Решение по дело №2262/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 93, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

Образувано е по жалба на "ЗАПРЯНОВИ - 03" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя В. З., чрез адв. Х. К., против Писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/– Пловдив, с което е прието, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив е загубило правното си действие, тъй като в петгодишния срок от датата на влизането му в сила не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение.

Жалбоподателят счита, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Твърди, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. е влязло в сила на 08.01.2018г., като с писмо изх.№ Е-26-3-50/25.02.2019 г. от заместник-министъра на енергетиката на дружеството е предоставено Удостоверение № 552 за търговско откритие, подпечатан план за запасите и ресурсите и количества отразени запаси и ресурси, и съгласувани „Кондиции за изчисляване на запаси и ресурси от индустриални материали в находище „Делчевото - 2“, участък „Делчевото - 2 юг“, община Асеновград, област Пловдив“, а с Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет на дружеството е предоставена концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив, като е определен срок на концесията 35 години. Според жалбоподателя, с предприемането на действия по заявяване на започване на процедурата по предоставяне на съгласие, както и с издаването на Решение № 863 от 02.11.2022 г. е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, защото без това волеизявление същото е обективно невъзможно. Посочва още, че с писмо с изх. № ВХ-05-1090 от 05.12.2022 г. до директора на Държавно горско стопанство – Асеновград е заявено искане за предоставяне на съгласие за достъп до съществуващ горски път до находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, като е издадено и Разрешително за достъп до горски територии по чл. 148, ал. 3, т. 1 от Закона за горите, рег. № РДГ10-11911 - 23.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, а с писмо с вх. №0-45201 от 23.12.2022 г. дружеството е уведомило Директора на РИОСВ - Пловдив, че започва строително-монтажните дейности в находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”. Според жалбоподателя посочените документи доказват наличието на факти за започване на дейности по реализиране на инвестиционното предложение. Твърди се още нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК. Иска се отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в постъпили по делото писмени бележки.

Ответникът – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - [населено място], чрез процесуалния си представител Г. С. (служител с юридическа правоспособност), изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованите страни - К. Г. Ф. и М. Х. Х., чрез адв. С., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представено по делото становище на лист 418 и сл.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че атакуваното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт и счита жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна.

По допустимостта:

Обжалваното писмо представлява декларативен индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.2 АПК, с което се отрича съществуването на едно право. Характерно за декларативния индивидуален административен акт е, че когато компетентният орган установи наличието на възникнало въз основа на закона право и / или задължение, той е длъжен да издаде съответния акт. По този начин с акта се декларира, признава пораждането, изменението или погасяването на правата или задълженията на конкретния субект. Това обяснява и необходимостта от наличието на предварителен етап, предхождащ издаването на този вид актове, целта на който е да се установят фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото законосъобразно издаване. В оспорваното писмо се възпроизвежда установеното и обективирано в Констативен протокол № 0011683 от 04.05.2023 г. от служители на РИОСВ Пловдив, че на концесионната площ не е установено наличие на техника и извършване на пробивно-взривни дейности на терен, като ответния орган е направил извод, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив е загубило правното си действие, тъй като в петгодишния срок от датата на влизането му в сила не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. Такава констатация за загубило правното си действие решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС е предвидена в разпоредбата на чл. 93, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда. Когато има произнасяне на това основание с акт на администрацията и извод, че правата произтичащи от решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС са прекратени поради изтичане на петгодишен срок, то тогава е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК. Писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. на РИОСВ – Пловдив засяга права и законни интереси на жалбоподателя "ЗАПРЯНОВИ - 03" ООД, произтичащи от издаденото Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, чието правно действие се признава от органа за прекратено, респективно представлява волеизявление за погасяване на права. В тази насока е и практиката на ВАС, макар и отнасяща се за актове издадени във връзка с чл.99, ал.12 от ЗООС - за загубило правното си действие решение по ОВОС, а в случая решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС: Решение № 5823 от 14.05.2024 г. по адм. дело № 6578/2023 г. по описа на ВАС, VI о., Определение № 4887 от 10.05.2023 г. . по адм. дело № 2974/2023 г. по описа на ВАС, VI о., Определение № 3646 от 05.04.2023г. по адм. дело № 3073/2023г. по описа на ВАС, VI о., Решение № 3147 от 14.03.2024 г. по адм. д. № 7853/2023 г. по описа на ВАС, VI о. Правният ефект от актовете издадени на основание чл. 93, ал. 8 и на основание чл. 99, ал. 12 от ЗООС е един и същ, а именно волеизявление за прекратяване на права произтичащи от решение, което в единия случай е такова, с което е преценено да не се извършва ОВОС, а в другия - на решение по ОВОС.

Оспореното писмо е връчено на адреса на дружеството жалбоподател на 11.07.2023г., видно от известие за доставяне на лист 235 по делото.

На основание чл.22, ал.5, т.1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, на 07.07.2023 г. на страницата на РИОСВ- Пловдив е публикувано "Съобщение за загуба на правно действие на Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. за преценяване необходимостта от ОВОС" (лист 236), като по делото е приложено извлечение от дневника за публикувани съобщения в интернет (лист 237). Посоченото съобщение е публично достъпно на интернет страницата на РИОСВ- Пловдив: [интернет адрес]?module=documents&object=category&action=list&doc_cat_id=49. Доколкото обаче в публикуваното съобщение и в оспореното писмо не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, то приложим в случая е удължения двумесечен срок за оспорване съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, според която разпоредба когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Поради това дори и да се приеме, че жалбоподателят е уведомен на по-ранната дата 07.07.2023г. (датата на публикуване на съобщението на интернет страницата на РИОСВ – Пловдив), удължения двумесечен срок за оспорване изтича на 07.09.2023., а жалбата е подадена на 04.09.2023г.

От изложеното следва, че жалбата като подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване и при наличие на правен интерес, се явява ДОПУСТИМА, противно на направеното в тази насока възражение от процесуалния представител на ответника.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г. (лист 210-211), издадено от ЗА Директор на РИОСВ - Пловдив е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение (ИП) "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото – 2" (66,165 дка), землище на [населено място], община Асеновград", което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, с местоположение: участък "Делчевото – 2 юг", с площ 44347 кв. м. и съпътстваща площ с размер 20818 кв. м., с възложител "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД.

Посоченото решение №ПВ-37-ПР/2016 г. е обжалвано от Сдружение "Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО", ЕИК ********* и е образувано административно дело № 1026 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016 г. С Решение № 579 от 13.04.2017 г. (лист 211-229), жалбата на Сдружение "Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО" е отхвърлена. Решението на Пловдивски административен съд е оставено в сила с Решение № 235 от 08.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 6605/2017 г., VI o. Съответно, Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г. е влязло в сила на 08.01.2018 г.

По преписката са представени писмо вх. № О-4520-1/23.12.2022 г. (лист 238) и писмо вх. № О-4520-3/09.01.2023 г. (лист 245), с което управителя на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД уведомява директора на РИОСВ – Пловдив съответно, че започва строително-монтажни дейности в находище "Делчевото 2“, участък "Делчевото – 2 юг", при което със собствени средства и механизация привежда пътищата в състояние да приемат транспортния трафик, който ще обслужва концесионния добив, както и че е започнало фактическото осъществяване на инвестиционното предложение с обезопасяване на кариерния борд, който граничи с основния извозен път до концесионната площ.

С писмо изх. № ОВОС-1474-8/13.04.2022 г. (лист 242), директорът на РИОСВ – Пловдив уведомил управителя на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД, че Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. е в законова сила и губи правно действие на 08.01.2023г., а с писмо вх. № О-4520-2/06.01.2023 г. (лист 243) управителя на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД уведомил директора на РИОСВ – Пловдив, че Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземните богатства от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив е обжалвано и до решаване на спора от ВАС процедурата по сключване на концесионния договор е спряна, като е спрян и започнатия процес на осъществяване на инвестиционното предложение „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ „Делчевото-2“ (66.165 дка), землище [населено място], община Асеновград, област Пловдив“.

С писмо с изх. №О-4520-4/16.01.2023 г. директорът на РИОСВ – Пловдив е поискал от Министъра на енергетиката да определи представител на Министерство на енергетиката за извършване на съвместна проверка на място във връзка с Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД (лист 250). В отговор с писмо с вх. № О-4520-5/23.01.2023 г. (лист 251 – 252), директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ посочил, че Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет не е влязло в сила и не е сключен концесионен договор за добив на подземни богатства от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, община Асеновград, област Пловдив и не са налице съгласувани цялостен и годишен работен проект за добив по предвидения за това ред. Посочено е още, че подадените жалби от физически и юридически лица са присъединени от ВАС за общо разглеждане, като общото производство по тях е продължило по адм.дело № 11003/2022г. по описа на ВАС, като към 16.01.2023г. делото не е насрочено за разглеждане. В отговора е посочено, че преценката попадат ли извършените от дружеството дейности в обхвата на ИП, одобрено с Решение № ПВ-37-ПР/2016 е в правомощията на директора на РИОСВ – Пловдив.

С писмо с вх. № ОВОС-1474-16/01.02.2023 г. (лист 253), "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД е уведомило директора на РИОСВ - Пловдив, че е започнало фактическото осъществяване на ИП „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ „Делчевото-2“ (66.165 дка), землище [населено място], община Асеновград, област Пловдив“. Към писмото са приложени Разрешително за достъп до горски територии № РДГ10-11911-23.12.2022г. (лист 255) и Цялостен работен проект за добив и първична преработка на неметални подземни богатства – индустриални минерали – мрамори от находище „Делчевото – 2“, участък „Делчевото-2 юг“, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив (лист 257 и сл.).

С писмо с вх. № ОВОС-1474-17/13.02.2023 г. (лист 344), зам.-министърът на околната среда и водите указал на директора на РИОСВ – Пловдив да разпореди проверка, която да установи дали е започнало осъществяване на инвестиционното предложение, за което има постановено Решение за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС № ПВ-37-ПР/2016. В отговор с писмо с изх. № ОВОС-1474-20/16.03.2023 г. (лист 349-351) директорът на РИОСВ – Пловдив уведомил зам.-министъра на околната среда и водите, че на 10.01.2023г. е направен опит за извършване на проверка на място, но поради обилен валеж и трудно проходим горски път, на около 500 метра от главен път [населено място]-[населено място], автомобилът на възложителя е заседнал на път и поради невъзможност за достигане на участъка предмет на ИП не е извършена проверка на място. Проверката е обективирана в КП № 0011681 от 10.01.2023г. (лист 247-248).

С писма (на лист 355-356) с изх. № ОВОС-1474-37/30.05.2023 г. и изх. № ОВОС-1474-38/30.05.2023 г. (препратено до дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерство на земеделието – лист 357), директорът на РИОСВ – Пловдив е изискал информация съответно от кмета на община Асеновград и от директора на ОД „Земеделие“ – Пловдив, относно това дали е извършвана промяна в статута на територията, в която попада кариерата (концесионна площ „Делчевото-2 юг“) във връзка с реализацията на инвестиционното намерение. От община Асеновград е отговорено, че не е започнала процедура за промяна статута на територията, а от страна на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерство на земеделието е отговорено, че в министерството не са налични документи, касаещи проведена процедура по реда на ЗОЗЗ и правилника за прилагането му. Съгласно писмо с вх. № ОВОС-1474-52/14.07.2023 г. (лист 362), концесионната площ не попада в земеделска земя.

На 04.05.2023 г. двама служители в РИОСВ - Пловдив, Д. Г. Д. - директор на Дирекция "ПД" и Я. Д. И. - гл. експерт, с участието на Е. Г. Я. - ст. инспектор в Отдел "ЕОС" (екология и околна среда) в община Асеновград и в присъствието на П. Д. Г. - кметски наместник на [населено място], извършили извънредна проверка на концесионна площ "Делчевото – 2" на кариера за добив на мрамори и баластра, находяща се в [населено място], община Асеновград, ПИ с [идентификатор], във връзка с писмо на МОСВ с Изх. № 48-00-455/13.04.2023 г. и Вх. №ОВОС-1474(30)/13.04.2023 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 0011683 от 04.05.2023 г. (лист 352-354), според който във връзка с издадено Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ- Пловдив за ИП: "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото – 2" (66, 165 дка), землище на [населено място], община Асеновград", с възложител "ЗАПРЯНОВИ – 3" ООД е констатирано следното: „При извършеният оглед на част от [имот номер], землище на [населено място] в края на пътя водещ до проучвателната зона, попадащ в концесионната площ на обекта, не се установи наличие на техника. Не се констатира извършване и следи от пробивно-взривни дейности по скалните масиви на терена. Част от пътя в концесионната площ е засипан със земно-скална маса". Видно от представения от жалбоподателя Приемо-предавателен протокол на лист 209 по делото, Констативен протокол № 0011683 от 04.05.2023 г. е връчен на представител на "ЗАПРЯНОВИ – 3" ООД на 17.08.2023г.

Както бе посочено по-горе, на 07.07.2023 г. на страницата на РИОСВ- Пловдив в интернет е публикувано "Съобщение за загуба на правно действие на Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. за преценяване необходимостта от ОВОС" (лист 236), според което Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ- Пловдив е загубило правно действие.

С оспореното в настоящото производство писмо с Изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. (лист 234), директорът на РИОСВ - Пловдив уведомил жалбоподателя и министъра на енергетиката, на основание чл. 22, ал. 4 и ал. 5, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната /НУРИОВОС/, за резултатите от извършената на 04.05.2023 г. проверка, обективирана в КП № 0011683 от 04.05.2023 г. Адресатите на писмото са уведомени, че Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ- Пловдив е загубило правно действие.

От страна на жалбоподателя по делото са представени: Разрешително с рег. № РДГ10-11911 - 23.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив (лист 30-31); Писмо изх. № Е-26-3-88 от 28.11.2022 г. от Министерство на енергетиката (лист 43), с което управителя на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД е уведомен, че във ВАС са получени жалби срещу Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземните богатства от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив и до решаване на спора от ВАС процедурата по сключване на концесионния договор е спряна; Писмо с изх. № Е-26-3-53 от 02.06.2022 г. от Министерство на енергетиката (лист 46-47); Писмо с изх. № 35 от 19.04.2022 г. до Министерство на енергетиката, Дирекция „ПРКК“ (лист 49); книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (лист 153 и сл.); ежедневни отчети; Заповед № 32.03.11.2022 г. за назначаване на технически ръководител (лист 160); Кантарни бележки (лист 164 и сл.); пътни листове и товарителници (лист 190 и сл.); множество писма за кореспонденция в периода 2016г.-2022г. между "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД и Министерство на енергетиката, РИОСВ – Пловдив, община Асеновград, ТП „ДГС“ Асеновград.

В с.з. от 09.05.2024г. от процесуалния представител на жалбоподателя е представено заверено копие на Определение № 1936 от 06.03.2023г. по адм.дело 943/2023г. по описа на Административен съд – София-град (лист 448-454) с отбелязване влязло в сила на 06.12.2023г., с което са оставени без разглеждане жалби на физически и юридически лица, сред които и заинтересованите в настоящото производство страни К. Г. Ф. и М. Х. Х. срещу Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД.

От процесуалния представител на ответника по делото са представени: Писмо с изх. № ОВОС-1474-1/15.12.2020 г.; Писмо с изх. № ОВОС-1474-2/23.12.2020 г.; Писмо с изх. № ОВОС-1474-3/15.11.2021 г.; Писмо с изх. № ОВОС-1474-4/22.11.2021 г. и Констативен протокол № 0010452/24.01.2022 година.

От заинтересованите страни по делото са представени: Решение № 3-01-205/28.04.2023г. на директора на „Южноцентрално държавно предприятие“ по ЗДОИ (лист 442); писмо от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за предоставяне на информация по ЗДОИ; писмо от МРРБ до МИК Горнослав; Писмо от инспектората на Министерство на околната среда и водите от 2016г.

От трети неучастващи по делото лица са представени, както следва: от Министерство на енергетиката – кореспонденция между Министерство на енергетиката и "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД във връзка със сключения концесионен договор за добив на подземни богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив (лист 462 и сл.); от Регионална дирекция по горите - Пловдив – цялата преписка по издаването на Разрешително за достъп до горски територии по реда на чл.148, ал.3, т.1 от Закона за горите с рег.№ РДГ 10-11911 от 23.12.2022г. (лист 723 и сл.).

Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - мрамори, от находище “Делчевото - 2“, участък „Делчевото – 2 юг“, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив, както и Договор от 26 март 2024г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - мрамори, от находище “Делчевото - 2“, участък „Делчевото – 2 юг“, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив са публично достъпни в централизираната електронна информационна система Национален концесионен регистър: https://nkr.government.bg/ConcessionaireProcedures/ConcessionaireProcedureInfo/aece63a8-212e-4be0-801f-cb95eb5d0a30.

С Определение от 25.05.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, а с Определение от 12.03.2024г., съдът е указал доказателствената тежест и на заинтересованите страни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.8 от ЗООС решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда. По силата на § 12а, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗООС, срокът започва да тече от датата на влизане в сила на решението по чл. 93, ал. 2 и 3. Каза се по-горе, че с Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г. (лист 210-211) издадено от ЗА директор на РИОСВ - Пловдив е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение (ИП) "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото – 2" (66,165 дка), землище на [населено място], община Асеновград", което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, с местоположение: участък "Делчевото – 2 юг", с площ 44347 кв. м. и съпътстваща площ с размер 20818 кв. м., с възложител "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл.93, ал.3 във вр. ал.1, т.1 от ЗООС. Според чл. 22, ал. 4 от НУРИОВОС, в случаите по чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 от ЗООС проверката относно незапочването на осъществяване на инвестиционното предложение се извършва от съответната РИОСВ, като в срок 7 дни след проверката се уведомяват възложителят и МОСВ за резултатите, когато решението е издадено от министъра на околната среда и водите. А съгласно чл. 22, ал. 5 от НУРИОВОС органът, постановил решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС, оповестява резултатите от проверката по ал. 4, като: 1. публикува съобщение на интернет страницата си; 2. информира писмено съответния орган за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение за съобразяване с характера на резултатите от проверката по ал. 4. С оглед посочените разпоредби на ЗООС и НУРИОВОС, компетентен да извърши преценката относно загубване на правно действие на решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС е органът, издал решението (така Решение № 5823 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2023 г., VI о.). След като Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г. е издадено от директора на РИОСВ – Пловдив, следователно последният е компетентен да издаде и акт по чл. 93, ал.8 от ЗООС.

Актът е издаден в писмена форма, като са посочени фактически и правни основания за издаването му.

Съдът счита, че при издаването на оспореното писмо са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал.1 АПК, органът не е извършил пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт, което от своя страна е довело и до несъответствие на обжалвания акт с материалния закон.

Между страните по делото не е спорно, че Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г., издадено от директора на РИОСВ – Пловдив е влязло в сила на 08.01.2018 г., след проведено съдебно обжалване. Ответникът в настоящото производство с писмо изх. № ОВОС-1474-8/13.04.2022 г. (лист 242) е уведомил управителя на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД, че с Решение № 235/08.01.2018г. ВАС оставя в сила Решение №ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, като последното губи правно действие на 08.01.2023г.

Констатацията, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив е загубило правното си действие, тъй като в петгодишния срок от датата на влизането му в сила не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение се основава на проверката от 04.05.2023 г., извършена от служители на РИОСВ – Пловдив, с участието на инспектор в Отдел "ЕОС" в община Асеновград и в присъствието на кметски наместник на [населено място] на концесионна площ "Делчевото – 2" на кариера за добив на мрамори и баластра, находяща се в [населено място], община Асеновград, ПИ с [идентификатор], както и на писмо изх.№ Е-92-00-42/23.01.2023г. на Министерство на енергетиката (информиране, че Решение № 863 от 02.11.2022г. на Министерския съвет е обжалвано и не е влязло в сила, респективно не е сключен концесионен договор), писмо вх.№ ОВОС-1474-44/04.07.2023г. на община Асеновград (уведомяване, че в общината не е започнала процедура за промяна статута на територията) и писмо вх.№ ОВОС-1474-48/07.07.2023г. на Министерство на земеделието и храните (информиране, че няма постановено решение на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди на концесионната площ). Според съдържанието на констативния протокол от 04.05.2023г., при проверката не е установено наличие на техника, не е констатирано извършване и следи от пробивно-взривни дейности по скалните масиви на терена.

Според § 1, т.17 от ДР на ЗООС, "инвестиционно предложение" /ИП/ е: а) предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми; б) друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.

Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС, ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, съгласно Приложение № 1 и № 2 от същия закон, а съгласно чл. 82, ал. 2 ЗООС, оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон. В съответствие с чл. 82, ал. 5 ЗООС, оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение.

Тъй като всяко инвестиционно предложение при реализирането му, в зависимост от неговия характер, преминава през отделни етапи на съответните приложими за него процедури по реда на специални закони, които са различни, следва прилагането на посочените разпоредби на ЗООС да е съобразено с конкретното инвестиционно предложение и изискванията на специалния закон за неговото одобряване/разрешаване. При тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 ЗООС, трябва да се прави разлика между предприети действия по подготовка на осъществяване на ИП (като промяна на предназначението на земята, изработване и одобряване на ПУП и т. н.) и започнало осъществяване на ИП.

Настоящият съдебен състав, съобразява и приетото с Решение № 3147 от 14.03.2024 г. по адм. д. № 7853/2023 г. от Върховен административен съд, VI о., според което осъществяването на ИП по смисъла на чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 от ЗООС е започнало, когато в посочения 5-годишен срок от влизане в сила на решението по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е започнало фактическото осъществяване на ИП или е издаден съответният административен акт, който разрешава/одобрява осъществяването на ИП по специален закон и в който е заложен срок за осъществяване на ИП. Според ВАС, съответният акт за разрешаване/одобряване по специален закон следва да не е загубил правно действие към датата на извършване на проверката на контролния орган по околна среда. Вярно е, че предмет на настоящото дело е акт по чл. 93, ал. 8 от ЗООС, а Решение № 3147 от 14.03.2024 г. по адм. д. № 7853/2023 г. по описа на ВАС се отнася за акт по чл. 99, ал. 12 от ЗООС, но загубата на правно действие и по отношение на решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС (по чл. 93, ал. 8 ) и по отношение на решението по ОВОС (чл. 99, ал. 12), законодателят обвързва с незапочване на осъществяването на инвестиционното предложение. Доколкото ЗООС не сочи различно тълкуване на израза „не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение“ употребен в двете разпоредби, то възприетото от ВАС в цитираното решение е приложимо и в настоящия случай.

Нещо повече, според Указание № 91-00-50 от 5.10.2016 г. (актуализиращо Указание № 91-00-78 от 15.07.2014 г.), издадено от министъра на околната среда и водите, относно правното действие на Решенията за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда и Решенията по ОВОС /публично достъпно на официалната интернет страница на Министерство на околната среда и водите/, осъществяването на ИП по смисъла на чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 от ЗООС е започнало, когато в посочения 5-годишен срок от влизане в сила на решението по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е започнало фактическото осъществяване на ИП или е издаден съответният административен акт, който разрешава/одобрява осъществяването на ИП по специален закон и в който е заложен срок за осъществяване на ИП. Указанията на министъра на околната среда и водите са отменени с писмо изх.№ 91-00-50 от 02.08.2021г., но както е отбелязал и ВАС в Решение № 3147 от 14.03.2024 г. по адм. д. № 7853/2023 г., указанията са действащи в процесния 5 – годишен период от издаването в случая на Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив.

В оспореното писмо, ответния административен орган не е изложил мотиви относно обхвата на преценката му за "започнало осъществяване на инвестиционно предложение", а само се е позовал на установеното от извършената на място проверка и на информация изложена в писма на Министерство на енергетиката, община Асеновград и МЗХ.

По отношение на представените от жалбоподателя писмени доказателства настоящия съдебен състав счита, че по – голямата част от тях сочат предприети действия по подготовка на осъществяване на ИП. Така например: кореспонденцията с Държавно горско стопанство – Асеновград относно предоставяне на съгласие за достъп до съществуващ горски път до находище „Делчевото – 2“; издаването на Разрешително за достъп до горски територии по чл. 148, ал. 3, т. 1 от Закона за горите, рег. № РДГ10-11911 - 23.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив; пътните листове и товарителници относно строително-монтажни дейности в находище "Делчевото 2“, участък "Делчевото – 2 юг", за привеждане на пътищата в състояние да приемат транспортния трафик, който ще обслужва концесионния добив, както и обезопасяването на кариерния борд, който граничи с основния извозен път до концесионната площ са все действия по подготовка на осъществяване на ИП. В този смисъл основателно е възражението на заинтересованите страни, че кореспонденцията между жалбоподателя и Изпълнителна агенция по горите не представлява започване на осъществяване на инвестиционното предложение. От друга страна обаче от представените доказателства от трето неучастващо по делото лице - Министерство на енергетиката се установява, че още на 27.02.2019г. "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД е подало заявление за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по право по чл.54 във вр. с чл.29 от Закона за подземните богатства до министъра на енергетиката.

Установи се още по делото, че преди издаване на оспореното в настоящото производство писмо ответния орган е бил уведомен, че е издадено Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства-неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали -мрамори от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив (с определен пряко за концесионер "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД – [населено място] – титуляр на удостоверение за търговско откритие № 552 от 22.02.2019г., издадено от министъра на енергетиката), както и че същото е обжалвано по съдебен ред. Конкретно с писмо вх. № О-4520-2/06.01.2023 г. (лист 243) управителя на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД уведомил директора на РИОСВ – Пловдив, че решението на министерски съвет е обжалвано и до решаване на спора от ВАС процедурата по сключване на концесионния договор е спряна, като е спрян и започнатия процес на осъществяване на инвестиционното предложение „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ „Делчевото-2“ (66.165 дка), землище [населено място], община Асеновград, област Пловдив“. Отделно от това с писмо с вх. № О-4520-5/23.01.2023 г. (лист 251 – 252), директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ уведомил директора на РИОСВ – Пловдив, че Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет не е влязло в сила и не е сключен концесионен договор за добив на подземни богатства от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, община Асеновград, област Пловдив и не са налице съгласувани цялостен и годишен работен проект за добив по предвидения за това ред. В писмото от Министерство на енергетиката дори е посочен и номера на делото по описа на ВАС (№ 11003/2022г.), образувано по жалбите срещу Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерски съвет. Всъщност писмо с вх. № О-4520-5/23.01.2023 г. е цитирано в оспорения административен акт, но с неговия изходящ номер (Е-92-00-42/23.01.2023г.) и въпреки това, ответния административен орган е игнорирал предприетите от възложителя правни действия по осъществяването на ИП и е зачел само фактическите такива, като не е отчел и висящото съдебно производство по оспорване на Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет.

Настоящият съдебен състав след извършена справка на интернет страницата Върховен административен съд констатира, че с Определение № 895 от 26.01.2023г. по адм.дело № 11003/2022г., ВАС е прекратил производството по посоченото дело и изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София-град. С Определение № 1936 от 06.03.2023г. по адм.дело 943/2023г. по описа на Административен съд – София-град (лист 448-454 с отбелязване влязло в сила на 06.12.2023г.) са оставени без разглеждане жалби на физически и юридически лица, сред които и заинтересованите в настоящото производство страни К. Г. Ф. и М. Х. Х. срещу Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД. От справка на интернет страницата на ВАС се установи, че съдебния акт на АССГ е оставен в сила с Определение № 12097 от 06.12.2023г. на ВАС по адм.дело № 8498/2023 г.

След като съдебното производство по обжалване на решението на Министерски съвет за предоставяне на концесия е приключило на 06.12.2023г., следователно до този момент дружеството жалбоподател в настоящото производство е било в обективна невъзможност да извършва действия по концесията. С писмо изх. № Е-26-3-88 от 28.11.2022 г. от Министерство на енергетиката (лист 43), управителят на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД е уведомен, че във ВАС са получени жалби срещу Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземните богатства от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив и до решаване на спора от ВАС процедурата по сключване на концесионния договор е спряна.

От изложеното следва, че към момента на издаване на оспорения в настоящото производство административен акт, ответния орган не е съобразил известните му факти, че производството по оспорването на решението на Министерски съвет, с което е предоставена концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства-неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали-мрамори от находище „Делчевото - 2”, участък „Делчевото - 2 юг”, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Писмото, с което е прието, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив е загубило правното си действие е издадено на 07.07.2023г., а производството по оспорване на решението на Министерски съвет е приключило на 06.12.2023г. Съобразно общото правило на чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Доколкото инициираното съдебно обжалване на Решение № 863 от 02.11.2022 г. на Министерски съвет в случая не е било по волята на "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД, то не може да се приеме, че самото дружество се е поставило в невъзможност да извършва действия по осъществяването на инвестиционното предложение.

Цитираната от заинтересованите страни практика на СЕС (решения по дело С-441/17, С-254/19 и С-201/02) е неотносима към настоящия казус. Предмет на дело С-441/17 е преценката на отрицателно влияние върху целостта на територия от значение за Общността и специална защитена зона PLC200004 при одобряване на приложение към плана за управление на горите в Горско стопанство. В т.120 от решение на съда (голям състав) от 17 април 2018 година (на която се позовават и заинтересованите страни) е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика липсата на основателно съмнение от научна гледна точка относно отсъствието на вредоносни последици за целостта на съответната зона трябва да бъде установена именно към датата на приемане на решението, с което се разрешава осъществяването на проекта. С Решение от 9 септември 2020 г. по дело С-254/19, СЕС се е произнесъл по отправено преюдициално запитване по отношение на решение за удължаване на първоначално определения срок за осъществяване на проект, а с Решение от 7 януари 2004 г. по дело С-201/02 СЕС се е произнесъл по отношение на разрешаване възобновяването на минни дейности в кариера без първо да е извършена оценка на въздействието върху околната среда. Оспореното в настоящото производство писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. няма характер на решение, с което се разрешава осъществяване на проект, с него не се удължава срок за осъществяване на проект, нито пък се възобновяват минни дейности.

С жалбата е представено писмо изх.№ ОВОС-1474-5 от 15.12.2021г. на директора на РИОСВ – Пловдив (лист 54), адресирано до управителя на дружеството жалбоподател "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД, в което е цитирана разпоредбата на чл. 93, ал. 8 от ЗООС и е направено позоваване на писмо вх.№ ОВОС-1474-4 от 22.11.2021г. (лист 56 по делото), с което "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД уведомява РИОСВ – Пловдив, че няма сключен концесионен договор за концесионна площ „Делчевото – 2“. В писмото от 15.12.2021г. е посочено, че „това прави Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016г. на РИОСВ – Пловдив за инвестиционно предложение „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ „Делчевото-2“ (66.165 дка), землище [населено място], община Асеновград с изтекъл срок на правно действие“. По делото няма данни писмо изх.№ ОВОС-1474-5 от 15.12.2021г. да е обжалвано.

С оглед забраната на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за издаването на административен акт при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, следва да се извърши съпоставка между писмо изх.№ ОВОС-1474-5 от 15.12.2021г. и оспореното в настоящото производство писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. и двете издадени от директора на РИОСВ – Пловдив. Настоящият съдебен състав счита, че за разлика от писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г., за което каза се по-горе представлява декларативен индивидуален административен акт, писмо изх.№ ОВОС-1474-5 от 15.12.2021г. не представлява индивидуален административен акт и не засяга права и законни интереси на дружеството. Макар в писмото от 15.12.2021г. да е цитирана разпоредбата на чл. 93, ал. 8 от ЗООС, то очевидно не е акт по смисъла на тази разпоредба, тъй като не се основава на извършена проверка на контролните органи по околната среда, каквото е изискването на правната норма, а се основава на писмо подадено от "ЗАПРЯНОВИ – 03" ООД. Съдът с протоколно определение от 13.06.2024г. е задължил директора на РИОСВ – Пловдив да представи доказателства за извършени проверки на жалбоподателя от момента на издаване на Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. до издаване на писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. В тази връзка е представен единствено протокол от 24.01.2022г. (лист 766) за извършена извънредна проверка на ИП „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ „Делчевото-2“ (66.165 дка), находящ се [населено място], община Асеновград, във връзка с чл. 93, ал. 8 от ЗООС за установяване на правно действие по документи. От приложения по делото КП № 0011681 от 10.01.2023г. (лист 247-248) е видно, че на 10.01.2023г. е направен опит за извършване на проверка на място, но поради обилен валеж и трудно проходим горски път проверка не е извършена. Следващата проверка, която е извършена от контролните органи по околната среда е от 04.05.2023 г., във връзка с която е издадено и оспореното в настоящото производство писмо. Следователно преди издаването на писмо изх.№ ОВОС-1474-5 от 15.12.2021г. не е извършена проверка на контролните органи по околната среда, за резултатите от която да е съставен констативен протокол.

Отделно от изложеното, от смисловото тълкуване и граматическата съпоставка не се установява тъждество между двете писма. В писмо изх.№ ОВОС-1474-5 от 15.12.2021г., директора на РИОСВ – Пловдив е използвал израза „това прави Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. … с изтекъл срок на действие“, а в оспореното в настоящото производство писмо – израза „…Ви уведомяваме, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ – Пловдив е загубило правно действие“. Ето защо, съдът приема, че не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет, издаден на същото основание и между същите страни, и писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. на директора на РИОСВ – Пловдив не е нищожно, но като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалноправните разпоредби последното е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 4000 лева, съгласно представения списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, както и платежно нареждане на лист 773 по делото. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящия съд счита за основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. С оглед правната и фактическа сложност на спора, и с оглед обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на жалбоподателя (изготвил е жалбата, проявил е процесуална активност, представил е доказателства, направил е доказателствени искания, изложил е аргументи по всички доводи и доказателства представени от ответника, представил е писмени бележки и се е явил в проведените пет открити съдебни заседания), настоящия съдебен състав счита, че адвокатски хонорар в размер на 2200 лева (малко над двукратния минимален размер предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) е пропорционален и съответства на осъществената защита. Жалбоподателят е понесъл и разноски в размер на 50 лева - държавна такса. Така общо дължимите от ответника разноски са в размер на 2250 лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Писмо изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, с което е прието, че Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив е загубило правното си действие, тъй като в петгодишния срок от датата на влизането му в сила не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - [населено място] да заплати на "ЗАПРЯНОВИ - 03" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, сумата в размер 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.