№ 49
гр. , 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20221860100194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Производството по делото е образувано по молба на ИВ. ИВ. ЯНК. с ЕГН
**********, чрез адв.Р.С.. В молбата молителката твърди, че с решение № III-86-127 от
********** г. съдът е прекратил брака между нея и съпруга й като в решението било
записано, че след прекратяване на брака ще запази брачното си фамилно име и ще се
наименова Я.. Запазването на брачното й фамилно име към момента на прекратяване на
брака със съдебно решение било продиктувано поради поставено й от работодателя условие,
тъй като към момента на прекратяване на брака си тя заемала материалноотговорна
длъжност и била вписана в секретни регистри с брачното си фамилно име. В молбата
молителката твърди, че към момента не заема материалноотговорна длъжност, условието,
поставено й от работодателя, отпаднало и не се налага да използва документално брачното
си фамилно име. От датата на прекратяване на брака до момента тя лично не използвала
брачното си фамилно име Г.. В молбата молителката твърди, че считано от 2012 г., когато
съдът прекратил брака й с решение, до настоящия момент използваното от нея фамилно име
било бащиното й фамилно име Я., с което се представяла и с което била известна в
обществото не само сред роднини и приятели, но и пред трети лица. Отбелязва и факта, че
при подписване под документи се подписвала с бащиното си фамилно име Я.. Молителката
моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на името й, което да бъде
следното: Вместо ИВ. ИВ. ЯНК. да отпадне брачното й фамилно име и да се казва И.И. Я.. С
това име била известна в обществото и от самото й раждане, в училище и до настоящия
момент всички я наричали с фамилното име Я.. Лично тя се подписвала по този начин.
1
В проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които
обуславят исканата промяна на фамилното му име.
Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приети по делото писмени доказателства: Решение№ III -86-127 от
********** г. по гр.д.№ ****/2012 г. по описа на СРС; Удостоверение за раждане № 214
издадено въз основа на акт за раждане № 33 от ******* г. от община С.; Копие на лична
карта № ********* изд. на 24.02.2020 г.; Удостоверение № FO-0*********** г. PRB
********* изд. ПРБ НСС, е че молителя носи лично, бащино и предбрачно фамилно име
„И.И. Я.”, като след брака молителя е с лично, бащино и фамилно име „ИВ. ИВ. ЯНК.”.
От разпита на свидетеля Л.П., се установява, че познава И. от 2015 г. Често
контактува с нея. В обществото тя се представяла с фамилно име Я.. Дори, когато някой път
искал да я ядоса, й казвал Г. и ставал спор. Когато пишела кореспонденции по имейли, по
пощата се подписвала с фамилия Я.. Известна му е причината да запази и двете фамилни
имена. Това било във връзка с работата, която е имала. Била е материално-отговорно лице и
е било сложно да се смени фамилията.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
съображения:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
І. По характера на съдебното производство.
Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки,
обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство -
името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този
регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно
да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство,
обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето
защо, съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер.
По изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната
компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа –
арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва
съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява
особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се
разгледа при общите правила на охранителното производство – чл. 530 – чл. 541 от ГПК,
съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда.
Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на
прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в
производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал.
2
3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил
правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в
нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска
отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма
пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи
съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да
отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това”. В случая молителя е поискал с молбата си промяна на
фамилното си име, като е сезирал с молбата си Районен съд-Пирдоп. След като за местната
подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен
може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово
компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална
възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд.
В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална
възможност да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В
този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о.,
ГК, - задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от
ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при
съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по
арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания
акт. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и
фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с
оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли
са „важни” обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е
предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са
посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни”, за да са основание за
промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е
предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него
доводи за направеното искане за промяна на име представляват „важни” такива по смисъла
на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с
които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното
прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства” по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на
ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС
и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е
посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на
всеки отделен случай, като се имат предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав
счита, че в случая, при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се
3
установи наличие на „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които
обосновават исканата от молителя промяна на носеното от него фамилно име.
ІІ. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.
Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице,
което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при
наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е
налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да
индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е
субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените,
свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни
правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК
ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино
и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално
общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на
различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през
вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на фамилното име на молителя от „ИВ. ИВ. ЯНК.“ да
бъдат променени на „И.И. Я.“. От представените по делото официални свидетелстващи
документи / Копие от акт за раждане; Копие от лична карта, Решение за прекратен
граждански брак/, доказващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, че
фактите предмет на изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него -
чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителя
фигурира в регистрите на населението с лично име „И.”, бащино име „И.” и с фамилно име
„Я.”, противното не се установи по делото. От събраните по делото писмени доказателства,
се установява, че в обществото, при условията на ежедневното му професионално и
социално общуване, молителя в професионалните си живот и контакти е използвал и е
известен с фамилно име „Я.”. С оглед горното, може да се направи извод, че молителя ИВ.
ИВ. ЯНК., търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в обществото, при
условията на социално общуване е индивидуализиран с различни имена. Като се има
предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата
индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето,
както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното,
където именно намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането
на възложената от закона идентификационна функция създава и емоционален дискомфорт у
4
молителя ИВ. ИВ. ЯНК. и е породило реален риск от засягане процеса на социалната и
професионалната му адаптация. С оглед доказаното по безспорен начин, че молителя ИВ.
ИВ. ЯНК. в действителност се идентифицира с фамилно име „Я.”, а не със сегашното си
фамилно име, съдът прави извод, че са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19
от ЗГР обуславящи промяна на фамилното име на молителя.
Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променено
фамилното име на молителя от „Я.” на „Я.”. Налице са важни обстоятелства по смисъла на
чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носенето на името в
частта, в която се иска промяна.
С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна
на фамилното име на молителя.
Предвид гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на лицето ИВ. ИВ. ЯНК. с ЕГН
**********, като в документите му за самоличност и в актовите книги, вместо фамилно име
„Я.“, следва да бъде вписано фамилно име „Я.“, като занапред (ex nunc), имената на
молителя ИВ. ИВ. ЯНК. с ЕГН **********, следва да се четат: И.И. Я. с ЕГН
**********.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската
администрация по постоянния адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско
състояние, копие от същото да се изпрати на Териториално звено “ГРАО” – Община С.”, за
вписване на промененото име, както и на съответната служба “Бюро съдимост” за сведение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5