Разпореждане по дело №168/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на З.”.,ЕИК ....., седалище и адрес на управление в Г.С., район „С.”, ул.”Ст.К.”№, против “. К.Е., ЕИК ....., седалище и адрес на управление в Г.Р., ж.к.”И.”,Б., .3, А., с пр. осн.чл.213, ал. КЗ.

Сочи се от ищцовата страна,че на 24.08.05г е сключил рамков договор с „И Е. Д. Л.”ЕАД, по силата на който е застраховал автомобилите, отдавани от последния на лизинг, променян с последващи анекси. Във връзка с цитирания рамков договор чрез застрахователна полица №07 1402 */21.02.07г е сключен застрахователен договор, по силата на който , в качеството си на застраховател, е застраховало за сумата от 527 921,06 евро лизингодателя ЕАД по отношение на договор за лизинг №003526-002/21.02.07г, с краен срок на действие-21.02.2012г. С последния ЕАД, в качеството си на лизингодател, е отдало на ответното дружество две машини, подробно описани. Поддържа се, че впоследствие, след плащане само на първите 4 лизингови вноски, Е. е преустановило плащането на останалите, с което е настъпило застрахователното събитие, от което застрахования е претърпял вреди. ЕАД е отправило покана към Е. да заплати сумата от 58 206,28лв в 3-дневен срок, като в противен случай едностранно разваля договора, но безрезултатно.Поради това лизингодателя се обърнал към ищцовото дружество със заявление за изплащане на дължимото се З. обезщетение, поради настъпване на застрахователното събитие.По силата на застрахователния договор ЗАД е заплатило на ЕАД общо 188 647лв, представляващи дължими но незаплатени 11 лизингови вноски от месеца април 2009 до месец феевруари 2010г, включително, които са подробно описани. Поради това и с оглед встъпването им в правата на застрахования претендират осъждането на причинителя на вредата, в лицето на ответното дружество, да им заплати сумата от 188 647лв, изплатени по щета №100 07 1402 00009 З. обезщетение, представляващо сбора от неплатените лизингови вноски за времето от април 2009г до февруари 2010г, включително, на основание застрахователна полица №№07 1402 */21.02.07г, произтичаща от договор за лизинг №№003526-002/21.02.07г, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на цялата сума, както и направените по делото разноски.

В отговора си ответника оспорва исковата претенция по основание и размер. Признава сключването на лизинговия договор с „И Е. Д. Л.”ЕАД, по който заплатил на вноски общо 87 200 евро и 36 133лв, ведно с ДДС.След прекратяването на договора, считано от 14.10.07г, твърди че вземането срещу него в размер на 908 859лв е цедирано на ищцовото дружество, за което бил уведомен и продължил изплащането в полза на ищеца на следващите се вноски – 18 лизингови вноски по 17 253,92лв, или общо 223 402,84лв по договора за лизинг от месец октомври 2007г до март 2009,включително. След тази дата заявява че платил чрез „Б.”ООД в полза на ищеца още 166 703,37лв, представляващи лизингови вноски от февруари 2008г до март 2009г.През март 2009г лизинговите машини сочи, че му били иззети от ищовото дружество, поради което спрял плащанията си. В тази връзка счита, че не дължи исковата сума, навеждайки правоизключващи, правоунищожващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, които подробно мотивира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на доказателствата, закона и всички обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно р.ІІІ от представения договор от 24.08.05г страните са постигнали съгласие да застраховат дължимите от страна на лизингополучателя вноски за всеки отдаден на лизинг обект, подробно описан в издадената застрахователна полиза(вж.т.14.1).Застрахователя е приел да покрива риска на застрахования от неизпълнение на дължимите изискуеми парични задължения от страна на неговите длъжници (лизингополучатели), представляващи лизингови вноски, произтичащи от сключените с тях договори за лизинг(т.15.1).Отговорността на застрахователя, застрахователните суми, както и застрахователното събитие и обезщетение са уговорени в чл.16, 17,18 и анексите към договора(вж. анекси №№2/01.11.05г; 5/19.05.06г; 6/19.05.06г и 2/30.11.06г).Съгл.чл.15.2 от рамковия договор риска по т.16.1 се покрива за всички лизингови договори, за които е издадена застрахователа полица с подробно описан в нея лизингов обект и е платена застрахователна премия, като отговорността на застрахователя е до изтичане падежа на всички лизингови вноски и окончателното погасяване задълженията за отдадените лизингови обекти(т.15.3).

Чрез застрахователна полица №*0000/21.02.07г(вж. и допълнителното споразумение от 18.02.09г) ЗАД “. застраховат риска на лизингодателя „И Е. Д.Л.”ЕАД от неплащане на дължимите вноски по договор за лизинг №003526-002/21.02.07г от лизингополучателя „Н. К.Е., съгласно приложените Общи условия(ОУ), като размера на единичната вноска е посочен на 8 798,68 евро, а застрахователната премия възлиза на 15 488лв. Договора за лизинг и погасителния план към него са предвидени като неразделна част от застрахователния.

Видно от представения договор за финансов лизинг №003526-002/21.02.07г, такъв действително е сключен между застрахования „И Е. Д. Л.”ЕАД, като „лизингодател” и ответника, като „лизингополучател”, по силата на който първия се е задължил да придобие и достави на втория следните два актива:нова мобилна трошачна инсталация „Fintec F 1107” и нов колесен багер „Hyundai Robez 200W-7”. Ответника се е задължил да ги използва съгласно ОУ на договора за финансов лизинг при подробно уговорените условия, а именно: да заплати общо 436 000 евро без ДДС за двете вещи, като първоначална вноска е договорена от 87 200 евро без ДДС, а останалата част от цената е предвидена да се заплати на 60 месечни лизингови вноски за срок от 60 месеца, съгласно погасителния план в посочените сметки.Като неразделната част от така сключения договор за финансов лизинг са предвидени ОУ на договора за финансов лизинг на „И Е. Д. Л.”ЕАД, погасителния план, приемо-предавателния протокол. Според споразумението от 21.02.07г лизингодателя е закупил въпросните вещи от трето лице(вж. фактурите) с цел предаване на лизингополучателя, като са посочени дължимите суми за уреждане отношенията между тях.С приемо-предавателния протокол от 26.02.07г, лизингодателя е предал на лизингополучателя лизинговите вещи,с оглед използването им.

От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за април-ноември 2007г ответника е платил 7бр. лизингови вноски, възлизащи на обща стойност 124 995,70лв, за което лизингодателя е издавал фактури, като отделните плащания, сумите по тях и датите на които са извършвани, са отразени в отделни таблица от вещото лице.Експерта е констатирал и други плащания по така сключения лизингов договор, възлизащи в размер на 23 368,57лв, въпреки издадените фактури от лизингодателя за 39 701,91лв, като уточнява, че преведената сума с платежно нареждане №BORD00161670/20.04.07 макар и по друг договор, е осчетоводена по процесния лизинг. При лизингодателя са осчетоводени общо 148 364,27лв, като платени от ответника.Неплатените вноски по лизинговия договор според експертизата са 53бр. за периода ноември 2007г – март 2012г, възлизащи на обща стойност 908 859,59лв.

Видно от трите покани за доброволно изпълнение изпратени от лизингодателя на: 21.06.07г(вж. изх.№ПР0951/21.06.07г); 28.08.07г(вж.изх.№ПР1122/28.08.07г) и 03.10.07г(вж.изх.№ПР1298/03.10.07г), и съответно получени от лизингополучателя(вж. приложените обратни разписки), последния е канен да изпълни задълженията си по лизинговия договор, като плати дължимите суми в определеният му срок. В поканата от 03.10.07г лизингодателя е отправил уведомление, че ако не плати посочената сума в 3-дневен срок, да счита договора за лизинг за прекратен от момента на изтичане на дадения за плащане срок, при което дължи връщане и на лизинговите вещи, като плати просрочените вноски, неустойки и всички други дължими суми съгласно договора.Според обратната разписка въпросната покана е връчена на ответника на 10.10.07г.

Със заявление за щета по застраховка „лизинг” от 12.10.07г лизингодателя е уведомил ищцовото дружество за настъпилото застрахователното събитие, декларирайки плащане от страна на ответника само на 4 и оставащи неиздължени 56 бр лизингови вноски, възлизащи на обща стойност 956 698,50лв. В тази връзка е образувана ликвидационна преписка в ищцовото дружество.

Според споразумение от 28.01.08г, сключено между застрахователя и застрахованото дружество, последното е уведомило на 12.10.07г ЗАД за настъпилото З. събитие – неплащане от страна на ответника на три поредни изискуеми и дължими вноски с падеж, съответно на 01.08.07г, 01.09.07г и 01.10.07г, представило е съответните покани за доброволно изпълнение с доказателства за получаването им, вкл. и покана с изх.№ПР1298/03.10.07г, с едностранното изявление за прекратяване на лизинговия договор, получена от лизингополучателя на 10.10.07г. Със същото са уточнени платените и дължимите суми от ответника, като лизингодателя е декларирал и гарантирал че е извършил всички дължими правни и фактически действия и уведомления и че лизинговия договор е законосъобразно прекратен на 14.10.07г.Постигнато съгласие на осн.т.18.2.1 от Анекс№2/30.11.06г и т.5.1.2 от ОУ на застраховката ЗАД да встъпи в погасителния план, задължавайки се да изплаща изискуемите и неплатени лизингови вноски на посочените падежи, подробно описани.С цитираното споразумение лизингодателя прехвърля на ЗАД вземането от ответника, възлизащо на 464 692,53евро, равняващо се на 908 859,59лв, като джиросва и записа на заповед, издаден в обезпечение на договора за лизинг.Лизингодателя поема ангажимента да съобщи за прехвърлянето на ответника(вж.уведомление изх.№ПР-1908/30.01.08г), както и да снабди застрахователя с нужното пълномощно да получи конкретния лизингов актив, да го владее и се разпорежда с него от името и за сметка на лизингодателя.

Според вещото лице във връзка с образуваната щета от ЗАД и споразумението от 28.01.08г, ищцовото дружество е изплатило вноските само за периода: април 2009г - февруари 2010г,включително, възлизащи общо на 188 647лв.За времето от ноември 2007г до март 2009г ищеца признава извършените му плащания от ответника в резултат на регресните покани.

ЗАД е отправило покана с изх.№100-1430/04.05.10г до ответника, получена от последния на 11.05.10г(л.70-71),с която го канят в 7-дневен срок, считано от връчването му да им преведе сумата от 189 588,71лв, която твърдят че им дължи по чл.213 КЗ в резултат на изплатеното от тях З. правоотношение на лизингодателя, но безрезултатно.

Според свидетелските показания на Б., воден от ответника и В., воден от ищеца, лизинговите вещи са предадени на ЗАД, като първия твърди че това е станало март-април 2009г.Втория свидетел сочи, че машините са иззети февруари-март 2010г, след спиране плащанията на лизинговите вноски, оставили ги на сграда и понастоящем лизингодателя се е разпоредил с тях.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ предвижда възможността за застрахователя с плащането на застрахователното обезщетение да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Уважаването на така предявеният иск предполага доказването наличието на застрахователен договор, възникване на застрахователното събитие и извършването на валидно плащане по него.

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин съществуването на застрахователен договор между ищцовото дружество и „И Е. Д. Л.”ЕАД, материализиран в застрахователна полица №*/21.02.07г, сключен съгласно приложените ОУ и договора от 24.08.05г с анексите към него. Предмета на застраховката се заключава в покриване риска от неплащане на дължимите вноски по договора за финансов лизинг №003526-002/21.02.07 до 19.02.2012г или 60 месеца. По тези въпроси не се спори, както и че последния е сключен между „И Е. Д. Л.”ЕАД и ответника, чрез който ЕАД е предоставило за възмездно ползване на ответника две подробно описани машини: нова мобилна трошачна инсталация „Fintec F 1107” и нов колесен багер „Hyundai Robez 200W-7” срещу задължението да заплаща определената в договора цена, съгласно погасителния план.С подписването на договора,респ. доставката на машините от лизингодателя(вж. споразумението от 21.02.07г), плащането на първоначалната вноска и получаването на лизинговите вещи (вж.приемо-предавателния протокол от 26.02.07г) за ответника е възникнало задължението да плаща лизинговите вноски в договорените размери и условия, съгласно ОУ и договора от 24.08.05г.Според заключението на вещото лице за периода април – ноември 2007г ответника е платил на лизингодателя 7бр лизингови вноски, възлизащи общо на 124 99,70лв.Видно от таблицата на л.4 от допълнителното заключение обаче плащанията са неточни във времево и количествено отношение – вместо на уговорените дни 01.04.07г, 01.05.07г, 01.06.07г, 01.07г.07г да заплати лизинговите вноски в договорените размери съответно на 17 711,57лв, 17 696,66лв, 17 681,64лв и 17 666,52лв, лизингополучателя е превеждал по-малки суми и то след горните дати, както следва: на 02.04.07г на два пъти е превел общо 17 685,94лв, на 25.06.07г – 8 203,51лв, на 20.04.07г – 1 764,28лв и на 07.08.07г – 30 595,62лв. В резултат на неадекватното на дължимото изпълнение, въпреки отправяните от лизингодателя покани за доброволно изпълнение на 21.06.07г, 28.08.07г и 03.10.07г(вж. поканите), за него възниква потестативното право да развали договора за лизинг съгласно т.15.1 от ОУ към него, тъй като лизингополучателя не е платил дължими и изискуеми суми по лизинга в срок, далеч надхвърлящ уговорените 20 дни.Ето защо волеизявлението за разваляне, материализирано в последната покана следва да се приеме за породило своя ефект след последвалото неизпълнение в указания срок от достигането си до адресата на 10.10.07г(вж. обратната разписка, неоспорена от ответника) да плати сумите и върне вещите.Още повече, че то е извършено и при съблюдаване нормите на т.9.9.1-3 от ОУ на застраховка „лизинг”, тъй като лизингодателя е изпращал три поредни писмени покани за доброволно изпълнение, последната от които с изискуемото уведомление за прекратяване на договора за лизинг.Поради това доводите на ответната страна срещу прекратяването са неоснователни.

При така извършеното прекратяване на лизинговия договор поради спиране плащанията на лизинговите вноски и невръщане на лизинговите обекти, застрахователното събитие следва да се приеме за настъпило(арг.т.2 и 3 от ОУ на застраховката „лизинг” и т.18.1.1 от Анекс №2/30.11.06г към договора за застраховка). За застрахователя възниква задължението да обезщети застрахования, което съгл.т.5.1,вр. с т.9.1 от ОУ се осъществява чрез възстановяване на фактическата власт върху лизинговите вещи, а когато това е невъзможно – заплаща З. обезщетение.Със заявлението за щета по застраховка „лизинг” от 12.10.07г лизингодателя декларира 56бр неплатени лизингови вноски на обща стойност 956 698,50лв и в тази връзка е образувана преписка.В споразумението от 28.01.08г между страните по застрахователното правоотношение лизингодателя декларира плащането на всички вноски от лизинговия договор от ответника, дължими до момента на прекратяването, като част от които са платени след развалянето.Цитираното споразумение обаче материализира цесия, чрез която лизингодателя прехвърля на ищцовото дружество вземането си от ответника в размер на 464 692 евро, равняващи се на 908 859,59лв и джиросва записан заповед, издаден в обезпечение на лизиниговия договор.Цената на така прехвърленото вземане ЗАД се е задължило да заплати при условията и в сроковете, уговорени в т.9 от споразумението - като заплаща изискуемите и неплатени лизингови вноски на посочените в погасителния план падежи, подробно описани.Видно от представените от ответника платежни нареждания същият е превеждал суми, които нямат характера на З. обезщетение, а плащания по горната цесия.

Едва с докладите по щетата, изготвени от св.В. за период април 2009г – февруари 2010г на застрахования са определени и изплатени обезщетения в общ размер на 188 647лв, представляващи 11бр. лизингови вноски за посочения период(вж. преводните нареждания и съдебно-счетоводната експертиза). Застрахователното обезщетение обаче е изплатено след като лизинговите вещи са иззети през март 2009г от ЗАД.Този извод се обосновава от показанията на св.Б., който изрично отнася изземването на лизинговите вещи към март-април 2009г, когато лично по нареждане на управителя на ответното дружество предал и двете машини на св.В..Съда възприема показанията на Б. досежно момента на изземването, а не сочения такъв от св.В., тъй като са подробни, логически последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал. Преценявани по реда на чл.172 ГПК настоящият състав намира за достоверни тези на св.Б., а не изнесеното от В..Макар всеки от тях да е в трудови правоотношения с поискалата го страна, Б. е бил само работник, докато за разлика от него В. освен че движил преписката около щетата при ищеца(вж. показанията му,писмените доказателства и становището на ищеца в писмената защита), се е явил при изземването още и като „пълномощник на лизингодателя” (вж.св.В.).Поради това личната му заинтересованост от изхода на настоящият процес е очевидна и показанията му явно целят обслужване тезата на ответника, а не разкриване на обективната истина. Следва да се отбележи още, че изземването на активите именно през март-април 2009г е логично не само от правна, но и от житейска гледна точка да доведе до спиране плащанията на лизингополучателя към ищеца по цесията, което преустановяване е безспорно установен факт.Поради това изложените в тази връзка доводи на ищеца се явяват неоснователни, за разлика от тези на ответника.Твърденията на ищеца досежно осъждането на св.Б., дори да се приемат за доказани, не разколебават доказателствата стойност на показанията му, тъй като не се установи да рефлектира върху тях пряко или косвено.По аналогични съображения се явяват несъстоятелни и не променят горните изводи твърденията им за недоказаната му трудовоправна връзка с ответника.

С изземването на вещите от лизингополучателя и предаването им на „И Е. Д. Л.”ЕАД(вж.св.В.) по арг. на чл.5.1 от ОУ на застраховката „лизинг” задължението на застрахователя за обезщетяване, се явява изпълнено.Този извод се обосновава от редакцията на цитираната клауза, с която страните по застрахователното правоотношение са договорили обезщетяване именно чрез възстановяване на фактическата власт върху лизинговите обекти в натура и само „когато това е невъзможно – заплащане на З. обезщетение”.Същата градация на ищцовите задължения е залегнала и в т.9.16 от ОУ, което допълнително разкрива волята на страните по застраховката досежно начина на обезщетяване.В предвид горното ищцовото дружество не е дължало З. обезщетение, напротив имал е основание да откаже плащането му щом е върнал лизинговите обекти на застрахования, дори последния да откажа приемането им(т.4.12 от ОУ).Като не е съобразил горното застрахователното обезщетение не е валидно изплатено.

По изложените съображения настоящия състав счита, че суброгирането на ищеца и регресният му иск срещу ответника не намират опора в чл.213, ал.1 КЗ.Поради това следва да се отхвърли като неоснователен иска за заплащане на сумата от 188 647лв, изплатено по щета №100 07 1402 00009 З. обезщетение, представляващо сбора от неплатените лизингови вноски за времето от април 2009г до февруари 2010г, включително, на основание застрахователна полица №07 320 1402 */21.02.07г, произтичащи от договор за лизинг№003526-002/21.02.07г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Доводите за недействителност, респ. нищожност на договора за застраховка поради сключването на договор за цесия, са неоснователни.Касае за отделни правоотношения, възникнали в резултат на договорната автономия, за което липсва законова пречка.В този контекст останалите доводи и възражения на ответната страна в тази насока също не намират опора в закона и доказателствата по делото.

Несъстоятелно е и възражението на лизингополучателя за лишаването им от възможност от лизингодателя да върнат или придобият собствеността върху лизинговите обекти, след като с поканата за едностранно разваляне на договор за лизинг изрично са поканени да ги върнат.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК ищцовата страна дължи на ответника заплащането на направените по делото разноски за адвокат, които въпреки посочената сума от 2000лв в списъка по чл.80 ГПК следва да се присъдят в размера, описан в договора за правна защита и съдействие, а именно – 600лв.Докато направените от ищеца разноските си остават за негова сметка

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска по чл.213 КЗ на ЗАД”.,ЕИК ...., седалище и адрес на управление в Г.С., район „С.”, ул.”Ст.К.”№, против “. К.Е., ЕИК...., седалище и адрес на управление в Г.Р., ж.к.”И.”,Б., .3, А., за заплащане на сумата от 188 647лв, изплатено по щета №100 07 1402 00009 З. обезщетение, представляващо сбора от неплатените лизингови вноски за времето от април 2009г до февруари 2010г, включително, на основание застрахователна полица №07 320 1402 */21.02.07г, произтичащи от договор за лизинг№003526-002/21.02.07г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

ОСЪЖДА ЗАД”.,ЕИК ...., с посочен по-горе адрес, да заплати на „Н. К.Е., ЕИК ...., с посочен по-горе адрес, сумата от 600лв, представляващи направени по делото разноски за адвокат пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок, считано от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: