Решение по дело №409/2020 на Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260042/13.11.2020г.

 

Гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на 28.10.2020г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 409 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ***“***срещу С.Г.А., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че на 28.09.2017г.   между ответника по делото  и ***бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта  № CARD-15280092. с максимален кредитен лимит в размер 2000,00 лв.. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала лихва и такси за обслужване. След усвояване на суми по картата кредитополучателя има задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. С.Г.А. преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2019 г. Това принудило кредитора да блокира използването й. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 2565,05 лв., представляващо използваната главница в размер на 2244,97 лв., както и договорна лихва от 01.02.2019 г. до 07.05.2019г. върху използваната сума, в размер на 198,62 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 121,46 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 19.01.2020 г. За събирането на посочените суми ищеца предприел действия по съдебно събиране на вземането си, като подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Девня. По частно гражданско дело № 91/2020 г. била издадена Заповед за изпълнение, след което заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, включително след залепване на уведомлението. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Девня и в законоустановения срок била предявена и исковата молба. Предвид изложеното, моли за установяване, че са налице вземания в полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски. В условия на на евентуалност ако предявените искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обяване предсрочна изискуемост, предявява осъдителни искове за горните суми.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, редовно уведомен.

Доказателствата по делото са писмени, прието и изслушано по делото е експертно заключение на вещото лице Я.Л. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 28.09.2017г. е бил сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15280092, между ***и кредитополучателя С.А.Г., по силата на който  ***е предоставила на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит 2000 лева, като сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина. Преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира. Уговорено е също така, че ответникът следва да върне усвоената сума, заедно с лихва, като заплаща месечни погасителни вноски до 1 – во число на месеца, следващ издаване на месечното извлечение. Лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит  за времето на ползването му. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че ответника е активирал кредитната карта на 05.12.2017г.  посредством теглене на сума в размер на 300 лв от банкомат и е усвоил суми в общ размер  на 3632,06 лева, от които 500 лв плащане на POS, 1360 лв. теглене от АТМ  и 1772,06 лв покупка на стоки на изплащане за срок от 18 месеца,обхващаш периода от датата на сключване на договора до 01.04.2019г. съгласно погасителен план, всяка от месечните вноски от който е в размер от 125,02 лв. Констатараните плащания са в общ размер от 2535,80 лв Представена е и неоспорена обратна разписка, връчена на ответника на 06.10.2017 г. Представена и приета като писмено доказателство по делото е покана за изпълнение от 05.07.2019 г.  от ищеца-кредитор, с която ответника е уведомен, че след като е използвал кредитната си карта, е преустановил плащане на вноските по договора за револвиращ потребителски кредит на 01.02.2019 г. и е поканен да изпълни доброволно задължението си.

Съдът приема, че процесният договор има съдържанието, изискуемо по чл.11 ЗПК. Чрез  активирането и използването на кредитната карта, ответника като кредитополучател чрез конклудентни действия е изразил съгласието си с условията по ползване на револвиращия кредит. По делото няма доказателства уведомлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да е било връчено на ответника. Същото е било връчено ведно с препис от исковата молба на 13.07.2020г. след датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съгласно ТР №8/2017г. по тълк. д. №8/2017г.  на ОСГТК на ВКС вноските с падеж преди датата на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание  - договора за кредит, поради което позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422 ГПК. В  ТР №8/2017г. от 02.04.2019г.  по тълк. д. №8/2017г.  на ОСГТК на ВКС не е изследвано въпросът може ли обявяването на кредита за прдсрочно изискуем, да бъде извършено чрез връчване на  препис от исковата молба по чл.422 ГПК предвид вече приетото с т.18 от ТР №4/2014г.  по тълк. д. №4/2013г.  на ОСГТК на ВКС, че правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо, следва да е упражнено преди подаването  на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че следва да се приложат постановките на т.18 от ТР №4/2014г.  по тълк. д. №4/2013г.  на ОСГТК на ВКС. С оглед това предявените искове по реда на чл.422 ГПК се явяват неоснователни поради липса на обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и следва да се разгледат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. От датата на връчване на преписа от исковата молба -13.07.2020г. и приложенията към нея вземанията по процесния договор са станали изискуеми. При това съдът  съобрази и че ищецът претендира договорна лихва за по –кратък период, не до датата на обявяване предсрочната изискуемост.

По отношение размера на исковете съгласно приетото по делото експертно заключение така предявените осъдителни искове за главница и за договорна лихва следва да бъдат уважени до размера от 2203,79  лева главница, до размера от 198,62 лева договорна лихва от 01.03.2019г. до 07.05.2020г. и до размера от 121,46 лева мораторна лихва от 01.03.2019г до 19.01.2020г., тъй като макар вещото лице да е изчислило по-голям размер на мораторна лихва за търсения период, съдът с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да присъди претендираната от ищеца сума. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, но от датата на исковата молба – 24.06.2020г.  Следва да се  отбележи по отношение на сумата от 41,18 лв., претендирана като главница, но съставляваща съгласно заключението на съдебния експерт сума за застраховка, че тази претенция според настоящия съдебен състав представлява отделен иск от този за главница по процесния договор. Такъв иск за застрахователна премия не е бил предявен, поради това съдът приема, че не се дължи сумата, посочена в договора като застрахователна премия. Също съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора.Представените сертификати не представляват застрахователна полица, нито могат да бъдат разглеждани като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не са подписани от представител на посочените ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ***и ***или от представител на застрахователния агент, а са подписани само от ответника като ЗАСТРАХОВАН и от кредитора по договора за потребителски кредит КАТО ЗАСТРАХОВАЩ / така чл.1 от представените Общи условия, където ищеца е посочен като застраховащ/. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор. Поради това съдът приема, че не се дължи сумата за застрахователна премия и предвид липсата на доказателства за сключването на застрахователен договор, по силата на който ответника да дължи вноски за застрахователна премия.

С оглед изхода на делото ищецът дължи доплащане на държавна такса за предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. За осъдителните претенции ищецът не може да се ползва от вече внесената държавна такса в заповедното производство, тъй като осъдителните претенции са самостоятелни - не са свързани с издадената заповед за изпълнение. Законът в чл. 72, ал. 2 ГПК има впредвид евентуално съединени претенции в исковия процес, при които за главните е внесена държавна такса в размер на 4 %, при което за евентуалните държавна такса не се дължи. За казусът в исковото производство държавна такса в размер на 4 % не е платена, поради което и за осъдителните искове се дължи такава след приспадане на вече внесената за установителните искове в размер на 138,52 лева. Ето защо за осъдителните искове държавна такса е дължима и тя следва да бъде изчислена в размер на 51,28 лева.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да присъдят и разноски от 382,28 лева лева в настоящето производство съразмерно с уважената част от исковете. По отношение на разноските в заповедното производство съдът намира, че такива не следва да се уважават, поради отхвърлянето на установителните искове. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК .

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените искове от ******чрез ***, против С.Г.А., ЕГН **********,*** дол, за признаване за установено в отношенията между страните, че С.Г.А., ЕГН **********,*** дол дължи на ***“, клон България,  сумата от 2244,97 лева / две хиляди двеста четиридесет и четири лева и 97 стотинки /, представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15280092/28.09.2017г., сумата от 198,62 лева / сто деветдесет и осем лева и 62 стотинки/, представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г., сумата от 121,46 лева / сто двадесет и едив  лева и 46 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението  - 31.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №91/2020г.  по описа на РС Девня

 

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********,*** дол, да заплати на ******чрез ***, сумата от 2203,79  лева / две хиляди двеста и три лева и 79 стотинки /, представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15280092/28.09.2017г., сумата от 198,62 лева / сто деветдесет и осем лева и 62 стотинки/, представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г., сумата от 121,46 лева / сто двадесет и едив  лева и 46 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба  - 24.06.2020г., като отхвърля иска за главница за разликата над уважня размер от 2203,79  лева до претендирания размер от 2244,97 лева

 

 

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********,*** дол, да заплати на ******чрез ***, сумата от 382,28 лева /триста осемдесет и два лева и 28 стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете

 

ОСЪЖДА ******чрез ***, да заплати по сметка на РС Девня сумата от 51,28 /петдесет и един лева и 28 стотинки/, представляваща дължима държавна такса за предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................