№ 333
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110108409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „***“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на потребление гр. София, 1404, р-н Т., бул. „Б.“ №
81, вх. В, ет. 8 срещу Д. С. Д., ЕГН ********** с адрес 8130 гр. С., ул. Р. за
установяване дължимостта на сумата от 86,75 лева /осемдесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща главница за незаплатени месечни
абонаментни такси, начислена за периода от 15.07.2017г. до 14.10.2017г. по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
22.02.2018г., сключен между Д. С. Д. и „*** ЕАД, което вземане е прехвърлено от „***
ЕАД в полза на „****“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. и
прехвърлено от „****“ ЕАД в полза на „***“ ЕООД по силата на договор за цесия от
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 17.12.2020г., до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №261009/08.02.2021г., постановена по гр. дело №626/2021г. на ВРС, на
осн. в чл.79, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Излагат се твърдения, че между длъжника и „*** ЕАД е валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски номер ********** от 22.02.2018г. Ответникът не е изпълнил задължението
си по договора да заплатил предоставените му услуги в размер на процесната сума.
Вземането по договора е предмет на договор за цесия от 16.10.2018г., по което е
1
придобито от „****“ ЕАД, а след това прехвърлено от „****“ ЕАД в полза на „***“
ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г.Длъжникът е надлежно уведомен
за осъществените цесии, съобразно изискванията на чл. 99, ал.3 ЗЗД.В евентуалност се
излагат волеизявление за уведомяване на длъжника с връчване на препис от исковата
молба, с която е образувано съдебното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
назначеният му от съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Оспорва, че вземането възникнало в полза на БТК ЕАД е
надлежно придобито от „****“ ЕАД по силата на договор за цесия. При това доколкото
„****“ ЕАД не се легитимира като кредитор, то оспорва и това качество на ищеца.
Оспорва обстоятелството, че на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД длъжника е надлежно уведомена
за осъществената цесия.
В условията на евентуалност намира, че претенцията е неоснователна, като
погасена по ДАВНОСТ, като се позовава на посочената в разпоредбата на чл. 111,
б“б“ тригодишна погасителна давност на периодичните задължения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за мобилни услуги с клиентски номер **********
от 22.02.2018г. сключен между ответникът и „*** ЕАД, по силата на който операторът
е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез предоставен мобилен
номер **********, при абонаментен план с уговорена месечна такса в размер на 21,80
лева, за срок от 24 месеца. Уговорено в договора е предоставянето на 60000 МБ
мобилен интернет на месец.
По делото е представена фактура от 01.03.2018г., с която е извършено
остойностяване на предоставените телекомуникационни услуги за периода
22.02.2018г.-28.02.20218г., съответно за 01.03.2018г. – 31.03.2018г., на обща стойност
от 35,96 лева без вклл. ДДС.
Представена по делото е фактура от 02.04.2018г., с която е извършено
остойностяване на предоставените телекомуникационни услуги за периода
01.04.2018г.-30.04.2018г., на обща стойност от 18,17 лева без вкл. ДДС.
Представена по делото е фактура от 02.05.2018г., с която е извършено
остойностяване на предоставените телекомуникационни услуги за периода
01.05.2018г.-31.05.2018г., на обща стойност от 18,17 лева без вкл. ДДС.
Представен по делото е договор за цесия от 16.10.2018г., с който „*** ЕАД
прехвърля в полза на „****“ ЕАД вземания. Представено е потвърждение от „*** ЕАД
към приложение №1 към договор за цесия от 16.10.2018г. за сумата от 86,75 лева
дължима от ответника в качеството му на длъжник.
2
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., с който „****“ ЕАД прехвърля на
ищеца „***“ ЕООД вземания, като процчесното е индивидуализирано в представеното
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г., от което се установява, че
задължение на ответника в размер на 86,75 лева е предмет на договора за цесия от
01.10.2019г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по
реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по
силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на
ищеца е да установи, че процесното вземане е придобито от него по силата на договор
за цесия, съответно че цесията е съобщена на ответника.
Спецификата на производството, което се развива по реда на чл. 422 ГПК е
такава, че кредиторът, който в исковото производство има качество на ищец следва да
докаже дължимостта на сумата, за която в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, и то дължимост на основание,
което е идентично с това, на което същия е снабден със заповед за изпълнение в
заповедното производство. Това е така доколкото в случай на благоприятен изход от
исковия процес и установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение, последната се стабилизира и въз основа следва да бъде издаден
изпълнителен лист. За ищеца – кредитор в производството по реда на чл. 422 ГПК не е
допустимо да изменя основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, което бива изведено от задължителната съдебна практика
каквато се явява т.11б от ТР №4/18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В това производство не намират приложение общите
правила за изменение по реда на чл. 214 ГПК чрез замяна или добавяне на друго
основание, от което произтича задължението. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането може да бъде релевирано под формата на евентуален
осъдителен иск, който да бъде разгледан съвместно във вече образуваното
производство развиващо се по реда на чл. 422 ГПК.
Основанието на едно парично задължение на първо време се свързва с онова
облигационно правоотношение, което го е породило. Както в заявлението за издаване
3
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба (след допълнително
уточнение с молба от 07.07.2021г.) се посочва, че е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ********** от 22.02.2018г., сключен между ответника Д. С. Д. и „***
ЕАД, който договор се предоставя като писмено доказателство по делото.
Когато едно задължение има периодичен характер не е достатъчно да бъде
посочено единствено договорът, от който произтича облигационното задължение, а е
необходимо да бъде посочен и периода, за който това задължение се формира.
Следователно основанието на едно периодично задължение по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги е самия договор и периода, за който това задължение са
формира по размер. Тези предпоставки на задължението следва да бъдат идентични,
както в издадената в полза на заявителя (ищец) заповед, така и в исковата му молба,
съответно постановеното съдебно решение по реда на чл. 422 ГПК.В рамките на
основанието на задължението, съобразно издадената заповед за изпълнение на парично
в заповедното производство, исковият съд при събиране и обсъждане на
доказателствата следва да се произнесе по основателността или неоснователността на
това искане.
Ищецът, който в заповедното производство има качество на заявител – кредитор
по едно вземане срещу длъжника, сезира съда на 18.12.2020г., като в заявлението си
посочи, че по договор за телекомуникационни услуги от 22.02.2018г., ответникът –
длъжник дължи сумата от 86,75 лева, за периода 01.02.2018г.-01.05.2018г. Още в
самото заповедно производство след получаването му по подсъдност, съдът с
разпореждане от 21.01.2021г. указа на страната да конкретизира периода, за който
претендира задължението си, доколкото страната се позовава на договор от
22.02.2018г., а началото на периода, който формира предоставените услуги по този
договор посочи като 01.02.2018г., а т.е. преди възникването на това облигационно
правоотношение. Във връзка с така дадените указания страната депозира уточнителна
молба в заповедното производство от 05.02.2021г., като изрично посочи, че сумата по
договор от 22.02.2018г. с кл. № ********** се формира от незаплатени месечни
абонаментни такси за периода 15.07.2017г.-14.10.2017г., за която са издадени фактури
от 15.08.2017г., 15.09.2017г. и 15.10.2017г. При така направените уточнения за този
размер, основание и период, заповедният съд издаде в полза на заявителя заповед
№261009/08.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При депозиране на исковата си молба, въз основа на която ищецът сезира съда и
бе образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК, страната релевира
твърдения, че процесната сума от 86,75 са дължи на основание договори, като в
обстоятелствената част на молбата изложи твърдения за това, че процесната сума се
претендира за отчетен период от 01.03.2018г. – 31.05.2018г.С оглед така
констатираната нередовност на страната бе дадено указание с разпореждане
4
№7236/05.06.2021г., като в последствие бе депозирана уточнителна молба от
07.07.2021г., с която ищецът поясни, че сумата претендира само на основание един
договор – този от 22.02.2018г., като формулира петитума за приемане за установено,че
ответникът дължи процесната сума съобразно вече издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в негова полза.При така отстранената
нередовност, с която ищецът конкретизира своето основание на предявения
установителен иск, придържайки се към издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът докладва и разгледа предявения установителен иск.
С оглед изложеното следва да бъде даден отговор на въпроса по същество, дали
от доказателствата по делото се установява дължимост на сумата от 86,75 лева по
договор от 22.02.2018г. с кл. № **********, която сума да е формирана от
незаплатени месечни абонаментни такси за периода 15.07.2017г.-14.10.2017г., за която
сума, и на което основание в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №261009/08.02.2021г., постановена по ч.гр.дело № 626/2021г. на
ВРС.
Както вече съдът посочи с договора от 22.02.2018г. с кл. № ********** „*** ЕАД
предоставя достъп на ответника до мобилната си мрежа чрез предоставен мобилен
номер **********, при абонаментен план с уговорена месечна такса в размер на 21,80
лева, за срок от 24 месеца. Въз основа на така възникналото облигационно
правоотношение операторът остойностява стойността на предоставените на абоната
услуги с фактура от 01.03.2018г., за под периода (стр.2 от фактурата) 22.02.2018г.
(начало на договора за телекомуникационни услуги) до 28.02.2018г., съответно със
същата фактура за пълно-отчетния период от 01.03.2018г. до 31.03.2018г., като общата
стойност на задължението възлиза на 43,15 лева с вкл. ДДС. Със следваща фактура от
02.04.2018г. е извършено остойностяване на задължението за периода 01.04.2018г.-
30.04.2018г., което възлиза на обща стойност от 21,80 лева с вкл. ДДС, съответно с
последната фактура от 02.05.2018г. е извършено остойностяване на задължението, за
периода 01.05.2018г. – 31.05.2018г., в размер на 21,80 лева с ДДС. Общата стойност на
задълженията за незаплатени телекомуникационни услуги по договор от 22.02.2018г. с
кл. № **********, за периода 22.02.2018г. – 31.05.2018г. възлиза на 86,75 лева. При
тези съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява, че за
периода, за който в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
15.07.2017г.-14.10.2017г., въз основа на договор от 22.02.2018г. с кл. № ********** да
е възникнало задължение в размер на 86,75 лева. При тези мотиви съдът намира
претенцията за неоснователна, поради което, като такава следва да бъде отхвърлена.
Отхвърлянето на предявеният иск за процесния период не прегражда възможността на
ищеца да потърси процесната сума от ответника при ново сезиране на съда, но за
период различен от този, за който настоящия съд се произнася, доколкото нов период
би бил и ново основание, от което произтича задължението на длъжника, различно от
5
това, за което е сезиран настоящия съд и се е произнесъл със съдебно решение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „***“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на потребление гр. София, 1404, р-н Т., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу Д. С. Д.,
ЕГН ********** с адрес 8130 гр. С., ул. Р. за установяване дължимостта на сумата от
86,75 лева /осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
главница за незаплатени месечни абонаментни такси, начислена за периода от
15.07.2017г. до 14.10.2017г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер ********** от 22.02.2018г., сключен между Д. С. Д. и „*** ЕАД,
което вземане е прехвърлено от „*** ЕАД в полза на „****“ ЕАД по силата на договор
за цесия от 16.10.2018г. и прехвърлено от „****“ ЕАД в полза на „***“ ЕООД по
силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.12.2020г., до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК №261009/08.02.2021г., постановена по гр. дело
№626/2021г. на ВРС, на осн. в чл.79, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6