№ 467
гр. Плевен , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20214430101419 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от изпълнителния
директор ***, чрез ***, против Я. Г. В. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че дружеството има следните вземания към
ответника, а именно сумата от 790,16 лв. сума за отопление с индивидуален
разпределителен уред (ИРУ), сумата от 271,36 лв. сума за отопление без
индивидуален разпределителен уред, сумата от 297,07 лв. за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, сумата от 1593,72лв. за битово
горещо водоснабдяване, сумата от 65,85 лв. за услуга дялово разпределение и
корекции в размер на 19,06 лв. Посочва се, че след депозиране на исковата
молба длъжникът е пристъпил към частично погасяване на задължението чрез
плащане на сума на 03.02.2021г., като остават дължими сумата от 2046,54 лв.
главница и сумата от 10,33 лв. мораторна лихва. Твърди се, че задълженията
на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка
на топлинна енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер
11603 на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в
полза на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от изпълнителния директор ***“ против Я. Г. В. с ЕГН
**********, адрес: *** съществуват вземания и последната дължи на
дружеството следните суми: 2046,54 лв. главница за периода 01.01.2018г.-
31.10.2020г., сумата от 10,33 лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018г. до
07.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
1
(14.12.2020г.) до датата на плащане - 03.02.2021г. върху пълния размер на
главницата в размер на 3003,98 лв., както и законна лихва върху остатъка от
главницата в размер на 2046,54 лв. от 03.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. № *** Претендират се и
направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законовия срок не е постъпил отговор по чл.131 ГПК.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от ***, който
моли съда да постанови неприсъствено решение и да уважи изцяло
предявените искове, като депозира списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото и се установи след служебна справка в търговския
регистър за актуално състояние на ищцовото дружество, че в периода от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задъление по чл.410 ГПК до подаване на исковата молба по настоящето дело,
*** е с промяна в правно организационната форма, като понастоящем е
акционерно дружество, а не ЕАД.
Безспорно по делото е и се установи след служебна проверка на ч.гр.д.№***
в деловодната програма САС на ПЛРС, че на 14.12.2020г. *** подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против Я. Г. В. с ЕГН **********, адрес: ***, както и че в хода
на производството била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №261200 от 15.12.2020г. , с която ***
разпоредил на длъжника да заплати на кредитора *** сумата от 3003,98 лв. за
главница за периода 01.01.2018 г.– 31.10.2020 г. и лихва върху главницата в
размер на 410,33 лв. за периода 02.03.2018 г. до 07.12.2020 г. и законната
лихва върху главницата от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 68,28лв. за деловодни разноски и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение на 30.12.2020г., както и че ищецът е уведомен
на 25.01.2021г. с разпореждане за правата си по чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Безспорно е по делото, че исковата молба, въз основа на която е образувано
2
гр.д.№1419/21г. по описа на *** е входена под № 2870/25.02.2021г. и е
подадена в законовия едномесечен срок по чл.422 ГПК.
Не се спори и се установява от представените от ищеца и неоспорени от
ответника заверено копие нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ***.; заверено копие на нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство, отказ от наследство и покупко-продажба №
*** и справка №***, че на 20.09.2019г. ответницата придобила 1/3 от
недвижим имот – ***, а считано от 11.10.2019г. Я. Г. В. била призната за
собственик на целия недвижим имот на основание наследство, отказ от
наследство и покупко-продажба.
Установи се от материалите по ч.гр.д.*** и № *** и двете по описа на ***,
че *** и *** са се отказали на 24.09.2019г. съответно на 20.09.2019г. от
наследството на ***, в качеството на законни наследници на последния.
Видно от материалите по смъртта на общия наследодател е настъпила на
21.08.2018г. и сред законните наследници освен посочените две лица е и
ищцата, която придобива собствеността върху имуществото на
наследодателя като съвкупност от права и задължения. В тази насока са и
заверени копия на удостоверения за наследници с изх.№ 14-3408/29.08.2018г.
Не се спори и относно обстоятелството, че жилището се намира в сграда
етажна собственост , за което има открита партида при ищеца.
Видно от представената молба – декларация на л.57 от делото, Я. Г. В. подала
молба да и бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода от
03.02.2021г., с оглед на обстоятелството, че от 11.10.2019г. е собственик на
жилището, за което е издадена НА ***. Със същата декларация ответницата
декларирала, че е съгласна с Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови потребители в ***
Служебно е известно на съда от други гр.дела, по които е била съдия
докладчик със страна „*** ***, че Общите условия на *** са публикувани в
един централен (*** бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( ***) ежедневник и
са одобрени от ДКЕВР.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че за процесния период ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия до жилищата на етажните
собственици във входа на ответника, като е налице сключен договор между
етажната собственост и дружеството за продажба на топлинна енергия при
общоизвестни общи условия. В тази насока е предоставения от ищеца и
неоспорен от ответника заверено копие на договор №*** че между *** и
етажната собственост , с адрес: *** *** както и споразумителни протоколи
към него.
Признава се от ищеца в с.з. от 28.05.2021г., че към датата на съдебното
заседание поради погасяване от ищцата на част от главницата и лихвите, са
останали дължими следните суми: 1520,86 лв. главница и лихва в размер на
10,33 лв. Признава се от ищцовото дружество, че длъжникът е погасил
разликата до 2046,54 лв. главница, както и разликата до 410,33 лв. – лихва за
периода от 02.03.2018г. до 07.12.2020г.
3
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземания в полза на ищеца против
ответника за следните суми: 2046,54 лв. главница за периода 01.01.2018г.-
31.10.2020г., сумата от 10,33 лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018г. до
07.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
(14.12.2020г.) до датата на плащане - 03.02.2021г. върху пълния размер на
главницата в размер на 3003,98 лв., както и законна лихва върху остатъка от
главницата в размер на 2046,54 лв. от 03.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. № ***
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите „потребителят е
освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана
доставка на стоки , вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или
цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в
нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива 2005/29. В
тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана
доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са
потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен
акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Съгласно чл. 133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на
инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с
писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от
същия нормативен акт сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост.
Чл.38, ал.1 от Закона за собствеността гласи, че при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии
4
на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
През процесния период е действала Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, а от 20.03.2020г. последната е отменена с действащата
понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването (
обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)
Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
количеството топлинна енергия , отчетено по топломера в сграда етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата
предвижда , че количеството топлинна енергия за отопление включва
количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинната енергия , отдадена от отоплителните тела в общите части, и
топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти
Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна
енергия , отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект.
Съгласно чл. 66 от Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването,
количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според
различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване,
отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от наредбата предвижда,
че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението.
В конкретния случай се доказа по безспорне и категоричен начин, че
ответницата е собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост и
има открита партида при ищцовото дружество в качеството на собственик на
жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в
исковата молба административен адрес в ***, ,*** В този смисъл са и
писмените доказателства - заверено копие нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот ***.; заверено копие на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, отказ от
наследство и покупко-продажба № *** и справка №*** и копие на заявление
на л. 57. Общоизвестен факт е, че Общите условия на *** са в един централен
(*** бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( ***) ежедневник и са одобрени от
ДКЕВР.
По делото няма доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл.
150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото дружество и
ответника съществуват валидни облигационни правотношения, които се
уреждат от Общите условия на *** за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди в ***, в сила от 2007г. Ето защо съдът приема,
5
че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между нея и
ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение по
доставка и продажба на топлинна енергия, което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и от
приетите въз основа на него Общи условия, които са приложени по частно
гражданско дело №***.
Следва да се има предвид, че обстоятелството, че името на ответницата не е
отразено в протокола на Общото събрание на етажната собственост, не
дисквалифицира обстоятелството, че лицето има качество на потребител на
топлинна енергия и върху качеството на процесния апартамент като част от
етажната собственост.Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост се извършва само след отправено искане от потребителите на
топлинна енергия ( чл.133, ал.2 ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи
искането, е различен. Чл.133, ал.2 ЗЕ(в редакция след измененията ДВ бр.
30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Запазва се
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи
квалифицирано мнозинство от 2/3, ( чл.133, ал.2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата ( чл.153,
ал.2 ЗЕ ) т.е. отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл.153, ал.6 ЗЕ ). Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна
енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се
ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
"доставка на централно отопление". Действително Закона за защита на
потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без
искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да
е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 ЗЗП). Законодателното
решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане
(съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът,
който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под
режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от
естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
6
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Както е посочено в решение на КС №5/22.04.2010г., по к.д.
№15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.Обстоятелството, че ответницата не е
подписала протокола или не е била съгласна с избора на топлинен
счетоводител не го освобождава от обвързаността му с решението на
мнозинството, което е взето в съответствие с предвидените в закона правила.
Още повече, че по делото няма данни решението на Общото събрание на
етажната собственост да е било оспорено респ.отменено. Именно въз основа
на предоставените му правомощия топлинния счетоводител е извършвал
отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия за
процесния период. Затова не е било необходимо подписването на
индивидуален договор между всеки от етажните собственици и ищцовото
дружество. Видно от представените фактури, неоспорени от ответницата, са
начислени и суми за сградна инсталация, за отопление и горещо битово
водоснабдяване през процесния период. Сумите за сградна инсталация се
начисляват през месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от
Закона за енергетиката. А съгласно чл. 153 от ЗЕ потребителите в сграда
етажна собственост , които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Сумите за отопление в конкретния случай са начислени от *** съгласно
правилата и методиката, определени в наредбите за топлоснабдяването. Ето
7
защо суми за мощност, за сградна инсталация и отопление на общите части се
дължат от всички абонати в абонатните станции с топлоподаване на
топлоенергия за отопление т.е. всички етажни собственици на вход, който се
отоплява с топлинна енергия от абонатна станция с топлоподаване.
Недоказани са твърденията на ответника, че в процесния период не е
потребявала топлинна енергия и не е искала предоставяната от ищеца
топлинна енергия. Лицето не е загубило и понастоящем качеството си на
потребител на топлинна енергия по смисъла и на Директива 2011/83, ето защо
съдът приема за доказано, че дължи сумите претендирани от ищцовото
дружество. В тази насока са и решенията по дело С -708/2017 и С-725/2017г.
на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване на основание чл.267
ДФЕС от ***, в които съдът постановява, че не е в нарушение чл.27 от
Директива 2011/83/ЕС националната правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда на етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и дори да не я
използват в своя апартамент.
От изложеното дотук се налага извода, че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на
посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото
валидно облигационно правоотношение с *** относно жилищния имот
в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на
доставената и консумирана в имота му топлинна енергия. Чрез плащанията,
с които е погасявана главницата, в хода на съдебното производство,
ответницата чрез конклудентни действия е потвърдила основанието на
исковете. В тази насока е и практиката на ВКС (Решение № 131 от 23.06.2016
г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290
ГПК).
Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника. В
тази насока са и представените писмени доказателства, неоспорени от
ответника, а именно заверено копие на фактура № **********/31.01.2018г.,
№ **********/28.02.2018г., №00035402221/31.03.2018г.;
№**********/30.04.2018г.,№**********/2018г., №**********/30.06.2018г.,
№**********/31.07.2018г., № **********/31.08.2018г.,
№**********/30.09.2018г.,№0003717160831.10.2018г.,
№**********/30.11.2018г.,№**********/31.12.2018г.,
№**********/31.01.2019г., №**********/28.02.2019г., кредитно известие №
**********/30.06.2020г. и др.
Ето защо исковете на „*** ***“ ЕАД следва да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани да размера на сумата от 1520,86 лв.-главница, сумата
от 10,33 лв. – лихва за забава за периода 02.03.2018г.-07.12.2020г., сумата от
43,39 лв. - законна лихва върху главница от 3003,98 лв. от 14.12.2020г. до
датата на плащане на част от главницата на 03.02.2021г. (изчислена служебно
8
от състава на съда), законна лихва върху главницата в размер на 2046,54 лв.
от 03.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство -
сумата от 41,40 лв. платена държавна такса, сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 10 лв. за удостоверения , както и
деловодни разноски в заповедното производство – сумата от 68,28 лв. платена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 259,68 лв.
По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите
съставляват акцесорно вземане, което е пряко обвързано от изхода на
настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в
мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от
страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните искове са
явно основателни и доказани, то отговорността за разноските и в заповедното
производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето
производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по
ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№
461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г.,
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК
на ВКС/.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от изпълнителния директор ***,
съществуват вземания против Я. Г. В. с ЕГН **********, адрес: *** *** и
последната дължи следните суми: сумата от 1520,86 лв.-главница, сумата от
10,33 лв. – лихва за забава за периода 02.03.2018г.-07.12.2020г., сумата от
43,39 лв. - законна лихва върху главница от 3003,98 лв. от 14.12.2020г. до
датата на плащане на част от главницата на 03.02.2021г. законна лихва върху
главницата в размер на 2046,54 лв. от 03.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№261200/15.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр. д. № *** като отхвърля иска за сумата над 1520,86 лв. до 2046,54
лв. – главница, като погасен поради плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Я. Г. В. с ЕГН **********, адрес: ***
***да заплати на *** ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от
9
259,86 лв. общо направени деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- ***
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№6735/2020г. описа на РС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10