя, очевидно вредите са били налични.
Доколкото към датата на сключване на застрахователния договор, застрахователят е
направил оглед на автомобила /или би следвало да е направил, а ако не е, носи
негативите от това си бездействие/ и към същата дата 23.10.2017г. вредите не са
били налични, то няма възможност, те
да са настъпили извън периода на покритие на застраховката.
Съдът на основание чл. 190 от ГПК
в определението си за насрочване е изискал представянето на застрахователна
полица №**********, както и пълната ликвидационна преписка по щета №13018030107779.
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 от ГПК, а в представените
по делото документи от ответника в отговора липсва застрахователна полица
№**********. Поради това съдът не може да провери, сключената застраховка
„Каско“ на коя част от общите условия отговаря – клауза М, Ч, К, П или А. В
определението си съдът е указал на ответника, че непредставянето на поисканите
по реда на чл. 190 от ГПК доказателства, се преценява съгласно чл. 161 от ГПК
като съдът може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства. В този случай съдът приема, че
сключената застраховка Каско е при условията на Частично или Пълно Каско /не е
сключена при условията на минимално Каско/.
От представените писмени
доказателства /опис по щета/ се установява, че констатираните към датата 11.10.2018г.
увреждания са: предна лява декоративна решетка, предна броня, преден капак,
преден ляв калник, праг ляв - лява лайсна праг, облицовка праг ляв, заден ляв калник
- заден ляв панел комплект. От изготвената по делото САТЕ се установява, че
щетите на автомобила са на различни места и различна височина, поради което е
възможно да са настъпили в резултат от различни събития, различни произшествия,
настъпили по различно време. Повечето щети са повърхностни, нарушение само на
лаковото покритие, с изключение на предна дясна решетка, която е счупена. От
разпита на свидетеля в с.з. от 19.06.2020г. И.А.И.
- К.се установява, че същата си спомня деня, в който ищецът е установил
уврежданията по автомобила и й е показал вредите по решетката и драскотини.
След като се върнали от командировка късно вечерта, измили колата и я
паркирали, на следващия ден ищецът й показал вредите. Било есента на 2018г.
От горепосочените доказателства се
установява, че щетите са в резултат на сблъсък с друго МПС или други подвижни
или неподвижни предмети, което е покрит застрахователен риск по смисъла на чл. III,
т. 8.3 от Общите условия на ответника. Тези щети се обезщетяват както при
частично, така и при пълно Каско. Следователно щетите са в резултат на покрит
застрахователен риск, настъпил в периода на застрахователно покритие и следва
да бъдат обезщетени.
По
въпроса за размера на вредите:
Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение
№22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от
08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя
в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество.
Съгласно
трайната практика на съдилищата, методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато
не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не
дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не
ограничава отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400 ал. 1 и 2 от КЗ, като
ползва специални знания на вещо лице.
Ищецът
не е представил фактура за заплатени реални разходи за ремонт на автомобила.
Ищецът е ангажирал доказателства за размера на вредите, който претендира чрез
представяне на оферта и изготвяне на САТЕ. Ответникът, макар и да възразява
срещу размера на вредите, не ангажира доказателства в тази връзка /в отговора
на ИМ моли за назначаване на САТЕ с поставени от него въпроси, които обаче не
са свързани с изчисляване на вредите по предложен от ответника начин/. Съдът
намира, че ответника не е провел надлежно доказване на възражението си за
размера на вредите, поради което следва да приеме за стойност на вредите тези,
за които са налице доказателства по делото, а именно сумата от 2097.26лв. Искът
за посочената сума следва да бъде уважен, а за разликата до сумата от 2100лв.
или за 2.74лв. следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора, съдът намира, че се следват разноски и на двете страни за производството. В полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 613.20лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, доказателствата и съобразно уважената част от иска. В полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0.52лв., съгласно доказателствата
за реално извършени разноски /депозира на САТЕ/, определеното от съда по чл. 25
ал. 1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение /в размер на 250лв./, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2097.26лв. /две
хиляди деветдесет и седем лева и 26ст./, представляваща
стойността на резервните части и труда за отстраняване на установените на
08.10.2018г. щети по застрахования по застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил
марка „БМВ", модел „520" с ДР№****, собственост на ищеца, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното
й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 2.74 лв./два лева и 74ст./,
на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.П.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 613.20лв.
/шестстотин и тринадесет лева и 20 ст./, представляваща разноски по делото
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.А."
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес ***, сумата от 0.52лв. /петдесет и две стотинки/, представляваща разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: