РЕШЕНИЕ
№ 2030
гр. Варна, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110115431 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. К. Т., ЕГН
**********, адрес: к.к. ***, обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
1./ иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу В. Н. Ф., ЕГН
**********, адрес: ул."****** за установяване недължиМ.стта на сумата в
общ размер от 3 600 лв. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., издаден в
производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ
съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело №
20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е., поради изтичане на давностния
срок;
2./ иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу В. Н. Ф., ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул."******* и Е. И. М. - Ф. от гр. *** за
установяване недължиМ.стта на сумата от 1 600 лв. по изп. лист №
1669/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на
Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа
на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е.,
поради изтичане на давностния срок;
3./ иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу В. Н. Ф., ЕГН
**********, адрес: гр. *** за установяване недължиМ.стта на сумата от 800
лв. по изп. лист № 2051/22.05.2020г., издаден в производството по гр.д. №
4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни
разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по
описа на ЧСИ И.Л.Е., поради изтичане на давностния срок.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по гр.д. № гр.д.№ 4545/2005г. на РС-Варна, в полза на
ответниците на 17.02.2017г. и 22.05.2020г. срещу него били издадени
1
изпълнителни листи, обективиращи задължения за присъдени разноски. Въз
основа на изпълнителните листи, по искане на ответниците било образувано
изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е.. Счита, че вземанията за
разноски са изискуеми от 03.06.2016г., когато е постановено Определение №
228 от 03.06.2016г. по гр.д.№ 499/2016г. на ВКС, като ПДИ изх.№ 9968 от
05.05.2021г. е изпратена след изтичане на петгодишния давностен срок за
погасяването им. По изпълнителното дело е наложена възбрана на
08.06.2021г., след като е изтекла погасителната давност за посочените
вземанията. Твърди се, че от издаване на изпълнителния лист от 17.02.2017г.
до образуване на изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия, водещи до прекъсване на давността. Навежда доводи, че
възМ.жността на ответниците да съберат принудително вземанията си е
погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на
положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, в които
се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че гр.д.№4545/2005 г. на
ВРС е образувано по предявени от Т. К. Т. в условията на субективно
съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС срещу настоящите
ответници за предаване владението върху недвижим иМ.т. С Решение №5356
от 28.11.2013г., ВРС е отхвърлил иска. Решението на ВРС е потвърдено с
Решение №1550/14.08.2015 г. на ВОС по в.гр.д.№643/2014 г. С Определение
№228/3.06.2016г. по гр.д.№499/2016г. на ВКС, е допуснато касационно
обжалване на решението на ВОС саМ. в частта досежно част от иМ.та. ВКС
се е произнесъл по съществото на спора с Решение №147/2016 г. от 6.02.2017
г., което е влязло в сила от деня на постановяването му - 06.02.2017 г.
Навеждат се доводи, че вземането за разноски става изискуеМ. от датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който се разрешава съответния спор, а не от
датата на акта, с който са присъдени. С предприемането на действия за
принудително изпълнение давностният срок се прекъсва. В случая
изпълнителното производство по ИД 20218940400434 на ЧСИ И.Л.Е. е
образувано с разпореждане на ЧСИ от 7.04.2021 г., с което е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника Т. Т.. На 05.05.2021 г. на длъжника е
изпратена Покана за доброволно изпълнение, а с Постановление на ЧСИ от
8.06.2021 г., вписано в СВ Варна с акт 26, вх.№16160/14.06.21г., е наложена
възбрана върху недвижими иМ.ти на длъжника. Дори да се приеме, че
решението в частта, с която са им присъдени разноските, сторени в
производството в PC- Варна в размер на 1600 лева и разноските за въззивната
инстанция в размер на 1600 лева, е влязло в сила от датата на Определение
№228/3.06.2016 г.по гр.д.№499/2016 г. с което ВКС, второ г.о. допуска до
касационно обжалване решението на ВОС саМ. в частта досежно третия етаж,
5-годишният давностен срок за съдебно присъдените вземания за разноски не
е изтекъл до предприемането на горепосочените действия за принудително
изпълнение, които прекъсват срока на погасителната давност, тъй като този
срок е спрян за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по силата на чл.3, т.2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020 г. Поддържа се, че
прекъсването на давностния срок на основание е осъществено с подаването на
М.лбата за образуване на изп. производство по ИД 20218940400434, тъй като
в тази М.лба се съдържа волеизявление на взискателите по чл.18, ал.1 ЗЧСИ,
по силата на което ЧСИ е овластен да определя изпълнителните способи за
2
събиране на дължимите вземания. Т.е., с подаване на М.лбата от 7.04.2021 г.
взискателите са поискали от ЧСИ да образува изпълнително производство и
да определя начина на изпълнението, като извърши съответните
изпълнителни действия, поради което от тази дата давност за вземанията им
не тече, независиМ. от М.мента, в който ЧСИ предприема съответните
изпълнителни действия. Извършените действия по изпълнението са
прекъснали давността за вземанията. Считат за неоснователни доводите на
ищеца, че за дължимата сума по изп.лист №1669/2017 г. повторно е издаден
изп.лист №2051/2020 г., като посочват, че изп.лист №2051/2020 г. е издаден за
присъдени разноски в производството по ч.гр.д.2261/2019г. на ВОС,
образувано по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изп.лист по
гр.д.№4545/2005 г. на ВРС, докато изп.лист №1669/2017 г. се отнася за
присъдени разноски в производството по кас.гр.д.№499/2016 г. Възразяват, че
доводите за повторно издаване на изп.лист не подлежат на разглеждане в
настоящото производство, доколкото съгласно чл.407 ГПК разпореждането, с
което се уважава М.лбата за издаване на изп.лист, подлежи на обжалване с
частна жалба в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно
изпълнение. М.лят поради изложените съображения за постановяване на
решение по спора, с което предявените искове бъдат отхвърлен като
неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд – Варна са издадени следните
изпълнителни листи: изп. лист № 1668/17.02.2017г. за сумата 1600 лева
разноски по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд – Варна; 1600 лева разноски
пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 643/2014 г. на ВОС; 200 лева
разноски по в.ч.гр.д. № 623/2015г. на Апелативен съд Варна /присъдени с
определение № 862/17.12.2015г., влязло в сила на 03.06.2016г. – Определение
№ 120/03.06.2016г. по ч.гр.д. № 498/2016г. на ВКС/ и 200 лева разноски по
ч.гр.д. № 497/2016г. на ВКС /присъдени с определение от 18.07.2016г., влязло
в сила на същата дата/; изп. лист № 1669/17.02.2017г. за сумата 1 600 лв.
разноски пред ВКС по гр.д. № 499/2016г.; изп. лист № 2051/22.05.2020г. за
сумата 800 лева разноски по ч.гр.д. № 2261/2019г. на ВОС.
Решението по гр.д. № 4545/2002г. на ВРС е постановено на 28.11.2013г.,
а разноските са присъдени с определение от 20.02.2014г.. Същото е
преминало инстанционен контрол, като с Определение № 228/03.06.2016г. по
гр. д. № 499/2016г. на ВКС е допуснато частично до касационно обжалване.
Постановено е Решение № 147/06.02.2017г. по гр.дело № 499/2016г. на
ВКС, с което е оставено в сила въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на
Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. №
643/2014 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5356 от
28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на XXIV състав на ВРС, в частта му, с
която е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф. (лично и като
правоприемник на З.Й.З.) и срещу Е. И. М. - гражданка на Р.Г., за предаване
на основание чл. 108 ЗС владението върху трети етаж - надстройка с площ 60
кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня - тоалет и
тераса, находящ се в сградата, построена в дворно място, цялото с площ от
188 кв.м. и с адрес гр. *** (предишно наименование „***") , съставляващо
парцел *** по плана ца *** подрайон, съставляващ поземлен иМ.т № 3 при
граници на иМ.та: ул. „***", иМ.ти № ***. Т. К. Т. е осъден да заплати на В.
3
Н. Ф., ЕГН ********** и Е. И. М. (с брачно фамилно име Ф.), гражданка на
Р.Г., сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева - разноски за защитата им пред
ВКС.
Първоинстанционният съд, след влизане в сила на решението на
06.02.2017г., е издал изпълнителните листи от 17.02.2017г. за присъдени по
делото разноски.
На 22.05.2020г. е издал и изпълнителния лист за сумата 800 лева -
разноски по ч.гр.д. № 2261/2019г. на ВОС.
По М.лба на кредиторите е образувано на 07.04.2021г. изпълнително
дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е..
На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.
На 05.05.2021г. са наложени запори на вземания на длъжника.
На 21.05.2021г. е връчена ПДИ.
С постановление от 08.06.2021 е наложена възбрана върху недвижими
иМ.ти.
С Разпореждане от 10.08.2021г., ЧСИ е насрочил опис на недвижими
иМ.ти за 07.09.2021г., като длъжникът е уведомен на 19.08.2021г..
На 27.08.2021г. е съставен протокол за извършено разпределение на
постъпили суми /1318.11 лева от запор на банкова сметка на длъжника/.
Протоколът е предявен на длъжника.
На 07.09.2021г. е извършен опис на недвижими иМ.ти.
На 17.09.2021г. е изготвен протокол за предявяване на оценка.
С разпореждане от 07.10.2022г. ЧСИ е приключил изпълнителното
производство на основание чл.433, т.2 ГПК, поради удовлетворяване
вземанията на взискателите. От общо постъпилите по делото суми в размер на
8831.71 лева, 75 лева са платени доброволно от длъжника, а 8756.71 лева са
постъпили от запори.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Правният интерес от предявяване на настоящите искове се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално
настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на
последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения предявените отрицателни установителни
искове следва да се приемат за процесуално допустими, поради което съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустиМ.ст на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняеМ.то право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради това тя се реализира по исков ред. Предявени са искове срещу
взискателите за установяване несъществуването на правото, предмет на
4
принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с
чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възМ.жност на длъжника
по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняеМ. право. Настоящите
искове се основават на твърдения за факти, възникнали след издаване на
изпълнителните листи, което обуславя тяхната допустиМ.ст съобразно
предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съобразно практиката на ВКС, отговорността за разноски по делото е
облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, тя е деликтна
по естеството си, безвиновна, обективна и не обхваща всички вреди, а саМ.
разноските за производството, направени от насрещната страна, и М.же да
бъде реализирана саМ. във висящ исков процес. Вземането за разноски е
саМ.стоятелно, основава се на процесуалния закон и няма връзка със
съществуването, респективно погасяването на дълга, произтичащ от
неизпълнени задължения. Поради саМ.стоятелния си характер и
регламентация в процесуалния закон, вземането не попада в обхвата на
произтичащите от главното вземане допълнителни вземания по чл.119 ЗЗД
/каквито са тези за лихва, неустойка, задатък, залог, ипотека, поръчителство/.
Към 26.10.2021 г., когато отрицателните установителни искове по чл.
439 ГПК са предявени, не е изтекла 5-годишната давност за всички вземания
по издадените изпълнителни листи.
По изп. лист № 1668/17.02.2017г. за сумата 1600 лева разноски по гр.д.
№ 4545/2005г. на Районен съд – Варна и 1600 лева разноски пред въззивната
инстанция по в.гр.д. № 643/2014 г. на ВОС, давността за вземанията е
започнала да тече от 06.02.2017 г. – влизане в сила на решението по гр.д. №
4545/2005 г. на ВРС.
По изп. лист № 1668/17.02.2017г. за сумата 200 лева разноски по
в.ч.гр.д. № 623/2015г. на Апелативен съд Варна /присъдени с определение №
862/17.12.2015г., влязло в сила на 03.06.2016г. – Определение №
120/03.06.2016г. по ч.гр.д. № 498/2016г. на ВКС/, давността за вземането е
започнала да тече от 03.06.2016г. – влизане в сила на определението по
в.ч.гр.д. № 623/2015г. на Апелативен съд Варна.
По изп. лист № 1668/17.02.2017г. за сумата 200 лева разноски по ч.гр.д.
№ 497/2016г. на ВКС /присъдени с определение от 18.07.2016г., влязло в сила
на същата дата/, давността за вземането е започнала да тече от 18.07.2016г. –
влизане в сила на определението.
По изп. лист № 1669/17.02.2017г. за сумата 1 600 лв. разноски пред ВКС
по гр.д. № 499/2016г., давността за вземането е започнала да тече от
06.02.2017г. – постановяване на решението.
По изп. лист № 2051/22.05.2020г. за сумата 800 лева разноски по ч.гр.д.
№ 2261/2019г. на ВОС, давността е започнала да тече от 13.04.2020 г. –
влизане в сила на определение № 1093/13.04.2020 г.
Давност не тече в хода на настоящото дело /чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД се предвижда, че
от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която съобразно
ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е
винаги пет години. В конкретния случай давността е започнала да тече от
влизане в сила на посочените съдебни актове, с които са присъдени
разноските.
5
Именно от този М.мент е започнала да тече и предвидената в
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишна погасителна давност, а не с
издаването на изпълнителните листи, които са издадени на основание влязло
в сила съдебно решение и влезли в сила определения.
В тази връзка следва да се посочи, че в М.тивите по т.3 от ТР №
5/12.07.2018г. по тълк.д.№ 5/2015г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в
чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405 - чл.408
ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист,
проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за
принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу
посочения длъжник по изпълняеМ.то право, установено в съответното
изпълнително основание. В това производство проверката относно наличието
на ликвидно и изискуеМ. притезание е ограничена, предвид формалната
доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни
или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняеМ.то
право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно
от исковото производство. При произнасяне по М.лба по чл. 405, ал. 1 ГПК,
съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна
проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава
разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се
разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително
изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на
изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане,
не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняеМ.то право,
нито по отношение правото на принудително изпълнение.
С оглед характера на производството по чл. 405 – чл. 408 ГПК, следва
да се приеме, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма
правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно
изпълняеМ.то право по смисъла на чл.117 ЗЗД, именно защото този акт не се
ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право (вж.
в т.см. – проф.Ж.С., „Бълг.ГПП”, 6-то изд., стр.696; „Бълг.ГПП”, 9-то изд.,
стр.952). Поради това, че производството по издаване на изпълнителен лист,
както е посочено в ТР № 5/2018 г. на ОСГТК на ВКС, е „друго, различно от
исковото производство” то няма характера на „съдебен процес относно
вземането” по смисъла на чл.115, б.”ж” ЗЗД и не е основание за спиране на
давностния срок. То не е и „изпълнително действие” с ефект да прекъсне
давността, съгласно чл.116 б.”в” ЗЗД, тъй като се развива преди
изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на
принудително изпълнение ( в т.см. – т.10 и т.14 от ТР№ 2/2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК). Постановяваните в това производство съдебни актове не
са от естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения
кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на
претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Поради това и М.лбата по
чл. 405, ал.1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на
изпълнителен лист, не М.же да се зачете за действие, прекъсващо давностния
срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Това не е и действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” ГПК, като в тази насока
следва да се съобразят задължителните разяснения по т.10 и М.тивите по т.14
от ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното налага обоснован извод, че към М.мента на подаване на
6
М.лбата от 07.04.2021г. до ЧСИ И.Л.Е. за образуване на изпълнително дело,
вземанията, респ. правото на принудително изпълнение на вземанията за
разноски, не са били погасени с изтичането на 5-годишния давностен срок. За
най - старото вземане, давността е започнала да тече на 03.06.2016г. и изтича
на 03.06.2021г.
Доводите на ответниците за прилагане разпоредбите от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците ( в сила от 14.05.2020г.), съдът намира за основателни.
Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.),
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок е
спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г.,
т.е. към 05.05.2021г., когато са наложени запори на вземания на длъжника, не
са изминали повече от пет години.
Давността за вземанията за разноски е прекъсната с налагане на запора
върху вземания на длъжника на 05.05.2021г., от когато е започнал да тече нов
5 годишен давностен срок, който не е изтекъл дори към настоящия М.мент.
По изпълнителното дело са извършвани действия прекъсващи давността.
Давността не е изтекла към М.мента на принудителното събиране на
вземането.
Съгласно М.тивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на
конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за
извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано при
действието на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС. В случая съдът намира, че от 07.04.2021г. /образуване на
изпълнителното производство/ до следващите извършени същински
изпълнителни действия – запор на вземания; възбрана на недвижими иМ.ти;
извършване на опис на имущество на длъжника, не са изминали повече от две
години, поради което не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
според която изпълнителното производство се прекратява по право, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти М.гат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
7
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не
М.же да се позове на нея и съдебния изпълнител не М.же да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и
след настъпването й правото на принудително изпълнение М.же да
съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по
гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д.
№1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и други.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не М.же да съществува сам по себе си. Той съществува саМ. доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания М.же да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независиМ. от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Както се посочи и по - горе, новата давност е започнала да тече от
05.05.2021г. с налагане на запор върху вземания на длъжника. Към този
период следва да бъдат добавени 70 дни, в които давността е била спряна по
силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение и до предявяване на исковете давността за вземанията не е
изтекла.
Предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени направените от ответниците разноски за възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат в размер на 1200 лева за В. Н. Ф. и 400
лева за Е. И. М. - Ф..
М.тивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: к.к. ***
срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: ***, иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1
ГПК, за установяване недължиМ.стта на сумата в общ размер от 3 600 лв. по
изп. лист № 1668/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д. №
4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни
разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по
описа на ЧСИ И.Л.Е., поради изтичане на давностния срок, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: к.к. ***
срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. *** и Е. И. М. - Ф. от гр. *** иск
по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължиМ.стта на сумата от
1 600 лв. по изп. лист № 1669/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д.
№ 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни
разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по
описа на ЧСИ И.Л.Е., поради изтичане на давностния срок, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: к.к. ***
срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: ***, иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1
ГПК, за установяване недължиМ.стта на сумата от 800 лв. по изп. лист №
2051/22.05.2020г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на
Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа
на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е.,
поради изтичане на давностния срок, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: к.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на
В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1200 /хиляда и двеста лева/,
представляваща разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: к.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на
Е. И. М. - Ф. от гр. *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9