№ 47
гр. Благоевград , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501370 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение с вх.№3076/13.03.2020 г., подадено от К. И.
А., чрез адв.М.Кл., против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №3081
от 18.05.2016 г. по ч.гр.д.№501/2016 г. по описа на РС гр. Р.. Сочи се в него,
че е разбрала за образувано срещу нея изпълнително производство, след
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които не са и връчени.
Длъжникът счита, че реализираното връчване на книжата по реда на чл. 47 от
ГПК е ненадлежно. Според нея, след като връчителят е събрал данни, че
отсъства от адреса, заповедният съд е следвало да съобрази, че няма обичайно
местопребиваване в Република България, защото се е намирала в чужбина.
Последния факт счита за пречка по смисъла на чл. 411, ал.2, т.5( предишна
т.4) от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо иска въззивният
състав да приеме възражението й по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и заповедното производство да продължи с
указания по чл. 422 от ГПК към заявителя.
К. И. А. е формулирала и искане за спиране на изпълнителното
производство на осн. чл. 423, ал.2 от ГПК и за присъждане на разноски за
настоящото.
Писмен отговор по горното възражение е депозиран от заявителя „М.к.“
1
ООД, който излага подробни доводи за недопустимост и неоснователност на
искането, базирани на тезата за надлежно връчване на заповедта за
изпълнение и другите книжа в производството. Въз основа на това иска да
бъдат оставени в сила разпореждането за издаване на заповед за изпълнение,
самата заповед и ИЛ, както и да му се присъдят разноски за настоящото
производство.
Окръжният съд, като обсъди доводите на страните и материалите в
заповедното производство, прие следното :
На 16.05.2016г. „М.к.“ ООД е подало до Районен със Р. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. И. А., с
ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул.“Б.М.“ № 17. С разпореждане № 3080 от
18.05.2016г., постановено по ч.гр.дело № 501/2016г. по описа на Районен съд
Р. е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на заявителя за
заплащане от длъжника на посочените в заявлението суми. Издадена е
заповед № 3081 от 18.05.2016г., която е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Видно е от материалите в заповедното производство,
че уведомление е залепено, както на постоянния адрес, така и на настоящия
адрес на длъжника. Съдът е приел, че съобщението е връчено редовно и че в
указания двуседмичен срок длъжникът не е депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, респ. че е влязла в сила. Ето защо на
основание чл.416 от ГПК, заповедният съд е постановил разпореждане №
5360/09.09.2016г., с което е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника за сумите предмет на заповедта за изпълнение. На 06.03.2020г.
Анг. е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК, което заповедния съд е
оставил без разглеждане с разпореждане, потвърдено от друг въззивен състав
на БлОС.
Настоящият въззивен състав на БлОС счита, че възражението на
длъжника по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК е процесуално допустимо. Според
горната разпоредба правото да се депозира възражение срещу заповед за
изпълнение пред въззивния съд като извънреден способ за защита на
длъжника при пропуснат срок за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
ограничено в едномесечен преклузивен срок, който започва да тече от датата
на узнаване на заповедта за изпълнение. В случая се твърди узнаване на
2
заповедта на 28.02.2020г. при извършена справка по ч.гр. д. № 501/2016 г. по
описа на РС Р.. Настоящото възражение е подадено на 06.03.2020 г., поради
което съдът намира, че същото е депозирано в рамките на едномесечния
преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК. Същото изхожда и от активно
легитимирано да подаде възражението лице – длъжника в заповедното
производство К. Анг.. Поради така изложеното се налага извод, че
възражението е допустимо.
Разгледано по същество се явява и основателно и следва да бъде прието,
по следните съображения:
По възражението с пр. осн. чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК :
Благоевградският окръжен съд счита, че заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника К. Анг. при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, като са спазени процедурните правила за това.
Връчителят е удостоверил с подписа си, че не е намерил лицето на адреса
посочен в заявлението, както и друго лице съгласно да получи книжата, а
също и че по сведения на близки лицето се намира в чужбина. При тези данни
е залепил уведомление съгласно изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК на
регистрирания постоянен адрес на длъжника.
Длъжника е търсен и на настоящия му адрес, където не е открит, тъй като
на този адрес не живее такова лице, като на адреса е залепено уведомление по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК. След като е изтекъл двуседмичният срок за
получаване на книжата, в който длъжника не се е явил в канцеларията на съда
да ги получи, съдът е приложил съобщенията като редовно връчени на
17.08.2016г., прилагайки фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Към датата на
връчване на книжата нормата на чл.47, ал.3 от ГПК /изм. ДВ бл.86 от 2017г./
не е предвиждала проверка на местоработата на длъжника, поради което и
съдът не е имал задължение да извършва проверка и да изпраща съобщение за
връчване по месторабота. Заедно с това следва да се направи
разграничението, че чл. 47 от ГПК (в редакцията, приложима към процесния
период – ДВ, бр. 59/2007 г., преди допълнението с ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
регламентира две възможни хипотези на връчване чрез залепване на
уведомление – по ал. 1 когато длъжникът не може да бъде намерен на адреса
и по ал. 4 когато не пребивава на същия.
3
При залепване на уведомлението по постоянния адрес на Анг. е
реализирана втората хипотеза, защото е удостоверено изявлението на нейния
баща, че е на работа в чужбина, т.е. не пребивава на адреса. Ето защо
уведомление се залепва след като връчителят събере данни и удостовери, че
длъжникът не пребивава на посочения по делото адрес, при което остават
безпредметни последващите му посещения на адреса. Към разглеждания
период съдебната практика приема, че само при получени сведения, че
ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече,
като в този случай не е налице необходимост от поне три посещения на
адреса от връчителя, преди да се пристъпи към залепване на уведомление.
В случая обаче при извършената справка в НБД“Население“ е
установено, че длъжникът има настоящ адрес, който е в гр. С. и при
посещението му е удостоверено от връчителя, че е в студентско общежитие и
портиера на същото е направил изявление, че там не живее такова лице.
Отново е реализирана хипотезата на чл. 47, ал.4 от ГПК(отм.).
В контекста на изложеното, съдът приема, че разпоредбите за връчване
на съобщения не са били нарушени при данните с които са разполагали
заповедния съд, поради което не е осъществена хипотезата на чл. 423, ал. 1, т.
1 ГПК.
Искането за приемане на подаденото възражение, обаче е основателно в
хипотеза по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК. Длъжникът Анг. възразява, че към 2016г.
и до узнаването на заповедта за изпълнение се е намирала в чужбина и там е
било обичайното й местопребиваване. В тази връзка е представила писмен
договор за наем на жилище, от който се установява, че тя е пребивавала в М..
Този факт следва да бъде оценен в съвкупност с официалното удостоверяване
на изявлението на нейния баща от 30.05.2016г. в съобщението по заповедното
производство, че тя е на работа в чужбина. Обичайното местопребиваване на
едно лице е там където е неговата трудова или икономическа дейност и
където то е ситуирало своя бит. Горните факти сочат, че в периода на
издаване на процесната заповед за изпълнение и връчването на книжата в
заповедното производство, жалбоподателката е имала обичайно
местопребиваване в чужбина. Заедно с това съобщението за издадената
заповед за изпълнение не й е връчена лично, поради което са реализирани
4
предпоставките по чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК за приемане на възражението на
длъжника К. Анг. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №3081 от
18.05.2016г., издадена по ч.гр.д. № 501/2016г. на РРС.
На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, служебно следва да бъде спряно
производството по изпълнение на издадената заповед по чл. 410 ГПК, чрез
спиране на производството по образуваното изпълнително дело въз основа на
издадения във връзка със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
изпълнителен лист.
Заедно с горното, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на
взискателя.
По искането за присъждане на разноски по делото:
В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се
присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3
и т. 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай,
заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси
вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при
окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне
в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от
исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по
оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/. Горният извод
се налага и по аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за
настоящото производство не се следват.
Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 423, ал. 1
ГПК не подлежи на инстанционен контрол, поради което настоящето
определение е окончателно. По съществото си производството е насочено към
5
установяване съществуването на основания за закъсняло оспорване на
заповедта за изпълнение, има характера на извънинстанционно, а актовете,
постановени по този ред, не подлежат на обжалване. Освен това липсва и
изрична норма, която да предвижда обжалване на определението.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 423, ал. 1 ГПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на длъжника К. И. А., чрез адв.М.Кл., против
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №3081 от 18.05.2016 г. по ч.гр.д.
№501/2016 г. по описа на РС гр. Р..
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение
по по чл.410 от ГПК с №3081 от 18.05.2016 г. по ч.гр.д.№501/2016 г. по описа
на РС гр. Р. като СПИРА производството по изп. д. № 366/2018 г. по описа на
ЧСИ М.В. с рег. № 797 в КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград.
ПРЕПИС от настоящето определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ М.В. с
рег. № 797 в КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград, за сведение.
ВРЪЩА делото на РС гр. Р. за изпращане на указания до заявителя по
реда на чл. 415, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6