№ 828
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214154 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МО- МО ТРАНС“ЕООД, ЕИК *********, срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№**********, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на
жалбоподателя на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева за административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като се обсъжда недопустимост на издаването на електронен фиш за
нарушения, свързани с незаплащане на дължима тол такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата (ЗП). Акцентира се върху редица пороци във формата на правораздавателния акт,
които ограничават правото на защита на санкционираното лице, свързани с отсъствието на
ангажирано място на нарушението, изписано по начина, по който съответните сегменти от
пътната мрежа са били въведени в утвърдения от Министерски съвет списък на
републиканските пътища, отсъствие на конкретика за параметрите на несъответствието,
обуславящо нарушението, както и неспазване на минимално необходимото съдържание на
електронния фиш. Обсъжда се неправилно приложение на материалния закон поради
противоречие с текстовете на Регламент за изпълнение /ЕС/2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г., доколкото на задълженото лице не е предоставена възможност за
отстраняване на констатираната нередност преди инициирането на
административнонаказателното производство. Формулирана е молба за цялостната отмяна
на електронния фиш.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. РС, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна - Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), редовно призована,
не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея възражения.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.08.2023 г., в 12:14 часа, пътно превозно средство (ППС) - влекач марка „М“,
модел „А“, с рег.№ХХХ с техническа допустима максимална маса 18000 кг, с 2 оси,
екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке, с общ брой оси - 5 броя, с обща
технически допустима максимална маса на състава – 44000 кг, се движел по път А-6 км
60+705, с посока Намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа. За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата пътна такса в пълен размер. За превозното средство била подадена
тол декларация за преминаването през съответния сегмент, но категорията, която била
заплатена – за допустима максимална маса над 12 т., с 2 оси, била по- малка от действително
измерената – допустима максимална маса над 12 т., с 5 оси. Нарушението било заснето с
устройство с №10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП и регистрирано под
№041DB0EC8BED2C3DE063021F160AC7B9.
Превозното средство било собственост на „ХХХ“ЕООД. То било оборудвано с
бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и
размера на тол- таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа.
За целта въззивникът бил сключил договор с „Интелигентни трафик системи“АД за
предоставяне на услуга електронно събиране на пътни такси. Към датата и часа на заснетото
нарушение бордовото му устройство предавало данни за извършено заплащане за по- нисък
от реалния брой оси.
При тази фактология срещу „ХХХ“ООД бил издаден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №**********. С него на въззивника за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП,
била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към фиша бил приложен и
генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал.
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на нарушителя на
05.08.2024 г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в
законоустановения преклузивен срок на 19.08.2024 г. (съобразно приложен към нея
транспортен етикет).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, статични
изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.№ХХХ известие
за доставяне на електронен фиш, становище на отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“ в НТУ с приложена таблица с данни за движението на ППС за
28.08.2023 г., писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.№3584/07.01.2025 г., с приложение
справка-извлечение от АИС - КАТ за собственост на МПС, писмен отговор от
„Интелигентни трафик системи“АД, с вх.№8651/10.01.2025 г., с приложения – общи условия
към договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси, заявка за
2
плащане по договор №10764 от 02.03.2020 г., договор с предплатен баланс
№10764/01.03.2020 г., общи условия за предоставяне на услуга електронно събиране на
пътни такси към договора, писмен отговор от АПИ, с вх.№35769/03.02.2025 г., с приложения
– протокол от заседание на управителния съвет на АПИ, заповеди на председателя на
управителния съвет на АПИ, извлечение от географска карта, извлечение от електронна
система за географските координати на сегмент км 60+705 метра от А-6, доклад от
директора на ОПУ – София, писмо от директора на ОПУ – София, Писмо от началника на
ДНСК, извлечение от решение №680 на МС от 21.09.2022 г., писмо от 21.07.2022 г. на ОПУ
– София, пълномощни за процесуално представителство, приобщени по реда на чл.283, ал.1
от НПК.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите
делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно
установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което
следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото
доклад от електронната система за събиране на пътни такси с приложените към него
статични изображения, във вид на снимков материал. Липсват данни, дискредитиращи
достоверността на така обсъжданите доказателствени източници. От тях се придобива
информация относно номера на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението и
географските координати, дата и час на нарушението. Касателно датата, часа и типа на
записващото устройство данни са изводими и от снимковия материал, приложен по делото.
Той е заснет към доклада за установяване на нарушение и допълнително очертава
подлежащите на доказване факти. Като съобрази разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП по
повод изготвените доклад и статични изображения във вид на снимков материал, съдът
основава фактическите си констатации и върху тях.
Съдът даде вяра на приобщената по делото разпечатка за логовете на монтираното на
ППС с рег. №ХХХХ бордово устройство, предоставена от „Интелигентни трафик
системи“АД, видно от която за периода от 12:14 часа на 28.08.2023 г. устройството е
предавало данни за движението на товарния автомобил, но е удостоверявало различен брой
оси от реално установените на записа от тол- камерите. Този извод се допълва от
категоричния отговор на доставчика на услугата за електронно заплащане на тол- такси, че
преминаването на автомобила през конкретния тол-сегмент от платената пътна мрежа за
визирания времеви период е отчетено, като е заплатено, но видно и от приложеното
извлечение, то касае само влекач с ремарке, с общ брой на осите - три. Тази информация е в
унисон и с предоставената от АПИ таблица с данни за получените и платени декларации във
връзка с движението на процесното ППС за 28.08.2023 г., сред които се откриват такива,
касаещи тол-сегмента км 60+705 от път А-6, в които МПС фигурира с две оси. По делото, от
друга страна, отсъстват и сведения за процесния тол - сегмент да е закупена предварително
и маршрутна карта, с която да е извършено доплащане за реалния брой оси.
Собствеността на процесния състав на превозното средство - влекач и ремарке, се
изяснява чрез справката от Централна база АИС – КАТ, от която е видно, че тя се упражнява
от въззивника. Във връзка със задължението за предоставяне на услуга за електронно
събиране на пътни такси в хода на настоящото производство са депозирани договор за
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с
предплащане, сключен между “ХХХ“ЕООД и “Интелигентни трафик системи”АД и общи
условия към него, позволяващ да се придобие представа за конкретно постигнатите
договорки между дружествата.
От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се установява и
точното местонахождение на стационарната контролна точка №10192, която е заснела
3
нарушението, данните за която съвпадат с тези, откриващи се в издадения електронен фиш.
Изброените писмени доказателства позволяват да се съпоставят посочените във фиша
белези на пътния участък, тол - сегмента, включен в списъка на Републиканските пътища,
времето, мястото и другите обективни характеристики на извършеното административно
нарушение. Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират
устойчива и вътрешнонепротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на
еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189 ж, ал.1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с решение образец на електронен
фиш в съответствие с изискването на чл.189ж, ал.1, изр.2 ЗДвП.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона
задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в
приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл.167а, ал.3 ЗДвП
доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая
позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт
установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е
приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа следва изводът,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС, макар последното да
касае електронните фишове по чл.189, ал.4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото
използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката
между неговите задължителни реквизити с тези по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се
4
изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това,
електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на
издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и
неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и
автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се
налага на „ХХХ“ЕООД в качеството му на собственик на МПС за това, че е заплатил само
частично дължимата за преминаването през съответния ТОЛ - сегмент такса.
Изводимо от предоставения в хода на въззивното производство от АПИ отговор,
местоположението на участък от път А-6 (автомагистрала „Европа“), отсечка км. 60+705
метра, намаляващ километър, където е разположено техническо устройство №10192, попада
в рамките на територията на гр. София, Столична община. Касае се за изграден и пуснат в
експлоатация към датата на нарушението участък, поради което и за него, противно на
възраженията в жалбата, е била дължима ТОЛ - такса.
Следва обаче да бъде споделена тезата на въззивника, че към датата на извършеното
нарушение е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш само и
единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда
част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез
съответно диференцираната процедура. Цитираната разпоредба, в редакцията си от ДВ, бр.
105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от
13.02.2024 г., която е действала към момента на процесното нарушение, е предвиждала
съкратената процедура да се прилага само по отношение нарушения на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Изводът се налага и от систематичното
тълкуване на дейтващите към 2021 г. норми на Глава VII от ЗДвП. Действително, в
разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП се е съдържала препратка, съгласно която по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите
на чл. 189, ал. 10. Последната обаче не би могла самостоятелно да обоснове приложимия
съкратен ред и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б, когато в разпоредбата, в която той се
предвижда, а именно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, това не е било въведено, а изрично са били
упоменати единствено случаите на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Противното тълкуване би довело до
нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съдържаща
забрана да бъде обосновавана наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност чрез аналогия.
При констатирана недопустимост за издаване на електронен фиш при условията на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в случая наказването е следва да бъде осъществено чрез съставяне
на акт за установяване на административно нарушение и последващо издаване на
наказателно постановление. След като е издал електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, а не се е придържал към правилата на общия ред, уреден в ЗАНН,
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което
съществено е ограничил правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита
като подаде възражения срещу АУАН, да представи доказателства в подкрепа на своите
твърдения, с цел да оспори фактическите констатации на контролните органи. Разкрива се
самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт (в този смисъл и решение
№ 190/08.01.2024 г. по адм. д. № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение №
8113/22.12.2023 г. по адм. д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав,
решение № 4438/05.07.2023 г. по адм. д. № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен
5
състав, решение № 19880/14.10.2024 г. на АдмС – София, по адм. д. № 5771/2024 г.).
Дори и да не бъдат споделени изложените по- горе аргументи по приложената от
наказващия орган процедура, съдът намира, че в извънсъдебната фаза на производство се
разкрива неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХХ”ЕООД е
ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП за
неизпълнено правно задължение по чл.102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
При актуалната редакция на Закона за пътищата (ЗП) към датата на деянието
28.08.2023 г., в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е било предвидено, че за преминаване по платената
пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена,
да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, текстът на чл. 10б, ал. 4
от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут.
В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от
ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга
страна, е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с чл.179, ал.3б от
ЗДвП, съгласно която: „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
6
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да
заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира
доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът
и снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на
чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани
тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото доказателствена
съвкупност, безспорно се установява, че жалбоподателят е собственик на ППС, за чиято
категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и с оглед установения
брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. Той е избрал да
заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство, като за целта е сключил и договор за електронно събиране на пътни
такси с „Интелигентни трафик системи“АД. При този вид таксуване бордовото устройство
изпраща данни на база GPS- координати от движението на товарния автомобил, чийто
обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция
"Пътна инфраструктура". Доколкото от бордовото устройство, с което е бил оборудван
влекачът, са били подадени данни за извършено движение, но то се е придвижвало с
различен, по- висок брой оси от този, за които реално е била заплатена тол- такса за
изминатия път към 28.08.2023 г., то следва да се приеме, че и таксата, дължима за тол-
сегмента от път А6 км 60+705, през който на 28.08.2023 г., в 12:14 часа е преминало ППС, не
е била заплатена в своята цялост, което също попада в хипотезата на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Установено е, че за преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена
валидна тол – декларация, която да покрива превишението на броя оси, а така също и не е
закупена предварително маршрутна карта.
Въпреки тези дадености, този съд приема, че въззивникът не е допуснал
административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл.179, ал.3б, вр.чл.102,
ал.2 от ЗДвП са били поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо
съответния тип обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. До този извод
съдът достига по следните аргументи:
Съгласно чл.2, §7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за
електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни
мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази
разпоредба обаче е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на
Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП)
(ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи –
7
7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден
за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС –
бел.с.), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност
да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано
от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение
първо не се образува административнонаказателно производство.“ Така формулирана, тя в
цялост е синхронизирана с нормата на чл.2, §7 от Регламента, така че да се отговори на
изискването за съответствието й с общостното право. Този извод произтича и от прочита на
мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ,
бр.14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: „Предложенията имат за цел, от една
страна, транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол
таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на
системата за заплащане на тол такси, а от друга страна – да бъде осигурена
справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране
на тол данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез която собствениците или
ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на
платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за
неправилно декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и
ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за
ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения
им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на
административнонаказателна отговорност. Чрез въвеждането на подобна процедура, от
една страна, ще се минимализират грешките във функционирането на тол системата,
обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да
се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от
друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде
виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране
на административнонаказателната отговорност. Тази процедура ще е в унисон и с чл. 2,
точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на
Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или
ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани
тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при
заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и
недопускането на образуване на административнонаказателно производство до нейното
доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала
в правото. По този начин ще се минимализират и всички административнонаказателни
производства, които се образуват срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по обжалване
на издадени правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани
само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за
наличие на нередност.“. Като следващ аргумент в мотивите се чете: „Именно и чрез
въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще
остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се
е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за
8
да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя
възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на
процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след
изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и
възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще
може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи
чрез заплащането на компенсаторна такса “.
Налага се извод, че редът, уреден с нормите на вътрешното законодателство по
отношение санкционирането на нарушенията, свързани с неизпълнение на задълженията по
чл.102, ал.2, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, не е съобразен и противоречи на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна
диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на
такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по
смисъла на чл.2, §7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП.
Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл.2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не
променя този факт. Още повече когато то следва да се разглежда и като по- благоприятен
закон, което обосновава приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Каза се и по- горе, дори
мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към
тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към
датата на процесното нарушение е поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите
на правилото на чл.102, ал.2, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени
за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол- такси,
нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че
дружеството не е извършило нарушение. Това е така, тъй като в конкретния случай, към
процесната дата 28.08.2023 г. между „ХХХ“ЕООД и „Интелигентни трафик системи“ЕАД е
пораждал действие договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на
база изминато разстояние с последващо плащане, в който дори е предвидено задължение за
доставчика на услуги да уведомява ползвателя за всеки констатиран технически проблем на
бордовото устройство, включително, когато то не предава данни или те са несъответни на
реалните параметри на превозното средство, с което се реализира превозът. За да съобрази
разпоредбата на чл.2, §7 от Регламента, при констатация на неотчетено ползване на
платената пътна мрежа и незаплатени такси, доставчикът на електронната услуга, респ.
Агенция пътна инфраструктура, е следвало да уведомят въззивника да отстрани
техническата неизправност в бордовото устройство и да заплати доброволно дължимата за
съответния пътен участък тол – такса. При наличието на договорни отношения за заплащане
по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл.2, §7 от Регламента е в
такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е
напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с проблеми от техническо
естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на отговорността. Моментното
непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно декларации, при вероятно
възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва
да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да търпи неблагоприятни последици от
това. Едва при констатирано последващо бездействие от страна на едноличния търговец, е
следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на собственика на
9
пътното превозно средство. В случая уведомяване не е извършено, така че да се коментира
бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение.
Този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания
Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че
регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага
пряко във всички държави-членки.
Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият орган не е
провел производството законосъобразно срещу „ХХХ“ЕООД по повод така констатираното
нарушение.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за допуснато от
„ХХХ“ЕООД нарушение на чл.102, ал.2, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, е правилна, според
настоящия съдебен състав се разкриват основания да се коментира и противоречиен на
наложената имуществена санкция в абсолютен размер от 2500,00 лева за незаплатена пътна
такса в значително по- нисък размер на принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.
5 от ДФЕС. Изискването за съразмерност е застъпено последователно в практиката на Съда
на европейския съюз и същото налага използваните санкционни мерки да не надхвърлят
подходящото и необходимото за постигане целта на закона. Санкцията е съобразена с
принципа на пропорционалност тогава, когато съответства на вида и тежестта на
нарушението, за което се налага и на начина за определянето на нейния размер (така и
съображенията на СЕС в решения по делата С- 259/12, С-263/11, С-210/10, С-501/14). В този
смисъл е и решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. В него съдът заключава, че:
"чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази
система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". Тези
аргументи са относими и за конкретния случай, доколкото максималният възможен размер
на дължимата такса, определим по реда на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, вр. с чл. 29
от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа (изм., обн. ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г.) (в случая 242,00 лева), е многократно (над
десет пъти) по- нисък от наложената имуществена санкция. Именно това съотношение
поставя наложената санкция в противоречие с принципа, залегнал в чл.5 от ДФЕС, а така и с
целите на административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл. 12
от ЗАНН (в този смисъл и решение №5450/17.02.2025 г. на АССГ, по адм. д. №10782/2024
г.).
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения и се разкрива неправилно приложение на материалния
закон, поради което и издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
„ХХХ“ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 187а, ал. 2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразен и неправилен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11