РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Перник, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500345 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Балдимар“ ЕООД чрез адв.С., против решение №
319/31.03.2022 г. по гр.д. № 5040/2021 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението се
обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че първия съд е
установил неправилно фактите и е направил незаконосъобразни правни изводи. Според
жалбоподателя не се спори между страните, че ответника е получил процесните стоки, а
издадената за тях данъчна фактура отговаря изцяло на чл.7, ал.1, т.1 т.4 от Закона за
счетоводството и чл.114, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Според адв.С.
по аргумент от противното основание от посочените текстове е ясно, че не се изисква
изобщо подпис на получил, като задължителен реквизит от първичен счетоводен документ,
адресиран до други предприятия или физически лица. Следователно, без значение е дали
върху процесната фактура е положен подпис за „получател" или не. Следва да се има
предвид, че по силата на чл.229 от Директива 2006 (112) ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.
държавите членки на ЕС нямат право да изискват фактурите да бъдат подписани. Т.е.
фактурите в ЕС следва да се приемат, като редовно съставени документи за целите за които
се издават без да има подпис на издаващото ги лице. Този текст бил съобразен и в рамките
1
на българското законодателство- чл.114, ал.1, т.6 от ЗДДС.
Според жалбоподателя, районния съд в постановеното решение неправилно и в
противоречие с трайно установената практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК е променил
фокуса на спора от това дали е налице валиден договор за покупко-продажба между две
дружества, от които продавачът е изпълнил задължението си да предаде стоката, а
купувачът не, като все още не е заплатил стоката, на това дали е налице осчетоводяване на
приетата, като доказателство по делото фактура. Съдът не е обсъдил дори в малка степен
направеното в отговора на исковата молба признание на факти от страна на ответното
дружество, че стоките са приети и частично заплатени, както твърдим и ние. Липсва анализ
от съда на посочените от ответника трайни търговски взаимоотношения между дружествата
и описаната от същия обичайна търговска продажба, която двете дружества осъществяват,
която изцяло подкрепя изложените от нас твърдения в исковата молба и в хода на
производството.
Съдът не е съобразил, че безспорно е налице фактическият състав на договора за
продажба, поради което искът се явява основателен и е следвало да бъде уважен. Договорът
за продажба по своето естество е реален договор и се счита сключен при предаване на
стоката. Той е неформален и е достатъчно страните да са постигнали устно споразумение
относно същественото му съдържание, за да е налице сделка. Продавачът е длъжен да
прехвърли собствеността на стоката и да я предаде на купувача на уговореното място, в
уговорения срок и в уговореното състояние, а купувачът да приеме стоката и да заплати
цената. Видно от съдържанието на отговора на исковата молба, ответното дружество не
оспорва наличието на тези обстоятелства.
При гореизложеното се моли обжалваното решение да се отмени изцяло и да се
постанови ново такова с което предявените искове да се уважат изцяло.
Претендират се и разноски за две инстанции.
От ответното дружество е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Излагат се подробни доводи за това, че от събраните по делото
доказателства е несъмнено, че процесната фактура не е била връчена на „АИК МИГ“ ЕООД,
не е осчетоводена и по нея не е ползван данъчен кредит. Сочи се, че със събраните гласни
доказателства се установява, че между страните е уговорен различен механизъм на плащане,
а именно плащане в брой по проформа фактура, а данъчната такава се издавала едва след
това. Ответното дружество твърди, че по процесната фактура, видно от заключението по
СИЕ е налице дори надплащане. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
2
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Фактите по делото са следните:
Не е спорно за страните, че между същите били установени търговски отношения
свързани с доставка на алкохолни и безалкохолни напитки за сравнително продължителен
период предшествуващ непосредствено процесния месец. В този смисъл са представените
по делото фактури /проформа и данъчни такива/ и заключението по изслушаната СИЕ. Със
същото заключение е установено, че всички предходни фактури без тази под номер *** г. са
осчетоводени. Процесната фактура не е включена и в дневника за покупки на ответника
„АИК МИГ“ ЕООД за м. март 2020 г. и следващите отчетни месеци периоди по ЗДДС и
съответно не е упражнено право на ползване на данъчен кредит към настоящия момент. Тя
обаче е осчетоводена при „Балдимар“ ЕООД по сметка 411 „Клиенти“ и по нея са отразени
две плащания от по 200 лв.
Свидетеля Р. Л.– *** в търговски обект зареждан от ищеца установява, че по
направените доставки на стоки уговорения начин на разплащане бил следния: при доставка
на стоките същите били сверявани по стокова разписка и съответната сума или част от нея
била давана на ръка на шофьора. Данъчните фактури били изготвяни в последствие.
При така изложеното правилно районния съд е приел за безспорно, че страните по
спора са били в облигационни правоотношения, по доставка на стоки, респективно
плащането им по фактури, като търговци.
В останалата част обаче, въззивния съд направи изводи различаващи се по същество
от тези на районния съд.
Наведените с въззивната жалба възражения са основателни.
По делото се доказа, че процесните доставки не са изолирани такива между страните,
а част от трайно установена търговска практика между тях. От заключението по СИЕ, което
пресъздава в тази си част показанията на свидетелката Л., се установява също така, че
плащането по всяка доставка е било извършвано на ръка по проформа фактури, но
ответното дружество, към датата на процесната фактура, е имало непогасени стари
задължения.
Неправилно районния съд е приел, че по делото не е доказано реалното предаване на
стоките от ищцовото дружество на ответника купувач. Това обстоятелство не е оспорено от
„АИК МИГ“ ЕООД. Оспорено е получаване и осчетоводяване на данъчната фактура по тези
доставки, което е нещо различно. Нещо повече, твърденията на ответника са, че доставените
стоки по процесната фактура са приети и платени на ръка по проформа фактури *** г., ***
г. и *** г. Сравнението по вид артикул, количество и цена между трите проформа фактури,
от една страна и процесната данъчна фактура от друга показва почти пълно съвпадение, като
разликата е единствено за артикули- Карнобат 0.2 л, Карнобат 0.7 л, Дерби 2 л кола и
Пирин, които по проформа фактурите са повече. На тази разлика се дължи и непълното
3
съвпадение на цената по последните- 1093.89 лв. и цената по фактура *** г.- 1021.00 лв.
Така, не е спорно и се доказа от събраните доказателства, че страните по делото са
били в облигационни отношения по повод покупко продажба на процесните стоки и, че тези
стоки са доставени реално на ответника купувач, съответно на *** г. Спорен е факта дали
тези стоки са заплатени и ако да по какъв начин. Тежестта за доказване на това
обстоятелство лежи върху ответната страна, която твърди, че е извършила плащането.
Начина на плащане между ищец и ответник се установи с разпита на свидетелката Л..
Ищцовото дружество не оспорва, че действително доставените стоки са били заплащани на
ръка, но твърди, че между страните отношенията се влошили, което наложило издаване на
процесната фактура и отразяване в нея, че плащането следва да стане по банков път.
АИК МИГ ЕООД, чрез процесуалния си представител, се позовава на отбелязването
върху проформа фактури *** г., *** г. и *** г.- съответно „пл.260“, „пл.556.00“ и „пл.270“,
като твърди, че с това плащането по тях е доказано. Този вид отбелязване може да има
значение само за вътрешната отчетност на дружеството или при неоспорване от другата
страна и за вътрешните отношения между страните. Такова отбелязване върху проформа
фактура обаче не е надлежно доказателство за плащане, тъй като няма характер на разписка.
В него не се съдържа име и подпис на лицето, което е приело плащането. В тази му част
заключението на в.л. по СИЕ се позовава на показанията на свидетелката, но не и на
счетоводни отбелязвания, поради което съдът не го приема. Свидетелката Л. твърди, че не
си спомня за конкретни плащания по дати и стокови разписки, поради което с нейните
показания тези три плащания не могат да се приемат за установени. Видно и от самите
проформа фактури *** г., *** г. и*** г. в тях е отбелязано, че за деня няма плащане и
сумите по тях са калкулирани върху старото салдо за образуване на новото такова.
Единственото установено в тази връзка със заключението по СИЕ е, че в счетоводните
документи на ищеца е налице отбелязване за плащане по процесната фактура на две суми от
по 200 лв., което по правното си естество е признание за този факт.
По изложените съображения,като с решението си първоинстанционният съд е
отхвърлил исковете е постановил едно неправилно решение. Същото ще следва да се отмени
изцяло, а главния иск да се уважи до сумата от 621 лв. до която се доказа, че няма плащане.
След като главния иск е частично основателен, то, такъв е и акцесорния иск за лихва за
забава до сумата от 95.05 лв.
С оглед изхода на делото в тежест наответника следва да се присъдят сторените от
жалбоподателя разноски за две инстанции, съобразно уважената част на исковете в размер
на 531.34 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 319/31.03.2022 г. по гр.д. № 5040/2021 г. по описа
на Районен съд– Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА „АИК МИГ“ ЕООД ЕИК205372939 със седалище и адрес на управление
***, представлявано от М. Т. Г. да заплати на „БАЛДИМАР“ ЕООД ЕИК200342618 със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. Д. А. сумата общо 716.05 лв от
които главница 621.00 лв. представляваща доставени, но незаплатени стоки по фактура ***
г. и 95.05 лв. лихва за забава за периода 20.03.20 г. до 20.09.21 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.09.21 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ искове за главница за разликата от 621.00 лв. до
1021.00 лв. и за лихва за забава за разликата от 95.05 лв. до 155.99 лв., като неоснователни.
Осъжда „АИК МИГ“ ЕООД ЕИК205372939 да заплати на „БАЛДИМАР“ ЕООД
ЕИК200342618 сумата 531.34 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5