РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9211 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и *** срещу С.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 718.89
лева- главница по Договор за заем; сума в размер на 50.70
лева - договорна лихва за периода от
27.01.2015г. до 19.05.2015 г.; сума в размер на 437.51 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.01.2015 г. до
19.05.2015 г.; сума
в размер на 259.14 лева - обезщетение за
забава за периода от 28.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 7034/2018 г. по описа на
ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че на 01.04.2016 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в. ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2184505/11.11.2014
г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в. ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „Изи
Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в."
ЕАД /правоприемник на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД/ в качеството си
на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия, като по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
ищеца уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2184505 от 07.04.2016 г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния
адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем. Излага се, че
уведомлението за извършената цесия е получено от майката на длъжника на
13.04.2016 г. Моли съда и да връчи с ИМ на ответника копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в. ЕАД. Твърди се,
че на 11.11.2014 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и С.В.Ц. е сключен Договор за
паричен заем с № 2184505, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем
и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Сочи се, че с подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1100.00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Излага се, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал
кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и ОУ към него. Твърди се,
че съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът
за заем има силата на разписка. Излага се, че с предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създава задължение на заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Твърди се,
че погасителните вноски, които заемателят се е
задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1 222.29 лв. Сочи се, че договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 122.29 лв., която ответникът се е задължил да върне
кредита в срок до 19.05.2015 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 45.27 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
18.11.2014 г., а падежът на последната погасителна вноска е 19.05.2015 г.
Излага се, че в случай че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Сочи се, че таксата
за направени разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45.00 лв. Твърди се, че въз основа на договореното на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв. Излага
се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи на Заемателя служебна бележка за размер
на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите
е следвало да подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е следвало да се издаде
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора и, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди се, че
поради обстоятелството, че ответникът не е представил на заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 736.29
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни
вноски, всяка в размер на 27.27 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Твърди се, че начислената неустойка е с конкретно определен размер в
договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение или погасителната
вноска, която е следвало да заплаща заемателят е в
общ размер на 72.54 лева. Твърди се, че на основание ЗПК и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер
на действащата законна лихва за периода от 28.01.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда в размер на 259.14 лева, които са съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди се,
че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като
сумата, която е погасена до момента, е в размер на 796.48 лв., с която са
погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 298.78 лв., такса разходи:
45.00 лв., договорна лихва: 71.59 лв., главница: 381.11 лв. Излага се, че
срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 19.05.2015 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Поради изложеното
моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че процесния
договор не е сключван, както и, че подписите за „кредитополучател”, „Клиент”, „Заемател“ „Възложител“, както и върху всички документи,
представени като доказателства по делото са положени от ответника. Излага, че
между страните няма сключен валиден договор. Сочи, че лицето, сключило договора
от страна на „Изи асет
мениджмънт“ АД, а именно лицето *** не е надлежно упълномощен да сключва
договори от името на дружеството. Твърди, че дори и да е сключен процесният договор за кредит то счита същият
недействителен, тъй като противоречи на разпоредбите на ЗПК, а именно: че
договорът за кредит не е сключен във формата предвидена в ЗПК - не е във
формата предвидена в чл.10, ал.1 от закона, като не е изписан с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт; че посочения годишен процент на разходите не е посочен
вярно; че заедно с всички посочени в договора за кредит такси и комисионни ГПР
надхвърля максималния такъв предвиден съгласно чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит; че клаузите на договора предвиждащи посочените в
договора услуги като клаузите за такса кредит у дома са нищожни. Счита, че
размерът на предвидената в договора лихва, заедно с така наречената Такса
кредит у дома и таксата за оценка на кредита надхвърлят с повече от 100%
размера на самия кредит; че с клаузите предвидени за заплащане на неустойката
се цели заобикаляне на ЗПК. Твърди и, че стандартния Европейски Формуляр за
предоставяне на информация за потребителския кредит, приложен към исковата
молба също не е във формата предвидена в чл.8 от Закона за потребителския
кредит. Моли съда да обяви процесния договор за недействителен. Твърди и, че дори
ответникът да е сключил процесният договор за
потребителски кредит, и същият е недействителен, то на основание чл.23 от ЗПК,
ответникът би следвало да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи по кредита, като не дължи включително и разходи за
завеждане на настоящите искове. Сочи и, че ищецът не е надлежно легитимирана
страна която да може да предяви настоящите искове, тъй като не е страна по процесният договор за кредит. Излага, че от договор за
прехвърляне на вземане, не става ясно по никакъв начин с него се прехвърлят
вземанията по процесния договор за кредит. Излага, че
в приложените към исковата молба приложения никъде не е посочена покупна цена,
за която съответното вземане се прехвърля. Сочи, че по делото няма представени
доказателства, от които да се разбира кога в действителност съответното вземане
е прехвърлено.Твърди, че от представените по делото доказателства не е посочено
конкретно, че ищеца купува конкретно задълженията на ответника по процесния договор за кредит, тъй като в договор за
прехвърляне на вземания никъде не е упоменат нито процесния
договор за кредит, нито имената на ответника, за да може да се направи дори
обосновано предположение, че ищеца е станал страна по процесния
договор за кредит за да може да предяви насотящите
искове срещу ответника. Оспорва факта, че ответникът е получил и усвоил
кредита, отпуснат му от Изи асет
мениджмънт АД. Твърди, че ищецът не е
посочил нито кога, нито къде, на коя дата и на кое място е изплатен на
ответника отпуснатият му кредит. В случай, че ищецът представи документ,
удостоверяващ получаване на кредитната сума, за който евентуално би се
твърдяло, че носи подпис на ответника оспорва истинността на този документ,
като оспорва подписите, положени върху него да са положени от ответника.
Твърди, че по делото няма представени доказателства за това към ответника да е
отправяно уведомление за просрочие и за предсрочна
изискуемост на договора за кредит. Излага, че не е налице надлежно уведомление
на ответника за извършеното прехвърляне на вземане. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявените искове.
В проведеното по делото о.с.з.
особеният представител на ответника оспорва предявения иск. Моли съда да
отхвърли същия на основанията, посочени в отговора на ИМ.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
7034/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена
на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №4395/04.10.2018 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора –
ищец по настоящето дело следните суми: сумата от 718,89лв., представляваща
главница; сумата от 50,70 лв., представляваща договорна лихва за периода от
27.01.2015г. до
19.05.2015г.; сумата
от 437,51лв., представляваща сума за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от
27.01.2015г. до
19.05.2015г.; сумата от
259,14 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 28.01.2015г. до 02.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.10.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумите от 29,32лв. –платена
държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско
възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Установява
се от приложеното по делото Предложение за сключване на договор за паричен
заем, че на ответника е направено от „Изи Асет Мениджмънт“ предложение да сключи заем в размер на
1100 лева, платими на 27 седмични вноски с дата на първата вноска 18.11.2014 г.
Видно е от приложения по делото Договор за
паричен заем № 2184505/11.11.2014 г., сключен между „Изи Асет Менинджмънт“ АД и С.В.Ц.,
че на ответника е предоставена заемна
сума в размер на 1100 лева, която същият се е задължил да върне, при следните
условия: на 27 броя седмични погасителни вноски в размер на 45,27 лева. В
договора страните са уговорили, че ГЛП
ще е в размер на 40,00 %, а ГПР ще е в размер на 49,07 %. Страните са
договорили и, че заемателят следва в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: 1. – две физически лица поръчители, които да представят на заемателя бележка от работодателя си за размера на
трудовото му възнаграждение; нетния размер на осигурителния ме доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор към кредитотодателя; да
няма неплатени осигуровки през последните две години; да няма задължения към
друга банкова или финансова институция или ако има такава кредитната му история
в ЦКР за една година назад да е със статут не по лош от 401 „Редовен";
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата
по чл.2, т.7 със сок на валидност – 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по настоящия договор.
Уговорено е и, че ако заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните същия следва да плати неустойка за неизпълнение в
размер на 736,29 лева ( чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1),
която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни
вноски, всяка в размер на 27,27 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Договорено е и, че при
неизпълнение на задължението на заемателя да заплаща
дължимите погасителни вноски заемодателят има право да предприеме всички
позволени действия, за да събере своето вземане. Уговорено е и, че при забава
на плащането на задълженията по договора заемателя
дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Договорено е,
че в случай че заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Уговорено е
и, че таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят,
не може да надхвърлят 45.00 лв. Страните са договорили и, че с подписването на
договора заемателят е установил, че е получил
заемната сума, както и, че договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получената сума.
Установява се от приложения
препис на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 01.04.2016г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем, включващо и процесното
вземане.
Видно е от представените по
делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение на
извършената цесия от заемодателя.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от „Изи Асет
Менинджмънт“ АД, чрез управителя се установява, че
дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на
сключения договор за цесия.
Видно е от представените по
делото доказателства, че ищецът е връчил уведомлението за цесия на майката на
ответника.
По делото са приети и изслушани
заключенията по допуснатите СГЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадени и неоспорени от страните по делото.
От изслушаната по делото ССЕ се
установява, че между ответника по делото и „Изи Асет Менинджмънт“ АД е сключен
договор, по силата на който на С. Ц. е предоставен кредит в размер на 1100
лева; че договореният лихвен процент на всички плащания по договора е в размер
на 40 % годишно, като размерът на всички плащания възлиза на 1222,29 лева, от
които главница в размер на 1100 лева и 122,79 лева договорна лихва; че кредитът
се погасява на 27 броя седмични вноски в размер на по 45,27 лева; че дължимата
неустойка по изпълнението на задължението по чл.4 от Договора е в размер на
736,29 лева, която е следвало да се заплати на 27 броя седмични вноски по 27,27 лева; че лихвата за забава, която е начислена е в размер
на 259,14 лева за периода от 28.01.2015 г. до 02.10.2018 г.; че общо
заплатените суми по договора, вкл.и след датата на цесията са в размер на
796,48 лева; че дължимият остатък по главницата е в размер на 718,89 лева;
договорна лихва в размер на 50,70 лева; такса разходи -0 лева; лихва за забава
в размер на 259,14 лева и неустойка в размер на 437,51 лева.
От изслушаната по делото СГЕ се
установява, че подписът поставен в графа „заемател“ в
процесния договор за кредит и подписът заемател в процесното предложение
за сключване на договор за заем са положени от ответника С.В.Ц..
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „Изи Асет Менинджмънт“
АД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението.
Не се спори по делото, че в полза
на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжникът е уведомен
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя си по сключения между ответника и него договор за
заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор
между Изи Асет Менинджмънт“ АД и С.В.Ц., по силата на който на ответника е
предоставена заемна сума в размер на 1100 лева, която същият се е задължил да
върне, при следните условия: на 27 броя седмични погасителни вноски в размер на
45,27 лева. Не се спори, а се установява и от приетия в оригинал догоор за кредит, носещ подписа на ответника че: страните
са уговорили, че ГЛП ще е в размер на
40,00 %, а ГПР ще е в размер на 49,07 %; че заемателят следва в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: 1. – две
физически лица поръчители, които да представят на заемателя
бележка от работодателя си за размера на трудовото му възнаграждение; нетния
размер на осигурителния ме доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор към кредитотодателя; да няма неплатени осигуровки през
последните две години; да няма задължения към друга банкова или финансова
институция или ако има такава кредитната му история в ЦКР за една година назад
да е със статут не по лош от 401 „Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2, т.7 със сок на
валидност – 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по настоящия
договор; че ако заемателят не представи на
заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните същия следва да плати неустойка за неизпълнение в размер на 736,29
лева ( чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1), която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер
на 27,27 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем; че при неизпълнение на задължението на заемателя да заплаща дължимите погасителни вноски
заемодателят има право да предприеме всички позволени действия, за да събере
своето вземане; че при забава на плащането на задълженията по договора заемателя дължи законната лихва върху дължимата сума за
всеки ден забава; че в случай че заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв; че таксата за направени разходи се начислява за всеки
следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв.; че с
подписването на договора заемателят е установил, че е
получил заемната сума, както и, че договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получената сума.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 7 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора. Поради изложеното съдът приема,
че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него /л.10 и л.15/
вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани
н. "А.з.с.н.в." ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането,
което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за
цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него.
Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането / по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника, което е
връчено на последния, чрез невата майка. Фактът, че ответникът е уведомен за
договорът за цесия се потвърждава и от извършената по делото ССЕ, от
заключението на която се установява, че длъжникът е извършвал плащания и след
датата на цесията.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на
главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на
718.89 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. От представените по
делото доказателства, а и от изслушаната по делото ССЕ се установява, че процесната сума е
незаплатена от длъжника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу
ответника за главница по договора за заем в размер на 718.89 лева. Падежът и на
последната вноска за главница е изтекъл на 19.05.2015 г., поради което и цялата
сума е изискуема.
Поради установяване на дължимостта
на иска за главница основателна се явява и претенцията за законна лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателното плащане.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 50.70
лева за периода от 27.01.2015 г. до последната погасителна вноска 19.05.2015 г.
По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 %. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В
случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размерът на кредита, размера
на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита
и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави,
поради което и предявената искова претенция следва да се уважи.
По отношение на неустойката:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се
доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка
да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението
на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение
на главното задължение.
Съдът
намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите
нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 736.29 лв. Така
предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка
и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че
в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договора.
Поради изложеното
съдът намира, че претенцията за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение следа да се отхвърли изцяло,
поради противоречието на клаузите от процесния
договор на добрите нрави.
Съдът с оглед изложеното намира,
че в случая ответникът дължи връщане на сумата, усвоена по договора за кредит,
както и договорната лихва. Доколкото същият е плащал и сума по нищожна неустоечна клауза, то същата следва да бъде приспадната от
дължимата главница. След приспадане на посочените по – горе суми дължимата
главница ще е в размер на 420,11 лева.
По отношение на
лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането,
на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва.
Съдът счита, че следва да определи претендираната
законна лихва върху сумата от 420,11 лева такава каквато се е дължала в крайния
срок на договора.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба
за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в общ размер от 33.96
лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 363,05 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа
и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение
за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че С.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** дължи н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4, представлявано от *** и *** сума в общ размер на 627,73 лева, от които:
главница в размер на 420.11
лева, дължима по Договор за заем №2184505/11.11.2014
г., сключен
между ответника и „Изи Асет
Менинджмънт“ АД; сума в размер на 50.70 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.01.2015г. до
19.05.2015 г.; сума
в размер на 156.92 лева - обезщетение за
забава за периода от 28.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над присъдената главница в размер на 420,11 лева до претендираната такава в размер на 718,89 лева и за
горницата над признатото за дължимо обезщетение за забава в размер на 156,92
лева до претендираното от 259,14 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4, представлявано от *** и *** срещу С.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и вр.чл.92 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 437.51 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
27.01.2015 г. до 19.05.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от *** и *** сумата от 33.96
лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7034 по
описа за 2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от *** и *** сумата от 363,05
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: