РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Силистра , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20213400500135 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Емакс“ ООД с ЕИК *********
срещу Решение № 260016 от 12.03.2021 г. по гр.д.№ 257/2020 г. на Районен
съд Силистра В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя
против „Еми“ АД с ЕИК ********* за осъждане на ответника да премахне
запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията,
обслужваща самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор
66425.516.26.10.3, находящ се в гр. Силистра, ул. „Петър Бояджиев“ №н 39-А,
на втория етаж на сграда с идентификатор 66425.516.26.10, с предназначение:
друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ 347,11 кв.м.
Влязло в сила поради необжалване е решението в частта, с която е
отхвърлен искът на жалбоподателя срещу същия ответник за осъждането му
да премахне затапването на канализационното отклонение от
пречиствателното съоръжение „Кало-масло уловител 2“, изградено в имота на
ищеца с идентификатор 66425.516.27 и находящ се в гр. Силистра,
„Промишлена зона – Христо Михайлов“, към ревизионна шахта в имота на
ответника.
Въззивникът и неговият процесуален представител намират
1
първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно. Молят
окръжния съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковата
претенция. Навеждат доводи за необоснованост на съдебния акт, тъй като
фактическите констатации на първоинстанционния съд не почиват на
събраните по делото доказателства.
В отговор въззиваемият чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата, намира я за допустима, но неоснователна, а обжалваното решение –
за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски за тази инстанция.
В съдебното заседание страните поддържат съответно жалбата и
отговора си. Въззиваемият представя писмена защита в дадения от съда срок.
Окръжният съд, като съобрази исканията и доводите на страните, закона
и събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното решение е валидно в своята цялост, в
обжалваната част е допустимо и правилно, а въззивната жалба срещу него е
неоснователна.
Не са спорни между страните обстоятелствата, че двете дружества
развиват дейност в една и съща сграда, като ищцовото дружеството се
помещава на етажа над дружеството ответник. Мръсната вода от санитарния
възел на горния етаж се е отвеждала с pvc тръба, която е била присъединена
към канализацията на сградата. Точката на свързване е била в имота на
ответника, на долния (първия) етаж. В началото на октомври 2019 г., по
сведение (л. 29 от първ.дело) от Никола Кинджаков – управител на „Еми“ АД,
същият е разпоредил на двама негови работници да прекъснат
канализационната тръба в частта, която е преминавала през помещенията на
неговия (първия) етаж. Отворилият се край на стърчаща от тавана тръба е
затапен с метална планка. На основание чл. 109 от Закона за собствеността
ищцовото дружество иска от съда да осъди ответника да премахне
запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията.
Районният съд е отхвърлил иска с мотив, почерпен от практиката на
ВКС, според който премахването на съоръжение, което не съответства на
нормативно установените изисквания за изграждането му, не е неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 ЗС – Решение № 123 от 04.10.2019 по гр.д.№
3424/2018 г. на ВКС, I г.о. Силистренският окръжен съд в лицето на
настоящия състав споделя същото правно становище. От значение
следователно е дали канализационното отклонение, каквото представлява
тръбата свързваща санитарния възел на втория етаж със сградната
канализация, с точка на заустване на първия етаж, е било изградено в
съответствие с нормативно установените изисквания или не.
2
С нотариален акт № 26, т. 22 по описа на Службата по вписванията –
Силистра за 2005 г., вписан на 08.07.2005 г., жалбоподателят е придобил
самостоятелно обособеният обект с идентификатор 66425.516.26.10.3 на
втория етаж на процесната сграда. От този момент са възникнали
правоотношения на етажна собственост между двете дружества „Емакс“ ООД
и „Еми“ АД. Тогава новозакупеният обект не е бил свързан към общата ВиК
инсталация на сградата по начин, който да е в съответствие със законовите
изисквания. До този извод съдът стига, след като съобрази чл. 185 ЗУТ и
договора (л. 79 от първоинст.дело), който е сключен на 26.11.2007 г. с
нотариална заверка на подписите на управителите на двете дружества. С
въпросния договор управителят на дружеството ответник „Еми“ АД дава
съгласието си на ищцовото дружество „Емакс“ ООД да извърши
преустройството на своя обект в автосервиз и да използва вертикалната ВиК
мрежа в съсобствения им имот. В първата си част, за преустройството,
съгласието на етажния собственик не е било необходимо съгласно чл. 185, ал.
1, т. 6 ЗУТ, тъй като няма спор или съмнение, че сградата в режим на етажна
собственост не е била с жилищно предназначение. Във втората си част, за
използването на ВиК мрежата, съгласието също не е било необходимо, ако се
касае за прекарване на нова инсталация през обща част, стига обаче
прекарването да не засяга помещения на отделни собственици – чл. 185, ал. 1,
т. 5 ЗУТ. От аргумент за противното, когато такова засягане е неизбежно,
необходимо е съгласието на собственика на засегнатото помещение. Законът
изобщо не поставя изискване за степен на засягане, под която съгласието да
не е необходимо. Ето защо сключването на договора съдът обвързва
единствено с разпоредбите на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5 ЗУТ, които
изискват съгласието на непосредствения съсед; защото свързването на ВиК
инсталацията на ищеца „Емакс“ ООД тепърва (след 26.11.2007 г.) е щяло да
засегне помещението на долния етаж, собственост на ответника „Еми“ АД.
Под тепърва следва да се разбира – тепърва по законосъобразен начин е щяло
да се извърши свързването, защото ВиК връзка е имало и преди 26.11.2007 г.,
но тя не е отговаряла на нормативните изисквания, и именно нея ищецът
„Емакс“ ООД цели с иска по чл. 109 ЗС да възстанови.
̀
Според приетата по делото проектна документация, част от която е
Удостоверение № 48 от 18.06.2008 г. за въвеждането на строежа в
експлоатация (л. 129 от п.д.), преустройството на ищцовия автосервиз е
извършено по надлежния ред. Твърдението на ищеца в исковата му молба е,
че оттогава, повече от десет години, този обект функционира като автосервиз
– факт, по който не се спори. Чрез него ищецът се опитва да наведе доводи в
подкрепа на извода, че оттогава автосервизът законосъобразно е свързан с
ВиК инсталацията на сградата, или че е налице придобито по давност
сервитутно право за водопрекарване и канализация. Законосъобразното
свързване обаче е обстоятелството, което е част от предмета на доказване по
делото, щом същото е обусловило решаващите изводи на първата инстанция
и същите се оспорват във въззивната жалба. Освен това още в отговора на
3
исковата молба управителят на ответното дружество твърди, че след сделката
от 2005 г., с която е продал втория етаж на жалбоподателя, му е дал устно
разрешение временно да се свърже към общата сградна мрежа на чистата и
мръсната вода, като за тази цел е разрешил тръбите да минат през гаража му
на първия етаж. Временното разрешение е било под условие да се изгради
трайна връзка според нормативните изисквания, което така и не се случило
според ответника.
За изясняването на фактите около присъединяването на ВиК
инсталацията от санитарния възел на автосервиза към общата сградна
инсталация, окръжният съд постави задача на новоназначеното вещо лице А.
да даде отговор съществувал ли е към октомври 2007 г. вертикален
канализационен щранг, какъвто е описан в проектната документация като
„Същ. КВЩ / pvc ф110“ (л. 158 от първоинст.дело), достигащ до етажа, за
който се отнася инвестиционния проект, и ако не е съществувал такъв,
следвало ли е изграждането му да бъде включено като част от
инвестиционния проект? Записано е на всички чертежи, че са изготвени през
октомври 2007 година и затова въпросът към вещото лице се отнася за този
период.
Инвестиционният проект съдържа само два документа, отнасящи се до
ВиК частта: чертеж на л. 158 от първоинстанционното дело и обяснителна
записка на л. 138. Обяснителната записка и чертежът са частни
свидетелстващи документи и отразените в тях изходни данни не са
задължителни за съда да ги приеме като достоверни, а следва да се
преценяват по вътрешно убеждение съвкупно с останалия доказателствен
материал. В обяснителната записка е посочено, че проектът е изготвен по
задание на инвеститора, архитектурни подложки и проучване на място от
проектант. Записано е, че захранването на приборите с вода ще стане от
съществуващия вертикален водопроводен щранг, попадащ в
новопроектираното санитарно помещение; а отвеждането на отпадните води
ще се изпълни към съществуващия вертикален канализационен щранг. В
чертежа на л. 158 са посочени като съществуващи водоснабдителния и
канализационния вертикален щранг, от което следва, че обяснителната
записка и чертежа си кореспондират откъм изходни данни. Оттук нелогично,
необосновано и противоречащо на проектната документация е заключението
на вещото лице А., че инвестиционният проект предвижда продължаване на
вертикалния канализационен щранг до втория етаж, тъй като е съществувал
само до нивото на първия етаж. Противоречие се наблюдава и в
неубедителните отговори на доуточняващите въпроси на съда. Веднъж
експертът казва, че канализационният щранг е вертикален, продължава
надолу до първия етаж; впоследствие казва, че заустването, което продължава
по това канализационно отклонение, не е точно вертикално под точката,
която е показана на чертежа. Разликата най-вероятно идвала от там, че когато
е правен проектът, според вещото лице, проектантът не е имал достатъчно
4
информация къде точно е точката на заустване и дали тя е точно вертикално
под точката, показана на лист 158 като „СЪЩ.КВЩ. pvc Ф 110“. Това
предположение не съответства на обяснителната записка, в която
недвусмислено е посочено, че за проекта са използвани архитектурни
подложки и проучване на място. Това означава, че щом в съответствие с
изискването на чл. 74, т. 1 от Наредбата № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, са посочени като изходни данни
„съществуващ“ канализационен вертикален щранг, неговото удължаване не е
било част от проекта, тъй като се явява излишно. Цитираната разпоредба
гласи, че обяснителната записка на раздела ВиК към техническия проект
трябва да съдържа изходните данни за проектирането. Съдът приема, че
изходни данни са тези, които са налични преди да започне проектирането и с
които проектантите следва да се съобразяват. Не може, тоест, нелогично е
изходните данни да се създават в резултат на проектирането и
строителството, защото тогава тези данни няма да са изходни, а ще са
проектни; ерго – предстоящи да възникнат.
В хода на изслушването, за да обясни отклонението от вертикалната ос
на уж „съществуващия вертикален“ канализационен щранг и защо същият не
е било нужно да бъде предвиден като част от техническия проект, експертът
А. допълва, че разлика от един метър (по хоризонтала между двете точки:
едната, на тавана на първия етаж, откъдето се спуска канализационната тръба,
а другата, на пода на първия етаж, където е била заустена) не е някаква
съществена грешка – случвало се – което според окръжния съд е нелепо и
несериозно да се случва в архитектурни проекти. Още повече, че разликата
очевидно не е един метър и това ясно личи от снимката със стрелката в
писменото заключение на първото вещо лице по делото – Г (л. 74 от п.д.). На
тази снимка се вижда отворът в тавана на първия етаж, показан със стрелка,
както и водозахранващата тръба, която все още е на мястото си и визуално е с
много голямо отклонение от вертикалата. Според съда, който има
неспециални, но напълно достатъчни знания по геометрия от
прогимназиалния етап на задължително обучение, ъгълът на отклонението е
около 45 градуса от вертикалната ос. Тази снимката е важна, защото на нея се
вижда, че водозахранващата тръба продължава през стената на съседно
помещение на първия етаж, като там, където влиза в стената, се вижда
отвореният край на прекъснатата канализационна тръба. Тоест, двете тръби
водозахранваща и канализационна са били успоредни. Вещото лице по време
на изслушването си пред районния съд коментира снимковия материал,
предоставен от една от страните по делото. Става ясно, че снимките отговарят
на действителната ситуация в имота и затова първоинстанционният съд ги е
приел като доказателства. От достатъчно големите и качествено направени
фотоизображения на л. 93-97 се вижда, че т.нар. канализационно отклонение
е представлявало нещо като строителна „импровизация“, която ни най-малко
не подсказва, че изобщо е правен опит изпълнението на ВиК отклонението да
съответства на някакви строителни правила. Обратното заключение дава
5
вещото лице А. по въпрос № 3, на който е отговорила писмено, че
канализационното отклонение „отчасти“ е изградено в съответствие с
нормативните и техническите изисквания. Според съда не може едно
съоръжение да е „отчасти“ законосъобразно; то или е такова, или не е.
Вещото лице Г е изложила подробно по време на изслушването си в какво се
състои т.нар. от нея непрофесионално изпълнение: канализационната тръба е
преминавала диагонално през помещението на първия етаж, което е
недопустимо; а разминаването между двете точки (от дупката в тавана на
първия етаж до заустването в пода под мивката) според нея е около 2 метра.
Факт е, че тези констатации не са изложени в писмен вид, но само защото не
са били част от задачите към в.л. Г. Въпреки това те, както и информацията за
начина, по-който е следвало да се изпълни професионално това ВиК
отклонение, са израз на специални знания, а дадените отговори се явяват
обосновани, защото се цитират технически изисквания като допустим
процент на наклона (5%), начин, по-който да минава тръбата по тавана,
закрепване и т.н. – съобразно чл. 139, ал. 1 и чл. 144, ал. 1 Наредба № 4 от
17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации. За разлика от в.л. Г вещото
лице А. необосновано дава заключение, че отклонението от нормативните и
техническите изисквания не е съществено, въпреки че в констативно
съобразителната част на експертизата посочва, че канализационното
отклонение представлява тръба Ф 110, дълга около 3 метра, поставена под
наклон (но колко точно не е ясно), тъй като отворите на новата и старата
тръба не са един под друг. Ето защо съдът приема заключението на в.л. Г,
макар и да е дадено устно в съдебното заседание пред първата инстанция, тъй
като същото изхожда от компетентно вещо лице и е обосновано. В същото
време от заключението на в.л. А. по поставения от съда въпрос номер 7,
следва да се приеме единствено, че канализационният щранг е съществувал
до нивото на първия етаж, като не следва да се приема за обосновано
заключението, че инвестиционният проект е предвиждал неговото
продължаване до втория етаж. Ако последното беше така, както казва в.л. А.,
чертежите към техническия проект в частта ВиК следваше да включват
вертикални разрези на сградата през местата на санитарните възли с нанесени
относителни и абсолютни коти в характерните участъци на водопроводните и
канализационните инсталации – арг. чл. 72, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от
17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации. Такива чертежи в проектната
документация липсват. Вместо тях е приложен само един чертеж по ВиК
частта – този на л. 158 от п.д. Според чл. 72, ал. 2 на същата наредба
допустимо е съвместното отразяване върху един чертеж на водопроводните
инсталации за топла и студена вода и на канализационната инсталация с
означение за оразмерителните данни, местата на хоризонталните и
вертикалните клонове, санитарните прибори и арматури. Наредбата не
посочва в кои случаи изключението е допустимо. Въззивният съд намира, че
6
изключението е приложено само защото в документацията е отразено, че
вертикалният щранг е съществуващ, следователно достигал е до втория етаж
и така за пред административните органи е било обосновано защо не се
налага проектирането и строителството на канализационното отклонение,
което строителство неминуемо е следвало се включи в инвестиционния
проект и да отговаря на Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни
инсталации.
Не е ясно защо проектантът на ВиК частта е приел като изходни данни
съществуването на вертикалния канализационен щранг до етажа на ищеца.
Най-вероятно „проучването на място“, което е докладвал в обяснителната
записка, е било извършено само на втория етаж. Там той се е натъкнал на
процесната незаконна канализационната тръба, без да знае, че е незаконна, и
без да проучи това обстоятелство. Обяснението на ответника за нейното
наличие звучи логично и съдът го приема за достоверно: че същият навремето
е дал устно съгласие ищецът да се свърже временно към общата сградна
мрежа за чистата и мръсната вода, като за тази цел е разрешил тръбите да
минат през неговите помещения. Това съгласие не е нищо повече от т.нар.
„търпими действия“, израз на добросъседство, което обаче има своите
граници до момента, в който търпимите действия станат нетърпими.
Нетърпимостта следва изначално от незаконосъобразността на
канализационната връзка, за която ищецът знае или ако не е знаел, е следвало
да се осведоми. За негова сметка остава рискът, ако като купувач не се е
информирал как точно е решено водозахранването и канализацията на имота,
съществуват ли нормативни или технически пречки за тях и т.н. Само по себе
си дългото над 10-годишно осъществяване на търпими действия не води до
придобиването на ограничено вещно право, каквото е сервитутът. Търпимите
действия се състоят в добрите междучовешки (съседски, приятелски или
роднински) отношения, поради което се търпи едно действие върху имот, за
което лицето, което го извършва няма никакво право. Търпимите действия са
позволени от закона, но извършващият ги няма никакви материални права –
така в Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о., в което
се казва още, че търпимите действия са именно действия, а не фактическа
власт и по това трябва да се различават от държането, а значи и от
владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване
на владение.
В Удостоверение № 48 от 18.06.2008 г. за въвеждането на строежа в
експлоатация е записано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти. Съдът няма причина да приеме обратното – че строежът не е
изпълнен съобразно одобрения проект, който обаче се отнася само за втория
етаж и не включва канализационното отклонение, преминаващо през
помещенията на ответника. Съществен се явява фактът, че по някаква
причина се е стигнало до невярност на изходните данни, описани в
7
обяснителната записка и чертежът по част ВиК, относно „съществуващия
вертикален“ канализационен щранг, който не е съществувал. Не и в
законосъобразен вид.
Разрешението за строеж е индивидуален административен акт (ИАА),
който е подлежал на обжалване от заинтересованите лица. Съобщението за
издадения ИАА е било връчено на управителя на ответното дружество на
19.02.2008 г. (л. 157 от п.д.), който не го е обжалвал – видно от констативния
протокол на л. 130 от п.д. Липсата на обжалване на разрешението за строеж
не е в състояние да превърне незаконната канализация в законна, именно
защото канализационното отклонение не е част от инвестиционния проект за
преустройството на автосервиза. Защо не е част от него, след като е трябвало
да бъде, това не е въпрос, чийто отговор да е от значение за настоящия спор, а
е пропуск на дружеството жалбоподател, чийто управител не е съумял
навреме да предприеме действия по законосъобразното изграждане на
необходимото ВиК съоръжение, което никога не е съществувало нормативно
до етажа на „Емакс“ ООД. Изцяло в интерес на ищцовото дружество е било
това да се случи. Следователно негово, а не на „Еми“ АД, е било
задължението да предприеме съответните действия; с което доводът на адв.
Н., че не е предмет на делото как е било изпълнено ВиК отклонението в имота
на „Еми“ АД, и затова излишно съдът е изследвал това обстоятелство – е
неоснователен. Напротив, целият предмет на делото се изчерпва с отговора на
този въпрос.
Следва изводът, че като е отхвърлил иска на жалбоподателя, поради
това че канализационното отклонение е незаконно, Силистренският районен
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Въззиваемото дружество не претендира разноски.
Настоящото решение, макар да е постановено по иск за собственост (чл.
109 ЗС), не подлежи на касационно обжалване, тъй като с негаторния иск е
поискано осъждането на ответника за заместимо действие, а с определението
по чл. 267 ГПК въззивният съд прецени, че разходите за отпушването и
възстановяването на канализационното отклонение е малко вероятно да
надхвърлят 1250 лева, т.е. цената на иска е под 5000 лева. Съгласно
практиката на ВКС, намерила израз в Определение № 450 от 11.10.2019 по
дело № 1283/2019 на ВКС, ГК, I г.о. и Определение № 250 от 20.12.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 6162/2015 г., I г. о., ГК, когато негаторният иск е оценяем и
е с цена на иска под 5000 лева, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване – на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 12.03.2021 г. по гр.д.№
257/2020 г. на Районен съд Силистра В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът
на „Емакс“ ООД с ЕИК ********* против „Еми“ АД с ЕИК ********* за
осъждане на ответника да премахне запушването и да възстанови нормалното
функциониране на канализацията, обслужваща самостоятелен обект в сграда
(СОС) с идентификатор 66425.516.26.10.3, находящ се в гр. Силистра, ул.
„Петър Бояджиев“ №н 39-А, на втория етаж на сграда с идентификатор
66425.516.26.10, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със
застроена площ 347,11 кв.м.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила
поради необжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9