№ 9915
гр. С., 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20221110158145 по описа за 2022 година
Със заявление, подадено от [ЮЛ] с ЕИК: [номер], е поискано издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу С. О. Д. с
ЕГН: ********** за следните суми: сумите 965,51 лева (деветстотин шестдесет и пет
лева и 51 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 92,33 лева (деветдесет и два лева и 33
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.11.2019 г. до 01.10.2021 г.,
75,00лева (седемдесет и пет лева), представляваща разходи за ангажиране на човешки
ресурси за извънсъдебна и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора за
период от 01.10.2021 г. и 821,90лева (осемстотин двадесет и един лева и 90 стотинки),
представляваща неустойка по чл. 25,ал. 2 от договора.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 821,90лева (осемстотин двадесет и един лева и 90
стотинки), представляваща неустойка по чл. 25,ал. 2 от договора.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван
1
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът намира, че предвидена договорна неустойка при неизпълнение на поето
от заемополучателя задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна.
Преценката за нищожност на клаузата за неустойка съобразно задължителното
тълкуване дадено с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС следва да се извърши
съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения като възможни критерии за преценка към датата на сключване на
договора, предвид естеството на задължението, размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Съдът намира, че така уговорената неустойка е нищожна, тъй като няма
присъщата за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
представлява допълнителна възнаградителната лихва.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление, подадено от [ЮЛ] с ЕИК: [номер]
срещу С. О. Д. с ЕГН: ********** за сумата от 821,90лева (осемстотин двадесет и
един лева и 90 стотинки), представляваща неустойка по чл. 25,ал. 2 от договора.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2