Р Е
Ш Е Н И Е № 260040
08.01.2021 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Борисова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7007/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-1030-009429/11.09.2020 г., издадено от М. В. М.
– Н. г. към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
(две хиляди) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно
постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно
призована, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. И.Й., който
поддържа жалбата и взема становище да са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателката и налагащи отмяна
на наказателното постановление.
Въззиваемата страна в
съпроводително писмо с вх. № 278124/09.11.2020 г., с което изпраща жалбата и
административната преписка, взема становище
при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.С.К., спрямо
която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 25.09.2020 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 01.10.2020 г., поради което 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 29.08.2020 г. около 23:30 часа
в град Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ до № 54 жалбоподателката В.С.К. управлявала
лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № …, когато била спряна за проверка от Я. В.
Г. и И. Т. – п. с. на Първо РУ при ОДМВР - Пловдив. На двамата им направило
впечатление, че жалбоподателката била със зачервени очи и разширени зеници,
поради което потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“ за извършването на
проверка за установяване дали водачът е употребил наркотични вещества или техни
аналози. За оказване на съдействие от ОДЧ бил изпратен свидетелят Б.Т.П. – м. а.
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив. Свидетелят П. поканил
жалбоподателката К. да бъде изпробвана с Дрегер Drug
Check 3000STK 5 с фабричен
номер ARNF-0871 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, но
тя отказала да ѝ бъде извършена проверка. Тогава свид. П. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 819438 против
жалбоподателката К., в нейно присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от
акта бил връчен на К. срещу разписка.
Свидетелят П. съставил и Талон за
изследване с бл. № …, в който било указано на водача, че може да се яви в срок
до 45 минути от връчването на талона в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за медицинско
изследване. Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателката в 01:10 часа на
30.08.2020 г. До изтичането на определения в талона за изследване срок тя не се
явила в лечебното заведение и не дала кръвна проба.
Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. Б.Т.П.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка,
като свидетелят е бил изпратен за оказване на съдействие на полицейски
служители от 01 РУ при ОДМВР – Пловдив за тестване на водач за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Свидетелят П. изяснява, че на място е
поканил жалбоподателката да бъде изпробвана с Дрегер Дръгчек. Установява се още
и конкретното поведение на К. в отговор на отправената ѝ покана, като тя е
отказала тестването, а в поведението си не е предприела никакво насрещно
действие за оказването на съдействие и извършване на разпореденото от
полицейския служител изпробване с техническо средство. От показанията на
свидетеля се изяснява и че той е издал талон за медицинско изследване на
жалбоподателката, като ѝ е връчил екземпляр от него. В показанията си свид. П. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено
е възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Същите са
последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел, поради което изцяло се ползват с доверие от
съда.
От справка за нарушител/водач за
жалбоподателката В.С.К. се изяснява, че тя е правоспособен водач на МПС,
притежава СУМПС, издадено на 02.05.2017 г., валидно до 02.05.2027 г. и с
налични 27 контролни точки.
От писмо с изх. № 4706/26.11.2020
г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 9 от делото) се установява,
че жалбоподателката К. не е преминавала за преглед през лечебното заведение на
29.08.2020 г. и на 30.08.2020 г., включително и за даване на кръвна проба за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на
вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето
на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и НП.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба
предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка
на място с техническо средство „или“
да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен
случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства
контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния случай
безспорно се установява, че жалбоподателката К. е отказала да ѝ бъде
извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката
не е била постигната по друг начин – чрез вземане на проба и лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Следователно тази ѝ деятелност правилно е квалифицирана като
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда едно
единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми (така Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2105/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2228 от 23.11.2016
г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1149 от 17.05.2018 г.
по к.а.н.д. № 847/2018 г. на Административен съд – Пловдив). В настоящия случай в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои
противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил
запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена
възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.
По делото по категоричен начин се
доказа, че жалбоподателката В.С.К. е осъществила административното нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От обективна
страна по делото са доказани датата и мястото на извършване на нарушението
– на 29.08.2020 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ до
№ 54. По категоричен начин се доказа и авторството на деянието от страна на
жалбоподателката, тъй като именно тя е управлявала процесния лек автомобил „Нисан
Джук“ с рег. № … към момента на проверката. В АУАН и в наказателното
постановление изрично е отбелязано, че жалбоподателката е била сама в
превозното средство, което обстоятелство не е и спорно по делото. Следователно тя
е имала качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП и се явява годен субект на нарушението. Изпълнителното деяние се е
изразило в поведението на жалбоподателката, която при поканата от страна на
контролните органи да бъде изпробвана с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози е отказала. За извършването
на пробата с Дрегер Дръгчек е необходимо проверяваният да окаже съдействие,
което в случая жалбоподателката К. не е сторила. Вместо това тя е отказала да ѝ
бъде извършена проверка с техническото средство. При тези факти съдът намира,
че правилно поведението на жалбоподателката е квалифицирано от наказващия орган
като отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Нарушението е формално и с осъществяването на изпълнителното деяние е
било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на определен
вредоносен резултат.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателката К. е съзнавала, че към
момента на спирането си за проверка от полицейските служители е управлявала
моторно превозно средство, следователно в съзнанието ѝ е бил отразен
фактът, че е водач по смисъла на ЗДвП. На следващо място жалбоподателката е
съзнавала, че свид. П., имайки правомощия да извършва контрол за спазване на
правилата за движение, я е поканил да бъде изпробвана с техническо средство за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Формирала е и
съзнание за това, че с отказа си е препятствала извършването на проверката и
изпробването ѝ с техническо средство. Следователно в съзнанието си жалбоподателката
К. е формирала представа относно проявлението в обективната действителност на
всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това е осъществила
деянието си, като по този начин са били засегнати защитаваните обществени
отношения.
Изцяло несподелимо е възражението
на жалбоподателя, че връчването на екземпляр от талона за изследване след
съставянето на АУАН е препятствало и изключило възможността за изпълнение на
предписанието за медицинско изследване. В съставения талон надлежно са посочени
лечебното заведение, в което жалбоподателката е могла да се яви, и срокът за
това – 45 минути, определен в максималната граница съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Срокът започва да тече от връчването на екземпляр от талона и в тази връзка,
ако жалбоподателката се беше явила в лечебното заведение в указания срок и беше
дала кръв за изследване, то последното щеше да бъде извършено независимо от
обстоятелството, че вече е бил съставен АУАН. Съставянето на акт за
установяване на административно нарушение е отделно действие, неотносимо към
преценката дали да бъдат взети проби за лабораторно изследване. За лицата по
чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. не е предвидено като основание за
отказ за вземане на проба и за извършване на медицинско изследване наличието на
вече съставен АУАН. Същевременно в Наредбата ясно и конкретно са посочени
хипотезите, при които медицинският специалист следва да откаже вземането на
проба за изследване (например неявяване в срок, непредставяне на документ за
самоличност, отказ на самото лице да бъде изследвано), като те не могат да се
разширяват по тълкувателен път. В случая неявяването на жалбоподателката в
лечебното заведение и невземането на проба за медицинско изследване се дължи
единствено на нейния съзнателен отказ да стори това. Процедурата по
установяването на съставомерния отказ на К. от изследване е проведена при
съблюдаването на всички признати ѝ от закона права, а процесуално
нарушение не е допуснато.
Нарушение на
процедурата липсва и тъй като в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. изрично е предвидено, че контролният орган попълва талона за
изследване при съставянето на АУАН. В тази връзка в случай че след
обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка, лицето доброволно се
подложи на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за наличие
в кръвта на наркотични вещества или техни аналози, наказуемостта на деянието би
отпаднала, доколкото целта на закона ще е постигната – установяване на
наличието или отсъствието на наркотични вещества или техни аналози. От
писменото доказателство на лист 9 от делото обаче се доказа по категоричен
начин, че проверка за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози от жалбоподателката К. като водач на МПС не е извършена по никой от
предвидените в закона начини, поради което не е налице основание за отпадане на
административнонаказателната ѝ отговорност, която законосъобразно е
ангажирана с наказателното постановление.
Неясно остава и
срещу техническата изправност на кои измервателни уреди възразява
жалбоподателката, след като тя е отказала изпробването ѝ с процесния
Дрегер Дръгчек, а така също и извършването на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. Този въпрос би могъл да бъде
относим, в случай че беше използвано някакво средство за измерване и беше
отчитано показанието му. Не такава е процесната хипотеза. Средството за
измерване въобще не е влязло в употреба, поради което напълно ирелевантно е да
се изследва техническата му изправност.
Неоснователно е
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради разминаване
между описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. На
първо място липсва изискване на процесуалния закон за пълно преповтаряне в НП
на направеното в акта описание на нарушението, като аргумент в тази насока се
черпи от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН (така Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1018/2019 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив). В случая, противно на твърденията
на жалбоподателя, единственото обстоятелство, което е добавено при описанието
на нарушението в наказателното постановление, е посочването на съставения талон
за изследване. Не се касае за добавя на съставомерен признак, поради което не
се споделя и възражението с наказателното постановление да се вменявало във
вина на жалбоподателката ново и различно деяние. Налице е надлежно описание на
нарушението още при съставянето на АУАН, отговарящо на изискването по чл. 42,
т. 4 от ЗАНН, с което правото на жалбоподателката да разбере за кое свое
поведение от фактическа страна е наказана, не е ограничено по никакъв начин.
При изписване
на правната квалификация в наказателното постановление действително е бил
възпроизведен пълният текст на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който
включва две алтернативи на незаконосъобразно поведение. Фактът на изписване на
пълния текст на разпоредбата при посочване на правната квалификация обаче по
никакъв начин не променя установените фактически констатации, с които
нарушителят се е запознал още при съставянето на АУАН, а именно че е отказал да
му бъде извършена проба с Дрегер Дръгчек 3000STK 5 с фабричен № ARNF-0871 (така Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д.
№ 847/2018 г. на Административен съд – Пловдив). В наказателното
постановление изписването на текста на законовата разпоредба е ясно и видимо
отделено от обстоятелствената част, в която са описани фактите, приети за
установени от наказващия орган. Изписването не само на законовата разпоредба,
но и на нейното съдържание е направено изцяло в интерес на наказания. Липсва каквато
и да е неяснота във волята на административнонаказващия орган, нито е
препятствано или затруднено правото на защита на жалбоподателката. По тези
съображения съдът намира за неоснователно и това възражение.
Процесното деяние не представлява
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. По делото не се
доказаха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното
поведение на жалбоподателката К. разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае
се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за
този вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и изолирана
проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя,
поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се
определи за пренебрежимо ниска.
Съдът намира, че правилно е
определена приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Доколкото отказът за
извършването на проверка е за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози, то относима е именно хипотезата на предложение второ по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Последната разпоредбата представлява едновременно състав на
административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в
хипотезиса ѝ наказание (така Решение
№ 787 от 16.05.2017 г. по к.а.н.д. № 710/2017 г. на Административен съд –
Пловдив). Видът и размерът на приложимите наказания са определени от
законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение
при определянето и индивидуализацията на наказанията. Правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено с посочването на размера на наказанието лишаване от
права в месеци вместо в години, както е в санкционната норма, тъй като се касае
за еднакви периоди от време, чиято продължителност е описана по ясен и
непораждащ съмнение начин (така Решение №
2408 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2462/2016 г. на Административен съд –
Пловдив). Правилно административнонаказващият орган е наложил освен
имущественото наказание „глоба“ и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от права, като доказа се по делото от справката за нарушител/водач, че
жалбоподателката К. е придобила правото, от чието упражняване е лишена с
наказателното постановление, а именно право да управлява моторно превозно
средство. По тези съображения съдът намери наказателното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
неоснователността на жалбата право на вземане за разноски възниква единствено
за административнонаказващия орган, който обаче не е направил искане за
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е бил представляван от
юрисконсулт. Следователно разноски не следва да бъдат присъждани в полза на
никоя от страните.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-009429
от 11.09.2020 г., издадено от М. В. М. – Н. г. към ОД на МВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по пътищата са наложени
административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.