Р Е Ш Е Н И
Е
№.....
Гр.Кърджали, 15.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 738 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ , във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба се претендира установяване на вземане по
издадени фактури, описани в исковата молба,издадени въз основа на договор за продажба,
за което е издадена Заповед № 289/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр. д. № 589/2018г. по описа на РС-Кърджали, срещу която надлежно е
депозирано възражение и искът е предявен в едномесечния законоустановен срок.
Твърденията на ищеца са, че е в трайни търговски взаимоотношения с ответника, на
когото продавал строителни материали от собствен склад , като практиката между
страните била подаване на заявка от ответника за необходимите строителни
материали, доставянето им от ищеца, ведно със стокова разписка, отпечатана в
три екземпляра, в която била описана
доставената стока и която се връчвала на шофьор на ответника, получаващ стоката,
след което се издавала фактура за получените стоки, като в една фактура било
възможно да бъдат описани стоки по няколко стокови разписки. Твърди се, че за
доставени на ответника строителни материали била издадена фактура № **********/31.10.2017г. на
стойност 15887,56 лв. с ДДС, по която не постъпило никакво плащане. Твърди се, че страните договорили заплащането
да се извършва по банков път, поради липса на плащане ответникът изпаднал в
забава и дължал обезщетение в размер на 725,21 лв.
върху стойността на продадените
стоки от падежа на задължението – датата на издаване на фактурата -
31.10.2017г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК на 12.04.2018г. и законната лихва от 12.04.2018г. до
окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа
исковете и моли съда да ги уважи. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК с включени разноски и по обезпечителното производство и съображения в
писмена защита.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове, като заявява, че стоките предмет на продажбата не били получени,
поради което счита,че няма задължение да заплаща тяхната цена. Заявява, че не
била
налице идентичност в периода, за който се претендирало обезщетението за
забава с исковата молба и този в Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 589/2018
г. по описа на
КРС. Твърди, че практиката между страните била фактурата винаги да
бъде издавана преди
доставката, след това се издавала стоковата
разписка и се доставяла стоката,
като стоката е била придружавана със стокова разписка, екземпляр от който се предавал на
получателя срещу подпис. Излага съображения, че осчетоводяването на фактурите
не било
достатъчно за установяване на вземането на ищеца , поради липсата на доставяне
на стоките, съответно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката,
като се позовава на съдебна
практика.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа отговора и моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Заявява, че
фактурите, представени към отговора на
исковата молба, са получени от ответника и са осчетоводени , но материалите по
тях не са получени и се чакало получаването на стоките. Претендира разноски,
вкл. по компенсация.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по
делото,че между страните съществуват дълготрайни търговски отношения по договор
за продажба на строителни материали, като ищецът продава от собствен склад
заявени от ответника по вид и количество стоки, които се товарят на автомобили
на ответника. Ищецът „ДД Бодуров“ ЕООД /с предишно наименование „Семат“ ООД/ е
съставил на ответника фактура № **********/31.10.2017г. на стойност 15887,56
лв. с ДДС, като страните допълнително са договорили падеж на задължението за
плащане по банков път – 20.12.2017г.
По делото е
приобщена стокова разписка за предадени на ответното дружество строителни
материали, посочени в процесната фактура.
Установява се, че
по заявление на ищеца от 12.04.2018г. е образувано ч.гр.д. № 589/2018г. по
описа на РС-Кърджали, по което е издадена Заповед № 289 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 15 887,56 лева –
главница, представляваща незаплатена цена за закупуване на строителни
материали, обективирани във фактура № **********/31.10.2017г., както и сумата
от 725,21 лева – договорна лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от 31.10.2017г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2018г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 332,25
лева – внесена държавна такса и 900,00 лева – адвокатско възнаграждение. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил срещу вземането по основание
и размер.
В развилия се въз
основа на допуснато обезпечение на предявените в настоящото производство искове
и издадената обезпечителна заповед обезпечителен процес е образувано изп.д. № 311/2018г.
по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд Кърджали, по което е приета като
разноски на ищеца – взискател сумата 548,00 лв.
От изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по същество от страните, в т.ч. и от разпита в съдебно
заседание на вещото лице Г.Д., се установява,че представената от ищеца и ответника
фактура за доставени на ответника строителни материали е идентична по
съдържание, като подадените в ТД на НАП данни относно реквизитите на процесната
фактура са еднакви. Фактурата е на стойност 15887,56 лв. и същата е надлежно
осчетоводена от страните,включена е в дневниците за продажби и покупки и в
Справки-декларации по ДДС,данните са предадени в НАП за съответния данъчен
период, ищецът е превел в приход на републиканския бюджет дължимия ДДС, а по
счетоводни записвания на ответника по процесната фактура е налице реална
доставка на строителни материали,които са получени и вложени и за същите е
възникнало право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер, от което
право ответникът се е възползвал. Установено е, че по фактура
№ **********/31.10.2017г.
на стойност 15887,56 лв. с ДДС размерът на законната лихва с посочен в същата падеж
20.12.2017г. – възлиза на 498,73 лв. Установено е, че в счетоводството на
ответника е налична фактура - оригинал за доставка на строителни материали, осчетоводена
по съответния ред, съответстваща на фактурите, осчетоводени от ищеца.
Използваният програмен продукт за разпечатване на фактурите не позволява с един
и същ пореден номер да се издадат две фактури за различни доставки и при
ответника не съществуват други фактури – оригинал ,издадени от ищеца със същия
номер и дата,но с различно съдържание по отношение на видовете материали,
единични цени и стойности. Фактурата съдържа задължителните реквизити в
чл.6,ал.1 от СЧ. Установява се, че при ищеца не са налични стокови разписки, подписани
от ответника и различието между фактурата – оригинал и фактурата – копие се
дължи на различния критерий избран при повторно отпечатване на фактурата-копие
при възможност за отпечатване в 45 различни варианта. В съдебно заседание
вещото лице изяснява, че в счетоводството на
ответника материалите директно са изписани като разход, който впоследствие
е отнесен за разход на обекта и към фактурата в оригинал при ответника има стокови разписки, която е подписана, но въз основа на тези стокови разписка и фактурата са
направени счетоводните записвания. За осчетоводяване на една стока с цел възникне
правото
за ползване на данъчен кредит, следва да е налице реална
доставка,в противен случай
получателят няма
право да се възползва от правото си на данъчен кредит. В случая са закупени материали,
които са отчетени като разход, вложени са в обекта и с тази стока се увеличавала себестойността на
конкретния обект. Фактурата е осчетоводена в конкретния месец
на получаване, включена е в дневниците за
покупки и е ползван данъчен кредит. Всички материали ,
описани в процесната фактура, са осчетоводени от
ответника като вложени в неговите обекти,като стоковата разписка не
се описвала
в счетоводството, но придружавала фактурата, като гаранция, че
действително стоката, описана във фактурата, е предадена и е
излязла от съответния склад. Същата се изисква от НАП за реалност на доставката и преценка дали
ответникът има право реално на данъчен кредит.
Разпитаната пред настоящата инстанция св.С.Х. – продавач – консултант в
дружеството-ищец свидетелства, че между
страните съществуват търговски
взаимоотношения от 2013г., като практиката е да се подава заявка от техника на
обекта на ответното дружество, която се съгласува с ответника, издават се стокови разписки в три екземпляра и при идването на кола
на ответника, която трябва да товари стоката, едната стокова разписка се дава
на шофьора,който я подписва или техникът дошъл да получи стоката, другата - остава при свидетелката, подписана и
за кой обект отива, а третата е за работниците, които товарели. Фактура се
издавала след получаване на стоката и не се фактурира същия ден, а се фактурира
от седмица до 15 дни в зависимост от сумите.
Ако стоката не е получена, се издава проформа фактура и когато се плати,
се издава фактура за авансово плащане, а след получаване на стоката се издава
фактура с нулева стойност, като се приспада авансът. Материалите по процесната фактура са
извозени за саниране на бл.27 в кв. „Възрожденци“, по която стоката по същата била
получена от ответника. Фактурата се издавала, за да се плати. След издаване на
фактурата, същата се изпраща на имейл на ответника и след това по техника на
ответника или по шофьор на ищеца се изпраща в офиса на ответното дружество.
Оригиналната разписка, подписана от получателя, била предавана с фактурата на
ответника. При ищеца оставал третият екземпляр, който бил при работниците за
товарене.
Разпитан е и св.А. Д. - технически ръководител в „Устра
холдинг“ АД ,като ответникът е дъщерно дружество на холдинга, според когото принципно
като ръководител на строителни обекти за всеки конкретен строителен обект той
правел заявките и получавал на място строителните материали и при невъзможност
лично да отиде в складова база да ги получи, изпращал упълномощен от него
работник, който му ги предавал на строителния обект. При получаване на стоки и
стокови материали в склада на „ ДД Бодуров“ се издавали три броя складови
разписки, едното копие оставало в склада, което свидетелят разписвал, второ
копие оставало за него и се прилагало към досието на обекта, като някои от тези
копия не били разписвани, а третият екземпляр от складовата разписка се давала
на работещите в склада, за да подготвят и да изнесат съответно строителните
материали. Нямало случай свидетелят да е изгубил стокова разписка, която разписал.
При получаване на стоките от „ДД Бодуров“ те се извозвали директно на
строителния обект.
При това положение съдът намира предявеният иск за главница за основателен по
следните съображения:
Установено бе по делото съществуването на трайни търговски отношения между ищеца
и “Устра-холдинг” АД, основани на договор за търговска продажба, по силата на
която през м.октомври 2017г. ответникът закупил строителни материали на
стойност 15887,56 лв. с ДДС, като за покупко - продажбата е издадена фактура № **********/31.10.2017г.
на стойност 15887,56 лв. с ДДС, получена от ответника, надлежно осчетоводена от
него като разход за закупуване на строителни материали, включена в дневника за
покупки и в Справки-декларации за ДДС, по която ответното дружество се е
възползвало от правото си на приспадане на данъчен кредит по Справка-декларация
за съответния месец. Установено бе, че в “Устра-бетон” ООД за реалното
изпълнение на поръчките и експедирането на стоките, които се заявявали за покупка, отговарял св.А.
Д., като лично той или упълномощено от него лице получавало стоките, описани в
издадените от ищеца стокови разписки. Свидетелят не установи, че е имало случай при издадена стокова
разписка да не е получил стоката. По делото бе установено, че ответникът
разполага със стокови разписки за извършената доставка – предмет на спора,
които са подписани от негови представители. Установено бе,че стоките са били
заприходени в склада на ищеца, откъдето са изписани след продажбата им, а при
ответника при получаването им са осчетоводени директно като разход за
материали, който е отнесен по сметка разходи на обекта, в който са вложени. Извършеното
фактическо предаване на материалите по заявките бе потвърдено и от св.С.Х., показанията
на която кореспондират с доказателствения материал по делото,в т.ч.
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, която установи, че е подготвяла
стоката за извозването ѝ от склада на ищеца според заявеното от
ответника, съгласувала количествата и видовете строителни материали с
представител на ответника, изготвяла и предавала стоковите разписки и
фактурирала доставената стока след получаването ѝ в рамките на седмица - до 15 дни в зависимост от сумите. По делото
не бе установено стокови разписки да е получена, а да не са получени стоките от
ответника, не бе установено и последният да е възразил незабавно, че не е
получил заявена стока. По отношение фактурирането на стоките, съдът намира тезата
на ответника за издаване на фактура преди получаването на стоката за логически неиздържана
с оглед установените по делото факти, че след извършената заявка от ответника
и получаване на стоките, за които се
издават различен на брой стокови разписки, именно въз основа на същите се
издава фактурата, която обхваща известен период от време, както и предвид
обстоятелството, че ако фактурата е била изготвена преди получаването на
стоките, същата е следвало да придружава издадената стокова разписка,
предназначена за счетоводството на ответника, каквото обстоятелство не е
установено по делото, както и не е установено ответникът да е възразил
незабавно по изпълнението. В тази връзка, действията му осчетоводяване на
доставките по процесните фактури съобразно трайната съдебна практика представлява
признание от страна на ответника, че е страна по облагаема доставка, че е
настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 и сл. от ЗДДС и че е получил
стоките и услугите по тази доставка -
така, решение № 42/19.04.2010 г.
по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 23/07.02.2011 г. по т. дело № 588/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 30/08.04.2011 г.
по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.,в които е прието, че само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. С решение
№46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г. на I т. о., решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2008 г. на I т. о. и решение № 109/07.09.2011
г. по т. д. 465/2010 г. на II т. о., Решение № 67 от
31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК и други, Върховният касационен съд се е произнесъл, че фактурата съставлява
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, когато
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид и стойност на
закупената стока, имена на купувача и продавача /или на техните представители/,
време и място на сключване на продажбата; Отразяването на фактурата в
счетоводните книги на продавача и купувача, включването й в дневниците за
покупко - продажби по ЗДДС,
ползването на данъчен кредит по нея съставляват недвусмислено признание на
купувача за сключване на договора за търговска продажба и доказват
съществуването на задължението за плащане на претендираната с иска по чл. 327, ал.
1 ТЗ цена. Представената по делото фактура бе установено, че съдържа всички задължителни реквизити,
като липсата на подписи се обяснява с факта, че същата е изпратена
по електронен път от ищеца на ответника, съобразно трайно установена
между дружествата търговска практика, но без съмнение са
достигнали до ответника и същият е узнал за издаването ѝ, предвид
надлежното ѝ завеждане и осчетоводяване. Крайният
срок за плащане към момента е изтекъл, като ответникът не е доказал плащането на дължимите суми по същата, поради
което предявеният главен иск следва да бъде изцяло уважен. В тази връзка по възражението на ответника, че не е налице идентичност на
издадената фактура при ответника и ищеца, бе установено, че предвид ползвания
програмен продукт и възможността за разпечатване на фактурата по 45 различни
варианта, но при съвпадане на основните реквизити - издател, получател,
стойност на сделката без ДДС и с ДДС, датата на данъчното събитие/плащането,
начин на плащане, вид и количество на стоки, единична цена и обща
стойност, съдът намира възражението за
неоснователно.
Или, паричното
вземане за главница по фактура №
**********/31.10.2017г. за
сумата от 15887,56 лв. с ДДС, за които е издадена възразената от ответника като
длъжник Заповед № 289 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.04.2018г.
по ч.гр.д. № 589/2018г. по описа на на РС-Кърджали, следва да бъде установено,
както е по заповедта, заедно с претендираната от ищеца законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК съгласно чл. 422,ал.1 от ГПК, а именно, считано от 12.04.2018г.
По отношение на претенцията за признаване за установено,че длъжникът дължи
обезщетение за забава на парично задължение, съдът намира иска за частично
основателен, поради следното:
Установено бе,че страните са уговорили падеж на плащането по процесната фактура,
а именно, на 20.12.2017г., при
което следва да се приеме, че падежът настъпва на посочената дата, при което поради
настъпилата забава на ответника по отношение плащането на цената по процесната
фактура, същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
забавената главница, чийто размер съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ
върху главницата по фактура №
**********/31.10.2017г.
на стойност 15887,56 лв. с ДДС възлиза на 498,73 за периода от 20.12.2017г. до
11.04.2018г. вкл., до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата
над 498,73 лв. до пълния предявен размер от 725,21 лв. и за периода от
31.10.2017г. до 19.12.2017г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: Всяка от страните е направила искане за репариране на
разноски. Ищецът представя списък с разноските по чл.80 от ГПК в общ размер на 3808,50
лв. На ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1
от ГПК съразмерно уважената част от иска, които за настоящото производство
възлизат на 1143,82 лв., за заповедното производство възлизат на 847,42 лв. и
за обезпечителното производство с оглед крайния изход на дело и по аргумент от т.5 ТР 6/2012 на ОСГТК на
ВКС възлизат на 627,87 лв., които следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца .
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска,при
което от направените по делото разноски за възнаграждение за вещо лице- 50,00
лв. и за държавна такса за обжалване на наложеното по делото обезпечение –
15,00 лв., или, общо 65,00 лв., на същия се дължат 20,30 лв., които следва да
се възложат в тежест на ищеца. В тази връзка, по делото не се установява да е
заплатен по банков път договореният адвокатски хонорар на адв.Б. в размер на 1234,80 лв., поради което съдът не приема
този разход.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „Устра-бетон“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** съществуването на вземане на "ДД Бодуров“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, за сумата 15887,56 лв. с ДДС, представляваща
цената на доставени и незаплатени строителни стоки по фактура № **********/31.10.2017г.
на стойност 15887,56 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от
12.04.2018г. до окончателното ѝ
изплащане и за сумата 498,73
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 20.12.2017г. до 11.04.2018г. вкл., за които суми е издадена Заповед №
289/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. №
589/2018г. по описа на Районен съд Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване дължимостта на обезщетение за забава за разликата над 498,73 лв. до
пълния предявен размер от 725,21 лв. и за периода от 31.10.2017г. до
19.12.2017г вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Устра-бетон“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на "ДД Бодуров“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** разноски в настоящото производство
в размер на 1143,82 лв., разноски в заповедното
производство в размер на 847,42 лв. и разноски по допуснатото
обезпечение в размер на 627,87 лв.
ОСЪЖДА "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „Устра-бетон“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** разноски съразмерно отхвърлената част на иска в
размер на 20,30 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: