РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Велико Търново, 29.02.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на тридесети януари
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 568 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба, подадена от С.И.И. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1275-000495/ 23.08.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателя, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложена принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на
ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година, като са отнети два броя регистрационни
табели на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при неспазване на
изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствени
правила и в противоречие с матералноправните разпоредби на закона. Счита, че от
съдържанието на заповедта не могат да бъдат установени релевантни за
прилагането на ПАМ факти, като напр. дали мярката е наложена поради установено
управление на МПС само с концентрация на алкохол или и при употреба на
наркотични вещества, или техни аналози, вкл. и поради некоректно посочено
правно основание за налагане на мярката, което е ограничило правото на защита
на адресата. Твърди и че в съответствие с даденото му предписание, се е явил в
медицинското заведение и е дал кръвна проба за извършване на
лабораторно изследване, резултатите от която обаче не са ясни към момента. По
същество отрича да е извършил нарушение на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради
което счита приложената ПАМ и за материално незаконосъобразна. С тези доводи се
иска оспорената ПАМ, наложена със заповед на младши автоконтрольор в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, да бъде отменена, не се претендира
присъждане разноски. В съдебно заседание оспорващият се явява лично, поддържа
жалбата с направените искания, като навежда допълнително доводи, че преди
налагането на ПАМ не е заварен да шофира, бил е в колата, когато възникнал
конфликт с трети лица и някой е извикал патрулния автомобил с полицаите, които
му направили тест за алкохол.
Ответникът – младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, издал оспорената заповед,
редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
Не ангажира становище по жалбата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На дата
23.08.2023 г.,
около 00:45 ч.
в гр. Велико Търново, на ***, С.И.И.
управлявал собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. номер ***. На посочените дата и място, от служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, на същия е била извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. номер ARPM-0747. Техническото
средство отчело наличие на 1,28 на хиляда алкохол
в кръвта на водача, измерено чрез издишания от същия въздух в уреда. При проверката С.И.
имал мирис на алкохол в устата, като заявил, че два часа преди това
е изпил две бири. Той е оспорил показанията на техническото
средство, поради което му е бил издаден талон за медицинско и
химическо изследване № 104419 в СО при МОБАЛ Велико
Търново, като не се спори, че се е явил в спешното отделение и
доброволно е дал кръвна
проба за химичен анализ. За установеното при проверката нарушение на С.И. е съставен АУАН № GA1006008/ 23.08.2023 г., който се съдържа в
административната преписка и в който е отразена описаната по-горе фактическа
обстановка. При
така установеното от участвал в проверката младши
автоконтрольор в Сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Велико Търново е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1275-000495/ 23.08.2023 г., с която за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /изписано словесно като „водач
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред“/ и на основание чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП на С.И.И. е наложена ПАМ по отношение на лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № *** – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година“.
В мотивите на заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от посочения по-горе АУАН. Съгласно
отразеното в съдържащата се в нея разписка, заповедта е връчена на адресата й на дата
23.08.2023 година. Жалбата срещу нея
пред АСВТ е подадена чрез РУ на МВР – Велико Търново, на дата 04.09.2023
година.
В съдебната фаза на производството са приети писмените доказателства, представени от ответника – административната преписка, съдържаща коментираните по-горе АУАН, ЗППАМ и талон за изследване, а също Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново и справка за нарушител водач. Допълнително, след изискване от съда, са представени Н
аказателно постановление № 23-1275-001922/ 13.10.2023 г., издадено от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велио Търново, Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № III-177/ 31.08.2023 г. на служител в БНТЛ при ОДМВР – В. Търново, с документацията към него, докладна записка от ответника от 22.08.2023 г. и доказателства за заеманата от него длъжност към момента на прилагането на ПАМ. С посоченото наказателно постановление на С.И.И., за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, са му наложени наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца. Съгласно експертното заключение по Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № III-177/ 31.08.2023 г.,
крайната концентрация на алкохол в кръвта на С.И. е 1,05 промила. От жалбоподателя също е представено наказателното постановление от 13.10.2023 г., издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителни административни мерки от вида на
процесната следва да изхожда от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
или от оправомощени от тях длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се
обективира в писмена заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно
изискванията на този кодекс /арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и изричното изискване заповедта да бъде
мотивирана.
При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП посочени в заповедта структури на МВР, межу които и Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г., директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при областната дирекция да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Конкретно в т. 2.1. от заповедта като компетентни да налагат ПАМ са посочени служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, като от представените писмо изх. № 366р-28821/ 06.12.2023 г. и длъжностна характеристика, се установява, че към релевантния момент ответникът е заемал именно такава длъжност. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Оспорената
заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаване на акта. Неоснователни са наведените в жалбата доводи за непълно
описание на фактическото основание за налагането
на ПАМ, доколкото в текста на акта фигурира описание на фактическото обстоятелство, съставляващо материалноправното основание за
прилагането на марката. Обстоятелството,
че в диспозитива на заповедта не е посочено конкретното предложение по чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП не представлява
съществено процесуално нарушение. Както се
отбеляза, в
обстоятелствената част на ЗППАМ нарушението е описано подробно с посочване на
нарушената разпоредба от ЗДвП, поради което за жалбоподателя не е налице
затруднение да организира своята защита. При издаването на заповедта не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваната заповед е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона.
Административният орган е приел за установено, че са налице предпоставките
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за налагане на
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че собственикът му го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Последното обстоятелство съдът намира за
безспорно доказано по делото, независимо, че показанията
на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена
кръвна проба за химическо изследване,
съгласно резултатите от която, концентрация на алкохол
в кръвта на С.И. е 1,05 промила. По аргумент
от чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в случаи от вида на разглеждания именно резултатите от кръвната
проба са определящи, но и според тях жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта значително
надвишаваща 0,5 на хиляда, т.е. безспорно установено е фактическото основание за прилагане на процесната ПАМ. Изцяло недоказани са твърденията
на оспорващия, че към момента на извършване на проверката той не е шофирал
автомобила. Всички налични в преписката писмени доказателства /част от тях с
характера на официални документи/, сочат на обратното, а истинността на тяхното
съдържание не бе оборена в хода на съдебното производство.
Същевременно, както се посочи, в оспорената ПАМ е
посочено, че прекратяването на регистрацията на автомобила – собственост на С.И.,
е „от 6 месеца до 1 година“. Действително, законодателят в цитираната погоре разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е определил такива
минимален и максимален срок за налагане на ПАМ, но административният орган е този, който следва да
наложи мярката за конкретно определен времеви период, в рамките на посочения
мининмум и максимум. При определянето на този конкретен времеви период за
наложеното ограничение, органът следва да съобрази тежестта на обществената
опасност на деянието, чието преустановяване/предотвратяване се цели,
характеристичните данни на извършителя, както и всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. Вместо това, в конкратния случай административният орган на
практика не е определил срока на приложената мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС“, а единствено е посочил нормативно
определените минимум и максимум на този срок. Тоест, срокът на
наложената мярка е останал неопределен, въпреки
установеното нарушение на ЗДвП, с
което на първо място не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК,
административният акт да съдържа ясна разпоредителна част, вкл. относно срока
на изпълнение.
На второ място, липсата на конкретно определен срок създава правна несигурност за адресата на акта, а и за административния орган, и съда при провеждането на контрол за законосъоблразност. Налице е пълна неяснота каква всъщност следва да бъде продължителността на наложеното ограничение на права, като действителната воля на издателя на акта в тази насока не може да бъде изяснена и по търкувателен път. Неопределеният срок на практика може да бъде приравнен на липса на такъв, тъй като няма конкретни времеви параметри на наложеното ограничение. Това от своя страна препятства адресата, както и контролните органи, да съблюдават въпросното ограничение, а отделно създава предпоставки за спорове относно момента на изтичане на неговия срок. Поради това съдът намира, че начинът, по който е посочен срокът на оспорената ПАМ, равнозначен на липсата на срок, е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, императивно изискваща административния орган да определи срок за прилагането на мярката. Налице е порок на обжалвания акт от вида на визираните в чл. 146, т. 4 от АПК, представляващ самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
На трето място, съгласно разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, принудителните административни мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те са точно установени в правната норма и да се прилагат по предвидения ред и начин, в съответствие и с целта на конкретния закон. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезите им предпоставки са с изключителен характер, а прилагането им засяга директно, безусловно и по негативен начин правната сфера на съответния адресат. Вярно е, че в случаи от вида на разглеждания, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но в рамките на определени от закона правомощия, които следва да упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо /чл. 6, ал. 1 от АПК/. При липсата на определен срок за прилагане на ПАМ, а и на мотиви в тази насока, съдът е възпрепятстван да извърши проверка относно спазване от издателя на оспорената заповед, на последното цитираното изискване, а и като цяло съблюдаването целта на закона. Това от своя страна е отделен порок на оспорения административен акт и основание за неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 5 от АПК.
При така
изложеното съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ с № 23-1275-000495/
23.08.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново, е незаконосъобразна като издадена в нарушение на
материалния закон и при несъобразяване на законоустановените цели на административната принуда, поради
което следва да бъде отменена.
Независимо от изхода на спора, произнасяне на съда по направените от страните разноски не се дължи, тъй като няма направени такива искания.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр.
с чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на С.И.И. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000495/ 23.08.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: