Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2646 22.10.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Мирослава Енчева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6737 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. ******** представлявано от М* Д*Д*, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът М.И.К., ЕГН **********,***, дължи
на ищеца сумата от 2500 лева главница по договор за
заем CrediGo № ********2017 г., 320,72 лева договорна лихва за
периода от 07.04.2017 г. до 07.03.2018 г., 1980 лева – застрахователна премия за периода от
07.04.2017 г. до 07.03.2018 г., 78,95 лева – лихва за забавеното
плащане по договора за заем
за периода от 08.04.2017 г. до 29.03.2018 г.
и 55,42 лева – лихва за забавеното плащане
по договора за допълнителни услуги за периода
от 08.04.2017 г. до
29.03.2018 г., заедно със законна лихва върху
главницата и застрахователната премия от подаването на
заявлението - 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *******.2018 г. по ч. гр. д. № *********/2018
г. на БРС.
Твърди се, че на 07.03.2017 г. между К. и „Микро
кредит“ АД е сключен договор за заем CrediGo № *******,
ведно с общи условия към него и договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № *****, ведно с приложение № 1 към договора.
Ответникът е получил заем в размер на 2500 лева, който се е задължил да върне с
оскъпяване под формата на договорна лихва до общия размер от 2820,72 лева на 12
равни месечни погасителни вноски, всяка от 235,06 лева, с първа погасителна
вноска на 07.04.2017 г. Сключена е от „Микро Кредит“
АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД на
стойност 1980.00 лева, платима също на падежите на основните погасителни
вноски, по 165,25 лева месечно. По договора до момента няма внесена погасителна
вноска. Срокът на договора е изтекъл на 07.03.2018 г.
На 07.07.2017 г. с договор за продажба
и прехвърляне на вземания кредиторът „Микро
кредит“ АД е прехвърлил вземанията
по договора на „Агенция за
събиране на вземания” АД.
Моли се за
уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответната
страна чрез особен представител е оспорила изцяло предявените искове, като е
посочено, че ответникът не е сключил процесния договор за заем и положеният под
него подпис не е нейн. Оспорено е твърдението, че К.
е получила сумата по договора за заем.
Направено е
възражение за нищожност на договора за заем поради противоречие със ЗПК и
неравноправност на клаузите в договора. Не са изпълнени изискванията на ЗПК
относно съдържанието на договора, поради което същият е недействителен. Освен
това използваният в него шрифт е под 12 пиксела. Нищожен е и договорът за
допълнителни услуги. Освен това „Микро кредит“ АД
няма вземане за сумата на застрахователната премия.
Направено е
възражение, че ответникът не е придобил права по договора за цесия, а освен
това длъжникът не е уведомен надлежно за цесията.
Моли се съда
да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за договор за
заем CrediGo № *********.2017 г., сключен
между „Микро кредит” АД и К.. Дружеството е
предоставило в заем сума в размер на 2500 лева, като е уговорена еднократна такса
220 лева, която се приспада от сумата, която трябва да получи кредиполучателят. Страните са договорили фиксиран годишен
лихвен процент 22,89 %, а годишният процент на разходите – 49,66 %. Съгласно
договора сумата подлежи на връщане на 12 месечни погасителни вноски от по 235,06
лева. Падежът на първата вноска е на 07.04.2017 г., а на последната такава – 07.03.2018
г. Предвидено е ползване на допълнителна услуга, представяваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка, която ще се заплаща на 12 месечни вноски по 165 лева. Приложени са
и общи условия към договора, както и погасителен план. Видно от представената застрахователна полица
за застраховка „защита“ договор е сключен между ЗК „Уника
Живот“ АД и К.. Посочени са покритите рискове, застрахователната премия от 1980
лева, като ползващо се лице е „Микро кредит“ АД. На
07.03.2017 г. по сметка на К. е преведена сумата 2280 лева. На 10.05.2017 г. „Микро кредит“ АД е заплатило на ЗК „Уника
живот“ АДеднократно застрахователна премия по
посочената застрахователна полица.
Представен
е и сключеният между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Микро Кредит“ АД рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.,
като съгласно приложение № 1/07.07.2017 г. към него
са прехвърлени и вземанията към К. в размер на общо 4800,72 лева.
Цедентът е упълномощил „АСВ“ АД да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно, представено по
делото. Уведомление до длъжника за цесията е приложено по делото.
Изготвена
по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило,
че до датата на цесията в „Микро кредит“ АД не са
отразени плащания по кредита. Задълженията възлизат на общо 4820,93 лева, от
които 2500 лева главница, 320,72 лева възнаградителна
лихва, 1980 лева застраховка, 20,21 лева лихва за забава. Вещото лице е
изчислило дължимата за периода 07.04.2017 г. – 30.03.2018 г. лихва за забава
върху главница и върху застраховка.
Вещото лице
по приета съдебно-графологична експертиза е посочило,
че подписите, положени в искане за заем, договор за заем, застрахователна
полица, са на М.К. и тя е изписала ръкописно имената си. Поради това извършеното
от ответника оспорване автентичността на договора е неуспешно проведено. Вещото
лице С. е изследвало и размера на шрифта за искането за заем, договора и общите
условия към него и застрахователната полица.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за неоснователен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест,
ищецът е следвало при условията на
пълно и главно доказване да установи
наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало
по силата на сключен договор
за кредит, че „Микро кредит” АД е бил изправна
страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както
и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати
същото.
Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението,
както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на
ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно вноските си договора.
Във връзка
с изследването на обстоятелството дали между К. и „Микро
кредит“ АД е било налице валидно облигационно отношение следва да се обсъдят
възраженията на процесуалния представител на ответника за недействителност на
договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. За процесното
правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите
на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния
договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В случая се
установява от заключението на вещото лице С., че е нарушено изискването на чл.
10, ал. 1 от закона, съгласно който „договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.“. В случая не всички
елементи от договора за със шрифт 12 – искането за заем е със шрифт 8,
договорът и погасителният план – на шрифт 10 или 11, застрахователната полица
към договора за допълнителни услуги – 8 пиксела. Единствено Общите условия към
договора са със шрифт 12.
На следващо
място, в представения по делото погасителен план към договора за кредит,
подписан от кредитополучателя, е посочен общият размер на месечната вноска, без да е посочен
съответният размер главница
и лихва, които се погасяват,
поради което следва да се приеме, че
задължението по чл. 11, ал.
1, т. 12 не е изпълнено. Това води до предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по
кредита.
Следва да
се обсъди и възражението на процесуалния представител на ответника за недължимост на посочената в договора за заем „еднократна
такса“ в размер на 220 лева, която е приспадната от чистата стойност на заема.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че от съдържанието на договора не става ясно
какво е основанието за дължимост на тази такса.
Видно от представеното платежно
нареждане на ответника е реално предоставена в заем сумата 2280 лева, като
съдът намира, че това е чистата стойност на кредита, до който размер следва да
се уважи иска. За разликата до пълния предявен размер от 2500 лева искът за
заплащане на главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По делото е
представено писмо от ЗК „УНИКА“ АД, в което е посочено, че на 10.05.2017 г. по
застрахователна полица „Защита“ № ********от
07.03.2017 г., представена по делото, е постъпило с общ банков превод плащане
на еднократна премия от „Микро Кредит“ АД в
качеството му на застрахователен агент на застрахователя. Посочено е, че тъй
като плащането е извършено посредством „масови платежни нареждания“, които
съдържат общи суми и за други лица, евентуалното разкриване на тази информация
би нарушило ЗЗЛД. Съдът намира, че доколкото по делото не са представени
писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не може да се
направи и извод за валидност на полицата.
Независимо
от това съдът намира, че клаузата за заплащане на застраховка пакет „Премиум Живот“ е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Освен това възнаграждението по застраховка пакет „Премиум Живот“ следва да се включи в ГПР, а в случая това
не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът приема, че
съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е
нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените
по него допълнителни услуги.
Ето защо
съдът намира, че исковете са частично основателни. Следва да се уважи искът за
главница за сумата 2280 лева, а за сумата от 220 лeвa главница, представляваща
еднократна такса, сумата 320,72 лева договорна лихва, сумата от 78,95 лева лихва по
договора за кредит, както и 55,42 лева лихва по договор за допълнителни услуги, както и сумата от 1980 лева застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът
намира, че вземанията са валидно прехвърлени на новия кредитор – ищец по
делото. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на
друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден
договор за цесия, съгласно който „Микро Кредит“ АД е
прехвърлило вземанията си по процесния договор за паричен заем на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането. Смисълът на изискването за
уведомяване на длъжника за цесията е неговата
защита – да знае на кого
да изпълни и, ако не е бил надлежно
уведомен и е изпълнил на стария кредитор,
то да е изпълнил валидно.
Съобщаването на договора за цесия не
е елемент от фактическия му състав, тъй като
вземането преминава върху цесионера по силата на
постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Неуведомяването не се отразява
на валидността на договора за
цесия. До съобщаването на
длъжника той може валидно да
изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да
може да му
бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е
преминало върху цесионера. В случая обаче следва да
се отбележи, че длъжникът не е изпълнявал на никой
от кредиторите – факт е, че К. не е заплащала
минималните погасителни вноски. От друга страна, ответникът е получил отправеното
от „Микро кредит” ООД чрез пълномощника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата
молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за
цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че и двата договора за цесия имат действие за длъжника.
Тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е извършил плащане на
прехвърлената сума на стария кредитор, то цесионерът
– ищец се явява носител на това вземане.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на
спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски
съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 626,24 лева в настоящото производство, както и направените
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 68,70 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.К., ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. **********,
представлявано от М*Д* Д*, сумата от 2280 лева (две хиляди двеста и осемдесет лева) главница по договор за заем CrediGo № *********.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението - 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № *****.2018 г. по ч. гр. д. № ********/2018 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на главница
над 2280 лева до пълния претендиран размер от 2500
лева, сумата от 320,72 лева договорна лихва за периода от
07.04.2017 г. до 07.03.2018 г., 1980 лева – застрахователна премия за периода от
07.04.2017 г. до 07.03.2018 г., 78,95 лева – лихва за забавеното плащане по договора за
заем за периода
от 08.04.2017 г. до
29.03.2018 г. и 55,42 лева – лихва за забавеното плащане по договора за
допълнителни услуги за периода от
08.04.2017 г. до 29.03.2018 г.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от М* Д* Д*, сумата от 694,94 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е