№ 70
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000755 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260036/15.07.2022г., постановено по търг.д. №38/2021г. по
описа на окръжен съд П. е отхвърлен иск с правно основание чл.55 ал.1
предл.2 от ЗЗД във вр.с чл.87 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД, предявен от С. П.
С., ЕГН ********** против „И.-А.“ ООД, ЕИК ********* за осъждане на
ответника да заплати сумата 37 081,87лв., получена на отпаднало основание,
след прекратяване на договор за строителство на жилищна сграда и гараж в
гр.Б., сключен на 10.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 15.08.2021г. до окончателното й
изплащане. С. П. С. е осъдена да заплати на „И.-А.“ ООД, деловодни разноски
в размер на 2 600лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство – С. С.. Твърди се на първо
място, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
непредявен иск. Извършен е анализ на определената от съда правна
квалификация на иска с доклада по делото, с постановеното по делото
решение и обективираната воля на съда с диспозитива на решението.
1
Направен е извод, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, което води до
недопустимост на решението. На следващо място се поддържа, че решението
е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и е необосновано. Като нарушение на
материалния закон се сочи определена от съда погрешна правна
квалификация на предявения иск. Изложени са подробни доводи и
съображения, свеждащи се до анализ на изводите на първостепенния съд,
изразено несъгласие с тези изводи. Твърди се, че неправилно в обжалваното
решение е прието, че има разлика между актуваната от изпълнителя дейност и
реално извършената такава към момента на спиране на работата, но не бил
установен точният размер на тази работа. В тази насока жалбоподателят се
позовава на депозираните по делото писмени, гласни доказателства и
заключение от съдебнотехническа експертиза. Твърди се, че при съпоставка
на описаните в изпратените на ищцата осем броя протоколи и констатираните
като реално извършени такива на обекта в Акта от 12.05.2020г. е установимо,
че в протоколите изпълнителят е посочил като изпълнени и подлежащи на
заплащане видове СМР, които реално не са изпълнени на обекта, а други
видове СМР са посочени като изпълнени в завишени количества. Позовава се
на идентичност на съставените на 12.05.2020г. и на 23.08.2020г. Актове за
спиране на строителство. Иска се решението да бъде обезсилено, като
недопустимо и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск или да бъде отменено и да се
постанови друго, с което искът да бъде уважен.
С постъпилия отговор от насрещната страна – „И.-А“ ООД в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК въззивната жалба се оспорва изцяло.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.270 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено
следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е недопустимо решение по
следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена от С.
П. С. против „И.-А.“ ООД искова молба. Ищцата се позовава на договор за
изработка от 10.10.2019г., сключен между нея – в качеството на възложител и
ответното дружество – в качеството на изпълнител, с предмет: изграждането
на обект: Еднофамилна жилищна сграда и гараж в УПИ ***-***, кв.** по
плана на гр. Б., Община К.. Цитирани са клаузи от договора относно срока за
изпълнение, уговорена цена, начин на изпълнение. Въведени са твърдения за
нарушаване клаузи от договора от страна на изпълнителя – чл.10 – да
извърши строителството с грижата на добър търговец; чл.17 и чл.18 – за
съставяне на протоколи по време на строителство. Твърди се, че от страна на
изпълнителя са издавани фактури – подробно описани, на обща стойност 139
612.80лв. с ДДС, която стойност ищцата е заплатила напълно. Тъй като по
време на строителството изпълнителят не представял на възложителя
протоколи за завършен етап, ищцата поискала от ответника представяне на
такива. На 01.05.2020г. ответникът изпратил по имейл осем броя протоколи за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР –
конкретно посочени по дати и стойност на изпълнени СМР. Основното
въведено твърдение е, че от протоколите ищцата установила, че в тях са
посочени като извършени и подлежащи на заплащани видове СМР, които не
са изпълнени на обекта /като пример са посочени покриване с керемиди,
обшивки с поцинкована ламарина/. Отделно от това ищцата констатирала, че
в протоколите са изписани като изпълнени завишени количества СМР,
каквито не са правени реално и каквито количества няма по проектите. От
така изпратените протоколи се установило, че същите не отговарят на реално
изпълнените СМР на обекта, като, според ищцата, същите били съставени
единствено с цел да се оправдаят сумите по издадените и вече заплатени
фактури. На 12.05.2020г. бил съставен Акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството, в който се описали изпълнените към
12.05.2020г. СМР и доставени материали на обекта. При направена
съпоставка между констатираните като реално изпълнени на обекта
видове и количества СМР и тези, които са описани в представените 8 броя
3
протоколи е установено, че реално изпълненото е значително по-малко от
посоченото в протоколите и заплатеното по издадените фактури. В осем
пункта конкретно са посочени разликите между стойност на реално
изпълнени СМР и стойността на актуваните СМР по всеки един от осемте
протокола. По съставените от изпълнителя протоколи са актувани СМР в
повече от реално извършените на стойност 50256.12лв. Според ищцата, това
съставлява сериозно нарушение на договорните отношения, като е посочен
факт, че с нотариална покана от 23.09.2020г. ищцата уведомила изпълнителя,
че прекратява договора, поради неизпълнение от негова страна и го поканила
да възстанови заплатени в повече суми, което не е сторено. Обстоятелството,
на което се основава исковата претенция е, че по договора ищцата изплатила
на „И.-А“ ООД по издадените фактури обща сума в размер на 139 612.80лв. с
ДДС, при реално извършените СМР на обекта и доставени материали на
стойност 102 530.93лв., при което е налице разлика от 37 081.87лв.,
заплатени, но неизвършени СМР, която ищцата счита, че следва да й бъде
възстановена като недължимо платена. Искането, с което е сезиран съдът, е
да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата 37
081.87лв. - стойност на заплатени, но неизвършени СМР по договор от
10.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
При така посоченото изложение на обстоятелствата, на които се
основава исковата претенция и заявения петитум, първоинстанционният съд,
в доклада по делото е посочил правна квалификация „чл.265 ал.1, пр.3 от ЗЗД,
във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД“, а в решението – „чл.55 ал.1, пр.2 от ЗЗД, във вр. с
чл.87 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД“. С диспозитива на решението е отхвърлен иск
„с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД във вр.с чл.87 ал.1 от ЗЗД и
чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 37 081,87лв.,
получена на отпаднало основание, след прекратяване на договор за
строителство“. Независимо от некоректно цифрово посочената правна
квалификация – чл.55 ал.1, пр. второ от ЗЗД /неоснователно обогатяване с
оглед неосъществено основание/, съдът е разгледал иска на плоскостта на
третата хипотеза на чл.55 ал.1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване при
хипотезата на отпаднало основание. Това се извежда не само от
формулировката на диспозитива на решението – „получена на отпаднало
основание, след прекратяване на договор за строителство“, но и от мотивната
4
част на решението – „С оглед твърденията в исковата молба, основанието на
заявената претенция е връщане на полученото от ответника на отпаднало
основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД след прекратяването на
договора“. Решаващите мотиви на окръжния съд за неоснователност на иска
се свеждат до липсата на предпоставки за прекратяване или разваляне на
договора, при което не са настъпили правните последици на института на
неоснователното обогатяване при хипотезата на чл.55 ал.1, пр. трето от ЗЗД –
дадено на отпаднало основание. Според обстоятелствата, на които е основана
исковата претенция обаче, очертаното като нарушено материално право,
търси дължима защита при хипотезата на неоснователното обогатяване по
смисъла на чл.55 ал.1, пр.първо от ЗЗД – дадено при начална липса на
основание. Обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищцата са
за дадено/заплатено в повече от дължимото/ плащане на по-висока цена от
дължимата за стока или услуга, което е в хипотезата на дадено при начална
липса на основание, а именно - общо по договора ищцата изплатила на „И.-А“
ООД по издадените фактури сума в размер на 139 612.80лв. с ДДС, при
реално извършените СМР на обекта и доставени материали на стойност 102
530.93лв., при което е налице разлика от 37 081.87лв., заплатени, но
неизвършени СМР, която ищцата счита, че следва да й бъде възстановена
като недължимо платена. Това е основанието на иска, изведено и от
уточняващата искова молба /след обездвижване на исковата молба/ - вх.
№263655/31.03.2021г.: „…от изпълнителя са ми издадени седем броя
фактури, които са на обща стойност 139 612,80лв. с ДДС. ….общата сума,
която съм изплатила е в размер на 139 612,80лв. с ДДС. Претендирам
заплащане на сума от 37 081.87лв., тъй като това е стойността на заплатените
от мен, но неизвършени на обекта СМР“. На тези обстоятелства съответства и
предявеният петитум: да се осъди ответника да заплати „сумата 37 081.87лв. -
стойност на заплатени, но неизвършени СМР“. Вярно е, че исковата молба
съдържа твърдения за неизпълнение на задължения на изпълнителя и
прекратяване на договора от страна на възложителя. Това са обаче само факти
по повод развитието на правоотношението, но не и основанието, на което се
търси дължимата защита, което е плащане на по-висока цена от дължимата
или дадено при начална липса на основание, макар и по повод договорно
правоотношение, но извън рамките на дължимото. Ищцата претендира
връщане на платеното без основание възнаграждение по договор, което е
5
претенция на извъндоговорно основание и намира правното си основание на
плоскостта на неоснователното обогатяване при хипотезата на чл.55 ал.1, пр.
първо от ЗЗД. Правните изводи, съдържащи се в мотивите на обжалваното
решение, сочат, че съдът се е произнесъл по претенция за дадено при
отпаднало основание. Прието е, че „ефектът на прекратяване/развалянето на
договора не е настъпил, поради липса на основания за това.Създадената
между страните облигационна връзка не е прекратена, основанието на което
ответникът е получил възнаграждението по договора до момента не е
отпаднало и поради това исковата претенция за връщане на суми получени от
ответника на отпаднало основание, се явява неоснователна“. Тази е и
обективираната воля на съда в диспозитива на решението. По този начин
съдът се е произнесъл по непредявено основание или по непредявен иск. В
случая не се касае до погрешно определена правна квалификация, която ще е
налице, ако съдът не се е произнесъл извън определения предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита и би се отразила само върху
правилността на решението, поради нарушение на материалния закон. В
случая съдът се е произнесъл не по очертания с исковата молба предмет на
делото и обем на дължимата защита, което е произнасяне по непредявен иск.
С обжалваното решение не са коментирани елементите от фактическия състав
на чл.55 ал.1, пр.1, не са обсъдени въведените в исковата молба
обстоятелства, че е платено без основание възнаграждение/повече от
дължимото, а въззивният съд не може да се произнесе за пръв път по иска,
който ищцата е предявила. Първоинстанционният съд е обсъдил
обстоятелства, касаещи прекратяване и разваляне на договора, ненаведени с
исковата молба като основание за претенцията, т.е. – не се е произнесъл по
спорното право и затова не се касае за неправилно определена правна
квалификация, а за произнасяне по непредявен иск. Заявените от ищцата
обстоятелства, от които счита, че произтича вземането й, са за платено без
основание възнаграждение по договор или платено при начална липса на
основание. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или е определил предмета
на спора въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал. В
случая съдът е определил предмета на спора въз основа на обстоятелства, на
които ищцата не се е позовала като основание за претенцията си. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като постановено по
6
непредявен иск и делото да се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск.
Страните претендират сторените в настоящето производство разноски.
Тези разноски следва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд с
оглед изхода от спора по същество.
Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.3, пр. трето от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260036/15.07.2022г., постановено по търг.д.
№38/2021г. по описа на окръжен съд П., с което е отхвърлен иск с правно
основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД във вр.с чл.87 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от
ЗЗД, предявен от С. П. С., ЕГН ********** против „И.-А.“ ООД, ЕИК
********* за осъждане на ответника да заплати сумата 37 081,87лв., получена
на отпаднало основание, след прекратяване на договор за строителство на
жилищна сграда и гараж в гр.Б., сключен на 10.10.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
15.08.2021г. до окончателното й изплащане и С. П. С. е осъдена да заплати на
„И.-А.“ ООД, деловодни разноски в размер на 2 600лв.
Връща делото на окръжен съд П. за ново разглеждане от друг състав за
произнасяне по предявения иск.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7