№ 12473
гр. С., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110172077
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ. Претендира разноски с.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление, срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Ответникът е собственик на топлоснабден имот с аб.№ 104300, находящ се в
гр.С..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-002/07.01.2008г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. По силата на закона –
чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
представения по делото нотариален акт се установява, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на доставената
ТЕ, без значение дали процесният имот действително се обитава от собственика и
дали същият е титуляр на партидата, а доводите в противната насока, съдът
отхвърля като неоснователни..
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището на ответника, е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се
извършва от /фирма/. Необходимо е да се посочи, че след влизане в сила на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., обн.ДВ, бр.№34 от 24.04.2007г./ договор
между ЕС и дружеството, извършващо услугата топлинно счетоводство не се
изисква, тъй като отношенията се уреждат по договор, сключен при общи условия
между /фирма/ и търговец, извършващ услугата дялово разпределение. Доводите
относно липсаата на договорно отношение с дружеството, извършващо дялово
разпределение също се явяват неоснователни.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
2
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период на в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответницата за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №16-334. През процесния
период за имота на ответника са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и
са изготвяни изравнителни сметки. Ответникът не установи да се е възползвала от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените
изравнителни сметки в установените срокове, поради което съдът намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от експертите начин в
съответствие с нормативната уредба.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото
писмени доказателства наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с
аб.№ 104300 е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и
фактуриране на задълженията, възлизащи по заключението на СТЕ на 1 074.14
лева главница и 191.48 лева лихва за забава, които не са платени. Други суми, в
т.ч. за извършено дялово разпределение не се дължат /съгласно заключението на
ССчЕ/
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните
заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени. Възраженията в противната насока,
поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника че не дължи
плащане на сумите за доставена ТЕ, тъй като не е живял в топлоснабдения имот.
Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
3
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са
потребители на топлинна енергия. Систематичното тълкуване на разпоредбите на
Закона сочи, че потребител на ТЕ е физическо лице, собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабден имот. Тази дефиниция е дадена и в чл.3
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/
на потребители в гр.С.. Изгубването на качеството потребител на топлинна
енергия, реп. Клиенти на ТЕ, е свързано от Закона и Общите условия единствено и
само с изгубване качеството на собственик, респ. титулярството на вещно прово
на ползване върху обект в сграда – етажна собственост, кято е топлоснабдена.
Притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда
- етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия за битови
нужди и същият е длъжен, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, да заплаща цената за
доставената топлинна енергия, независимо от това дали е живял или не в
топлоснабдения имот. Обстоятелството, че имотът се държи от трето лице /в
каквато насока са показанията на разпитаните по делото свидетели/, не
освобождава съсобственика от задълженията му за плащане на доставената
топлинна енергия. Касае се за отношения между ответника и трето лице, които не
обвързват ищеца, тъй като задължено лице по договора за доставка на топлинна
енергия е собственикът, в настоящия случай - ответника. Лицето, което не е
живяло в апартамента има право на обезщетение от лицето, което обитава имота и
може да иска от него възстановяване на сумите, дължими за доставена топлинна
енергия през процесния период. Ответникът обаче е т, който е длъжен да заплаща
цената на доставената топлинна енергия. Същите не са изпълнили задълженията
си за плащане, поради което дължат на ищцовото дружество сумите за доставена
ТЕ в собствения му имот, възлизащи на 1 074.14 лева главница и 191.48 лева
лихва за забава.
Искът за главница е основателен да този размер, претенцията за лихва за
забава – в размера, в който е предявена. Ответникът дължи и законната лихва
върху главницата, изтекла след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК..
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да се възложат част
от сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства,
съответна на уважената част от исковите претенции при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. М. Б. ЕГН:
********** /адрес/, дължи на „/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление /адрес/, сумата 1 074.14 лева главница за доставена в периода от от
м.05.2017г. до м.04.2019г. ТЕ за топлоснабдения имот, аб.№ 104300, ведно със
законна лихва за периода от ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 181.79 лева лихва за забава върху главното вземане,
изтекла в периода 15.9.2018 г. до 28.8.2020 г, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43975/2020г. на СРС, 124 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете иска за главница за доставена ТЕ за разликата до пълния й
предявен размер, а претенциите за главница и лихви за извършено дялово
разпределение - изцяло, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. М. Б. ЕГН: ********** /адрес/,, да заплати на „/фирма/,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 65.50
лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 914.70 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /фирма/ като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5