Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../17.09.2020г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 853
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят „П.Ф.“ ЕООД твърди, че ответникът „П.Т.“
ЕООД има изискуеми и непогасени задължение за цена на доставени стоки по 22
броя данъчни фактури и 2 броя кредитни известия на обща стойност 66 335,41
лева. Предвид изложеното се иска спрямо длъжника да се открие производство по
несъстоятелност, като за начална дата на несъстоятелността се определи 23.10.2019г.
Ответното дружество, не взема отношение по
предявения иск.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От вписванията в Търговския регистър се
установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на
чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ.
Въз основа на представените по делото
доказателства (фактури и заключение на СФИЕ) съдът приема за установено, че т „П.Т.“
ЕООД има изискуеми и непогасени задължение към „П.Ф.“ ЕООД за цена на доставени
стоки по 22 броя данъчни фактури и 2 броя кредитни известия на обща стойност
66 335,41 лева. фактурите са двустранно осчетоводени и ответникът е
ползвал пълен данъчен кредит по тях.
Въз основа на така събраните доказателства
съдът приема, че молителят е кредитор на ответника по търговска сделка.
Задължението е изискуемо и непогасено, поради което ищецът се явява активно
легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо
длъжника.
Неплатежоспособността се презумира, тъй като
ответникът не доказва способ за погасяване на задължението – арг. от чл. 608, ал.
3 ТЗ.
Презумпцията не е оборена от заключението (основно
и допълнително) на СФИЕ. От последните се установява, че дружеството има
изискуеми краткосрочни задължения и към други кредитори в това число и публични
задължения към НАП. По отношение на констатираните от експертизата краткотрайни
активи на дружеството, следва да се посочи, че тяхната стойност е взета от
годишните финансови отчети за 2017г и 2018г при недоказана редовност на
воденото от ответното дружество счетоводство, липса на финансов отчет за 2019г
и неосигурен достъп на вещото лице до счетоводството на ответното дружество. Съдът
е указал на ответното дружество, че не са представени първични счетоводни
документни установяващи съществуването, както на продукцията и стоките, така и
на вземанията и касовата наличност за всяка една oт годините
попадащи в изследвания период. Такива доказателства не са представени, с
оглед на което и в приложението на чл. 16 ГПК съдът приема, че тези активи не
са налице. Извода за това следва от факта, че още през 2017г. на дружеството е
наложен запор на банковите сметки поради неизпълнението на изискуеми публични
задължения по изп.д. № *********/2017г. Ответното
дружество е указано и че не са представени преки доказателства за дългосрочния
характер на част от задълженията в финансовите отчети. При това положение и
тези задължения съдът счита, че не е доказано да са дългосрочни и следва да се
приемат за краткосрочни такива и да бъдат взети предвид при изчисляване на
коефициентите за платежоспособност. С оглед гореизложеното съдът кредитира
третия алтернативен вариант на изчисляване на коефициентите даден в
допълнителното заключение на СФИЕ. Съгласно последното ответното дружество е
декапитализирано като коефициента за обща ликвидност още към 31.12.2016г е под
утвърдените референтни стойности като възлиза на 0,0256, като подобна е
стойността на индекса и през 2017г и 2018г. Следователно още към 31.12.2016г
краткотрайните активи на ответното дружество не са могли да покрият
краткосрочните задължения и дружеството е било несъстоятелно.
По изложените съображения молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност е
основателна и следва да се уважи.
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно
за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този
времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. Най-ранните изискуеми и непогасени задължения след изпадане на ответното
дружество в неплатежоспособност са тези по изп.д. №
*********/2017г. на НАП. Точната дата на настъпване на изискуемостта им не е
установена, но на 11.10.2017г е наложен запора на банковите сметки на длъжника.
При липса на други данни за начална датата на неплатежоспособността следва да бъде
определена именно датата на налагане на запора, тъй като на нея едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността.
С определение от 25.08.2020 г., съдът е определил сумата от 7 000 лева, за
покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал
възможност на молителя и на всички кредитори на „П.Т.“ ЕООД в едноседмичен срок
от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по
сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят
доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което
да обезпечи разноските по несъстоятелността. До постановяване на съдебното
решение не са представени доказателства за внасяне на определената сума по
сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от
което да могат да се покрият разноските за производството.
С оглед изложеното, се налага
изводът, че съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в
чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да
определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него, той трябва също така и да постанови прекратяване на
дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 11.10.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по т.д. № 853/2020г. по описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: