Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.Образувано е по жалба от Окръжен съд гр. Ямбол чрез председателя В. М. П. с вх. № 11-03-1128/02.05.2024г. по описа на ТД на НАП - [населено място], против Решение № 30/09.04.2024г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалба от Окръжен съд - Ямбол срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. № [рег. номер]-035-0015858/05.02.2024 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № *********/2018 г.Публичният изпълнител е приел, че е налице невъзможност за събиране на изискуемото задължение в размер [рег. номер],82 лв., в т.ч. главница 110,09 лв., лихва 60,73 лв., нелихвоносна главница 200932,00 лв. срещу А. К./A. K., служебен № ******* (от регистъра на НАП), гражданин на Ислямска република Иран, роден на [дата]., адрес: област Ямбол, община Елхово, [населено място], [улица] (следствен арест в [населено място] към областно звено „Следствени арести“ -Ямбол).Разпореждането се счита за незаконосъобразно с аргумент, че не са изчерпани всички изпълнителни способи.Посочва се, че по делото са налични неактуални и неизчерпателни справки. Поради това се счита, че не са осъществени всички процесуални действия, респективно не са събрани всички необходими доказателства за използване на всички способи за принудително изпълнение, предвидени в ДОПК, поради което и не е налице основанието по чл.225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение. Жалбоподателят се позовава в тази връзка и на административно дело № 319/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол.

В съдебно заседание жалбоподателят Окръжен съд гр. Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозиран е Писмен отговор вх. № 1151/11.06.2024 г. от Административния ръководител - Председател на Окръжен съд – Ямбол, и Молба с вх. № 1176/17.06.2024 г. от пълномощник със становище по съществото на спора.

Ответната страна Директорът на ТД на НАП – Бургас, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Д. И.-К., която моли съдът да приеме издаденото решение на Директора на ТД на НАП за законосъобразно и правилно. Счита, че от приложените по делото писмени доказателства, а именно Решение № 160 от 21.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас и Решение № 8/20.01.2021 г. на настоящия административен съд по адм. дело № 319/2020 г., е видно, че правилно компетентният административен орган е оставил без разглеждане жалбата в съответната част. При постановяване на своя административен акт Директорът на ТД на НАП – Бургас е взел предвид, че водещият в принудителното изпълнение публичен изпълнител е изследвал имущественото състояние на задълженото лице по изпълнителното дело от Национален регистър на всички общини, противно на това, което се твърди в жалбата, инициирала настоящото съдебно производство. Взел е предвид също липсата на двустранна спогодба между Република България и Ислямска република Иран за административно сътрудничество в областта на принудителното изпълнение на публичните вземания, както е отчел и правния ефект от Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ВАС и Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2 от 2017 г., като последното е приложено и към писмения отговор на жалбоподателя. Компетентният административен орган е издал своя административен акт при съблюдаване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона и в съответствие с неговата цел, поради което моли да се постанови съдебен акт, с който да се остави жалбата без уважение и се присъдят направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, съдът прие за установено следното:

С Присъда № 117/31.11.20017 г. по НОХД 278/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, потвърдена с Решение № 42/04.05.2018 г. по ВНОХД № 30/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд, Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия А. К., роден на [дата]. в [населено място], Ислямска република Иран, гражданин на същата република, притежаващ паспорт № ******* издаден на ***., с основно образование, [семейно положение], неосъждан, работи като професионален шофьор към фирма „Р. Тир“ cъс седалище в [населено място], Ислямска република Иран, за виновен в това, че на 05.07.2016 г., около 17.30 ч., през граничен контролно пропусквателен пункт Лесово, обл. Ямбол, с товарен автомобил - влекач, [Марка], модел „G 400 LA HNA 4*2 2015“ с ирански № *** и с полуремарке [Марка], модел „***“ с ирански № ******, без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната - от Република Турция в Република България, високорисково наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 198 616,210 грама; /сто деветдесет и осем хиляди, шестотин и шестнадесет грама и двеста и десет милиграма/ със съдържание на активния наркотично действащ компонент диацетилморфин, с концентрация 58%, на обща стойност 17 875 458,90 лв. /седемнадесет милиона, осемстотин седемдесет и пет хиляди, четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, опакован в 400 броя кутии, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, предл. 1, вр. ал.2, предл. 1, във вр. чл. 54 от НК го осъдил на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в размер на 200 000 лева. С присъдата на основание чл. 242, ал. 8 от НК са отнети в полза на държавата товарния автомобил - влекач и полуремаркето, като средства послужили за извършване на престъплението.

Досежно наложеното наказание на А. К. по НОХД 278/2017 г. по описа на ЯОС глоба в размер на 200 000 лева, както и за направени разноски в размер на 110,09 лева е издаден изпълнителен лист от 05.12.2018г., който с писмо изх.№ 3630 от 05.12.2018г. е изпратен на ТД на НАП – София за образуване на изпълнително дело.

Срещу А. К. вече е било образувано изпълнително дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП - [населено място], с взискател Агенция Митници за сума в размер 932лв. по издадено НП №1654/13.12.2016г.В производството по изпълнително дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП - [населено място] с Разпореждане изх.№[рег. номер]-105-0021726/01.02.2019г. публичният изпълнител е присъединил като взискател Окръжен съд гр. Ямбол за вземането му по изпълнителния лист от 05.12.2018г.

С Разпореждане с изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания, публичният изпълнител при ТД на НАП –Бургас, офис Ямбол, на осн. чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК е прекратил производството по ИД № *********/2018г. срещу А. К.. Като фактическо основание за издаване на разпореждането е посочена невъзможността за събиране на изискуемите вземания, тъй като от получени отговори от външни институции, извършена проверка в информационната база данни на НАП и направени справки в други електронни регистри е установено, че задълженото лице не притежава имущество, активни банкови сметки и вземания от трети лица. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на НАП –Бургас с жалба с вх. № [рег. номер]-000-0467390 от 09.10.2020г. от Окръжен съд Ямбол.По жалбата е постановено Решение № 160/21.10.2020г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с което на осн. чл. 267, ал.2, т.5 и т.6 от ДОПК е оставена без разглеждане жалбата в частта й за прекратяване на производство по принудително изпълнение по ИД № *********/2018г. за задълженията, установени с НП 1654/13.12.2016г., и е оставена без уважение жалбата в частта й срещу действията на публичен изпълнител, обективирани в разпореждане изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК на публични вземания по ИД № *********/2018г., установени с ИЛ № /05.12.2018г., издадено от М.-М. И. - публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], ИРМ Събиране, офис Ямбол.

По жалба на Окръжен съд Ямбол, с Решение №8/20.01.2021г. по адм.д.№319/2020г. на Административен съд Ямбол е отменено Решение № 160/21.10.2020г. на Директора на ТД на НАП –Бургас, в частта му с която е оставена без уважение жалбата на Окръжен съд-Ямбол срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № *********/2018г., установени с ИЛ от 05.12.2018г., издаден от ОС-Ямбол против А. К., роден на [дата]. в [населено място], Ислямска република Иран, отменено е Разпореждане с изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], ИРМ Събиране, офис Ямбол, в частта му за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № *********/2018г. установени с ИЛ от 05.12.2018г., издаден от ОС-Ямбол, и съдът е върнал преписката на публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], ИРМ Събиране, офис Ямбол, за продължаване на изпълнителното производство по ИД № *********/2018г.

С ново Разпореждане с изх. № [рег. номер]-035-0015858/05.02.2024 г. публичният изпълнител е прекратил производството по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № *********/2018г., на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК поради невъзможност за събиране на изискуемите задължения.

По жалба на Окръжен съд Ямбол е постановено Решение № 30/09.04.2024г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с което жалбата е оставена без разглеждане в частта й срещу действията на публичния изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. № [рег. номер]-035-0015858/05.02.2024 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение по ИД № *********/2018г. за задълженията, установени с НП 1654/13.12.2016г., съответно е оставена без уважение в частта й срещу действията на публичния изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. № [рег. номер]-035-0015858/05.02.2024 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение по ИД № *********/2018г. за задълженията, установени с ИЛ от 05.12.2018г., издаден от ОС-Ямбол.Решението е връчено на Окръжен съд Ямбол с ИД на 24.04.2024г. Жалба срещу същото е подадена до Административен съд Ямбол на 30.10.2024г., в рамките на 7-дневния срок по чл.268, ал.1 от ДОПК.Предвид това съдът приема жалбата за допустима.

Административното производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 266-267 от ДОПК от материално компетентен орган, като актът е издаден в писмена форма излагане на мотиви от фактическа и правна страна. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият орган е упражнил правомощието си по чл.267, ал.1, т.5 и т.6 ДОПК като е оставил жалбата без уважение за вземането, по което Окръжен съд-Ямбол е взискател, съотв. като е прекратил производството в частта му за вземането, произтичащо от НП №1654/13.12.2016г. на Агенция Митници поради липса на правен интерес.Фактическите констатации са съобразени с представените доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон, спазена е и целта на закона.

Жалбоподателят няма правен интерес да обжалва акта на публичния изпълнител в частта му на прекратеното производство по принудително изпълнение за задължението, произтичащо от НП №1654/13.12.2016г. на Агенция Митници, в тази част жалбоподателят Окръжен съд –Ямбол не е взискател, мотивите на решаващия орган, че жалбата в тази и част е недопустима и следва да се остави без разглеждане са съответстващи на чл.267, ал.1, т.6 ДОПК.

В останалата част на жалбата досежно произнасянето по същество за прекратяване на производство по принудително изпълнение по ИД № *********/2018г. за задълженията, установени с ИЛ от 05.12.2018г., издаден от ОС-Ямбол, спорът е от правен характер, основният въпрос е налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника.Разпоредбата предвижда прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. От приложените по делото доказателства се установява, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника след постановяване на Решение №8/20.01.2021г. по адм.д.№319/2020г. на Административен съд Ямбол, извършвайки справки в съществуващите публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Установено е, че длъжникът А. К. не притежава движимо или недвижимо имущество или доходи, банкови авоари и каквито и да било други активи, поради което в случая е налице обективна невъзможност, спрямо него да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК.

Оплакванията на жалбоподателя, че събраните доказателства от които е направен извод за несъбираемост на вземанията са неактуални и недостатъчни, съдът намира за неоснователни. По делото са налични:Справка от Централен депозитар АД от 05.02.2024г., видно от която лицето не притежава безналични финансови/компенсаторни инструменти;Справка в НБДН от 05.02.2024г., видно от която за лицето няма въведени данни за семейно положение; Справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ на 05.02.2024г., видно от която за лицето няма данни за банкови и платежни сметки, няма липсват данни за банков сейф; Справка въздухоплавателни средства с вх.№[рег. номер]-000-0056319/05.02.2024г.-няма данни; Справка от КАИС – КККР към 05.02.2024г. за собственост на имоти – няма данни;Справка за дължими местни данъци и такси от 02.02.2024г.-няма данни; Справка от Единния портал за заявяване на електронни услуги за вписани данни в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – няма вписани данни; Справка за физическо лице – чужденец в Единния регистър на чужденците, няма данни; Справка МРРБ - Класификатор на настоящите и постоянните адреси към 01.01.2024г.-няма данни; Писмо рег. № 14482/08.12.2023г. от Министерство на правосъдието ГД“ИН“, видно от което лицето не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа в затворите на страната на друго основание; Писмо-отговор от ОД на МВР- Ямбол изх. № 326000-1149/05.12.2023г., видно от което за лицето А. К., роден на [дата]., гражданин на Ислямска република Иран, няма данни за издаден ЛНЧ, настоящ и постоянен адрес по смисъла на ЗГР, предвид това, че на същия не е предоставено право на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България;има въведени данни за влизане в страната на 05.07.2016г. през ГКПП-Лесово, които са предхождащи осъждането. По делото са налични още Справки от Информационната система на НАП за имущество, задължения, банкови сметки, данни за подадени декларации, данни свързани лица, данни предоставени от МВР, данни предоставени от Общини, от Централния регистър на особените залози, видно от които лицето няма декларирани недвижими имоти и МПС, земеделски земи и гори, земеделска и горска техника, не притежава имущество и доходи, няма наложени обезпечителни мерки, няма банкови сметки – всички, послужили при издаване на отмененото Разпореждане с изх. № С2800028-035-0284483/09.09.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], ИРМ Събиране, офис Ямбол, в частта му за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № *********/2018г., установени с ИЛ от 05.12.2018г..При безспорния още факт, че лицето А. К. е бил екстрадиран за Ислямска република Иран на 18.06.2020г., за което е получен отговор вх.№0467358/09.10.2020г. от ГД“Изпълнение на наказанията“, обосновано публичният изпълнител е приел, че не са установени нови доходи или имущество на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичното вземане, а и самият взискател не сочи такива.

Не е налице и твърдяното противоречие с целта на закона, доколкото прекратяването на изпълнителното производство по принудително събиране на публичното вземане не води до погасяване на самото вземане като изпълнителен титул, а единствено преустановява към този момент прилагането на предвидените в чл. 215, ал. 1 от ДОПК способи за принудително изпълнение - изпълнение върху вземания и парични средства в банките, изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника, изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.Не се констатира и несъответствие на постановените актове от органите по приходите с Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г., ОСНК, т.4 от решението - Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не тече.

Позоваването на ответната страна на Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019г на ВАС би имало значение, ако принудителното изпълнение е прекратено поради констатирана погасителна давност на вземането, в тази връзка предмет на проверка биха били и действията на публичния изпълнител по предприемане на същинско изпълнение, какъвто не е настоящият случай. Следва само да се отбележи, че когато вземането не е погасено по правилата на чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК и подлежи на принудително събиране, е дължима преценка за това, че несъбираемостта на едно вземане не настъпва само и единствено при изтичане на давността за събирането му, тя е обективен факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде погасено поради липса на имущество на длъжника, от което вземането да бъде удовлетворено. Хипотетичната възможност, че в някакъв момент длъжникът може да придобие активи, от които взискателят да бъде удовлетворен, не е възведено като обстоятелство, препятстващо приложението на разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. В случая обективният критерий при категоризирането на вземането като несъбираемо е липсата на доходи и имущество, както и че длъжникът не извършва никаква дейност, от която да се генерират приходи, съответно да бъдат придобити активи и имущество, от които да се удовлетвори взискателят по изпълнителното дело.

Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме за обоснован и законосъобразен извода в оспореното решение към датата на издаването му, че публичното вземане е несъбираемо, тъй като от доказателствата, приложени към делото се установява, че всички изпълнителни способи са се оказали безрезултатни да установят налично имущество на длъжника, към което може да бъде насочено принудителното изпълнение. Оплакванията в жалбата в този смисъл не са подкрепени с доказателства, поради което не могат да служат като основание за ревизиране на разпореждането на публичния изпълнител и потвърдителното решение на директора на ТД на НАП – Бургас. В конкретния случай жалбоподателят не ангажира доказателства, които могат да внесат дори и само съмнение във възприетите от органите по приходи изводи относно имуществения статус на задълженото лице.

Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на ответната страна, като жалбоподателят следва да се осъди да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ – 100лв.

Водим от горното и на осн. чл.268, ал.2 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Окръжен съд - Ямбол против Решение № 30/09.04.2024г. на Директора на ТД на НАП [населено място].

ОСЪЖДА Окръжен съд - Ямбол да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто)лева.

Решението е окончателно.