№ 278
гр. Ямбол, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П. Г. У.
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20232300100211 по описа за 2023 година
Пред съда е депозирана искова молба от П. С. Г. от гр.*****, с която се претендира
да бъде осъден ответника Прокуратура на РБ да му заплати сумата от общо 122 000 лева, от
които 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтекли от неправомерно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство в досъдебното производство, законната лихва върху
сумата от 122 000 лева, считано от 12.10.2020 г. до окончателното заплащане, както и
разноските по делото.
Твърденията са за това, че на 16.10.2015 г. ищецът бил арестуван и му било
повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във връзка с чл. 115 от НК, за което е
било образувано Досъдебно производство № 617/15г. по описа на РУ Ямбол. На 18.10.2015
г. на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" и бил изпратен в
МБАЛ „Свети Пантелеймон" - АД гр. Ямбол, Отделение по психиатрия за наблюдение -
страдал от параноидна шизофрения. След три дни ищецът бил върнат в ареста, където през
целия престой не бил никак спокоен, а имало периоди, в които било непоносимо. Ищецът
подробно е описал неудобствата от битов и личен психичен характер, които е преживял при
престоя си в ареста - не може да си почина от мислите за бъдещето, от страховете, които го
нападали. Страхувал се от това, че не знае какво ще стане с него, ще може ли да живее
затворен завинаги, защото му казали, че ще го съдят за убийство. След като бил пуснат от
ареста на 21 март 2016 г., на 23 март 2016 г. постъпил в ДПБ „Доктор Кисьов" гр. Раднево,
където се лекувал девет месеца - до 06.06.2017 г. Междувременно, докато бил в ареста бил
1
буквално забравен, в производството не се извършвало нищо през това време освен да бъде
държан затворен и здравето му се влошило прогресиращо. Майката и бащата на ищеца
подавали молби до Прокуратурата за това, че синът им има нужда от лечение, на които
нямало реакция. След освобождаването на ищеца от ареста на 21 март 2016 г., на прокурора
били нужни повече от четири години и половина да прекрати производството и да го
оневини. Никакво процесуално действие или действие по разследването не е било
извършено за тези четири години и половина - от освобождаването му на 21 март 2016 г. до
Постановлението за прекратяване на наказателното производство издадено от прокурора на
12.10.2020 г. Тази неизвестност е тероризирала ищеца денонощно. Претърпените от ищеца
неимуществени вреди - страхове, тревоги, стрес, напрежение, психически и физически
дискомфорт, лишаването от свобода, от слънчева светлина, от въздух, ищецът оценява на
120 000 лева, а имуществени вреди в размер на 2000 лева за ангажиран от него договорен
адвокат в производството.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника Прокуратура на РБ е
постъпил и с него се оспорва изцяло предявения иск, като се желае отхвърлянето му.
Възражения на ответника са за неоснователност на иска. Не са представени никакви
доказателства относно твърденията в исковата молба, че по време на разследването с ищеца
не са провеждани процесуално-следствени действия. Психичното му състояние по никакъв
начин не е свързано с воденото наказателно производство, тъй като е видно от
представените доказателства, че това заболяване е наследствено предопределено и е имало
своята симптоматика и прояви значителен период преди образуване на производството.
Самото деяние, обект на разследването, също е било извършено в резултат на обостряне на
самото заболяване, не се касае за незаконно обвинение, поради което не е осъществен
фактическия състав за отговорност на Държавата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В съдебно
заседание представителят на Прокуратурата е направил искане за приложение на чл.5 ал.1 от
ЗОДОВ. Единствената причина за забавяне на производството е неизготвянето на съдебно-
медицинската експертиза, която е назначена в деня на образуване на производството и
представена след близо пет години. Ответникът оспорва претенцията по размер и относно
искането за присъждане на законна лихва.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а чрез пълномощника си
адв.Х. поддържа предявения иск.
Ответната страна също редовно призована чрез своя представител прокурор Г. от
ЯОП поддържа възраженията за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ДП № 617/2015 г. по описа на РУ Ямбол, с постановление от
16.10.2015 г. ищецът П. С. Г. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от
общ характер за това, че около 11.30 часа на 16.10.2015 г. в гр.*****на ул.******** чрез
нанасяне на удари с нож и удари по тялото умишлено е умъртвил другиго – М. Г. К. на ** г.
– престъпление по чл.115 от НК. На същата дата 16.10.2015 г. Г. е бил разпитан като
2
обвиняем и се е признал за виновен; назначен му е служебен защитник адв.Р. Р. от АК *****.
С постановление от 16.10.2015 г. на зам.окръжен прокурор на ЯОП е постановено
задържането на Г. за 72 часа, а с определение от 19.10.2015 г. от ЯОС е взета спрямо
обвиняемия Г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С определение №
24/18.03.2016 г. по ЧНД № 87/2016 г. ЯОС е отменил взетата по отношение на Г. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и е бил освободен след влизане в сила на
определението на 22.03.2016 г.
По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия – оглед на
местопроизшествието, разпит на свидетели, изискани и приложени акт за смърт и
удостоверение за наследници, оглед на веществени доказателства; назначени и
своевременно извършени комплексна психолого-психиатрична и биологична експертизи.
Единствено назначената на 16.10.2015 г. съдебно-медицинска експертиза относно трупа на
К. е изготвена на 18.07.2020 г. След изготвяне на последната експертиза, с постановление за
прекратяване на наказателно производство от 12.10.2020 г., влязло в сила на 21.10.2020 г.
/съгласно приложените известия за доставяне на 14.10.2020 г. и 7 дневен срок за обжалване/,
е прекратено наказателното производство водено срещу П. С. Г. за престъпление по смисъла
на чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК. В мотивите на прокурора е изложено, че от
събраните по делото доказателства може да бъде направен единствен и несъмнен извод, че
обвиняемият е извършил деянието като е умъртвил М. К. с особена жестокост и по особено
мъчителен начин. Не са налице доказателства за участие на друго лице или друго лице да е
умъртвило К.. Въз основа заключението на комплексната експертиза за психичното
състояние на Г. към момента на деянието и след това, че страда от психично заболяване,
водещо до невменяемост, прокурорът е стигнал до извода, че Г. не е действал виновно, респ.
извършеното от него не съставлява престъпление от субективна страна – предпоставки за
прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл.243 ал.1 т.1 от НПК във вр.
чл.24 ал.1 т.3 от НПК.
В ДП се съдържат и представените с молба вх.№ 167900-3692/1.08.2016 г.
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 26.07.2016 г., съгласно които П. С.
Г. е упълномощил адв.М. П. Х. от АК ******** да осъществява процесуално
представителство по ДП № 617/2015 г. Съгласно договора за правна защита и съдействие
договореното възнаграждение е 2000 лв., а платената сума е 900 лв.
С исковата молба ищецът е представил молба от И. И. К. до прокурор Г. от
23.10.2015 г., молба от С. Г. до наблюдаващия прокурор от 26.02.2016 г., от 11.03.2016 г. и
до районния прокурор от 11.03.2016 г., молба до ЯОС от 11.03.2016 г. Тези молби не се
съдържат в ДП № 617/2015 г. и върху тях няма отбелязване да са надлежно входирани,
поради което съдът не ги обсъжда, както и не обсъжда представените с исковата молба
копия на четири страници от тетрадка ръкописно изписани, тъй като в същите не е отразено
кой е автора, както и кога са написани, не е ясно какво представлява изписания текст.
Ищецът е представил епикриза от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД Ямбол, Отделение
по психиатрия, където е постъпил на 16.10.2015 г. и бил изписан на 19.10.2015 г., както
3
твърди в деня на арестуването му. Отразено е, че Г. е постъпил напрегнат, неспокоен,
ориентиран за време и място на прегледа, със слухови и сетивни измами с императивен
характер, емоционално с гневна готовност, памет и интелект болестно затормозени. Отчетен
е висок суициден риск и такъв на агресивност, изписан е без промяна. След
освобождаването на Г. от ареста, същият видно от епикриза от Държавна психиатрична
болница „Д-р Г.Кисьов“ Раднево е бил на лечение там в периода 23.03.2016 г. – 6.06.2017 г.
с диагноза „Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане. Халюцинаторно-параноиден
синдром с елементи на Кандински-Клерамбо. Емоционално-волева промяна на личността“.
Представено е експертно решение на ТЕЛК Ямбол № 92386/30.11.2021 г., по което е оценен
с 80 % ТНР при водеща диагноза и общо заболяване Параноидна шизофрения. В двете
епикризи и решението на ТЕЛК е посочено, че Г. е фамилно обременен, а промени в
психичното му състояние са отчетени от ученическите години.
По искане на ищеца, в съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел
неговата майка И. И. К.. Свидетелката посочва, че синът й бил задържан за нападение над
майка й и лежал в ареста шест месеца. През това време тя редовно му ходела на свиждане в
седмицата два пъти. П. имал много силни халюцинации, виждал мъртви, не знаел къде се
намира, говорел несвързани неща. Свидетелката разбрала, че не си пиел хапчетата, защото
го било страх, че ще го отровят. Останали му много белези от престоя в ареста. Всички
лекари специалисти, с които разговаряла свидетелката и докторите в Раднево били
категорични, че П. се нуждае от лечение и не е трябвало да бъде в ареста. П. споделял след
години с майка си за страховете, нямал концентрация, но сега бил сравнително добре. Това
му пречело много на социализацията и за това не успял да завърши образованието си поради
страха, че не може да се изказва. Преди месец октомври 2015 г. П. не се е водил на отчет в
психиатрично отделение, тогава бил студент, кротък, не пиел и не пушел, както и към
момента. Никой не е подозирал, че има такива проблеми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Искът е допустим, а
разгледан по същество съдът го намира за частично основателен по следните съображения:
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, какъвто е предявеният по
настоящото дело, правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на
наказателното производство, вкл. дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен
и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му- семейство, приятели,
професия, обществен отзвук, вкл. предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение
чрез медиите, и пр. Неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
4
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им.
В разглеждания случай е налице задържане под стража на ищеца Г. на 16.10.2015 г.
и повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК за умишлено
умъртвяване на баба му. Г. е бил в ареста за срок от 5 месеца и 2 дни, като след отмяна на
мярката „задържане под стража“ по отношение на него не са били налагани други мерки за
неотклонение и не са били извършвани процесуално-следствени действия, а наказателното
производство от началото до прекратяване му е продължило 5 години. Действително
продължителността на наказателното производство е дълга и при всички своевременно
извършени следствени действия и резултатите от тях, същото е можело да бъде прекратено
много по-рано, но се е забавило единствено поради закъснението с близо 5 години на
назначената съдебно-медицинска експертиза относно трупа на жертвата. Тази
продължителност на наказателното производство, завършило с прекратяването му поради
това, че извършеното от Г. не съставлява престъпление от субективна страна и престоят му
в ареста, следва да ангажират отговорността на Прокуратурата по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ.
Съдът приема за увреждащ ищеца престоят му в ареста за пет месеца предвид
психическото му състояние и продължителността на този престой, но не и възникване на
психическото му състояние вследствие задържането му. От представените епикризи и ТЕЛК
решение се установява, че психическите проблеми на Г. са наследствени и са забелязани в
ученическите му години, т.е. много преди извършеното от него спрямо баба му, а не в
резултат на това. В началото със задържането на ищеца същият е бил за три дни в
психиатричното отделение на местната болница, а след връщането в ареста и по време на
престоя си там е следвало да продължи медикаментозното си лечение. Няма данни
ответникът да е ограничил достъпа на ищеца до лекарствата му, а самата свидетелка К.
твърди, че е снабдявала сина си с тях, но той не ги пиел поради негови страхове. Това
обстоятелство не може да бъде вменено във вина на Прокуратурата, която не е създавала
пречки за лечението на обвиняемия по време на престоя му в ареста. През периода, в който е
обвиняем в наказателното производство след излизането от ареста и проведеното лечение в
Раднево, ищецът твърди, че е завършил висшето си образование. За това обстоятелство няма
представени писмени доказателства, но съдът го приема за осъществено предвид ищцовите
твърдения и въпреки обратните твърдения на неговата майка свидетелката К., че синът й не
успял да завърши образованието си поради обвинението. С оглед тези обстоятелства съдът
приема, че независимо от дългата продължителност на наказателното производство,
ищецът-обвиняем освен петмесечния престой в ареста не е бил ограничаван в ежедневието
си по повод това производство – лекувал се е активно и продължително в специализирана
болница, продължил е и е завършил висшето си образование. Няма данни за обществен
отзвук на извършеното от ищеца – не са разгласявани данни за това по медии и т.н. Няма
данни за промяна и съществен обрат в ежедневния живот на ищеца вследствие
привличането му като обвиняем и наличието на това му качество до приключване на
наказателното производство. Единственото и основно отражение на наказателното
5
производство върху ищеца е неговите преживени страхове и притеснения от повдигнатото
обвинение и възможния краен резултат от това – да бъде осъден на лишаване от свобода.
При определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следвайки принципа на справедливото обезщетяване по чл.52 от ЗЗД,
съдът счита, че искът в тази част следва да бъде уважен в размер 10 000 лв., а над този
размер до претендирания от 120 000 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно обезщетението за претърпени имуществени вреди, съдът намира искът за
основателен в размер 900 лв. От представените писмени доказателства, съдържащи се в ДП
№ 617/2015 г. се установява, че Г. в качеството си на обвиняем е бил сключил договор за
правна защита и съдействие, по който договореното възнаграждение за адв.Х. е било 2000
лв., но е отразено реално заплащане на 900 лв. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС с т.1 е дадено тълкувание относно това, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а
извършеното плащане следва да бъде удостоверено по съответния ред – ако е по банков път,
с банково извлечение, а ако е в брой вписването на направеното плащане следва да е в
договора за правна помощ. В случая след като в договора за правна помощ е отразено
плащане на 900 лв. за адвокатско възнаграждение, обезщетението за претърпени
имуществени вреди от ищеца предвид привличането му като обвиняем следва да е в този
размер, а над него до претендирания от 2000 лв. иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Лихвата за забава върху обезщетенията е дължима от 14.10.2020 г. – откогато е
влязло в сила постановлението на ЯОП за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 617/2015 г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за намаляване на
претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, тъй като не
са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване на отговорността.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
дължимото от държавата обезщетение се намалява. Съгласно съдебната практика
обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-
следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по
време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение, като направени неистински признания, въвеждането
на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства,
да се забави или опорочи разследването на престъпление. Такива данни по делото липсват,
поради което не са налице основания за намаляване на отговорността. Причината, поради
която се е стигнало до образуване на наказателното производство е следствие на
поведението на ищеца, но по време на наказателното производство, той не го е препятствал
и не поради неговото поведение се е стигнало до продължителността на производството.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски съразмерно уважената част от иска в размер 351,12 лв. /при
претендирани разноски в размер 3930 лв. за платено адвокатско възнаграждение/.
6
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на П. С. Г., ЕГН ********** от гр.*****,
ул.*****№**вх.**ап.** чрез адв.М. Х. от АК ******** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 г. до
окончателното изплащане, като искът в разликата над 10 000 лв. до размера на 120 000 лв.
като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на П. С. Г., ЕГН ********** от гр.*****,
ул.*****№**вх.**ап.** чрез адв.М. Х. от АК ******** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 г. до окончателното
изплащане, като искът в разликата над 900 лв. до размера на 2000 лв. като неоснователен –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на П. С. Г., ЕГН ********** от гр.*****,
ул.*****№**вх.**ап.** чрез адв.М. Х. от АК ******** на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените разноски съразмерно уважената част от иска в размер 351,12 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
7