РЕШЕНИЕ
№ 2253
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100508337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 499035 от 02.10.2018 г., постановено по гр. д. № 16033/2016 г.,
Софийският районен съд, II ГО, 163 състав, е уважил предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от "Т.С." ЕАД срещу Р. К. С. установителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1466,17 лева - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се на партера в жилищна сграда в гр. София, ул.
„*******, аб. № 014245, за периода от м.03.2012 г. до м.04.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 01.10.2014 г. до окончателното изплащане на
главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
27.07.2015 г. по ч. гр. дело № 53042/2014 г. на СРС, ГО, 30-ти състав, обезщетение за
забава в размер на законната лихва – 237,89 лв. за периода от 30.04.2012 г. до
02.09.2014 г. и сумата от 69,36 лв. за дялово разпределение и за сумата от 17,58 лв. –
лихва върху главницата
С решението Р.К. С. е осъден да заплати на "Т. С." ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 672,83 лева – разноски в първоинстанционното производство и
1
334,08 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца "Т.С." ЕООД.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от
Р.К. С. чрез адв. А.П., в която се прави оплакване, че решението е постановено при
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е
необосновано, тъй като съдът неправилно не е приел, че сумите по задължението,
предмет на разглеждане, са заплатени; възразява относно доставената топлинна
енергия. Прави възражение за погасено по давност задължение по фактура от
30.06.2011 г. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв не е
постъпил от въззиваемата страна "Т. С." ЕАД. В молба, постъпила в откритото съдебно
заседание, проведено по делото, оспорва въззивната жалба, прави искане същата да
бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсулт, възразява за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕООД не взема становище.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2
ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство "Т. С." ЕАД е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 01.10.2014 г.
срещу Р.К.С., по което е образувано ч. гр. дело № 53042/2014 г. на СРС, ГО, 30-ти
състав. На 27.07.2015 г., по делото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното
решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните
основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е
подал възражение по образец.
2
При наличие на валидно възражение, породило своите правни последици, в
срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет
вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.
Пред първата съдебна инстанция са предявени за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията
на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера
на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В настоящия случай, с оглед въведения с въззивната жалба предмет на
проверка, спорно по делото е единствено обстоятелството, възникнало ли е вземането в
сочения размер за главницата по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се
намира апартамент, находящ се на партера в жилищна сграда в гр. София, ул. „*******,
аб. № 014245, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 168, том I, рег. № 04490, дело № 151 от 01.03.2006 г. на нотариус В.Б. с район
на действие Софийския районен съд, чието легитимиращото действие по отношение на
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса с допустими
доказателствени средства, се установява, че Р. К.С. е придобил правото на собственост
върху топлоснабдения имот през 2006 г. По делото няма данни имотът да е отчужден
или в полза на трето лице да е учредено вещно право на ползване, поради което в
качеството си на собственик на процесния имот ответникът има и качеството на
потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
3
следователно е легитимиран да отговаря по предявените искове.
Притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения имот и
установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно
одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008
г. и от 2014 г. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая
няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената
СТЕ, както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се
установява, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия. Всички
измервателни уреди са преминали метрологична проверка, а дължимата сума за
апартамента е изчислена математически вярно, съобразно действащата нормативна
уредба и е в рамките на присъдената от първата съдебна инстанция сума.
По делото е прието заключение на основна и допълнителна експертиза, с оглед
възражението за заплатени суми по задължението, предмет на разглеждане. Вещото
лице установява, че извършените плащния са за период, предхождащ процесния.
Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с въззивната жалба и липсата
на други заявени относими към предмета на делото оплаквания, въззивната жалба е
неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.
В настоящото производство на въззиваемaта страна – ищец не следва да се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй
като пред въззивната инстанция не е представлявана извън, подаването на молбата от
21.04.2022 г., в която се прави искане за присъждане на разноски, възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 499035 от 02.10.2018 г., постановено по гр. д.
№ 16033/2016 г., Софийският районен съд, II ГО, 163 състав.
Решението е постановено при участието на "Т.С." ЕООД, като трето лице
помагач на страната на "Т. С." ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5