РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. К. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200113 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-001402/15.01.2021 г. на
Началник група към ОДМВР- П., РУ- К., на Г. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ЖК „Д.“ **, вх.*, ет.*, ап.*, е наложено административно наказание на
основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, за нарушение
на чл.40 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от НК; и на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представетил го обжалва. В жалбата се
твърдят допуснати нарушения на процесуалните правила по издаване на
АУАН, както и се оспорва извършване на твърдените нарушения. Прави се
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като издадено
1
въз основа на порочен АУАН. В съдебно заседание е депозирано писмено
становище от процесуалния представител, с което се поддържа жалбата и
изложените в нея мотиви за отмяна на наказателното постановление. Прави
се искане за присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна- РУ- К. към ОДМВР- П. в писмено
становище по делото счита обжалваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което прави искане за оставането му в
сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна,
но не по посочените в нея мотиви.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетели на полицейските служители Н. като актосъставител и
Р. като свидетел по акта и очевидец при извършване и установяване на
нарушенията и приложените и приети писмени такива- наказателно
постановление № 20-0281-001402/15.01.2021 г., разписка за връчването му,
АУАН серия АА № 766818 от 04.12.2020 г., протокол за проверка на лични
вещи на лица и ПС, заповед за ПАМ № 20-0804-001073 от 04.12.2020 г. на
ОДМВР- С., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г.,
съдът установи следното:
На 04.12.2020 г. свидетелят Р.- полицейски служител при РУ- К.
съвместно с колегата си Г. осъществявали служебните си задължения като
автопатрул за времето от 07,00 часа до 19,00 часа. Около 17 часа получили
искане за съдействие от охранители от „*****“ във връзка със задействан
паник- бутон на бензиностанция „Ш.“ в гр. К.. При пристигане на място
полицейските служители установили по данни на присъстващите охранители
и работещи на бензиностанцията, че жалбоподателят К. взел и ползвал
флакон от стоките за продажба в бензиностанцията без да го плати, а след
направената му забележка обиждал присъстващите. При пристигане на
охранителите от *** нарушителят се нахвърлил върху тях. Полицай Р.
съпроводил лицето до автомобила, управляван от него и паркиран на
2
паркинга до бензиностанцията, за да проверка на документите му. След като
му поискал документите, вместо да ги представи, лицето се качило в
автомобила, запалило го и тръгнало с бавна скорост назад, при което щял да
блъсне полицейския служител Р.. Тези действия принудили Р. да вземе
ключовете на автомобила през отворената врата, при което той преустановил
движението си. На място бил извикан дежурен автопатрул при РУ- К., част от
който бил мл. автоконкрольор Н.. Била установена самоличността на
нарушителя, а именно жалбоподателя К., както и бил изпробван същия за
употреба на алкохол с техническо средство, което не отчело положителен
резултат. Била извършена и справка в информационната система на МВР, от
която станало ясно, че на същия ден по- рано К. не спрял на сигнал на
полицейски служители в С. област, при което бил преследван и след
спирането му било установено наличие на алкохол 0,63 на хиляда. Вследствие
на установеното му било взето свидетелството за управление на МПС на осн.
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. При поискване от страна на мл. автоконтрольор Н.
на свидетелството за регистрация на МПС същото не било представено от
водача К..
Въз основа на констатираното оправомощеното длъжностно лице мл.
автоконтрольор Н. съставил процесния АУАН, с който приел, че
жалбоподателят К. е осъществил нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1
пр.1 от ЗДвП, чл.150а ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като на
04.12.2020 г., в гр. К., ул. „Т.Р.“, до магазин „******“, с посока на движение
от юг към север управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
*******, собственост на А.К.К., ЕГН **********, като започва маневра
движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението като
създава предпоставки за ПТП с намиращия се зад ППС пешеходец Р.Р., ЕГН
*********. При извършената справка н ОДЧ се установило, че водачът е
лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Водачът не
носил СРМПС за управлявания от него автомобил. Били свалени и
регистрационните номерата на автомобила.
Така съставения АУАН жалбоподателят К. отказал да подпише, което
обстоятелство било удостоверено с подписа на Васил Пенчев- свидетел при
отказа.
3
Възражения срещу така съставения АУАН не постъпили в
законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.01.2021 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на съставянето
му и индивидуализация на нарушителя, на К. били наложени
административни наказания на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от
НК; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
02.02.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 09.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно. При
съставяне на процесния АУАН и атакуваното наказателно постановление са
спазени всички изисквания относно задължителното им съдържание,
съобразно чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Съдът не констатира при съставянето
им да са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя. Същите съдържат всички
относими към твърдените нарушения обстоятелства и са издадени в
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Спазено е и изискването на
чл.40 ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствие на свидетел очевидец
на извършените нарушения, а именно св. Р..
Тъй като при съставяне на процесния АУАН са спазени процесуалните
изисквания на ЗАНН, то същият се явява редовен от формална страна и се
ползва с визираната в чл.189 ал.2 от ЗДвП доказателствена сила за
констатациите, направени в него.
Фактическите обстоятелства, отразени в съставения АУАН се доказват
безспорно и от събраните по делото доказателства. Гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Н. и Р., както и приложените
писмени доказателства- заповед за ПАМ и справка за нарушите/водач
4
установят безспорно, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, като движейки се назад без да се увери, че пътят зад него е
свободен е щял до блъсне полицейски служител, с което е осъществил
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП. Безспорно е установено също така, че по-
рано същия ден СУМПС и контролния талон на жалбоподателя са били
отнети по административен ред със съставения срещу него АУАН № GA
336301 на ОДМВР- С., видно от справката за нарушител/водач. Така,
управлявайки процесното МПС по- късно през деня в гр. К. К. е нарушил
чл.150а ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е представил при проверката и
свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил, с което е
нарушил въведеното с нормата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП задължение на
всеки водач на МПС да носи в себе си свидетелство за регистрация на
управляваното от него МПС.
Административно- наказващият орган, определяйки вида и размера на
административните наказания е приложил относимите към нарушенията
санкционни разпоредби, както следва- санкционна норма на чл.183 ал.2 т.11
от ЗДвП /“Наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за
движение назад“/, като е определил наказание във предвидения фиксиран
размер от 20 лева; санкционната разпоредба на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП
/“Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен
ред“/, като е определил наказание в минималния, предвиден размер от 100
лв.; спазена е и санкционната разпоредба на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП /“Наказва
се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи- свидетелство
за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство“/, като е наложена глоба във
фиксирания размер от 10 лв.
По изложените по- горе мотиви съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предвид резултатът от делото не следва да се уважи искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски,
тъй като се явява неоснователно.
5
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-
001402/15.01.2021 г. на Началник група към ОДМВР- П., РУ- К., с което на Г.
В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ЖК „Д.“ **, вх.*, ет.*, ап.*, е наложено
административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от
НК; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- П..
МТ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6