Решение по дело №9324/2020 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,09.12.2021 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ГО ІV -А въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември  през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА

При участието на секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 9324 по описа за 2020 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                  С решение от 24.06.2020 г., постановено по гр. д.73008/19 г., СРС -162 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ТПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, че Б.Т.Б. дължи на „Д.З.“ АД сумата от 7729,37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.03.2018 г. в гр. София, за което е образувана щета при ищеца под номер *********/27.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 06.11.2018 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2018 г. по гр.д. № 70917/2018 г. по описа на СРС, 162 състав.

ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 204,59 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 454,59 лв., разноски в исковото производство.

               Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответника.Твърди, че решението било незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните норми.Не излага съображения.Моли да се отмени решението и да се отхвърлят предявените искове.Претендира разноски .

                 Въззиваемата страна  изразява становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски.

                 Пред въззивната инстанция не са приети  нови доказателства.

                Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

                Съобразно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта –в обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен от посоченото в жалбата.

                 Видно от депозираната жалба в срока за обжалване на първоинстанционното решение въззивникът не е изложил пороците на постановения съдебен акт.Съдът не е длъжен да му указва да стори това,защото законът не го изисква-чл.262 ал.1 ГПК.След изтичане на срока за обжалване  е преклудирана възможността да се сочат пороците на решението,тъй като ще бъдат несвоевременно подадени.

                 Въпреки това ,СГС намира,че първоинстанционният съд е съобразил представените по делото доказателства и ти е обсъдил в тяхната цялост.Правилно е приел,че ищецът е доказал претенциите си.Налице са били всички предпоставки,обуславящи основателността на регресната претенция срещу ответника: валиден договор за имуществена застраховка,настъпило застрахователно събитие,вреди,в причинна връзка с настъпилото ПТП,заплащане на застрахователно обезщетение,виновно поведение на ответника в качеството му на водач на МПС,извършеното застрахователно плащане  е под установения размер от вещото лице,поради което искът е основателен в пълния предявен размер.

            Предвид изложеното съдът намира,че решението на СРС следва да бъде потвърдено  като правилно,в съответствие с материалния и процесуалния  закон.

           Въззиваемата страна претендира разноски ,поради което  следва да й бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

           Воден от горното, СГС

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА    решение 24.06.2020 г., постановено по гр. д.73008/19 г., СРС -162 с-в.

         ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

          РЕШЕНИЕТО   подлежи на  обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                              2.