Р Е
Ш Е Н
И Е №260022
гр.К., 20.04.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
К.ският окръжен съд,
гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на девети декември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
мл.с. МАРИЯ ТАНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№33/2021г.
по описа на Окръжен съд-К. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано след произнасяне на ВКС на РБ с
решение №13 от 02.02.2021г. по гр.д.№1530/2021г. по
описа на съда, с което е отменено въззивното решение
с №295 от 21.11.2019г., постановено от ОС-К. по в.гр.д.№244/2019г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав
на КнОС.
Така, предмет на настоящото разглеждане, с оглед обема
на извършения касационен контрол, е въззивна жалба, подадена от адв.Б.Б. ***, в качеството й на
пълномощник на К.Е.К. с ЕГН **********,***, против решение №27 от 14.01.2019г.
на РС-К. по гр.д.№816/2017г. по описа на съда
С обжалваното решение №27 от 14.01.2019г. районният
съд е оставил без
уважение предявения от К.Е.К. срещу „С.” ЕООД с ЕИК ***,
иск за постановяване на решение, с което
дружеството да бъде осъдено да преустанови действията, с които нарушава правото
на собственост на ищеца върху недвижим имот – водоем с прилежащ терен от 1918
кв.м., парцел ІХ по плана на с.С., представляващ имот №000912 в землището на с.С.,
с площ от 2.085 дка, начин на трайно ползване стопански двор, шеста категория, находящ се в м.„Д.“, при съседи: имоти №000913,000909,000916,000908,035031,
образуван от ПИ 000909 с площ от 1056 кв.м. и ПИ 035031 – нива с площ от 1029
кв.м., като премахне метална ограда и метална врата, поставени на мястото,
където се намира водоемът, да премахне трошения камък, с който е засипал
водоема и да го зариби, както и да засади отрязаните плодни дръвчета – 4 бр.
череши, 2 бр. кайсии, 2 бр.дюли, 4 бр. ябълки,2 бр.круши и 1 бр.орех. Със
същото решение е оставен без уважение иска на К. срещу посоченото дружество, за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане,
представляващо стойността на унищожена около 100 кг. риба на стойност 500 лева,
15 бр. плодни дръвчета – 4 бр. череши х25 лева, 2 бр. кайсии по 15 лева, 2
бр.дюли по 10 лева, 4 бр. ябълки по 20 лева, 2 бр. круши по 15.00 лева и 1 бр.
орех по 40.00 лева, всички на обща стойност 300 лева, метални колове, метална
врата и метална ограда на стойност 200 лева, както и водоем на стойност 5000
лева. С решението К. е осъден да заплати на ответното дружество деловодни
разноски в размер на 750 лева.
Така постановеното решение се обжалва изцяло с
оплаквания за неправилност на същото и твърдения за постановяването му в разрез
със събраните по делото доказателства. К. поддържа, че е собственик на имота с
№000912 в землището на с.С., с площ от 2 085 кв.м., ведно с находящо
се в имота техническо съоражение – водоем, който имот
е образуван от имот №000909 и имот №035031, идентичен с парцел ІХ в кв.1 по парцеларния план на Стопанския двор на с.С.. правото си на
собственост основава на договор за покупко-продажба на водоем с прилежащ терен от 1 918 кв.м., след
проведен на 25.05.1994г. от ТКЗС „***” търг, за сумата от ***неденомирани лева, заплатени въз основа на фактура
№191/07.04.1994г. за платена цена от търга на водоема, заплатени по сметка на
ТКЗС и вносна бележка №181/27.03.1995г. за платена сума по сметка на
републиканския бюджет. Сочи, че впоследствие се е снабдил с констативен
нотариален акт за правото на собственост върху същия водоем и прилежащ терен. Позовава
се на скица №631/07.12.2017г., според която той е собственик на УПИ с
техническо съоръжение „водоем” и прилежаща територия от 1918 кв.м., като в
скицата не била отразена друга собственост. Според жалбоподателя, от значение
по спора е влязлото в сила определение
№578/30.11.2017г. по ч.гр.д.№4620/2017г., с което въпреки влязлото в сила
решение на КнОС по гр.д.№381/2015г. същият счита, че
е бил признат за безспорен собственик на водоем, като същевременно право на
собственост върху такъв обект не е било признато за ответника с никое от
съдебните решения, тъй като същият е закупил от праводателите
си нива. Счита, че с оглед горните обстоятелства, предявеният негаторен иск се явява доказан по безспорен начин, а разрушаването
на водоема, засипването му с чакъл, унищожаването на 100 кг. риба, 15 бр.
плодни дръвчета – 4 бр.череши, 2 бр.дюли, 2 бр. круши, 4 бр.ябълки, 2 бр.
кайсии, 1 бр.орех, премахната ограда от метални колове, метална врата и метална
мрежа определя, като действия нарушаващи правото му на собственост. Заявява, че
на място е бил изграден паркинг без
разрешение за промяна статута на закупената земеделска земя, което представлява
незаконен строеж, който той не е длъжен да търпи и за който няма учредено право
на строеж от него. Заявява, че съдът е кредитирал заключение на вещото лице,
което е субективно и некомпетентно, доколкото същото се е произнасяло по други
дела, не разполага с лиценз за оценяване на плодни дръвчета. Оспорва
допускането на експертиза по правен въпрос относно установяване идентичността
на имотите, предмет на гр.д.№381/2015г. и имотите, обект на настоящото дело. Излага
твърдения и за инициирано производство за поправка на протокол за установяване
заявено искане за назначаване на допълнителна експертиза, във връзка с така
допусната и приета допълнителна експертиза, като искането неправилно било
оставено без уважение. Изразява недоволство от извода, че местоположението на процесния имот е неопределено. Позовава се на скица проект
№Ф21950/28.02.2014г. за това, че водоемът му се намира в нива, ползвана от
ответника и свидетелски показания в подкрепа на твърдението му, че е притежавал
водоем в който е имало риба, че в имота е имало плодни дървета и за извършени
от свидетеля Б. строителни действия по запълване на водоем. Позовава се на
неизвършен от първоинстанционния съд косвен съдебен
контрол, по отношение решение на ОС „ЗГ” за възстановяване право на собственост
на праводателите на ответника върху имот, в който се
намира водоема, като в хода на производството се поддържа искане да бъде
извършен такъв контрол. Претендира се отмяна на обжалваното решение изцяло и
уважаване на предявените искове. Моли се присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответната страна „С.“ ЕООД. в хода на производството се
изразява становище за неоснователност на жалбата.
С решение с №295 от 21.11.2019г., постановено от ОС-К.
по в.гр.д.№244/2019г. съдът се е произнесъл и по частна жалба, подадена от адв.А.П. ***, в качеството й на пълномощник на „С.“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.К., против определение с №338
от 06.03.2019г. на РС-К. по гр.д.№816/2017г. по описа на съда, с което РС-К. е оставил без уважение молбата на „С.”
ЕООД, за изменение на решението в частта за разноските, посредством присъждане
в полза на дружеството на още 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Доколкото в тази част решението не е било предмет на
касационно обжалване, настоящият съд приема, че не дължи повторно разглеждане
на подадената частна жалба, тъй като обжалваният със същата акт има относителна
самостоятелност и изходът от частното обжалване не е обусловено от изхода от въззивното такова.
К.ският окръжен съд, при
новото разглеждане на делото и след като
се запозна със събраните до настоящия момент доказателства, в това число и след
като съобразни данните, съдържащи се в приетите заключения на съдебно-технически
експертизи при настоящото разглеждане, приема за установено следното от
фактическа страна:
РС-К. е бил сезиран с предявени от К.Е.К. обективно
кумулативно съединени искове, насочени срещу „С.“ ЕООД, с които К. е претендирал:
1/ на основание чл.109 от ЗС, да бъде осъдено ответното дружество да
преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост, като
премахне поставените на мястото на собствения му водоем с прилежащ терен от
1918 кв.м., парцел IX от плана на с.С., представляващ имот с №000912 в
землището на с.С., с ЕКАТТЕ ***, с площ от 2.085 дка, начин на трайно ползване
стопански двор, шеста категория, находящ се в м.„Д.“,
при съседи: имоти с с №№000913, 000909, 000916,
000908, 035031, образуван от ПИ 000909 с площ от 1056 кв. м. и ПИ 035031 – нива
с площ от 1029 кв. м., метална ограда и метална врата, поставени на мястото,
където се намирал водоемът, да премахне трошения камък, с който е засипал
водоема и да го зариби, както и да засади отрязаните плодни дръвчета, както и
2/ на основание чл.49 от ЗЗД, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, представляващо
стойността на унищожена около 100 кг. риба, на стойност 500 лева, 15 бр. плодни
дръвчета - 4 бр. череши х 25 лева, 2 бр. кайсии х 15 лева, 2 бр. дюли х 10 лева,
4 бр. ябълки х 20 лева, 2 бр. круши х 15 лева и 1бр. орех х 40 лева, всички на
обща стойност 300 лева, метални колове, метална врата и метална ограда на стойност
200 лева, както и водоем на стойност 5000 лева.
Исковите си претенции, уточнявани в хода на
производството, К. е основал на твърдението, че е собственик на недвижим имот -
водоем с прилежащ терен от 1918 кв.м., парцел IX от плана на Стопански двор с.С.,
с площ по нотариален акт №***. от 1918 кв.м., попадащ в ПИ 000909 с площ от
1056 кв. м. и ПИ 035031 – нива с площ от 1029 кв.м., идентичен с поземлен имот
с №000912, с площ от 2.085 дка, в землището на с.С., с ЕКАТТЕ ***, начин на
трайно ползване - стопански двор, шеста категория, находящ
се в м.„Д.“, при съседи: имоти с №№000913, 000909, 000916, 000908, 035031,
ведно с намиращ се в имота водоем, който имот е образуван от ПИ 000909 с площ
от 1056 кв. м. и ПИ 035031 – нива с площ от 1029 кв.м. Ищецът е твърдял, че е закупил
имота след проведен на 25.05.1994г. търг от ТКЗС „***“, с.Г. – в ликвидация. Според К., ответникът неправомерно,
чрез управителя на дружеството и чрез
трети лица, е премахнал водоема, на стойност 5000 лева, оградата от бетонни
колове и мрежа на стойност 200 лева, както и изкоренил засадените в имота плодни
дръвчета – череши, сливи, дюли, ябълки, круши и един орех, унищожил рибата във
водоема - около 100 кг. на стойност 300 лева, заградил с метална ограда и
метална врата мястото, където се намирал водоемът и ищецът нямал достъп до
имота си, като на посоченото място бил изграден паркинг без надлежни строителни
книжа.
Ответникът е поддържал възражение за недопустимост, а
евентуално – неоснователност на предявените искове, с доводи, че ищецът не е
собственик на процесния имот, което е установено с
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№829/2014г. на КнРС,
потвърдено с въззивно решение по гр.д.№381/2015г. на КнОС, недопуснатото до касация с определение по
гр.д.№1173/2016г. по описа на ВКС; че нотариалният акт, с което се е снабдил К.
е нищожен; че търгът, на който същият твърди да е закупил имота е проведен след
сключването на договора; че при продажбата не са били определени границите на прилежащия
терен; че проведеният търг е само за водоем, не и за прилежащ терен; че т.нар.
водоем представлява бетоново корито, което не може да бъде предмет на сделка;
направени са възражения за нищожност на проведения търг, за липса на спазена
нотариална форма, както и такива в посока, че в процесния
водоем не е имало риба, нито в имота е имало засадени плодни дръвчета.
Според представения от ищеца протокол от 25.05.1994г.,
на посочената дата е бил проведен търг в
канцеларията на ТКЗС „***“, на основание 105 ПМС, Наредбата за търговете
и заповед №106/27.04.1994г. на Председателя на Ликвидационня
съвет, като обект на търга е бил водоем
в с.С.. Ищецът К. е бил обявен за спечелил търга при първоначална цена 5 000
лева. Представена е фактура с №191/04.07.1994г., издадена от ТКЗС „***“ за
сумата от 5 000 лева за водоем в с.С.. Ищецът е приложил към исковата
молба и договор за покупко – продажба на недвижим
имот от 27.03.1994г., сключен между ТКЗС ”***” с.Г. – в ликвидация, чрез Председателя на ЛС от
една страна, като продавач, и К.К. и О. К. от друга
като купувачи, по силата на който ТКЗС „***” продава на К.К.
и О. К. недвижим имот, за който е спечелен проведения на 25.05.1994г. търг за
продажба на недвижимо имущество, заедно с прилежащата към него земя, а именно -
водоем, находящ се в бившия стопански двор на с.С.,
ведно с прилежащия терен – 1 918 кв.м., на цена от **лева, от които 5 000 лева,
съгласно тръжния протокол и 43 155 лева - цена на терена, съгласно
техническа експертиза. Отразено е, че продавачът е получил цената изцяло.
На 15.05.1995г. К.К. и О. К.
са се снабдили с констативен нотариален акт №62 том ІV, н.д.№1166/1995г. по описа на нотариус при КнРС,
с който същите, на основание горепосочения договор, са признати за собственици
на водоем, находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС
– С., ведно с прилежащия терен от 1 918 кв.м, , които не са обозначени с
граници и съседи.
Представен е протокол за определяне размер на
нормативно необходимата площ прилежаща към отделни сгради в стопанския двор на
с.С. и овчарника в с.Богослов, както и разпределение на площите в стопанския
двор в с.С., според което за парцел 9, със застроена площ 90 кв.м., е
предвидена обща площ 2 072 кв.м., а обектът е обозначен като водоем с бетоново
корито.
На скица-извлечение на Стопанския двор в с.С. е изчертан парцел IX (вещото
лице инж.С. пред настоящата инстанция пояснява, че неправилно в скицата е
посочено огледално обозначение 11 –ХІ), според която парцелът е застроен с
водоем – 1918 кв.м., като е означено пространство, заключващо се между точки 30-33
-34-35, в рамките на които е обозначен водоем и бетоново корито.
На л.20 и на л.38 от делото са приложени скици –
проект за имот №000912 в землището на с.С., с площ от 2.085 дка, съответно с
№Ф21950/28.02.2014г. и с №К21803/16.06.2017г., издадени от Общинска служба по
земеделие – К., включващ имот №000909 - стопански двор на К.К.
и имот №035031 - нива на „С.” ЕООД. Според тези скици, водоем е обозначен в
пространствените предели на имот №035031 нива на „С.” ЕООД.
Установено е по делото, че имот №035031 е бил
реституиран на наследниците Е.З.С.с решение №57-32 от 15.01.2009г. на ОбСЗ-гр.К. и е представлявал нива, с площ от 1.029 дка в
местността „***“ в землището на с.С. и според приложената към решението скица, находяща се на л.64 от делото, водоемът се намира извън
очертанията на така възстановения имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
с №34, том IV, дело
№543/2013г., на 15.11.2013г. по описа на нотариус с рег.№188 на НК,
реституираните собственици са продали на „С.“ ЕООД имот №035031, както и други имоти
в същото землище.
Въз основа на заявление с вх.№УТ 1918 от 05.12.2017г.
е издадена от Община К. скица №631/07.12.2017г., приложена на л.110 от делото, на
която е отразен парцел ІХ, в квартал №1 по плана на с.С.; отразено е, че
уличната и дворищна регулация са утвърдени със заповед №485/12.04.1996г., а
скицата е копирана от ПУП – ПР с.С., Стопански двор. Според тази скица водоемът
е в пространствените предели на парцел ІХ, с площ от 1 918 кв.м.
Първоинстанционният съд е приел
заключение с вх.№24698/23.10.2018г. на в.л. инж.Л.В.. Вещото лице е
констатирало различно местоположение на водоема, според представените по делото
скици – в скицата на чл.64 от делото, която е издадена въз основа на
реституционното решение №57-32/15.01.2009г. водоемът е извън границите на имот
035031, а в скиците-проект за имот 000912 той е показан в границите на
включения в него имот 035031.
С влязло в сила решение по гр.д.№829/2014г. по описа
на КнРС е отхвърлен предявен от К.Е.К. *** и О.А.К. *** против „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. К.. ж.к.„***“ бл. *, вх
*, ап*, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо
ответното търговско дружество правото на собственост на ищците, въз основа на проведен
търг относно недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№035031 по КВС на
землището на с.С., обл.К., който имот е заснет като
част от имот пл.№000912 в землището на село С., с ЕКАТТЕ ***, местността „Д.“,
с площ целия имот от 2.085 дка, съгласно скица - проект №Ф21950/28.02.2014г. на
ОбС „*** – К., както и за осъждане на посоченото
дружество да им предаде владението на същия. Решението е било предмет на въззивно обжалване по в.гр.д.№381/2015г. по описа на КнОС.
Останалата част от имот пл.№000912 в землището на село
С., а именно - ПИ с пл.№ 000909 по КВС на с.С. не е била предмет на предявения ревандикационен иск, разгледан по гр.д.№829/2014г. по описа
на КнРС.
По делото са разпитани свидетели И.Т., Н.В.,С.Б и Д.А..
От показанията на първите двама свидетели, които са
посочени от ищеца, през 1994г. К.К. закупил водоем в
размери 5м/7м, респ. 6м/10м и дълбочина около 2 метра; през 1995-1996г. К.
зарибил въпросния водоем и до 2016г., докато съществувал водоема, в него имало
риби; в имота около водоема били засадени овощни дървета около 20 броя; през
2016г. от фирма „С.“ отрязали дърветата, изкарали хумуса
и застлали площта с чакъл, водоема също запълнили с чакъл.
От показанията на свидетелите С.Б.и Д.А., служители в
„***” АД се установява, че през 2015г.-2016г. дружеството е било ангажирано да
извърши строителни работи в имота, закупен от „С.” ЕООД, в който се намирал и бетонов
водоем с размери около 6 метра на 12 метра, който е трябвало да се запълни. В
имота нямало овощни дръвчета. Водоемът бил източен и останали около 80 см. тиня,
която била изтеглена с цистерна, а водоемът - бетониран. В същия не е имало риба.
Имотът не бил ограден и целият бил обрасъл с трева.
От заключението на вещото лице В., прието от районния
съд е установено към момента на огледа в имот №035031, който е ограден, няма
водоем, ограда и плодни дръвчета, теренът е покрит с трошенокаменна настилка и
се използва за паркинг и склад. Вещото
лице е остойностило и претендираните
от ищеца да са били унищожени метални колове, метална врата и ограда на 140.00
лева, стойността на водоема е определило на 3 675 лева; на 100 кг. риба, в
това число каракуда, шаран и червеноперка – на 550.00 лева, а на посочените от
ищеца овощни дървета – на 460.00 лева общо.
Вещото лице в заключението е посочило, че според парцеларния план парцел 9 с площ от 2 072 кв.м. е посочен,
като подлежаща на възстановяване земя. Въз основа на скицата-проект за имот
000912 е определило графически измерената застроена площ на водоема 70 кв.м.,
обобщавайки, че това съответства и на приетата площ по гр.д.№829/2014г. Вещото
лице посочило, че с протокол от 21.12.1993г. е приет кадастралния план на
стопанския двор, а с протокол от 13.04.1994г., в изпълнение на чл.45 ал.3 от
ППЗСПЗЗ, са приети кадастралния и парцеларен план на
стопанския двор, както и нормативно определения размер на прилежащите площи на
сградите и съоръженията. По молба на ищците за изготвяне на цифров модел на
парцел ІХ от стопанския двор на с.С., е бил изготвен такъв при което парцелът е
оцифрен под №0000912 с площ 2.085 дка, в която са
включени площите на имоти №035031 и 000909, от които първият е бил нанесен
първо по КВС. С възложител „С.” ЕООД е изработен ПУП – план за застрояване в
обхвата на ПИ 035030 и 035031 в м.”***”, одобрен със заповед №РД-00-129/15.02.2017г.
на кмета на Община К..
С решение на ВКС от 11.06.2018г. по гр.д.№1190/2018г.
са оставени без уважение подадените от К.К. и О. К.
молби за отмяна на влязлото в сила решение на КнОС по
в.гр.д.№381/2015г.
С определение на ВКС по ч.гр.д.№4620/2017г. е
потвърдено определение на КнОС по ч.гр.д.№79/2017г.,
с което е потвърдено определение на КнРС по
гр.д.№1606/2017г. за прекратяване на производството по подадена от К.К. и О. К. искова молба срещу ОС „ЗГ“ и „С.” ЕООД за
установяване нищожността на решение №57-32/15.01.2009г. на ПК К. и за
установяване нищожността на нотариален акт №34, том І., н.д.№543/15.11.2013г.
на нотариус рег.№188.
При настоящото въззивно
разглеждане, в изпълнение на дадените от ВКС указания беше назначена
съдебно-техническа експертиза със задача след съобразяване на данните по
скицата на лист 64 от делото на КнРС и тези по скицата
на лист 110 от същото дело, да даде заключение за състоянието на имот №000909,
включително като посочи дали при огледа се установява в чертите на тази имот да
се е намирал водоем, който да е бил засипан, и дървета, които да са били
отрязани, както и дали извършените от дружеството строителни и други дейности
възпрепятстват достъпа до имот №000909.
В изготвеното заключение от вещото лице инж.Р.С.,
което заключение е с вх.№264218/02.06.2021г. (л.62 и сл. от делото), е прието,
че парцел №IX по парцеларния план на Стопанския двор на с.С. е бил застроен
със съоръжение – водоем с бетонови корита, със застроена площ от 90 кв.м. и
прилежаща площ към съоръжението -
1 918 кв.м. Прилежащата площ попада в границите на парцел IX, определени с гранични точки №№30,33,34 и 35,
посочени на скицата на л.16 от делото на КнРС, на
която графичната и текстовата част са обърнати на 180 градуса, а координатите
на точките са дадени в справочен регистър на л.14 от същото дело.
Според вещото лице, от скицата на л.64 от делото,
която е с №Ф21492/15.01.2009г., е видно, че новообразуваният имот с №035031,
който с решение с №57-32 от 15.01.2009г. е възстановен на наследниците на Е.З.С.,
попада изцяло в границите на парцел IX, определени с гранични точки №№30,33,34 и 35,
посочени на скицата на л.16 от делото на КнРС. Имот с
№000909 е образуван от свободната част от
парцел IX след
образуването на имот №035031. Изводът, че имоти с №000909 и с №035031 са
образувани от парцел IX по парцеларния план, според вещото лице, се потвърждава и от
направената съпоставка на координатите на граничните точки на проектен имот с
№000912 с координатите на точки №№30,33,34 и 35, посочени на скицата на л.16 от
делото на КнРС.
Експертът е посочил, че скицата на л.110 от делото на КнРС, която е с №631/07.12.2017г. за УПИ, парцел IX в кв.1, е копирана от ПУП-ПР на Стопански двор с.С., уличната и дворищната
регулация на който са утвърдени със заповед №485/12.04.1996г. и представлява
частично застроително решение /ЧЗР/. Според вещото
лице, записаната на тази скица урегулирана площ на УПИ IX от 1 918 кв.м. е некоректно, тъй като това е прилежащата площ към
съоръжението „водоем“, а не цялата площ на парцела. Експертът е посочил, че
показаното на скицата на л.64 от делото местоположение на „п.п.водоем“ съответства с местоположението му на скицата на
л.110 от делото.
При извършения оглед на място, вещото лице е
установило, че на посоченото местоположение на водоема на горните две скици има
два броя овощни дървета, изсъхнали към момента на огледа, но на възраст около
10-15 години, няма следи от строителни или земно-насипни дейности, от което
вещото лице прави извод, че посоченото местоположение на съоръжението „водоем“
на скицата на л.110 и на скицата на л.64 от делото на КнРС
е неточно, т.е. в границите на имот с №000909 няма съоръжение „водоем“.
Вещото лице е констатирало, че имот с проектен номер
000912 по представените по делото два броя скици-проекти на л.18-20 и на л.38,
е образуван от имот с №000909 и имот с №035031, както и, че липсват данни за
приключила процедура по обединяването на имотите и обособяването на нов имот, както
и, че на тези скици-проекти местоположението на съоръжението „водоем“ е
отразено изцяло в границите на имот с №035031. Строителни и благоустройствени
/земно-насипни/ дейности са извършвани само и единствено в границите на имот с
№035031, които на място са материализирани с масивна ограда. Цялата площ на
имота е покрита с настилка от трошен камък и се ползва за паркинг и склад за
амбалаж.
Направен е извод, че в границите на имот с №000909,
идентичен с поземлен имот с идентификатор ***.35.68 по КК, не се е намирал
водоем, който да е бил засипан; няма следи от отрязани дървета в границите на
имота и извършените от „С.“ ЕООД
строителни и други дейности не възпрепятстват достъпа до имот с №000909.
В заключение с вх.№266247/30.11.2021г. по назначена съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от в.л.инж.Д.Х., е обоснован извод, че процесният водоем е попадал в имот с №035031 по КВС на с.С.
(ПИ ***.35.31 по КК).
При така установените по делото факти относно
обжалваното решение на КнРС, въззивната инстанция
намира следното от правна страна:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и
като такива следва да се потвърди изцяло, по следните съображения:
С оглед твърденията на ищеца и направените уточненията
на исковата молба следва да се приеме, че обект на предявения иск по чл.109 от
ЗС са имоти с №009909 по КВС и имот №035031 по КВС на с.С., които според ищеца
са идентични с парцел ХІ от бившия стопански двор на ТКЗС. Тези имоти са
предвидени за обединяване в имот с проектен №000912, но, както стана ясно по
делото, процедурата по обединяването им и обособяването на нов имот с №000912
не е финализирана.
Ищецът основава и двата предявени иска на твърдението,
че по силата на проведен търг и сключен договор за покупко-продажба от ТКЗС „***“
– с.Г., е собственик на парцел IX по парцеларния план на Стопанския двор на с.С., който е бил
застроен със съоръжение – водоем с бетонови корита, със застроена площ от 90
кв.м. и прилежаща площ към съоръжението
- 1 918 кв.м., който парцел твърди, че е идентичен на имоти с
№000909 и с №035031 по КВС на с.С. и на имот с проектен номер 000912.
Несъмнено е, че за да получи защита на твърдяното
право на собственост в обема и при предпоставките на чл.109 от ЗС, както и, че
за да бъде обезщетен за причинени от ответника имуществени вреди в следствие на
унищожаване и повреждане на съоръжения и насаждения в имота, К. следва да
докаже по несъмнен начин принадлежността на правото на собственост в неговия патримониум.
Както в светлината на събраните от районния съд
доказателства, така и след преценка на установените и при настоящото въззивно разглеждане на спора факти, изводът, който
произтича от анализа на доказателствената съвкупност
е за недоказаност на исковите претенции.
От заключението на вещото лице инж.С. става ясно, че имоти
с №000909 и с №035031 са образувани от парцел IX по парцеларния план.
По отношение правото на собственост върху имот с №035031
е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№829/2014г. по описа на КнРС, с което в отношенията между страните е признато със
сила на пресъдено нещо, че К.Е.К. и О.А.К. не са собственици
на поземлен имот пл.№035031 по КВС на землището на с.С., обл.К.,
който имот е заснет като част от имот пл.№000912 в землището на село С., с
ЕКАТТЕ ***, местността „Д.“, с площ целия имот от 2.085 дка, съгласно скица -
проект №Ф21950/28.02.2014г. на ОбС „*** – К., на
основание проведен търг относно недвижимия имот.
Една от последиците на силата на пресъдено
нещо е непререшаемостта на правния спор, съгласно
чл.299 ал.1 от ГПК, а съгласно чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е
задължително за всички съдилища в страната. Следователно настоящият съд е
длъжен да зачете задължителната сила на съдебното решение по гр.д.№829/2014г.
по описа на КнРС и по настоящото дело не може да
формира различни изводи относно принадлежността на правото на собственост върху
този имот, в частност – в желаната от ищеца посока, който в настоящото
производство се домогва да докаже нещо различно от разрешеното със сила на пресъдено нещо по водения между страните правен спор.
С оглед съдебно отреченото право на собственост на К.
по отношение на имот с №035031, напълно ирелевантно е
за спора какви строителни и благоустройствени дейности са били извършвани в
този имот от неговия собственик, съответно – К. не може да получи защита по
реда на чл.109 от ЗС на право на собственост, каквото няма, нито може да се
приеме, че в резултат на въпросните дейности същият е претърпял някакви вреди,
които да следва да бъдат обезщетявани по правилата на непозволеното увреждане.
При наличието на сила на пресъдено
нещо относно собствеността на горния имот, недопустимо е искането на ищеца за
извършване на косвен съдебен контрол по отношение на реституционното решение на
праводателите на ответника, тъй като това би влязло в
разрез със забраната за пререшаване на разрешения със СПН правен спор.
По отношение на имот с №000909, който, според в.л.С., е
образуван от свободната част от парцел IX след образуването на имот №035031, ищецът поддържа идентично придобивно основание, а именно – проведен търг и сключен
договор за покупко-продажба. Въззивният съд счита, че
доводите на КнРС, обосноваващи извода за недоказаност
на твърдяното придобивно основание, следва да бъдат
изцяло споделени. Видно е от приложените към исковата молба документи, че търг
е бил проведен на 25.05.1994г. единствено по отношение на съоръжение „водоем“.
Сключеният договор касае, освен водоем и прилежащ терен от 1 918 кв.м., които
обаче не са индивидуализирани по никакъв начин с граници и съседи, за да може
да се заключи, че това е площта, заснета като имот с №000909. Още повече, от
приетите пред тази инстанция заключения стана ясно, че водоемът попада в
пространствените предели на имот с №035031.
Освен, че не е доказано по делото ищецът да е придобил
на посоченото от него основание собствеността върху имот с №000909, категорично
може да се заключи, че не е установено в този имот ответникът да е извършвал
някакви дейности, с които да смути правата на собственика на този имот. От
заключението на в.л.инж.С., се установи, че строителни и благоустройствени
/земно-насипни/ дейности са извършвани само и единствено в границите на имот с
№035031, които на място са материализирани с масивна ограда, в границите на
имот с №000909 не се е намирал водоем, който да е бил засипан, няма следи от
отрязани дървета в границите на имота и извършените от „С.“ ЕООД строителни и други дейности не възпрепятстват
по никакъв начин достъпа до имот с №000909.
При тези факти, категорично може да бъде направен
извод, че предявените искове по чл.109 от ЗС и чл.49 от ЗЗД са неоснователни,
както по отношение на имот с №000909, така и по отношение на имот с №035031. До
тези изводи е достигнал и районния съд, поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя
не се следват разноски.
В производството по в.гр.д.№244/2019г. по описа
на КнОС въззиваемото
дружество е сторило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева, които са заплатени и следва да му се присъдят. При настоящото разглеждане
не се установява да са сторени разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №27 от 14.01.2019г. на РС-К. по
гр.д.№816/2017г. по описа на съда.
ОСЪЖДА К.Е.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „С.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.К., ж.к.„***”,бл. *, вх *,
ет.3, ап* деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 300.00 лева
(триста лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.