Решение по дело №724/2024 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 22
Дата: 4 февруари 2025 г.
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20243430100724
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Тутракан, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100724 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
5792/29.11.2024 г. на Ю. И. Х. с ЕГН ********** и В. Д. Х. с ЕГН **********
против Т. Й. Д. с ЕГН **********.
Искът е негаторен – за прекратяване на неоснователно действие, с което
на собствениците на недвижим имот в гр. Тутракан им се пречи да упражняват
своето право.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, която съдът
определи приблизително на 300 лева.
Ищците Х.и твърдят, че са собственици на апартамент в ***, а
ответницата е собственик на ***, който е точно под техния. Излагат, че през
август 2024 г. тя монтира спирателен кран в банята си, с който контролира
водоподаването към апартамента на ищците. Те настояват, че тя използва
крана, без да има основания. Молят съда да осъди г-жа Д. да преустанови
действията си, с които нарушава правото на собственост на ищците върху
техния имот, както и да премахне последиците от тях, което съдът разбира
като искане да се премахне кранът. Претендират разноски по делото.
Ответницата Д. не отрича, че е монтирала такъв кран. Твърди, че
причината била теч от апартамента на ищците и с цел да ограничи щетите му
върху своя имот. Веднага след отстраняването на теча, кранът бил демонтира
1
– това се е случило през август 2024 г. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебното заседание страните поддържат съответно исковата молба и
отговора. Ищецът В. Х. уточнява, че за последно ответницата е спряла водата
им на 27.11.2024 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и изявленията
на страните съдът намира от фактическа и правна страна следното.
Искът е по чл. 109 от Закона за собствеността. Текстът гласи, че
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право.
Няма съмнение че такова действие представлява самоволното поставяне
и използване на спирателен кран на захранващия водопровод в сграда с режим
на етажна собственост, посредством който един от собствениците на
самостоятелен обект в сградата ограничава водозахранването на друг.
С оглед признанието на ответницата съдът прие с доклада по делото за
ненуждаещо се от доказване, че е имало теч от апартамента на ищците, но
същият е отстранен през август 2024 г. Кранът бил монтиран от г-жа Д., за да
спира водоподаването към апартамента на съседите си, с цел да ограничи
щетите върху своя апартамент. Тази цел е легитимна, но начинът за
постигането и не е, защото с него тя ограничава правото на собственост на
ищците да се ползват от своята вещ по предназначение.
От заключението по назначената техническа експертиза, което съдът
приема за компетентно изготвено и обосновано, включително със снимков
материал, става ясно, че към датата на огледа от вещото лице на апартамента
на ответницата спирателният кран вече е бил отстранен.
Моментът, който има значение за основателността на иска, е
приключването на съдебното дирене пред настоящата инстанция. След като
към този момент вече не съществува причината, която е обусловила правния
интерес на ищците от завеждане на иска, същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Член 78, ал. 3 от ГПК изисква при отхвърляне на иска ищецът да бъде
осъден за разноските на ответника. Правилото се основава на допускането, че
ищецът неоснователно е претендирал отреченото право още при завеждането
на исковата молба. Затова, когато се установи, че действията му са били
добросъвестни, което означава ответникът да е дал повод за образуване на
делото, последният не може да се ползва от нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Такава е логиката и в чл. 78, ал. 2 от ГПК, чиято разпоредба гласи, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и го признае,
разноските се възлагат върху ищеца.
В случая е от значение, че последното спиране на водата от страна на г-
жа Д. се е случило на 27.11.2024 г., за което свидетелката Х. дава подробни,
логични и последователни показания, в които не се откриват противоречия и
въпреки заинтересоваността и, бидейки дъщеря на ищците и живуща в
̀
2
процесния апартамент, съдът намира показанията и за достоверни. С тях се
̀
опровергава твърдението на ответницата, че е премахнала крана още през
август 2024 г. Липсват твърдения от нейна страна, да е уведомила ищците, че е
отстранила крана. Исковата молба е подадена в регистратурата на съда на
29.11.2024 г. в 11,55 часа. Дори да се допусне, че тя е отстранила крана след
посещението на ищците на 27.11.2024 г. и преди депозирането на исковата
молба, краткият срок между двете събития и липсата на уведомяване от нейна
страна за предприетите действия изключват недобросъвестността на Х.и и
обуславят извода, че с неоснователните си действия по поставянето на такъв
кран и употребата му, включително на 27.11.2024 г., г-жа Д. е дала повод на
ищците да заведат иска на 29.11.2024 г. Ето защо, следва да бъде осъдена за
сторените от тях разноски в размер на 1150 лева.


Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю. И. Х. с ЕГН ********** и В. Д. Х. с ЕГН
********** против Т. Й. Д. с ЕГН ********** за осъждане на ответницата да
премахне поставения от нея спирателен кран на захранващия водопровод, до
който е имала достъп от своята баня на апартамента в *** и с който е
нарушавала правото на собственост на ищците върху техния апартамент в
същата сграда на *** чрез прекъсване на водозахранването му, тъй като към
29.01.2024 г. този кран вече е премахнат.
ОСЪЖДА Т. Й. Д. с ЕГН ********** да плати общо 1150 лева на Ю. И.
Х. с ЕГН ********** и В. Д. Х. с ЕГН ********** за сторените разноски по
гр.д.№ 724/2024 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
– Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________

3