№ 6
гр. гр. Димитровград , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Х. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия И. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Х. Гълъбов Гражданско дело №
20205610100959 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД твърди, че на
20.06.2019г. е било подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на
вземания от 28.03.2019г. между „Креди йес“ООД и „АСВ“ЕАД, по силата на който
вземанията на първото дружество по отношение на ответника Я. М. П., произтичащи от
Договор за паричен заем №40001/30.04.2018г. били прехвърлени изцяло на дружеството -
ищец. За извършената цесия длъжникът била уведомена от „Креди йес“ООД с
уведомително писмо от 26.06.2019г., изпратено с известие за доставяне от страна на ищеца,
в качеството му на пълномощник на цедента. Писмото, с което било изпратено
уведомлението обаче, се върнало невръчено с отбелязване, че пратката не е потърсена от
адресата.
В исковата молба се посочва, че на 30.04.2018г. „Креди йес“ООД, като заемодател, и
Я. М. П., като заемополучател, сключили Договор за паричен заем №40001, съгласно който
на ответника била предоставена в заем сумата от 1000 лева. С полагането на подписа си в
Договора заемополучателят удостоверил, че е получила заемната сума в брой, като се
задължила да върне същата на заемодателя на месечни вноски, в които освен дължима
главница била включена и надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща негова печалба. Така страните
договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1234,51 лева, от
която договорна лихва 234,51 лева. Въпросната сума трябвало да бъде върната изцяло от
ответника в срок до 30.04.2019г. на 12бр.равни месечни погасителни вноски, в размер на
102,88 лева, като първата от тях била дължима на 30.05.2018г. Договорът не бил обявяван за
предсрочно изискуем, тъй като срока му изтекъл на 30.04.2019г. Поради неизпълнение на
задължения на ответника за плащане на дължимите по договора месечни вноски, на същата
била начислена лихва за забава в размер на общо 225,33 лева за периода от 29.07.2018г.
/датата на която станала изискуема първата неплатена вноска по Договора/ до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 03.02.2020г. Тъй като
заемополучателят не заплатила дължимия паричен заем към дружеството, на 03.02.2020г. в
РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
1
чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№141/2020г., по което на 05.02.2020г. съдът издал
Заповед №72 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на ответника
било разпоредено да плати на ищеца сумата от 859,90 лева-главница, задължение по
Договор за паричен заем №40001/30.04.2018г., сключен с „Креди йес“ООД, договорна лихва
за периода от 29.07.2018г. до 30.04.2019г. в размер на 139,61 лева, лихва за забава за времето
от 29.07.2018г. до 03.02.2020г. в размер на 225,33 лева, законна лихва върху главницата,
считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски
в размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на заявителя възможността да предяви против
Я. М. П. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
„АСВ“ЕАД сумите визирани в горепосочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№141/2020г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените
деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответникът Я. М. П., чрез назначения й по делото особен представител- адв.А.Г.,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Счита, че посочените
в исковата молба правни изводи и искания са неоснователни, поради което предявения иск
трябва да бъде изцяло отхвърлен. Поддържа, че твърдяната цесия на вземането на „Креди
йес“ООД в полза на ищеца няма действие спрямо ответника, тъй като тя не била надлежно
уведомена и не знаела за нея. Посочва, че когато правоприемството се основава на договор
за цесия трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, като в
противен случай прехвърлянето нямало действие по отношение на него. Ответникът не бил
получил твърдяното уведомление за цесия, а връчването на исковата молба и приложенията
към нея на особения представител не означавало, че той е надлежно уведомен. Иска съдът
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с исковата молба препис от Молба за заем
№4823/29.04.2018г., Я. М. П. поискала от „Креди йес“ООД заем в размер на 1200 лева за
рефинансиране на друг кредит. В заявлението са посочени мобилен телефон за заявителя,
както и имената и телефоните на още две лица за контакти. Дадено е писмено становище от
кредитен консултант на „Креди йес“ООД, в което се посочва ,че клиента редовно си
погасява кредита и няма закъснения. Същата е пенсионер, работи надомно, като отделно от
това чисти входове. Дадено е становище, че кредита може да й бъде отпуснат. В графата
„Сфера на дейност на клиента“ е отбелязано- „тежка промишленост и машиностроене“, а в
графата „Вид персонал“- „ръководен персонал“.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №40001 към
искане №48238 от 30.04.2018г., „Креди йес“ООД е предоставило на ответника Я. М. П. заем
в размер на 1000 лева. Кредитът е трябвало да бъде върнат на кредитора до 30.04.2019г. на
12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 102,88 лева, като общо дължимата сума
била 1234,51 лева. С полагането на подписа си в Договора Я. М. П. удостоверила, че
надлежно получила заемната сума от 1000 лева и се задължила да я плати на „Креди
йес“ООД в сроковете и условията, записани в Договора. В случай на забава на която и да е
погасителна вноска, заемателят дължал за нея обезщетение в размер на законната лихва за
забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото
пълно погасяване. Неразделна част от Договора бил Погасителен план, съгласно който
падежа на първата дължима вноска бил на 30.05.2018г., а на последната- на 30.04.2019г.
Съгласно представения от ищеца Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, на 28.03.2019г. „Креди йес“ООД и ищеца „АСВ“ЕАД са се договорили
първото дружество да прехвърля регулярно на второто свои станали ликвидни и изискуеми
2
вземания срещу заплащане на покупна цена.
От приетите като доказателства по делото 2бр.Потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД от 20.06.2019г. и от 05.07.2019г. се установява, че „Креди
йес“ООД потвърждава извършената цесия на всички вземания, които е цедирало съгласно
горепосочения договор за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуализирани в
Приложение №1/20.06.2019г. и Приложение №1/05.07.2019г. Съгласно представеното по
делото извлечение от Приложение №1/20.06.2019г. към Договора е видно, че е прехвърлено
и вземането по отношение на Я. М. П. по Договор №40001 от 30.04.2018г. в размер на
1822,58 лева в т.ч. остатък от главница 859,90 лева, остатък от договорна лихва 139,61 лева,
остатък от лихва за просрочие 171,98 лева и остатък от неустойка 651,09 лева.
По делото е представено Пълномощно, с което „Креди йес“ООД е упълномощило
„АСВ“ЕАД от негово име да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор за
цесия, по силата на който вземанията към тях, произхождащи от договори за заем, се
прехвърлят на „АСВ“ЕАД.
Видно от представеното като доказателство по делото уведомително писмо, от
25.06.2019г. до Я. М. П. е било изпратено съобщене за размера на нейните задължения по
процесния договор за заем, както и за извършеното прехвърляне на вземането към нея от
„Креди йес“ООД в полза на ищеца „АСВ“ЕАД. Съгласно представеното от ищеца известие
за доставяне, уведомителното писмо не е било връчено на ответника, като същото е
останало непотърсено от него.
На 03.02.2020г. в РС-Димитровград ищецът е депозирал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било ч.гр.д.
№141/2020г., по което на 05.02.2020г. съдът издал Заповед №72 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на
ищеца-кредитор сумата в размер на 859,90 лева главница – задължение по Договор за
паричен заем №40001 от 30.04.2018г., сключен между „Креди йес“ООД и длъжника,
договорна лихва за периода от 29.07.2018г. до 30.04.2019г. в размер на 139,61 лева, лихва за
забава за периода от 29.07.2018г. до 03.02.2020г. в размер на 225,33 лева, законна лихва
върху главницата, считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението и
деловодни разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на
ищеца било указано, че може да предяви установителен иск за вземането си против
ответника.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 30.04.2018г. между „Креди йес“ООД и Я. М.
П. е сключен Договор за паричен заем №40001, като съгласно същия на ответника е бил
предоставен заем в размер на 1000 лева, който е трябвало да бъде върнат на 12 месечни
вноски. Не се спори по делото, че договорената сума е била предоставена на П.. На
следващо място, няма спор между страните, че „Креди йес“ООД е продало на „АСВ“ЕАД
свои вземания към длъжници по договори за заем, сред които и този сключен с ответника.
Безспорно установено е, че до депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Димитровград на 03.02.2020г., както ищеца, така и
прехвърлителя на вземането, не са уведомявали ответника за извършеното прехвърляне на
вземанията от страна на „Креди йес“ООД.
Спорно по делото е дължи ли ответника на ищцовото дружество по процесния
Договор, сключен с „Креди йес“ООД, посочените суми в издадената от РС-Димитровград
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№141/2020г., както и уведомена ли е била
3
надлежно Я. М. П. за извършената цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по отношение
на нея ищеца.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В случая кредиторът е изпълнил задължението си. Няма доказателства обаче
заемателят да е заплатил в срок всички от уговорените в договора погасителни вноски.
Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на ищцовото
дружество, по силата на Приложение № 1/20.06.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) от 28.03.2019г.
При постановяване на настоящото решение съдът взе предвид, че производството по
делото се проведе в отсъствието на ответника Я. М. П., която беше представлявана от
особен представител- адв.А.Г., посочен от АК-Хасково и назначен от съда. Издадената по
ч.гр.д.№141/2020г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК не е била връчена на ответника-длъжник лично, доколкото тя
не е била открита на постоянния си и настоящ адрес, нито е установена нейната актуална
месторабота от извършената справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на
уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на П., съдът е приел, че
съобщението за издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. След депозиране на исковата молба против Я. М. П. в РС-
Димитровград съдът отново е изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на
ответника, както и на този посочен в исковата молба от ищеца. Исковата молба и
приложенията към нея обаче са останали невръчени на адресата, която не е била открита на
тези адреси. По същия начин, от извършена справка в НАП не е била установена и
актуалната месторабота на П., за да бъдат изпратени въпросните документи за връчване там.
В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е бил назначен особен
представител, който да я представлява по настоящото дело.
Доколкото по делото се твърди, че вземането на «Креди йес»ООД към ответника е
било прехвърлено в полза на ищеца, следва да се има предвид, че с договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е необходимо съгласие на
длъжника. За да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с
оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с
който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год. по
гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. Видно от съдържанието на приложеното по делото
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на
всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. Относно последната предпоставка
за уважаване на претенциите на ищеца изискваща уведомлението за цесията да е достигнало
до длъжника, съдът установи от представените по делото писмени доказателства, че до
предявяване на исковата молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било
връчвано уведомление в тази насока. Действително в исковата си молба „АСВ“ЕАД
посочва, че до длъжника е било изпратено писмено уведомление за цесията чрез „Български
пощи“ЕАД, като пратката не е била връчена на адресата и се е върнала в цялост. От друга
страна, в исковата молба се съдържа Особено искане, с което ищецът иска съдът да
4
разпореди приложеното по делото уведомление за цесия да бъде връчено на ответника.
Въпреки положените усилия от съда, ответника не е открита на регистрираните постоянен и
настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се представлява в процеса от особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включително всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие
и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника
да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на
чл.290 от ГПК ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо
длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І
т.о./. В настоящото производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен
представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към
спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е
назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Съдът счита, че в хода на производството по делото ищецът не проведе пълно и
главно доказване на последната предпоставка за уважаването на иска, а именно надлежно
уведомяване на ответника за цедирането вземане. Връчването на особен представител не би
могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване
на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието
на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера, извършено в
изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне
на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото
връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на заповедното и
исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното от страна на
кредитора поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото дружество не се
явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде „Креди йес“ООД/, поради което
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от
ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№141/2020г. по описа на РС-Димитровград, на последния не трябва
да бъдат присъждани и направените в заповедното производство деловодни разноски.
Поради това, че ответника по делото беше представляван в настоящото производство
от особен представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представляван от ***, против Я. М. П., с ЕГН
**********, от ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на Я. М. П., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 859,90 лева /осемстотин петдесет и девет лева и
деветдесет стотинки/ главница – задължение по Договор за паричен заем №40001 от
30.04.2018г., сключен между „Креди йес“ООД и ответника, договорна лихва за периода от
29.07.2018г. до 30.04.2019г. в размер на 139,61 лева /сто тридесет и девет лева и шестдесет и
една стотинки/, лихва за забава за периода от 29.07.2018г. до 03.02.2020г. в размер на 225,33
лева /двеста двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, законна лихва върху
главницата, считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението и
деловодни разноски в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и 50
лева /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед
№72/05.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№141/2019г. по описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6