Определение по дело №39617/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 38948
Дата: 18 септември 2025 г. (в сила от 18 септември 2025 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20251110139617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38948
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110139617 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на „* срещу А. Г. Г., като
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от 15.45 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА гр. д. № 77456/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, по
настоящото дело за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „* срещу А. Г. Г. с искане спрямо ответника да
бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 404.56 лв.,
1
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40013136323
от 03.11.2022 г., ведно със законна лихва от 31.12.2024 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 135.79 лв., за периода от
10.07.2023 г. до 05.08.2024 г., лихва за забава в размер на 105.55 лв. за периода
от 11.12.2022 г. до 05.08.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 77456/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД за осъждане на А. Г. Г. да заплати на „* сумата от 145.84 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата
от 147.65лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси, ведно със законната лихва от 04.07.2025 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 40013136323 от 03.11.2022 г. в размер на 500 лв.,
предоставени на ответника. Бил уговорен ГПР от 48,81 % и ГЛП от 41 %, като
кредитополучателят следвало да погасява кредита на месечни вноски за срок
от 24 месеца. Поддържа, че ответникът бил направил плащания в общ размер
на 373.95 лв. Сочи, че на 05.08.2024 г. била настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, след което е започнало начисляването на законна лихва. По
отношение на осъдителния иск сочи, че ответникът е поискал и закупил
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което дължи съответното
възнаграждение. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че не договорът за кредит бил нищожен, поради нарушение
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като не били включени всички
суми, които формирали ГПР в т. .ч и за допълнителните услуги. Посочва, че се
дължала единствено чистата стойност на кредита, като ответницата вече била
заплатила сумата от 373.95 лв., която следвало да се приспадне от дължимата
главница.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е да
докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор за потребителски
кредит № 40013136323 от 03.11.2022 г., сключен между ищеца и ответника,
въз основа на който ищецът е предоставил на ответника парична сума, а за
ответника е възникнало задължение да върне на ищеца предоставената сума и
да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че
претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали
изискуеми, в т.ч. че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, както и че волеизявлението е достигнало до
кредитополучателя.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422
2
ГПК с правно основание с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В доказателствена тежест на ищеца по осъдителния иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит № 40013136323 от 03.11.2022 г., в който са уговорени
валидни клаузи за дължимост на възнаграждения за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, които реално са предоставени, техния размер, както и че е
настъпил падежът на вземанията.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между „* и А. Г. Г. е сключен договор за потребителски
кредит № 40013136323 от 03.11.2022 г. за сумата от 500 лв., предоставена на
ответника, както и че ответникътпо процесния договор за кредит бил изплатил
на ищеца сумата от 373.95 лв.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите по процесния договор, както и че ищецът има
възможност да представи доказателства, от които да е видно, че тези клаузи са
индивидуално договорени.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
3
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4